№ ……………………
гр. София, 9.2.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Председател: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Весела Станчева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1600 описа за
2021 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
с правно основание чл. 432 (1) от Кодекса за застраховането (КЗ) във вр. с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищцовата страна Я.М.К.
твърди, че на 23.01.2020 г. около 12,40 ч. в гр. София л.а. “Мерцедес Е 220” с
рег. № ********управляван от Ж.Д.З.,*** с посока от бул. “Константин Величков”
към бул. “Христо Ботев”. В района на кръстовището с ул. “Опълченска” след удар
с движещия се отляво лек автомобил “Мазда 6” с рег. №
********, управляван от Й. М. К., лекият автомобил “Мазда
6” се отклонява вляво и се удря в тротоарната площ вдясно на ул. “Опълченска”.
От получените увреждания следствие на катастрофата починал пътувалия в л.а. “Мазда 6” М.М.К. - баща на ищцата.
Твърди се произшествието да е настъпило поради несъобразено поведение на водача
на л.а. “Мерцедес Е 220” като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.
20 ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) - да контролира непрекъснато
пътното превозно средство и от чл. 20 ал. 2 ЗДвП - при избиране на скоростта не
се е съобразил с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост. В уточнителна молба ищцата сочи, че водачът на л.а.
„Мерцедес“ е предприел маневра „престрояване“ в крайна лява лента без да се
убеди, че пътят е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в
движението. Твърди се и че водачът на л.а. “Мерцедес Е 220” към датата на
пътнотранспортното произшествие е бил застрахован при ответника по риска “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Ищцата твърди също така да е поддържала
хармонична връзка с баща си, основана на взаимна обич и уважение, като го
определя за един от най-ценните хора в живота й, с когото споделяла най-милите
и съществени моменти. Смята, че спецификата в отношенията им задълбочавала
интензитета на преживяната болка и страдание. Вестта за внезапната му смърт я
съкрушила - дни наред се събуждала с плач, молейки се случилото се да е било
сън. В първите седмици след инцидента непрестанно плачела. Проявила симптоми на
тревожност, потиснато настроение и безпокойство. Преживяла силен емоционален
стрес – занемарила външния си вид и носела само тъмни дрехи. Отказвала да
излиза и да се среща с познатите си, а мъката и скръбта съпътствали живота й и
понастоящем и за в бъдеще. Ищцата загубила възможността да разчита на помощ,
съвет или подкрепа при отглеждане на деца и внуци, поемане на отговорността да
бъде съпруга и родител. Претендира обезщетение за претърпените болки и
страдание от загубата на баща си в размер на 200 000 лв. ведно със законната
лихва, считано от 27.07.2020 г. до окончателно изпълнение на задължението.
Претендира разноски.
Ответникът З. „Л.И.“ АД, представляван от юрк. А.оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП
да обосновава вина на водача З. за настъпилото ПТП. Твърди, че произшествието е
настъпило поради движение с превишена скорост от страна на водача на л.а.”Мазда 6”, пренебрегнато от него задължение да се увери, че
преминавайки в друга пътна лента няма да създаде опасност за останалите
участници в движението, не е пропуснал движещия се в съседната пътна лента л.а.
“Мерцедес” Е 220”, което дължи по силата на чл. 25 ал. 2 ЗДвП, не е
сигнализирал за предприетата маневра с десен пътепоказател. Прави и възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат с довод, чеМ.К. в нарушение на чл. 137а ал. 1 ЗДвП не е ползвал обезопасителен колан. Оспорва и твърдяната от ищцата
засилена емоционална връзка с починалия, която да е била прекратена настъпилата
смърт. Оспорва и претърпените от ищцата болка и страдания да обосновават
обезщетение в претендирания размер. Застъпва и теза,
че макар и загубата на близък родственик да предпоставя
изключително тежки вреди, обезщетението не е в състояние да ги репарира,
съответно смята за меродавна установената съдебна практика в аналогични случаи.
Бланкетно оспорва и дължимостта
на лихва за забава.
Трето лице-помагач на ответника оспорва
иска.
В съдебно заседание ищцата, чрез адв. Л.поддържа иска. Ответникът, чрез юрк.
