Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 27

 

гр. Сливница, 18.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III^-ти състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА

                                                           

при секретаря Паулина Велкова, като разгледа докладваното от съдията а.н.х.д. № 376 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба на С.Б.П., ЕГН **********, подадена чрез адв. А.А. от ***, срещу наказателно постановление № 18-1204-001084 от 15.06.2018 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, за това, че на 06.04.2018 г., в 12.53 часа, в община С., на път Първи клас № 8, като водач на лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, рег. *******, в с. Х., с посока на движение от гр. С., към гр. С., срещу комплекс „Г.“, управлява лични си автомобил със скорост 115 км./ч. при ограничение за населеното място от 60 км./ч., въведено с пътен знак В26, като скоростта е измерена с техническо средство „СПУСК“ № 11743 с1, генерирало 5 броя снимков материал с дата, час и измерена скорост, показани на водача, както и за това, че не носи контролен талон към СУМПС и СРМПС част II, с което извършил: 1. Вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км./ч.- нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП; 2. Не носи контролен талон към свидетелство за управление- нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява- нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и за които нарушения му били наложени три административни наказания съответно на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП- „глоба“ в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП- глоба в размер на 10,00 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП- глоба в размер на 10,00 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на П. са отнети и 12 точки.

В жалбата са изложени твърдения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, доколкото е налице съществено противоречие между обстоятелствата, изложени в АУАН и тези, изложени в НП, като не става ясно и къде е било установено нарушението и какво именно е извършеното от жалбоподателя нарушение. Сочи се, че правото на защита на жалбоподателя е било нарушено, тъй като не става ясно какво е било ограничението на скоростта- дали е 50 км./ч. или 60 км./ч. и в случай че се твърди, че е 60 км./ч. как е въведено такова ограничение в населено място, където ограничението е 50 км./ч.  С жалбата са направени доказателствени искания, които съдът намира за допустими и основателни, с изключение на доказателствените искания по т. 4, доколкото обстоятелството какво е било ограничението на скоростта и как е въведено ще бъде установено посредством доказателственото искане по т. 1 от жалбата, като не се налага ангажирането на допълнителни доказателства и по т. 9 от жалбата, доколкото по делото вече е наличен цитираният в АУАН и НП снимков материал, от който е видно и позиционирането на измервателния уред, предвид посочените в снимковия материал географски координати. 

В последното проведено публично съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като за него се явява процесуалният му представител адв. А. от ***, който поддържа жалбата, като, освен доводите, релевирани в нея, излага съображения за недоказаност на нарушението, предвид заключението на вещото лице. 

Въззиваемата страна- ОДМВР- София, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 02.07.2018 г., а жалбата е подадена на 09.07.2018 г.), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

На 06.04.2018 г., около 12.53 часа, жалбоподателят С.Б.П. управлявал личния си автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, рег. *******, като се движел в посока от гр. С. към гр. С.

По същото време свидетелите И.М.К.- мл. автоконтрольор при ОДМВР- София, сектор „Пътна Полиция“ и К.Й.Й.- полицейски инспектор група „Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали“, осъществявали служебните си задължения по контрол на участниците в движението по пътищата, като отчитали скоростта на преминаващите през с. Х. леки автомобили посредством техническо средство за измерване на скоростта, „СПУСК“ № 11743 с1, ситуирано пред комплекс „Г.“ в с. Х., в посока към гр. С. Контролираният от свидетелите участък от пътната мрежа в посока към гр. С. бил регулиран с пътни знаци, както следва: В26- забранено движението със скорост по-висока от означената- 60 км/ч., пътен знак Т 17- табела с текст (radar), пътен знак Д11- Начало на населено място „Хераково Herakovo махала Кантон“ и други пътни знаци, неотносими към контрола на скоростта на движение. Камерата била поставена на място с координати 23.144859 и 42.795771.

Жалбоподателят П. навлязъл в с. Х., като подминал табелата В 26, а след това и табелата за начало на населено място, като бил засечен от камерата, поставена на горепосочените координати, която направила 5 снимки, предпоследната от които с отразяване на разстоянието между камерата и заснетия автомобил, а именно 121 м. и скоростта на автомобила, а именно 115 км/ч. На снимковия материал е отбелязана и въведената като контролна скорост, а именно 60 км/ч. Снимковият материал бил направен в периода от 12.53.40.1 часа до 12.53.40.6. Мястото където се намирал автомобилът при изготвянето на предпоследната снимка, а именно- 121 м. от камерата, било след пътен знак В26, след пътен знак Д11- Начало на населено място „Хераково Herakovo махала Кантон“, след първото кръстовище след пътния знак В26 и преди края на населеното място.

Свидетелите К. и Й. спрели за проверка жалбоподателя, като му поискали документи за колата и го уведомили за установеното нарушение на правилата за движение по пътищата, изразяващо се в управление на МПС с превишена скорост. Жалбоподателят не представил на свидетелите контролен талон към СУМПС и Свидетелство за регистрация на МПС Част II.

За констатираните нарушения свидетелят И.М.К.- мл. автоконтрольор при ОДМВР- София, сектор „Пътна Полиция“, в присъствието на свидетеля К.Й.Й., съставил на жалбоподателя АУАН Серия Д № 0364273 от 06.04.2018 г., за това че „на 06.04.2018 г. в 12.53 (след нанесена в АУАН корекция с химикална паста, несъдържаща подписи на направилите корекцията), в община С., на път граница Ю.- К.- С.- П.- Х.-С.- Кап. А.- граница Т., в с. Х., с посока на движение от гр. С. към гр. С., срещу комплекс „Г.“, управлява личния си лек автомобил Р. Л., червен цвят, с ДК № ********,  със скорост 115 км/ч. при ограничени за населеното място 60 (петдесет) км/ч., въведено с пътен знак В26. Скоростта е измерена с техническо средство „СПУСК“ № 11743 с1, генерирало 5 броя снимков материал с дата, час и измерена скорост, показани на водача. Не носи контролен талон към СУМПС. Не носи СРМПС Част 2, с което виновно е нарушил чл. 21, ал. 2 ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП“. Актът бил предявен на нарушителя при съставянето му, като същият го подписал без възражения.

В тридневния срок след издаване на АУАН в деловодството на ОДМВР- София постъпило възражение от жалбоподателя, с което същият изложил доводите си срещу издадения АУАН, вкл. това, че не става ясно какво е ограничението на скоростта, тъй като в акта е посочено с цифри 60 (шестдесет), а словом- „петдесет“ км/ч. На възражението била поставена резолюция „За прилагане към АУАН и незабавен доклад“.

Във връзка с АУАН била съставена и докладна записка от свидетеля К. с посочена в нея дата 06.04.2018 г., който отразил, че при съставянето на АУАН през таблета бил зареден часът на съставяне, а не часът, в който е установено нарушението с техническото средство, и скоростта с думи е сгрешена като е записана „60“ с цифри и „петдесет“ с думи. Отразено е, че несъответствието е било установено след като водачът е подписал АУАН, като същият е бил редактиран в системата АНД от св. Й.. Прави се искане при издаване на НП административнонаказващият орган да има предвид, че часът на нарушението е 12.53 часа, а не 13.03 часа и ограничението на скоростта е 60 (шестдесет) км/ч.

Въз основа на така съставения АУАН и докладна записка И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, издала атакуваното наказателно постановление № 18-1204-001084 от 15.06.2018 г., за това, че на 06.04.2018 г., в 12.53 часа, в община С., на път Първи клас № 8, като водач на лек автомобил марка „Р.“, модел „Л.“, рег. *******, в с. Х., с посока на движение от гр. С., към гр. С., срещу комплекс „Г.“, управлява лични си автомобил със скорост 115 км./ч. при ограничение за населеното място от 60 км./ч., въведено с пътен знак В26, като скоростта е измерена с техническо средство „СПУСК“ № 11743 с1, генерирало 5 броя снимков материал с дата, час и измерена скорост, показани на водача, както и за това, че не носи контролен талон към СУМПС и СРМПС част II, с което извършил: 1. Вр. чл. 21, ал. 1 водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км./ч.- нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП; 2. Не носи контролен талон към свидетелство за управление- нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП и 3. Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява- нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, и за които нарушения му били наложени три административни наказания съответно на основание чл. чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП- „глоба“ в размер на 750,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП- глоба в размер на 10,00 лв. и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП- глоба в размер на 10,00 лв. На основание Наредба № Iз-2539 на МВР на П. са отнети и 12 точки.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- АУАН Серия Д № 0364273 от 06.04.2018 г., 5 бр. снимков материал, възражение от 10.04.2018 г., докладна записка от 06.04.2018 г., Заповед № 517-51 от 05.01.2018 г. на директора на ОДМВР- София, Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, писмо вх. № 000029/64140 от 11.12.2017 г. за проверка на технически средства за измерване, справка за нарушител/ водач, Заповед № 8121к-1385 от 21.04.2015 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от 23.04.2015 г. на И.П.Г., Заповед № 517з-1708/08.06.2016 г. на директора на ОДМВР- София за преназначаване на И.М.К., акт за встъпване в длъжност от 20.06.2016 г. на И.М.К., Заповед № 517з-85/14.02.2017 г. на директора на ОДМВР-София за преназначаване на К.Й.Й., акт за встъпване в длъжност от 20.02.2017 г. на К.Й.Й., ежедневна форма отчет от 06.04.2018 г., сертификат № AR1H12012018047 от 12.02.2018 г. на свидетеля Й., удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, писмо вх. № 3418/31.10.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, ведно с приложена към него схема, идентично на писмо вх. № 3517/07.11.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, писмо вх. № 3700/20.11.2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, ведно с извадка от кадастрален и регулационен план в обхват с. Х., м. К., както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите И.М.К. и К.Й.Й., а също и чрез способите за събиране и проверка на доказателства и доказателствени средства- заключението на вещото лице по допуснатите СТЕ и допълнителна СТЕ.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът се позова и на показанията на свидетелите К. и Й., макар и същите да нямаха ясни спомени за конкретно установеното нарушение, но липсата на конкретни спомени е обяснима с обстоятелството, че в работата си ежедневно свидетелите се сблъскват с еднотипни нарушения. За съда няма основание да приеме, че свидетелите са лично заинтересовани от изхода на делото, с оглед което при изграждане на изводите си, съдът даде вяра на заявеното от тях.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт. Също така следва да съществува правно единство между описаното, като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

Съобразявайки изискванията на ЗАНН, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати нарушения на процесуалния закон, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.

Макар и  АУАН и НП да са издадени от компетентни органи при спазване на сроковете по чл. 34 ЗАНН, съдът намира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 42, т. 3 и 4, а също и чл. 57, ал. 1, т. 5, т. 6 ЗАНН, доколкото в АУАН и НП се съдържа противоречиво описание на времето и мястото на извършване и установяване на нарушението, а също и относно изпълнително деяние и нарушената с него правна норма, които обаче не обуславят сами по себе си цялостна отмяна на атакуваното НП.

Както беше изложено, в АУАН се съдържат корекции, направени с химикална паста относно времето на извършване на нарушението, като е посочен часът 12.53 часа, изписано върху първоначално въведеното 13.03 часа, като няма данни тази корекция да е направена в присъствието на жалбоподателя, а няма данни и за това от кого въобще е била направена. Корекции в АУАН, с който започва административнонаказателното производство са допустими само в случай че несъответствието между фактическото положение и отразеното в АУАН е установено в присъствието на нарушителя и за удостоверяване на обстоятелството, че последният е бил запознат с направената корекция, е необходимо да положи подписа си до мястото на извършване на корекцията. В настоящият случай това не е било сторено, но същото следва да се преценява на плоскостта на ограничаване правото на защита на санкционираното лице, което съдът счита, че не е било нарушено, доколкото АНО в изпълнение на правомощията си по чл. 53, ал. 2 ЗАНН е посочил правилният час на извършване на нарушението, който е виден и от приложения по делото снимков материал, а именно 12.53 часа.

Същото важи и по отношение на мястото на извършване на деянието, доколкото в АУАН и НП погрешно е било посочено, че същото е извършено в община С., макар и с. Х. (което е отразено безпротиворечиво като място на установяване на нарушението с допълнителни индивидуализиращи признаци- „срещу комплекс „Г.“), да се намира в общ. Б. Не може обаче да се приеме, че това нарушение е до такава степен съществено, че обуславя цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление, доколкото, както беше изложено, е посочено конкретното място на извършване и установяване на нарушението, а обстоятелство, че е объркана общината, в района на който се намира това населено място, не прегражда правото на защита на санкционираното лице.

Налице е обаче съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което ограничава правото на запита на санкционираното лице, в частта, касаеща нарушението по чл. 21 ЗДвП, доколкото не е ясно какво е изискуемото се от водача поведение- да управлява с скорост до 50 км/ч. или със скорост до 60 км/ч. Това нарушение е било допуснато в АУАН, където словом е посочено „петдесет“ км/ч, а с цифри „60“ и същевременно се твърди, че нарушението е в населено място- с. Х., а е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. С оглед съставената докладна записка АНО е направил опит да отстрани неяснотата, но същата е била допълнително задълбочена, доколкото е посочено, че с описаното в НП изпълнително деяние жалбоподателят е извършил: „вр. чл. 21, ал. 1- Водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване над 50 км./ч.- нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП“. От така даденото описание от АНО не става ясно какво се твърди, че е извършеното от жалбоподателя нарушение- такова по чл. 21, ал. 1 ЗДвП или такова по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, което безспорно нарушава правото на защита на санкционираното лице и обуславя отмяната на наказателно постановление в тази му част.

Наред с това по отношение на нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП (доколкото това е посоченото в АУАН нарушение и доколкото се твърди, че жалбоподателят е управлявал със скорост над 115 км/ч. при ограничени за населеното място 60 км/ч, въведено с пътен знак В26), съдът намира, че наказателното постановление подлежи на отмяна и на основание материална незаконосъобразност на същото.

Съласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава в населено място скоростта от 50 км/ч. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак.

Видовете пътни знаци, които се използват за регулиране движението по пътищата, начина на тяхното поставяне и зоната им действие са регламентирани с Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Съласно чл. 79, ал. 1 от Наредбата пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), а съгласно чл. 61, ал. 3 ЗДвП въведена забрана с пътни знаци В20, В24, В25, В26, В27, В28 и В30 е в сила до следващото кръстовище. Същевременно с чл. 61, ал. 5 и 6 от Наредбата е предвидено, че, когато дължината на зоната на действие на въведена забрана с пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ е по-голяма от 4000 m при автомагистрали, скоростни пътища и скоростни градски магистрали и от 2000 m при останалите пътища и улици, пътният знак се повтаря съответно на всеки 2000 m и 1000 m., като под пътния знак, въвеждащи забрана, се поставя допълнителна табела Т2, която указва разстоянието до края на зоната на действие на забраната.

Същевременно съгласно чл. 112, ал. 1 от Наредбата пътен знак Д11 „Начало на населено място и селищно образувание“ се използва за сигнализиране на мястото, от което започват да важат правилата за движение в населено място и селищно образувание, а съглансо ал. 3, когато за територията на населеното място и селищното образувание е необходимо да се въведе допустима максимална скорост на движение, различна от определената по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, се поставя и пътен знак В26.

В настоящия случай, видно от заключението на вещото лице, преди пътния знак Д11 е поставен пътен знак В26, с ограничение на скоростта на 60 км/ч. Под този път знак не е поставена табела за зона на действие, с оглед което следва да се приеме, че важат общите правила и действието на пътния знак се ограничава до първото кръстовище, което видно от схема 1.2 на стр. 3 от заключението на вещото лице по допусната СТЕ, е непосредствено след пътния знак Д11 за начало на населеното място. В този смисъл след това кръстовище до следващ знак В26, респ. до знак Д12 за край на населеното място действа ограничението по чл. 21, ал. 1 ЗДвП за населено място, а именно 50 км/ч. с оглед категорията на управляваното от жалбоподателя МПС.

Видно от снимковия материал и по конкретно снимката, на която е отразено и разстоянието между техническото средство и заснетия автомобил (доколкото е невъзможно да бъде установено от къде точно е започнало заснемането, видно от заключението на вещото лице по допълнителната СТЕ), е че при заснемането му жалбоподателят се е намирал на 121 м. от техническото средство, което място е обозначено на схема 2.3 на стр. 5 от заключението на вещото лице по СТЕ, а именно малко след третото кръстовище в населеното място, където, с оглед на гореизложеното касателно зоната на действие на пътния знак В26, е действало ограничение на скоростта 50 км/ч., а не както е посочено в АУАН и НП (макар и противоречиво) 60 км/ч.

Изложеното налага извод, че не се установява да е било извършено нарушението по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, описано в издаденото на жалбоподателя НП, доколкото на мястото на заснемане ограничението на скоростта не е било посоченото в АУАН и НП ограничение от 60 км/ч., въведено с пътен знак „В26“, а е действало общото ограничение на скоростта за път в населено място за управляваното от жалбоподателя МПС категория В, а именно 50 км/ч.- арг. чл. чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Действително по делото се установява, че водачът се е движил с превишена скорост, доколкото измерената скорост на автомобила е била 115 км/ч. при ограничение от 50 км/ч., но съдът, който действа като въззивна инстанция, не разполага с правомощия да изменя фактическата обстановка, описана в санкционния акт. В този смисъл и доколкото описаното в НП нарушение не се установява от обективна страна (водачът не е управлявал със скорост на движение 115 км/ч., при разрешена скорост 60 км/ч., въведена с пътен знак В26, а при разрешена скорост 50 км/ч., което от своя страна не е нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП, а на чл. 21, ал. 1 ЗДвП), съдът намира, че наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено.

По отношение на нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 и 2 ЗДвП съдът намира, че в тези си части НП следва бъде потвърдено, доколкото нарушенията са безспорно установени от обективна и субективна страна, в тази част на АУАН и НП не са допуснати  съществени нарушения на процесуалните правила и за тях законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като са му били наложени две административни наказания „глоба“ от по 10 лв., което именно е предвиденото за тези нарушения наказание съгласно чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

По арг. от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 3 НПК сторените по делото разноски за изготвяне на СТЕ и допълнителна СТЕ, касаещи НП, в частта, в която същото подлежи на отмяна, следва да останат за сметка на съда.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Районен съд- гр. Сливница

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-1204-001084 от 15.06.2018 г., издадено от И.П.Г.- началник група към ОДМВР София, сектор Пътна полиция ОДМВР София, в частта, с която на С.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложено на административно наказание „глоба“ в размер на 750,00 (седемстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение по чл. 21, ал. 2 ЗДвП, както и отнемане на основание чл. 6, ал. 1, т. 7 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на 12 контролни точки, като ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в частите, с които на С.Б.П., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 и 3 ЗДвП са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 10,00 (десет) лева за нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: