О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../12.12.2017г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети
декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА СТОЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Диана
Стоянова
търговско дело № 1148 по описа за 2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
образуването по искова молба от „Юробанк България” АД
срещу А. Матеев Б..
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, на основание чл.372, ал.1 от ГПК,
съдът е връчил препис от него на ищеца, който е депозирал допълнителна искова
молба, връчена за отговор по реда на чл.373 от ГПК.
С оглед редовността
на проведената процедура по размяна на книжа и допустимостта на предявените
искове на основание чл. 374 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се
произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и
необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на
доказателства.
Съдът на основание
чл.374, ал.2 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:
Производството е
образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване от „Юробанк България” АД срещу А. Матеев Б.
искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430,
ал. 1 и ал.2 от ТЗ,
вр. Закона за кредитните институции да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи по издадената заповед за
незабавно изпълнение №1208/09.03.2016г. по ч.гр. дело №2515/2016г. по описа на
ВРС сумата от 94520.28 лева, представляваща
непогасена главница по договор за банков кредит за покупка и довършване на
недвижим имот №HL 32317/21.12.2007г. за периода
30.05.2014г. до 01.03.2016г., сумата от 17533.03лева,
представляваща просрочена договорна лихва за периода 30.05.2014г. до 01.03.2016г.,
сумата от 1020.14лева,
представляваща такси за обслужване на кредита за периода 29.06.2014г. до
01.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 07.03.2016г. до окончателното й изплащане.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича
претендираното право:
В исковата молба се твърди,
че ищецът е подал заявление по чл.417 от ГПК и в негова полза е издадена
заповед за незабавно изпълнение за процесните суми.
Срещу подадената заповед за изпълнение е подадено възражение от страна на
длъжника в срока по чл.414 от ГПК, поради което за ищецът се е породил правния
интерес за предявяване на настоящия иск.
Излага се, че е сключен договор за банков
кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL
32317/21.12.2007г., по силата
на който ищецът предоставил на кредитополучателя А. Матеев Б. кредит в размер
на 97792.00лв. както следва: 48000.00лв. за покупката на недвижимия имот и
49792.00лв. за други разплащания с краен срок на издължаване 396 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка – 30.01.2008г. В договора е
уговорено, че се дължи годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен
процент на банката за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период,
който към момента на сключване на договора е 7.5%. Кредитът е бил изцяло усвоен
на 30.01.2008г.
Излага
се, че кредитополучателят спрял плащанията си и са неплатени дължимите 22 вноски
за главница считано от 30.05.2014г. и 22 вноски за договорна лихва, считано от
30.05.2014г.
Поради
продължаващата забава за изпълнение на задълженията за заплащане, на която и да
е вноска на основание чл.18, ал.2 от договора, банката е упражнява правото си
да обяви за кредита за предсрочно изискуем, което изявление е обективирано в нотариална покана, връчена на длъжника на
10.02.2016г.
Към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем ответникът дължи главница
от 94520.38лв., договорна лихва от 17553.03лв. и 1020.14лв., банкови такси.
По изложените
съображения ищецът моли съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответника, че дължи процесните
суми.
По делото е постъпил отговор от ответника А. Матеев Б. в
срока по чл.367 от ГПК.
По
същество в отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер.
Не
оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за банков кредит за
покупка и довършване на недвижим имот №HL
32317/21.12.2007г., по силата
на който е усвоен такъв в размер на 97792.00лв. при годишна лихва 7.5%. при
месечна погасителна вноска от 667.84лв., съгласно погасителен план за срок от
396 месеца.
Твърди се, че в
рамките на три месеца от сключването на договора за кредит банката е завишила
размера на месечните погасителни вноски с над 33% и е започнала за удържа по –
високи такива. От началото на кредита до 24.10.2014г. жалбоподателят е заплатил
67875.71лв., а съобразно първоначалният погасителен план е следвало да внесе
сумата от 48111.61лв.
Във връзка с
надвзетите суми от страна на жалбоподателя са предявени искове с правно
основание чл.146, ал.1, вр.чл.143 и чл.144 от Закона
за защита на потребителите и чл.55, ал.1 от ЗЗД, предмет на гр. дело
№23691/2013г. по описа на СРС срещу заявителя „Юробанк
България“ АД. С решение №I И8-97/22.10.2014г.,
постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС, частично потвърдено с
решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по описа на СГС са
прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 от
договор за кредит от 21.12.2007г. и е осъден ответникът да върне сумата от
11868.90лв., главница и заплати сумата от 1322.83лв. лихви за забава. Съдебните
актове са са влезли в законна сила.
Следователно
жалбоподателят не е бил в просрочие досежно твърдяните от банката
вноски, тъй като е надплатил, като към надвзетата сума следва да бъдат
прибавени и лихвите за забава. Банката дължи на ответника сумата от
14692.48лв., колкото следва да бъдат 22-те непогасени вноски. С оглед, на което
не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем.
На следващо място се
оспорва обстоятелството, че е настъпила предсрочната изискуемост на кредита,
тъй като волеизявлението на банката за обявяването й не е достигнало до
длъжника, който не е получавал нотариалната покана.
Изразява се и
становище, че извлечението от счетоводни книги представено от заявителя/банка
не е редовно от външна страна и не е изготвено, съгласно разпоредбите на чл.6,
7, 9, 10 и 11 от Закона за счетоводството. Не ясно кога и как е настъпил падежа
на цялото вземане, както и настъпването на предсрочната изискуемост.
В отговора на
исковата молба ответникът прави искане за приемане за разглеждане на възражение
за прихващане със сумата от 13191.73лв.,
представляваща присъдените суми с решение №I
И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС,
частично потвърдено с решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по
описа на СГС, включваща 11868.90лв., платена без основание възнаградителна
лихва за периода 29.02.2013г. до 30.04.2013г. и сумата от 1322.83лв.,
обезщетение за забава за периода 03.05.2012г. до 03.06.2013г., със сумата от 4236.07лв., представляваща обезщетение
за забава върху всички надвзети суми за договорна лихва за периода 30.05.2008г.
и 02.05.2012г., както и със сумата от 5186.62лв.,
законна лихва за забава върху главницата по изпълнителния лист от 11868.90лв.
за периода 03.06.2013г. до 19.09.2017г.
По изложените
съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В допълнителната искова молба
ищецът е взел становище, че в действителност с решение №I
И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС,
частично потвърдено с решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по
описа на СГС посочените клаузи са обявени за нищожни, като това
обстоятелство следва да бъде зачетено като новоткрито.
Поддържа твърдението, че е настъпила предсрочната изискуемост на цялото вземане
и същата е обявена на длъжника.
Тъй като с посочените решения на ответника са присъдени 11868.90лв., платена
без основание възнаградителна лихва за периода
29.02.2013г. до 30.04.2013г. и сумата от 1322.83лв., обезщетение за забава за
периода 03.05.2012г. до 03.06.2013г., както и сумата от 10180.26лв. съдебни
разноски ищецът прави искане за изменение на предявените претенции на основание
чл.214 от ГПК посредством намаляване и заявява, че поддържа искът само са
главницата от 89721.10лв.
Постъпилият
допълнителен отговор от ответника А. Матеев Б. поддържа становището и
възраженията по първоначалния такъв за ненастъпила предсрочна изискуемост
поради нередовно връчване на нотариалната покана, неравноправност на клаузите,
поддържа се направеното възражение за прихващане.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ищеца, че носи доказателствената тежест да докаже, че
между него и ответника Б. е сключен валиден договор за кредит за сумата от 97792.00лева,
че сумата е предоставена по кредита, че по силата на договора и общите условия
към договора, при наличие на забава от страна на длъжника за плащане на
главници иІили лихви целия остатък по кредита става
предсрочно изискуем, че длъжникът е просрочил плащането по кредита, че е
настъпил падежа на цялото вземане, като банката е упражнила правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем и това изявление е достигнало до длъжника, че се
дължи главница и договорна лихва, банкови такси в посочените размери.
На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на
ответника, че носи доказателствената тежест да
установи, положителните факти, на които се позовава, изключващи отговорността му,
а именно, че е надплатил дължимите анюитетни вноски,
поради което не е настъпила предсрочната изискуемост.
На основание чл.146,
ал.1, т.3 и т.4 от ГПК съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти:
1.
че между страните е
сключен договор за
банков кредит за покупка и довършване на недвижим имот №HL
32317/21.12.2007г., по силата
на който е усвоен такъв в размер на 97792.00лв. при годишна лихва 7.5%. при
месечна погасителна вноска от 667.84лв., съгласно погасителен план за срок от
396 месеца
2.
че с решение №I И8-97/22.10.2014г.,
постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС, частично потвърдено с
решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по описа на СГС са
прогласени за нищожни клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5, чл.6, ал.3, чл.12 от
договор за кредит от 21.12.2007г. и е осъден ответникът да върне сумата от
11868.90лв., главница и заплати сумата от 1322.83лв. лихви за забава и сумата
от 10180.26лв. съдебни разноски
На основание чл.146, ал.2 от ГПК съдът намира, че не
са налице факти, по отношение, на които страните не сочат доказателства.
По предварителните въпроси по реда на чл.374, ал.1 от ГПК, по които съдът прие следното:
В отговора на
исковата молба е направено искане за приемане на съвместно разглеждане на
възражение за прихващане. Съдът намира, че искането е направено своевременно,
уточнено е, доколкото е ясно с какви суми ще се прихваща и тяхното основание,
като въпрос по съществото на спора е дали възражението е основателно в това
производство, което се явява продължение на заповедното такова. Следователно
искането следва да бъде уважено.
По отношение на
направеното от ищеца в допълнителната искова молба искане за допускане на
изменение на предявените искове по реда на чл.214 от ГПК съдът намира, че същото
е неясно и ненадлежно извършено.
Съобразно наведените
твърдения и формулиран петитум в допълнителната
искова молба ищецът поддържа само единия предявен иск правно основание чл.79,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.430, ал. 1 от ТЗ за сумата от 89721.10лв.,
представляваща главница по договора кредит. Не е посочил обаче дали прави
оттегляне или отказ от предявените иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.430,
ал.2 от ТЗ за сумата от 17533.03лева, представляваща просрочена договорна лихва
за периода 30.05.2014г. до 01.03.2016г. и досежно
предявения иск за сумата от 1020.14лева, представляваща такси за обслужване на
кредита, който намира своето правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както за разликата над
89721.10лв. до пълния предявен размер от 94520.28лв. от главница.
Намаление на
предявените искове се извършва за всеки един по отделно, а когато един иск не
се поддържа изцяло от ищеца, очевидно, същият прави разпореждане с предмета на
спора на основание чл.232 или чл. 233 от ГПК, което не представлява изменение
по реда на чл.214 от ГПК.
С оглед изложеното на
основание чл.101 от ГПК следва да бъдат дадени указания на ищеца в тази насока,
след което съдът ще се произнесе по направеното искане.
Съдът на основание чл.374, ал.1 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба писмени
доказателства, като допустими и относими към предмета
на спора.
В исковата молба и в
отговора е направено искане за допускане
са ССЕ. Задачата на експертизата е относима към
предмета на спора, тъй като цели установяването на основанието и размера на
претенциите, поради което следва да бъде допусната.
Водим от горното
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯ разглеждане на делото по реда на глава
тридесет и втора от ГПК „Производство по
търговски спорове“.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно
заседание на 12.02.2017г. от 09.30 часа, за която дата и час
да се призоват страните като им се връчи копие от настоящото определение, на
ищеца препис от отговора на ответника.
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеното в
условие на евентуалност при уважаване на главните искове възражение за
прихващане от А. Матеев Б. със сумата от 13191.73лв.,
представляваща присъдените суми с решение №I
И8-97/22.10.2014г., постановено по гр. дело №23691/2013г. по описа на СРС,
частично потвърдено с решение №2475/5484/2015г., по в.гр.дело №5484/2015г. по
описа на СГС, включваща 11868.90лв., платена без основание възнаградителна
лихва за периода 29.02.2013г. до 30.04.2013г. и сумата от 1322.83лв.,
обезщетение за забава за периода 03.05.2012г. до 03.06.2013г., със сумата от 4236.07лв., представляваща обезщетение
за забава върху всички надвзети суми за договорна лихва за периода 30.05.2008г.
и 02.05.2012г., както и със сумата от 5186.62лв.,
законна лихва за забава върху главницата по изпълнителния лист от 11868.90лв.
за периода 03.06.2013г. до 19.09.2017г.
УКАЗВА на ищеца на основание чл.101 от ГПК да
уточни с писмена молба или в съдебно заседание дали прави оттегляне или отказ
от предявените иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.чл.79,
ал.1, пр.1, вр. чл.430, ал.2 от ТЗ за сумата от 17533.03лева,
представляваща просрочена договорна лихва за периода 30.05.2014г. до
01.03.2016г., иск за сумата от 1020.14лева, представляваща такси за обслужване
на кредита, който намира своето правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, както за разликата над
89721.10лв. до пълния предявен размер от 94520.28лв. главница.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО НА приложените с исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА СЪДЕБНО СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, вещото лице след
запознаване с материалите по делото, справка в счетоводните отразявания и
документи за плащане на банката, справка с платежните документи представени от
ответника да даде заключение по следните въпроси:
1.
какъв
е бил размера на предоставения кредит
2.
усвоени
ли са сумите по договора за кредит, кога и по какъв начин
3.
налице
ли плащане на кредита, ако да, към кои дати и в какъв размер, вещото лице да
посочи вноските бележки
4.
към
коя дата е налице неплащане от страна на длъжника на главница, лихви и други по
договора за кредит
5.
какъв
е размера на дължимата главница, на просрочена договорна лихва и
банкови такси за периодите посочени в исковата молба, като се вземе предвид
уговорките за главници, процент на лихвите и др. по основния договор и по
допълнителните анекси.
6.
вещото лице след като
вземе предвид и не приложи при изчисленията обявените за неравноправни клаузи
по гр.дело №2369/2013г. по описа на СРС и присъдената за връщане сума
11868.90лв., надплатена договорна лихва, при съобразяване на първоначално
уговорения размер на погасителна вноска и процент на лихва да посочи: 6.1 към коя дата е налице неплащане на главници
лихви и др, 6.2. какъв е размера на неплатената
главница, лихви и такси към 10.02.2016г. и към 07.03.2016г., като направи
погашение и приеме за плащане на дължимите падежирали
вноски със сумата, която е присъдена за връщане и едностранно удържана от
банката
7.
да отговори на
въпросите поставени в т. 2 на стр. 205 от делото, формулирани в отговора на
исковата молба
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ В РАЗМЕР НА 600.00лв., от които
300.00лв. вносими от ищеца и 300.00лв., вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението за
настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ ЗА ВЕЩО ЛИЦЕ РАДОСЛАВ СТАНЧЕВ.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ ВЕЩОТО ЛИЦЕ СЛЕД ВНАСЯНЕ НА ДЕПОЗИТА.
Съдът приканва страните
към спогодба като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора
и има преимущество пред спорното производство. При спогодба платената държавна
такса се връща на половина на ищеца, респективно страните ще заплатят държавни
такси от 2%, вместо от 4%.
НАСОЧВА на основание чл.11, ал.2 от Закона за
медиацията страните към разрешаване на спора си чрез медиация. Указва на
същите, че чрез Медиатора могат да постигнат
доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез
медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е
доброволно, като процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно
за спора лице – медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде
осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул.
„А. Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните могат да
заявят с подаване на заявление, на тел.
052 623 362, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: mediation@vos.bg.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в
медиация.
УКАЗВА НА страните и техните процесуални представители, че в съдебно
заседание следва информират съда за участието си в процедура по медиация или
причините за невъзможността от такова участие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:
/ДИАНА СТОЯНОВА/