А.оспорва иска. Третото лице-помагач, чрез адв. Д.,
оспорва иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
М.М.К. е починал на 23.01.2020
г. Наследници по закон са С.Х.Х.(съпруга), М.М.К. и Й.М.К. (синове), както и Я.М.К. (дъщеря).
За установяване на механизма на ПТП по делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Т.Л.Р. и М.Р.Н.. Свидетелят Р. посочва, че
към момента на процесния инцидент е пътувал в л.а.
„Мерцедес“, управляван от Ж.З., возел се е в средата на задната седалка.
Автомобилът се движел по бул. „Сливница“, като на кръстовището с бул.
„Опълченска“ усетили удар от ляво, сравнително лек, откъм стопа до калника на
задна лява врата, без л.а. „Мерцедес“ да е променял лентата за движение, не
помни да е задействал спирачки. След удара Ж. отбил автомобила вляво и се
насочили към зелен автомобил „Мазда“, който преди
това свидетелят видял да се движи в бус-лентата – на
кръстовището с „Кенар“. Впоследствие дошла бърза помощ. Не помни пътникът до
шофьора на л.а. „Мазда“ да е излизал от автомобила.
Според показанията на свидетеляН.,
пътник в автомобил „Мерцедес“ на задна дясна седалка, л.а. се е движел по бул.
„Сливница“. Помни след трамвайните релси да е забелязал зелен автомобил „Мазда“, движещ се в бус лентата,
минал пред автомобила „Мерцедес“ и се придвижил от най-дясна в най-лява лента,
не е сигурен дали директно. На кръстовището с бул. „Опълченска“ свидетелят
усетил удар вляво на л.а. „Мерцедес“ и видял автомобила „Мазда“.
Ударът се усещал като „плъзване“, л.а. „Мерцедес“ продължил движението без да
променя лентата, след това отбил вляво. От дясната седалка слязъл шофьора,
вляво имало възрастен мъж. Спрели линейка и потърсили помощ. Л.а. „Мерцедес“
имал щети – огъване в предна лява врата отпред и засягане на заден калник на
предна лява врата.
Събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства
(фотоалбум от досъдебно производство) са подробно анализирани в приета и
неоспорена Комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, изготвена от вещите лица инж. А.А.
и д-р А.М.. Инж. А. взема предвид, че за да се отклонят и двата автомобила
наляво единият от тях преди удара се е движел насочен наляво. Ето защо като
вероятен механизъм на ПТП експертът приема, че предвид движението на двата
автомобила след удара и установяването им, водачът на л.а. „Мерцедес“,
навлизайки в процесното кръстовище, е завил наляво,
навлязъл е частично в най-лявата пътна лента, където е ударил движещия се
направо л.а. „Мазда“. Експертът детайлизира механизма
на ПТП по следния начин: на 23.01.2020 г., около 12:40, по бул. „Сливница“ с
посока от бул. „Константин Величков“ към бул. „Христо Ботев“ л.а. „Мерцедес Е
220“ с рег. № *******управляван от Ж.З., се е приближавал към кръстовището с
ул. „Опълченска“. Движел се е в трета пътна лента, считано от дясно наляво, със
скорост 60-65 км/ч. Платното за движение в посока към пл. „Лъвов
мост“ е еднопосочно с 4 пътни ленти, най-дясната е предназначена за автобуси,
втората и третата са за движение направо, а четвъртата най-лява лента е за
извършване на ляв завой и навлизане в ул. „Опълченска“ посока към бул. „Мария
Луиза“ и Централна ж.п. гара. Пътните ленти са маркирани и обозначени със
съответните стрелки, които не са променяни от 2014 г. насам. Времето е било
слънчево, с добра видимост и суха пътна настилка. В същото време в най-лявата
пътна лента, която е за ляв завой, се е движел л.а. „Мазда“
с рег. № *******, управляван от Й.М.К. със скорост 50-55 км/ч, който автомобил
е с десен волан. Тъй като л.а. „Мазда“ се е движел в
лентата за ляв завой, най-вероятно водачът на л.а. „Мерецдес“
е преценил, че водачът на л.а. „Мазда“ ще намали и
завие наляво, предприел е маневра престрояване в най-лява пътна лента малко
преждевременно в самото кръстовище, но е преценил неточно скоростите на двата
автомобила. Поради тази причина при навлизане в най-лявата пътна лента л.а.
