№ 1469
гр. Варна, 05.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Красимир Т. Василев
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501603 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е образувано по две жалби, както следва:
1.На АТ. ХР. СТ., чрез адв.Р. против Решение № 136 от 22.03.2021
година, постановено по гр.дело № 11 523/2020 година, по описа на ВРС, в
частта, с която съдът е отхвърлил исковата претенция за разликата над
присъдените 6 000 / шест хиляди/ лева до претендирания размер от 34 500
/тридесет и четири хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания вследствие на ожулвания в областта на брадата, контузия на гръден
кош, контузия на ляво и дясно коляно, травматични отоци, кръвонасядания и
ожулвания в гореописаните области, както и за претърпените психически
страдания и негативни емоционални преживявания, настъпили в резултат на
трудова злополука на 06.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от
06.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
В жалбата се излага, че съдът превратно е тълкувал както закона, така и
представените от тях писмени и гласни доказателства.Излага се още, че
1
основната вина за настъпилите увреждания не е на ищеца, че тази
отговорност е обективна и че съдът е присъдил обезщетение в разрез с
константната практика на ВКС.По същество се иска отмяна на решението, в
атакуваната му част, и присъждане на търсеното обезщетение в пълен размер.
По делото е постъпил отговор от страна на Община – град Аксаково,
чрез адв.Г., които настоява съдът да потвърди решението и излага нарочни
аргументи в тази насока.
2.В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е подадена и насрещна въззивна жалба
от страна на Община – град Аксаково против № Решение № 136 от 22.03.2021
година, постяновено по гр.дело № 11 523/2020 година, по описа на ВРС, в
частта, в която е била уважена исковата претенция за сумата от 6 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и страдания вследствие на ожулвания в
областта на брадата, контузия на гръден кош, контузия на ляво и дясно
коляно, травматични отоци, кръвонасядания и ожулвания в гореописаните
области, както и за претърпените психически страдания и негативни
емоционални преживявания, настъпили в резултат на трудова злополука на
06.03.2018 г. , ведно със законната лихва, считано от 06.03.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението.
В тази жалба се излага, че пострадалия работник е допуснал сам груба
небрежност и следователно сам е отговорен за настъпилите вреди.Излага се
още, че тези вреди не са доказани по несъмнен начин и че гласните
доказателства говорят именно в тази насока.По същество искането е
атакувания съдебен акт в тази му част да бъде отменен, а претенциите
отхвърлени.
Отговор против тази жаба е постъпил, с него адв.Р., които представлява
ищцовата страна намира, че жалбата е неоснователна.
Страните не са направили доказателствени искания.
В съдебно заседание въззивника, е редовно призован, не се явява, но
чрез адв.Р. поддържа жалбата си и моли съдът да я уважи, като присъди
обезщетение в пълния претендиран размер.
2
Въззиваемата страна – Община – Аксаково, редовно призована, се
представлява от адв.Г., които моли съдът да отхвърли въззивната жалба и да
уважи насрещната такава.
След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на
страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:
Не е спорно между страните, че ищцовата страна е заемала длъжността
„Шофьор“ по силата на трудов договор, сключен на 12.09.2008 година със
задължението да превозва с училищен автобус учениците по маршрута гр.
Аксаково, с. З., с. И., с. Л.К. и обратно срещу насрещното задължение на
ответника за заплаща уговореното трудово възнаграждение.
Също не е спорно, че на 06.03.2018 година по време на действие на
трудовия договор ищецът е претърпял ПТП, което е настъпило на път II-29 17
км. посока гр. Варна, при гъста мъгла и намалена видимост при мокра
настилка.Тогава лицето В. К. е навлязъл в лентата за насрещно движение и се
е блъснал челно с идващия срещу него ищец.
От експертното заключение по допуснатата САТЕ се установява по
несъмнен начин, че непосредствено преди ПТП ищецът се е движел с
разрешена от закона скорост, а именно 75 км/ч. Видимостта в района на
местопроизшествието е била намалена до около 50 м. Дори при движение на
автобуса със скорост позволяваща му да спре в рамките на видимостта в
размер на 50 м., то при движещо се срещу него превозно средство в неговата
лента за движение, водачът на автобуса не би могъл да избегне настъпване на
произшествието, тъй като причината за настъпване на опасността не е в
действията и поведението на ищеца.
От изготвената по делото СМЕ става ясно, че свързаните с инцидента
травматични увреждания се изразяват в следното: контузия на гръден кош –
травматични отоци и кръвонасядания по кожата на гърдите централно и
двустранно предно-странично, травма на нервни коренчета в гръдния отдел
на гръбначния стълб; травма на ляв долен крайник – оток, кръвонасядания и
охлузвания в областта на коляното, подбедрицата и стъпалото; охлузване по
кожата на брадата - или – временно разстройство на здравето неопасно за
живота. Травмата на нервните коренчета се характеризира основно с болков
3
синдром, ограничаващ в известна степен движенията в засегнатия отдел.
Възстановителният период след подобни увреждания е обичайно от порядъка
на три-четири седмици.
В този случай възстановителния пероод от бил около 3 месеца - от
06.03.2018 г. до 06.06.2018 г. През целия период, включително и при
първоначалното болнично лечение, е провеждано единствено консервативно
медикаментозно лечение с нестероидни противовъзпалителни и
болкоуспокояващи препарати. Не са установени усложнения.
От заключението по назначената СПЕ се установява, че към настоящия
момент не са установени сериозни психични увреждания при ищеца. Леко е
увеличена тревожността, която е свързана с перманентното изпитваните
болки и изтръпване по тялото, крайниците и шията, както и поради
ограничените вече физически възможности и необходимостта от приемане на
помощ от страна на близките от семейството. Установява се, че ищецът е
преживял значим стрес от настъпилия пътен инцидент, но впоследствие,
когато е бил оневинен, се е успокоил, като към момента има остатъчни, леки
нарушения на съня, както и известно чувство за непълноценност, периодични
натрапливи мисли, свързани с оживяване на сцени от случилото се. Видимо е
спокоен, като е регистрирана лека емоционална потиснатост, свързана с
цитираната физическа непълноценност.
Пред ВРС са били разпитани свидетели: свид. В. А. Х. – дъщеря на
ищеца – се установява, че последният преди инцидента е нямал някакви
оплаквания. Здравословно е бил в добро състояние и се е обслужвал сам.
След злополуката е преживял негативни емоционални и психически
преживявана. Около 3-4 месеца след инцидента не е можел самостоятелно да
обслужва своите базови човешки потребности. Налагало се някой от
семейството да му помага. Било го е страх да се качва и да се вози в кола.
Около една година след инцидента ищецът е започнал да работи като охрана в
свинекомплекса в с. Л.К..
От показанията на свид. С. А. К., която работи в Община Аксаково на
длъжност „Главен специалист човешки ресурси“ се установява, че към края
на м. март 2018 г. ищецът сам е занесъл болничния си лист в общината и бил
4
във видимо добро здравословно състояние, като към настоящия момент
ищецът е работил и бил доволен от този факт. Свид. К. не може да посочи
обаче дали до сградата на общината ищецът е дошъл сам или с някой
придружител. 5 От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 от ГПК
се установява, че същият не е предявявал своята претенция пред
застрахователя на виновния водач по застраховка „ГО на автомобилистите“ и
не е получавал обезщетение от застрахователя.
Виждането на настоящия съд е следното:
Пред настоящата съдебна инстанция страните спорят най – вече за
размера на присъденото обезщетение, като въззивната страна твърди, че то е
силно занижено и несъответно на получената травма.Различна е преценката
на въззиваемата страна, която моли съдебния акт да се остави в сила, а с
насрещната си жалба моли и съдът да отхвърли претенцията като излага, че
работника е допуснал груба небрежност, както и че причинените поражения
по тялото и психиката му са дължат основно на виновни действия от негова
страна.
При преценка на доказателствата ВОС намира, че жалбите са
неоснователни, и съображенията за това са следните:
За да е основателен иска по смисъла на чл.200 от КТ следва да е налице
причинено увреждане и тези вреди да са в пряка връзка с трудовата дейност
на пострадалия.Задължително е да се представят доказателства за причинната
връзка между увреждането и настъпилите вреди.В конкретния случай не се
спори от страните, а и съдът приема, че се касае за трудова злополука; видно
е от приложените по делото СТЕ, СМЕ и СПЕ, че вредите са в пряка
причинно следствена връзка с причиненото нараняване.Следователно при
определяне размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид характера на травмата, продължителността на лечението и,
разбира се, резултата от същото.
За да обоснове заключението си, ВОС се позовава на изготвената по
делото съдебно медицинска експертиза, съобразно която ищеца е получил в
резултат на ПТП контузия на гръден кош – травматични отоци и
кръвонасядания по кожата на гърдите централно и двустранно предно-
5
странично, травма на нервни коренчета в гръдния отдел на гръбначния стълб;
травма на ляв долен крайник – оток, кръвонасядания и охлузвания в областта
на коляното, подбедрицата и стъпалото; охлузване по кожата на брадата - или
– временно разстройство на здравето неопасно за живота.По значима и
болезнена е основно травмата на нервните коренчета, която се характеризира
основно с болков синдром, ограничаващ в известна степен движенията в
засегнатия отдел. Възстановителният период след подобни увреждания е
обичайно от порядъка на три-четири седмици, в този случай три месеца, но
и при и след първоначалното болнично лечение, е провеждано единствено
консервативно медикаментозно лечение с нестероидни
противовъзпалителни и болкоуспокояващи препарати. Усложнения в
състоянието на ищеца няма.Следователно може да се приеме, че към днешна
дата физическите травми са отзвучали в почти пълна степен и състоянието на
ищеца не се характеризира с болки и страдания.
Следващото основание на съда да потвърди атакувания съдебен акт, в
цялост е свързано с изготвената и неоспорена от страните Съдебно
психологическа експертиза.От нея става ясно, че не са констатирани сериозни
психични увреждания при ищеца, освен леко повишената тревожност, която е
свързана с перманентното изпитваните болки и изтръпване по тялото,
крайниците и шията, както и поради ограничените вече физически
възможности и необходимостта от приемане на помощ от страна на близките
от семейството.Несъмнено е, че ищцовата страна е претърпяла значим стрес
от настъпилия пътен инцидент, но впоследствие, когато е бил оневинен, се е
успокоил, като към момента има остатъчни, леки нарушения на съня, както и
известно чувство за непълноценност, периодични натрапливи мисли,
свързани с оживяване на сцени от случилото се.Т.е. пораженията в неговата
психика са почти преодолени и няма данни за тяхното задълбочаване.
Отговаряйки на доводите в насрещната въззивна жалба съдът се
позовава на изготвената по делото съдебно Авто - техническа експертиза.
Изложеното във въззивната насрещна жалба, че пораженията върху ищеца се
дължат само и основно на неговите действия, които се определят като грубо
небрежни, не се споделя от ВОС.За тази цел съдът се позовава на Авто
техническото заключение, според което непосредствено преди ПТП ищецът
се е движел с разрешена от закона скорост, а именно 75 км/ч. Видимостта в
6
района на местопроизшествието е била намалена до около 50 м. Дори при
движение на автобуса със скорост позволяваща му да спре в рамките на
видимостта в размер на 50 м., то при движещо се срещу него превозно
средство в неговата лента за движение, водачът на автобуса не би могъл
да избегне настъпване на произшествието, тъй като причината за
настъпване на опасността не е в действията и поведението на ищеца.Ето
защо, правилно решаващия съд е отчел липсата на „съпричинителство“ у
ищцовата страна – извод, които се споделя и от настоящия съд.
С оглед изхода на спора, на страните следва да се присъдят разноски,
както следва: в полза на въззивника сумата от 139.13 лева, съобразно
отхвърлената част от иска, а на въззиваемата страна – Община – Аксаково
сумата от 630 лева – съобразно уважената част от иска.
Предвид изложеното, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 136 от 22.03.2021 година,
постановено по гр.дело № 11 523/2020 година, по описа на ВРС, девети
състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Община Аксаково, да
заплати в полза на АТ. ХР. СТ., ЕГН ********** сумата в размер от 139.13
лева /сто тридесет и девет и тринадесет / – адвокатско възнаграждение пред
ВОС, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, АТ. ХР. СТ., ЕГН
********** да заплати в полза на Община Аксаково, ЕИК ********* сумата в
общ размер от 630 лева /шестотин и тридесет /, представляваща сторени по
делото съдебно-деловодни разноски – възнаграждение за адвокат пред ВОС,
съобразно уважената част от иска.
Решението на ВОС подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8