РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Ямбол , 16.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200284 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по жалба на Й. В. П. от гр.
Ямбол, подадена чрез упълномощен защитник-адвокат, против Наказателно
постановление № 21-0813-000222/12.02.2021 г., издадено от Началник сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Ямбол, с което на жалбоподателя, на основание чл.638,
ал.1, т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483,ал.1, т.1 от КЗ му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
С жалба се иска от съда да отмени атакуваното наказателно
постановление, като се сочи, че при издаването му е бил нарушен
процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
не се явява, но чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на
посочените в нея основания, като твърди още, че липсват доказателства на
процесната дата и час автомобила, управляван от жалбоподателя да я нямал
сключена застраховка ГО на автомобилистите. Претендират се и направените
разноски по делото.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител оспорва жалбата, като моли съда НП да бъде потвърдено или
алтернативно същото да бъде изменено в санкционната част.
1
ЯРС, след като прецени събраните по делото доказателства,
наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища на
страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 02.02.2021 г., около 11.18 ч. свид. К.-мл. автоконтрольор при сектор
„ПП“ при ОД-МВР-Ямбол, при изпълнение на служебните си задължения
спрял за проверка т.а. „Форд Транзит“ с ДК № ***, управляван от
жалбоподателя в гр. Ямбол, по ул. Ямболен, срещу № *, в посока
кръстовището с ул. „Д. Благоев“. При проверката на документите и след
направена справка с Гаранционен фонд, свид. К. установил, че товарният
автомобил, който по документи се водел собственост на „***“ ООД няма
сключена активна застраховка ГО на автомобилистите. За констатираното
нарушение на жалбоподателят бил съставен АУАН № 337248/02.02.2021 г.,
затова, че на 02.02.2018 г. около 11.18 ч. в гр.Ямбол, по ул. Ямболен, срещу №
* в посока към кръстовището с ул. Д. Благоев, като водач управлява т.а.
„Форд Транзит“ с ДК № ***, собственост на „***“ ООД, БУЛСТАТ ***,
което е регистрирано на територията на Р България и не е спряно от
движение, за което не е сключил действаща застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите. В акта е посочено, че по този начин
жалбоподателят, като ЕТ или ЮЛ, което притежава МПС, което е
регистрирано на територията на Р България и не е спряно от движение не
сключил задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, с което е нарушил чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
В последствие на 12.02.2021 г. при идентично фактическо и
юридическо описание на нарушението, Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-
Ямбол е издал обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя на основание чл. 638, ал.1, т.2, вр.чл. 461, т.1 от КЗ му е било
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
разпитаният по делото свидетел К., както и от приложените и приобщени по
делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
2
Жалба е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при
наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните
съображения:
При издаване на наказателното постановление са били допуснати
особени съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
неговата незаконосъобразност. На първо място, твърди се нарушение на чл.
483, ал.1, т.1 от КЗ, който действително задължава притежателя /собственик/
на МПС, регистрирано в България и неспряно от движение, да сключи
задължителната застраховка. В случая се установява, че притежател на
описаното в АУАН и наказателното постановление МПС е юридическото
лице „***“ ООД, Булстат: ***, като в тази връзка то е носител на посоченото
задължение и при неизпълнение на същото би следвало да се санкционира
именно юридическото лице, което е и изрично предвидено като възможност в
чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ. Вместо това обаче е счетено, че следва да се
санкционира лично жалбоподателя П. като физическо лице. При това
положение и спрямо него би следвало да се приложи санкционната норма на
чл. 638, ал.1, т.1 от КЗ, която предвижда наказание глоба за физическо лице,
което не изпълни задължението за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, като глобата е в размер на
250 лева. Обаче, в наказателното постановление е посочена като основание за
определяне на наказанието разпоредбата на чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, която
предвижда санкциониране на юридическо лице при неизпълнение на
задължението за сключване на задължителна застраховка по чл. 483, ал.1, т.1
от КЗ, при това с налагане на наказание глоба, но в размера предвиден за
имуществена санкция по чл. 638, ал.1, т.2 от КЗ, а именно 2000 лв. Видно е от
наказателното постановление, че в същото в абсолютно противоречие със
закона е определена като основание за налагане на административно
наказание на физическото лице П. нормата, касаеща санкциониране на
юридически лица, като макар да е посочено по вид наказанието глоба, то
размерът на същата е напълно несъответен на предвидените размери на
глобите при санкциониране на физическо лице. Налице е абсолютно
недопустимо смесване на разпоредбите на КЗ, което създава противоречие и
3
неяснота, засягащи пряко правото на адекватна защита на жалбоподателя.
При това положение съдът намира въззивната жалба за основателна и
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно от
процесуално правна страна, следва да бъде отменено.
При този изход на делото, съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от
ЗАНН (обн. ДВ бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение се явява основателно и
следва да се уважи. Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства
по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По
въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че
когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат следва да се
възстановяват от бюджета на органа, издал акта, или от ОД на МВР - Ямбол.
Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0813-000222/12.02.2021 г.,
издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Ямбол, с което на Й. В. П.,
ЕГН ********** от гр. Ямбол, ж.к. Хале ***, на основание чл.638, ал.1, т.2,
вр.чл. 461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл.483,ал.1, т.1 от КЗ му е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв.
На основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК, ОСЪЖДА
ОД на МВР – Ямбол ДА ЗАПЛАТИ на Й. В. П. с посочени по-горе данни,
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски за възнаграждение на
един адвокат.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в
14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4