„Мерцедес“ е ударил с левия ъгъл на предната броня и предния ляв калник
предната част на дясната страна на л.а. „Мазда“ в
зоната на предно дясно колело и преден десен калник. По време на първия удар
контактуващите части – преден ляв ъгъл на предна броня и преден ляв калник на
л.а. „Мерцедес“ са се протрили в предния десен калник на л.а. „Мазда“, но поради настъпилите деформации левият ъгъл на
предната броня се е вклинил и зацепил за десния ъгъл на предната броня, чупил
го е и го изкъртва. Лекият автомобил „Мазда“ се е
завъртял в посока, обратна на часовника, л.а. „Мерцедес“ се е завъртял в посока
на часовника. По този начин предните им части се раздалечават, а задните им
части се сближават, от което страните им се сблъскват и протриват, докато се
разделят поради различните посоки на движение и всеки продължава по изходящата
траектория. Водачът на л.а. „Мерцедес“ успява да задейства спирачки и спира
автомобила в най-лява пътна лента. След удара л.а. „Мазда“
се отклонява значително на по-голям ъгъл наляво и достига десния тротоар на
моста над Владайска река, където се удря във високия му бордюр. От този удар се
разрушава предната му дясна гума и окачването на предното му дясно колело,
което се измества назад и се удря в основата на предната дясна колона. След
това автомобилът се качва на десния тротоар и след като се движи по дъгообразна
траектория, оставяйки следа от задирания по асфалта и ГСМ се връща на платното
за движение на ул. „Опълченска“ като се спира в края на моста напречно. Вещото
лице инж. А. определя като причина за настъпване на ПТП субективните действия
на водача на л.а. „Мерцедес“ – предприемане на преждевременно престрояване от
трета пътна лента в най-лявата четвърта лента, в която се е движел л.а. „Мазда“. Според вещото лице д-р М. причината за смъртта наМ.К. е остро коронарно кръвообращение, развило се на фона
на тежки болестни изменения на сърцето и съдовете, които го хранят и довело до
остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност. Счупванията
на 3-то – 4-то междуребрие, 3-то и 5-то ребра по
предна мишнична линия двустранно според експерта са послесмъртни и най-вероятно са получени при извършени реанимационни мероприятия. Според експерта по време на ПТПМ.К.
не е получил травматични увреждания, които да са довели до настъпване на
смъртта. Причината за смъртта е болестна. В теоретичен аспект тежки емоции
могат да предизвикат мощни физиологични отговори, които понякога могат да предизвикат
внезапна и неочаквана смърт. Емоционалният стрес и страхът могат и да имат
ефект върху сърцето – стресът като гняв, страх и тревожност може да доведе до
значително увеличение в сърдечната честота и кръвното и налягане, което води до
повишена потребност от кислород на миокарда. Реакцията към това може да
представлява фатална аритмия, особено при пациенти със значителни сърдечни
заболявания – напр. тежка артеросклероза на
коронарните артерии или сърдечна хипертрофия, каквито има в конкретния случай.
По делото е приета и
Комплексна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещите лица д-р Д.М.
(интернист, кардиолог) и д-р Е.Н.М. (психиатър). Експертите сочат, че стресът
обикновено засяга всички системи на тялото, включително сърдечно-съдовата,
дихателната, ендокринната, стомашно-чревата,
нервната, мускулната и репродуктивната системи. По отношение на
сърдечно-съдовата система острият стрес причинява учестяване
на сърдечната честота, по-силни контракции на сърдечния мускул, разширяване на
сърцето и пренасочване на кръвта към големите мускули. Острият стрес свива
дихателните пътища, което води до задух и учестено
дишане. Понякога реакцията на катастрофа може да бъде и свръхмерна
или протрахирана и да доведе до остра стресова
реакция, посттравматично стресово разстройство или адаптационна реакция.
Експертите разясняват, че в процесния случай ПТП може
да се разглежда като тригер, а последвалата стресова
реакция – като рисков фактор, който на фона на силно увредените сърце и съдове
най-вероятно се свързват с настъпилия коронарен, а възможно и ритъмен инцидент при пострадалия и по този начин е
настъпила смъртта. Внезапната сърдечна смърт се описва като неочаквана
естествена смърт от сърдечна причина в рамките на кратък период от време,
обикновено по-малко от 1 час от началото на симптомите при лице, чието
състояние не изглежда като такова, че да предстои фатален край. Такава бърза
смърт често се приписва на сърдечна аритмия. В заключение експертите сочат, че
настъпилата смърт наМ.К. не е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, но в механизма на настъпването й
ПТП се явява като тригер, а последвалата стресова
реакция – като рисков фактор за настъпването й. Причината за внезапнапната сърдечна смърт поради остро нарушение на
коронарното кръвообращение, развило се на фона на тежки болестни изменения като
на сърдечните съдове, така и в самото сърце (тежка коронарна артеросклероза със стеноза на
коронарните съдове между 8-90% и хипертнофия на
стените на лявата камера на сърцето), а физиологичната реакция на стрес в
следствие на преживяното ПТП се явява рисков фактор за настъпването й. Основен
и най-съществен фактор е наличието на предхождащо тежко увреждане както на
съдовете (запушване на техния просвет между 80 и 90%),
така и на самото сърце (удебелената стена на лявата камера предполага
по-затруднено кръвоснабдяване).
При така приетите за установени факти,
съдът намира следното от правна страна:
Ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на водача на лек
автомобил “Мерцедес“ с рег. № *******. В това си качество той е поел риска да застрахова
отговорността на водача за вреди, за които последният би отговарял по
българското законодателство. Този риск ответникът е носел в периода, през който
е настъпило произшествието.
Застрахованото при ответника лице на общо
основание отговаря при причинено непозволено увреждане със застрахованото
превозно средство и тази отговорност е предмет на застраховката. Фактическият
състав на непозволеното увреждане включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди, наличие
на причинна връзка между деянието и вредите. В случая посочените елементи на
фактическия състав, пораждащ като последица и отговорността на ответника, се
доказват събраните по делото доказателства.
Противоправното деяние – причиняване на пътно-транспортно
произшествие, съдът приема за доказано от представените писмени и веществени доказателства,
както и от заключението на автотехническата
експертиза. Съдът не кредитира събраните гласни доказателства, тъй като те
противоречат на изводите на вещото лице по комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза - за възможен механизъм на ПТП
при съобразяване движението на двата автомобила по време на самия удар и последващото им установяване след удара, както и следите по
автомобилите. Изводът, който се налага при преценка
на тези доказателства е, че водачът на лекия автомобил “Мерцедес“ в нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
е предприел маневра за преминаване в лява пътна лента без да се убеди, че няма
да създаде опасност за останалите участници в движението и в частност - с
намиращия се в лява пътна лента л.а. “Мазда”.
Настоящият съдебен състав намира, че събраните по делото доказателства
позволяват извод смъртта наМ.К. да е настъпила в
пряка-причинно следствена връзка с процесния
инцидент. Отговорът на този въпрос е правен и не зависи от преценката на вещите
лица-медици, които от съдържанието на заключенията е видно, че в обосновката си
за наличие/липса на пряка връзка дават отговор на въпроса на база липса на
непосредствена увреда, която директно да доведе до
фаталния край заМ.К.. От правна страна обаче съдът
намира, че за да се обоснове извод в тази насока не е необходимо да се
установи, че смъртта е настъпила мигновенно като
резултат от процесния инцидент. Достатъчно е да е
налице непрекъсната верига от факти/обстоятелства, които да свържат процесното ПТП с настъпилата смърт. (така и Решение № 9/02.02. 2018 по гр. дело № 1144/2017 на ВКС, ІІІ Г.О.). Според
съдебната практика деянието трябва да е това условие, което с вътрешна
необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на
увреденото лице и то трябва да бъде условие, без което вредата не би настъпила.
И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не
беше осъществено, липсва причинна връзка между тях, като вредата освен това
трябва да е закономерна последица от деянието, като е възможно последното да не
е единствената причина за резултата, тоест вредата, да е предпоставена
от съвкупното въздействие на множество явления/събития, едно от които е
соченото в процеса за вредоносно такова, но това не изключва отговорността за деликт, а само определя нейния обем (Определение №.
50606/11.11.2022 г. т.д.№2317 по описа за 2021 г. ІІ
Т.О.).
От събраните доказателства се установява, че липсват
травматични увреждания, довели до смъртта наМ.К.
(фрактури, разкъсване на органи т.н.). Установява се, че пострадалият е бил
тежко болен - констатира се запушване на съдовете (просвет)
80-90%, удебелена стена на лява камера на сърцето, предполагаща по-затруднено кръвоснабдяване. Експертите акцентират, че има данни след процесния инцидент пострадалия, за определен период от
време, да е бил жив - разговарял е със сина си. Въпреки това преживеният стрес
се явява тригер, който на фона на наличните рискови
фактори (заболяванията на ищеца) е довел до внезапната сърдечна смърт. Към този
момент липсва и друго събитие, което разумно да обясни фаталния край, тъй като
влошеното здравословно състояние е било хронично, но не и животозастрашаващо
към конкретния момент.
По претендираното
обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено от
съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД. Това предполага съдът да съобрази вида и
характера на доказаните вреди, доказания интензитет на страданията на ищцата и
доказания начин, по който тя е приела смъртта на детето си. Съдът съобразява
също необратимите последици на увреждането – загубата, която не може да бъде
преодоляна. Човешкият живот е висша ценност, подлежаща на защита от правовия
ред и загубата му следва да бъде компенсирана с подходящо обезщетение.
Събраните по делото доказателства установяват, че ищцата е дъщеря на починалияМ.К.. Ищцата не представи доказателства за
претърпените от нея неимуществени вреди от настъпила социална изолация,
занемаряване, продължаващи тревожност, потиснато настроение и безпокойство. По
делото не се събраха гласни доказателства, въпреки допускането им от съда.
Същевременно обаче съдът намира, че претърпяването на неимуществени вреди от
загубата на родител може да се счете за закономерна последица от противоправното събитие, макар и не в твърдяната от ищцата
степен, интензивност и продължителност (формалният подход на съдилищата при
определяне на неимуществените вреди е критикуван от ЕСПЧ по делата Д.срещу
България, жалба № 9411/05). По изложените съображения съдът намира, че
справедливо се явява обезщетение в размер на 75000 лева.
Върху обезщетението за неимуществени вреди
следва да бъде присъдена лихва за забава при съобразяване на чл. 497 КЗ, а
именно - 27.07.2020 г.
По
отговорността за разноски:
Ищцата е частично освободена от заплащане на държавна
такса и разноски. При съобразяване на уважената част от иска ответникът следва
да заплати на ищцата държавна такса в размер на 19 лв.
Ищецът дължи заплащане на сторените от ответника
разноски съобразно отхвърлената част от иска. Депозитът не е изплатен на
свидетеля и подлежи на връщане. Съобразно отхвърлителната
част от иска ищцата следва да заплати на ответника разноски в размер на 434
лв., в това число депозити за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 2950 лв., както и разноски
в размер на 545,68 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.” АД, ЕИК *9******, да заплати на Я.М.К., ЕГН **********:
-
на основание чл. 432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД сумата от 75 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в
резултат от смъртта на М.М.К., ЕГН ********** при пътно-транспортно произшествие от 23.01.2020 г. в резултат на виновно противоправно
поведение на водача на л.а. “Мерцедес” рег. № *******чиято гражданска
отговорност на автомобилиста е била застрахована от ответника, ведно със законната лихва от 27.07.2020 г. до
окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен
размери от 200 000 лв., както и
-
на
основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 19
лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
ОСЪЖДА Застрахователна компания “Л.И.” АД, ЕИК *9****** да заплати на
в полза на Софийски градски съд,
на основание чл.
78, ал.6 от ГПК
сумата 3495,68 лева - държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА на Я.М.К., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания “Л.И.” АД, ЕИК *9****** на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 434 лв. - разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на
делото.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Решението е постановено при участието на Ж.Д.З., ЕГН **********.
Съдия: