Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260367
16.06.2022 година,
град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
шестнадесети февруари две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17750 по описа на съда
за 2019г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
по чл. 108 ЗС,
чл. 59 ЗЗД и чл. 31, ал. 2 ЗС от
Р.С. и Д.Х. срещу Ж.В. и В.М..
Ищците твърдят, че са
собственици съответно на 1/6 и 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***** по КК и КР
на гр. П. Останалите съсобственици били трети за спора лица. Имотът бил
съсобствен на техните наследодатели, които го закупили през 1940г. и построили
в него сграда- дърводелска работилница с помощни постройки. Имотът бил отчужден
през **** по ЗТСУ за градоустройствени мероприятия, а собствеността върху
неизползваната част била възстановена по Закона за възстановяване на
собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, като
с решение на ПОС от 1998г. бил отменен отказа на кмета. Владението не било
предадено заради проблеми в нанасянето на имота в кадастралния план. Било
установено застъпване в съседен имот, но ищците решили да не водят спор и се
съгласили с нанесената граница. Така границата между имотите преминала
приблизително по средата на съществуващата в имота сграда. След това при
одобряването на кадастралната карта границата била изместена допълнително. За
това несъответствие подали жалба пред Адм съд- Пловдив, като делото приключило
в тяхна полза. Впоследствие установили, че съсобствениците на съседния имот,
които били заинтересовани лица по делото, прехвърлили съседния имот и сградата
на ответниците по време на спора. Когато посетили имота установи, че
ответниците владеят цялата сграда и целия им имот. Било направено предложение
за изкупуването му, но до такова не се стигнало. Предвид горното искат
предаването на владението върху поземления имот и върху 149/329 ид.ч. от
сградата. Правото на собственост върху нея извеждат от съдържанието на
решението на ПОС, като намират, че волята на съда е била да се отмени и отчуждаването
за намиращите се в имота сгради. Правото на собственост върху обема идеални
части извеждат съобразно разположението на сградата в техния имот и имота на
ответниците.
Предвид ползването на имота
от ответника искат присъждането на обезщетение в размер на 800 лева за ид.ч. от
сградата и 700 лева за ид.ч. от земята за Р.С. и 400 лева за ид.ч. от сградата
и 350 лева за ид.ч. от земята за Д.Х., всички за периода от 01.11.2014г. до
30.10.2019г.
На 12.02.2020г. е починала ищцата Р.С., като на нейно място са конституирани наследниците М.М. и Р.М..
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който се оспорват
претенциите. Твърдят, че от представеното решение се установявала отмяната на
отчуждаването единствено по отношение на земята. От приложеното удостоверение
за наследници обаче не ставало ясно каква е връзката на ищцата Д.Х. с посочения
в решението наследодател. По отношение на К.П., намира, че отказът от
наследство на неговия син от 1986г. не е произвел действие по отношение на
имота, защото е направен преди постановяване на решението. Оспорва да е
настъпила реституция, защото не се установява ищците да са възстановили
обезщетението за отчуждаването. От ищцата Д.Х. била представена молба, с която
се отказвала от имота и искала да запази жилището. Поради това намират, че
решението не е произвело действие. Твърдят, че съседният поземлен имот и
сградата били възстановени на праводателите им, а те ги придобили с договор от
2009г. С насрещната искова молба, която не бе приета за съвместно разглеждане,
правят възражение за придобиване на сградата по давност. След срока за отговор
е постъпило допълнение, с което се твърди, че притежават правото на собственост
и върху 1/3 ид.ч. от процесния ПИ. Искат отхвърляне на претенциите и присъждането
на разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява от
фактическа и правна страна следното:
Относно претенцията
по чл. 108 ЗС:
Съгласно
разясненията дадени в т. 4 на Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. на ВКС
по т. гр. д. № 6/2005 г., ОСГК реституцията на недвижими имоти, отчуждени по
благоустройствени закони - ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, се осъществява чрез
изпълнение на определена административна процедура за възстановяване правото на
собственост. Тя е необходима, защото при тази реституция се засягат актове на
благоустройствената администрация, което налага предварителна преценка от
предметна компетентност за наличие на условията, предвидени в чл. 1
от реституционния закон от оторизирания административен орган и
съответно съдебен контрол при негов отказ да реституира имота. Фактическият
състав на възстановяването на собствеността включва: 1) Право на собственост
върху недвижим имот, отчужден по нормативни актове, посочени в чл. 1 от ЗВСВНОИ
по ЗТСУ...; 2) Отчуждените сгради да съществуват към 25.02.1992 г., а ако не
съществуват или са останали с временен режим, дворното място да отговаря на
изискванията на самостоятелен парцел като последните могат да бъдат включени в
режима на бъдещо застрояване по ЗРП; 3) Мероприятието за което е бил отчужден
имотът, фактически да не е започнало; 4) Искане за възстановяване на
собствеността му от бившия собственик или неговите наследници в съответния
преклузивен срок и позитивно решение на органа по реституцията по него; 5)
Връщане на полученото обезщетение при отчуждаването.
От представения
нотариален акт от 1940 г. се установява, че Н.М. П., П. И. Ч. и К. И. П. са
придобили правото на собственост върху имот от 1.1 дка. в пловдивското землище
до новата железопътна линия. През 1972 г. имотът, заедно с построените
междувременно в него сгради е бил отчужден по ЗПИНМ, като е определено
обезщетение за собствениците.
От представеното по
делото решение по гр. д. № 3326/1997 г. на ОС Пловдив се установява, че
отчуждаването на имота е отменено и правото на собственост е възстановено върху
670 кв.м. в частта означена с цифри 9-4-5-6-7-8 по скица неразделна част от
решението. Няма данни за обжалването на съдебния акт (от представеното досие за
АДС е видно, че общината е продължила процедурата по възстановява), поради
което следва да се приеме, че същото е влязло в сила.
При
отчуждаването по отношение на съсобствениците на имота е било определено
парично и имотно обезщетение с размери посочени в писмо от ГНС от 20.01.1973 г.
По отношение на К. Н. М. (наследник на Н. П.) и Р.К. П. е определено имотно
обезщетение със сума по жилищен спестовен влог, а за останалите наследници в
обикновен спестовен влог. От приложената преписка по АДС се установява, че от
правото да придобие собственост върху имот се е възползвали единствено
наследниците на К. Н. М., като е бил закупен апартамент на улица **** и част от
цената му е била платена с прихващане на полученото обезщетение. По отношение
на Р.К. П. (С.) няма доказателства платеното по жилищен спестовен влог
обезщетение да е било използвано за придобиването на имот, като от
представената спестовна книжка се установява наличността по сметката към 1994
г. Получените от всички останали лица суми в размер на общо 8948.75 лева са
били възстановени съгласно квитанция от 08.07.1998 г., (лист 268), което се
потвърждава и от кореспонденцията в преписката за съставянето на АДС. Имотът
получен с плащане на обезщетението е бил предаден на общината от Д.Х. съгласно
протокол от 17.09.2018 г.- лист 338.
Предвид горното се
установява завършването на фактическия състав за възстановяване на правото на
собственост и наследниците на Н. М.П., П. И.Ч. и К. И. П.в са придобили правото
на собственост върху имота при равни права, съгласно чл. 54 от ЗАКОН за
имуществата, за собственостьта и сервитутите (отм.) действал по време на
придобиването на имота през 1940 г.
От представеното
удостоверение се установява, че К. И. П. е оставил наследници в лицето на Д.
П.- съпруга (починала през **** г.), И.К. П.- син (починал *** г.) и Р.К.С.-
дъщеря (починала **** г.). При тези данни всеки от низходящите, след смъртта на
майката (в удостоверението няма отрази различни наследници освен децата) е
притежавал по 1/6 ид.ч.
Направеният
от И.К. П. през 1986 г. отказ от наследство оставено от родителите му засяга
разпределението на правата върху процесния недвижим имот. Възстановяването на
имота не е по наследство на първоначалните собственици и не представлява
новооткрито наследство по чл. 91а ЗН. Наследството на общия наследодател е
открито през 1967 г. при негови наследници- съпруга Д. П., син И. П. и дъщеря
Р.С.. Именно от тях през 1972 г. е са отчуждени ид.ч. от имота по реда на ЗПМН,
като в полза на тримата е платено обезщетение при равни права. Отказът от
наследство е направен през 1986 г., след отчуждаването и плащането на
обезщетенията.
Отказът
от наследство представлява едностранно изявление на едно лице, извършено в
предвидената в чл. 52 ЗН форма, с което призованият да наследи
изразява волята си да не приеме наследството. Ако се предхожда от действия по
приемане на наследството, отказът е недействителен и не може да породи предвиденото в чл. 53 ЗН правно
действие и да доведе до уголемяване дяловете на останалите наследници.
Съгласно чл. 49, ал. 2 ЗН приемане на наследство има във всички
случаи, в които призованият да наследи е
извършил действие, което несъмнено предполага неговото приемане, като
преценката за правната същност и последици от така извършеното действие във
всички случаи следва да се извършва конкретно, като се отчита волята и
намерението на извършилото действието лице.
По
настоящото дело не се установяват конкретни действия на наследника преди
изявлението му за отказ от наследство от двамата родители. Има доказателства
само за плащане по спестовен влог в ДСК от 1973 г., което може да се обсъжда
единствено във връзка с наследството на единия родител- К.П.. Същото не може да
се прием като действие на наследника по приемане, защото не доказва неговото
активно поведения и всъщност какво точно се е случило с предоставената сума. В
случая плащането представлява властническо волеизявление на орган на държавна
власт, съобразен с констатираната обстановка във връзка с принудително
отчуждаване на права. Приемане би имало единствено ако се удостовери, че сумата
е била използвана от наследника преди отказа, а за такова поведение няма
доказателства и то не може да се предполага. Тук следва да се каже, че изводите
не се променят заради констатираното изтичане на срока по чл. 50 (отм. 1992 г.)
от Закона за наследството. С чл. 50 (отм. през 1992 г.) и 91 ЗН
законодателят изрично е определил срока за приемане на наследството като
давностен. А щом срокът е давностен, само изтичането на петгодишния период от
време от откриване на наследството не погасява правото на наследника да приеме
откритото в негова полза наследство, съответно да се откаже от него- Тълкувателно
решение № 18 от 1.III.1974 г. по гр. д. № 108/74 г., ОСГК.
В отговора на
исковата молба не са направени изрични оспорвания за недействителност на отказа
от наследство, като възраженията са единствено в насока, че не се прилага по
отношения на процесния имот поради характера му на новооткрито наследство.
В съответствие с
изводите е и постановеното решение на ОС-Пловдив за възстановяване на имота в
полза на Л. Ч., Р.С., С. М., Н. М. и Д. М., които предвид представените
удостоверения за наследници, заедно с отказа, се явява единствените наследници към онзи момент (1998 г.) на
първоначалните собственици. Друг извод не може да се направи от съдържанието на
представената квитанция за връщане на обезщетението, защото в нея са посочени
имената на лицата, от които към онзи
момент- 1972 г. е отчужден имотът, като 3 от четирите към датата на
съставянето на документа са били починали.
Ето защо
представеният отказ на И. П. от наследството на неговите родители е породил
действие и частта на отреклия се е уголемила
дяловете на останалите наследници, в случая Р.К.С., която се легитимира като
собственик на цялата 1/3 ид.ч.
От представените
удостоверения за наследници на Н. М. П. се установява, че същият е оставил за
свои наследници съпруга Д. М. и син- К. Н. М., като последният се легитимира
като единствен наследник след смъртта на първата. К. М. е починал през *** г. е
оставил наследници в лицето на С.М.- съпруга, Н. М.- син и Д.Х.- дъщеря. С. М.
е почнала през *** г., като в удостоверенията за наследници не са отразени
различни низходящи, поради което правото на собственост е придобито поравно-
общо 1/6 ид.ч. за С. и К. М., заместили на основание чл. 10, ал. 1 ЗН починалия
преди нея Н. К.М. и 1/6 ид.ч. за Д.Х.. Тук следва да се посочи, че в едно от
удостоверенията за наследници на Н. М. П., Д.Х. е записаната в самостоятелен
ред с т. 3, което означава, че произхожда пряко от наследодателя. Същото следва
да се приеме за техническа грешка, предвид това, че в останалите удостоверения
е посочена като наследник на К. Н. М., който е бил единствен наследник на
Н.М.П. към момента на отчуждаването. Този извод се потвърждава както от имената
на страната (бащино име К., а не Н.), така и от годината й на раждане- 1951,
което прави фактически невъзможно Н. П. да е неин баща, след като е починал 8
години по-рано през 1943 г.
Ето защо ищците се
легитимират като собственици на имота съобразно посочените в исковата молба
права- 1/3 ид.ч. и 1/6 ид.ч.
По отношение на
сградата:
По делото е
безспорно установено, че при отчуждаването имотът на ищците е би застроен със
сгради, като собствеността върху тях също е била одържавена.
В същата хипотеза
са се намирали и праводателите на ответниците, на които с решение от 1997 г. е
възстановена собствеността върху 650 кв.м. от имот, ведно с част от построената
в него масивна жилищна сграда, включена в площта. Останалата част от сградата
попада в имота на ищците, но в постановеното по отношение на тях решение липсва
изрично произнасяне за нея. Сградата е съществувала към онзи момент, като никоя
от страните не въвежда конкретни твърдения за времето и начина на изграждането.
От приетата по делото СТЕ се установява, че тя представлява един обект на
правото на собственост с входове разположени, както към имота на ищците, така и
към имота на ответниците. Няма материализирано отделяне на сградата по имотната
граница отразена в кадастралната карта.
Ответниците не
въвеждат и възражения за материална незаконосъобразност на реституцията, а
именно, че не са били налице благоустройствените изисквания за допустимост на
реституцията в хипотезите на чл. 1, ал. 1 - 3, чл. 2 и чл. 3 от
реституционния закон. Поради това правото на собственост следва да се издаде от
представените по делото актове удостоверяващи правата на страните, съответно на
техните праводатели. В решението за възстановяване на собствеността в полза на
ищците, сградата не е посочена изрично, но съдът е направил извод за наличието
на предпоставките на чл. 1 от закона за отмяна на отчуждаването за цялата
описана площ по скицата, включително и за земята, над която е разположена част
от сградата. В решението в полза на праводателите на ответниците, изрично е
записано, че собствеността се възстановява ведно с част от построената в него
едноетажна масивна жилищна сграда,
включена в площта земята. И в двете решения има данни за ползването на
сграда/сгради, съответно части от тях от частни фирми, както и за
пристрояването и ремонтирането на съществувалите в имота сгради.
Съдебната практика
по прилагането на ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. приема, че извършването на
подобрения, реконструкции, незначително пристрояване, не може да се приеме за
реализирано мероприятие като пречка за възстановяване на
собствеността– Решение № 2778/02.12.1994 г. по адм. д. № 338/1994 г. на
III г. о на ВС; Решение № 947 от 7.X.1993 г. по гр. д. № 473/93 г., III г.
о на ВС; Решение № 250 от 1997 г. на ВАС, II отд. Същевременно наличието
на ново строителство или най-малкото съществено преустройство на
заварената сграда се
отчитат като пречки за възстановяване на собствеността. В настоящия случай
наличието на сградата не е прието за пречка за възстановяване на собствеността
в никое от двете решения, като на ответниците е постановено заедно с попадащата
в имота част. Доколкото чл. 1, ал. 1 от Закона предвижда като предпоставка
за възстановяването сградите да съществуват към деня на влизането му сила и
мероприятието, за което е отчужден имотът, фактически да не е започнало, следва
да се приеме, че възстановяването е настъпило заедно с правата върху
съществуващата сграда и за двете страни в производството, като същата е добила
вида си в момента след изменения направени по време на периода, когато имотите
са били държавна собственост, включително след приемането на ЗВСВНОИ по
ЗТСУ и др.
Сградата
представлява единен самостоятелен обект и като такава собствеността върху нея
не може да възникне в реални части, след като не се твърди и не се установява
да е възможно нейното разделяне според границите на имотите.
В практиката на ВКС
е възприето становището, че е възможно придобиване по давност на идеална част
от жилищен имот или земя в рамките на владяната реална част, когато тази реална
част не представлява самостоятелен обект
на правото на собственост. В този смисъл напр. решение № 599 от 26.07.2010
г. по гр. д. № 766/09 г. на І г. о.; решение № 532 от 25.05.2011
г. по гр. д. № 532/10 на І г. о., решение № 325 от 23.04.1993
г. по гр. д. № 963/92 г. на ВС, І г. о. р. № 672 от 3.04.1976 г. по гр. д.
№ 329/76 г. и р. № 325 от 23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г, двете на ВС,
I г. о.; опр. № 627 от 8.07.2009 г. по гр. д. № 188/2009 г. на ВКС, I г. о.
Решение № 3 от 21.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 759/2019 г., I г. о. Мотивите
към това разрешение могат да бъдат съобразявани и при установения по делото
фактически състав, доколкото не се доказва да е налице присъединяване към главна
вещ, а съгласно чл. 95, ал. 2 ЗС ако нито един
от материалите не може да се счете за главен, поражда се съсобственост върху
вещта.
Ето защо ищците са
придобили идеална част от сградата, съответстваща на реално възстановената и
попадаща в техния имот нейна част. Съгласно приетата СТЕ същата е с площ от 135
кв.м. от общо 329 кв.м. за цялата сграда. Така ищците се легитимират като
собственици съответно на 1/3 ид.ч. и 1/6 ид.ч. от 135/329 ид.ч.
Предвид изводите,
до които достигна съдът за принадлежността на правото на собственост, следва да
се разгледа направеното от ответниците възражение за придобиване на сградата на
основание давностно владение.
Придобивната
давност е оригинерно основание за придобиване право на собственост чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право и след изтичане на
определен в закона период от време. При преценката дали е установено владение,
следва да се вземат предвид характеристиките на владението: непрекъснато /да не
е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл. 81 ЗС/, спокойно /да не е
установено по насилствен начин/, явно /да не е установено по скрит начин/,
несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя, като за последния
елемент е предвидена презумпция в чл. 69 ЗС.
Ответниците да
придобили правото на собственост върху съседния имот и идеални части от
намиращата се в двата имота сграда, съгласно нотариален акт от 17.12.2009 г., с
който им се прехвърля правото на собственост върху ПИ с идентификатор .382 с
площ от 650 кв.м. по документ за собственост и 739 кв.м. по скица., ведно с
попадащите в площта на поземления имот 180 кв.м. от едноетажна масивна сградата
с идентификатор .1 с площ от общо 329 кв.м. Към този момент е съществувало
погрешно заснемане на границите на двата имота, съобразно което почти цялата площ
е попадала в имота на ответниците. Предвид горното и с оглед показанията на
свидетеля Манчев за осъществяваното от ответника ползване върху цялата сграда,
съдът намира, че е било установено давностно владение след закупуването на
вещта.
Представеното от
ищците становище от праводателите на отвениците, за това, че нямат претенции
към имота, няма отношение към изводите. Същото е подадено по адм. дело №
364/2010 г. на Адм. съд- Пловдив и е с поставена дата 25.10.2010 г. Към този
момент, а и към момента на самото образуване на делото те вече не са
притежавали права върху имота, защото са ги били прехвърлили на ответниците.
Въпреки това от
разпитаните по делото свидетели и по-конкретно свидетелят М. не се установява
именно праводателите на ответниците да са упражнявали фактическа власт върху
цялата сграда. Свидетелят заявява, че имало двама „частници“, които плащали
наем на общината. После се появил възрастен човек, който заявил, че му е върнат
имотът и единият започнал да плаща на него. Другият продължил да плаща на
общината. През 2019 г. се появили нови собственици и ответникът закупил още
едно място отпред и започнал да
ползва и него. Сочи, че след като ответникът е закупил сградата не е виждал
някой друг да я ползва. Показанията на свидетеля са достатъчно конкретни,
последователни и ясни и следва да бъдат кредитирани. От изложените от него
обстоятелства обаче не се установява праводателите на ответниците да са
упражнявали фактическа власт върху цялата сграда. Точно обратното, само един от
ползвателите плащал наем на възстановените собственици, а вторият продължил да
плаща на общината. Предвид наличието на две отделни лица, които са упражнявали
фактическа власт върху имотите и сградата и плащането на наем на различни
субекти- възстановените собственици и общината, следва да се приеме, че по
делото не се доказва праводателите на ответника да са упражнявали фактическата
власт върху цялата сграда. Ответниците не могат да се позоват на фактическа
власт упражнявана от общината, защото не се легитимират като нейни правоприемници.
С категоричност се
доказва, че владението е осъществявано от ответниците след придобиването на
съседния имот на 17.12.2009г., но от тази дата до подаването на исковата молба
на 30.10.2019 г. не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен срок. Не може да
се приеме, че владението на ответниците е добросъвестно, защото с представения
нотариален акт е посочено, че им се прехвърля част от сградата и към момента на
сделката те са знаели, че праводателите им не притежават пълните права върху
нея.
Ето защо ищците се
легитимират като собственици на посочените по- горе права от поземления имот и
от сградата.
Съдът би могъл да
постанови ревандикация на целия имот (съответно на част по-голяма от
установените права на ищците) от всяко трето за съсобствеността лице, което
упражнява фактическата власт без противопоставимо на ищците правно основание.
От представените от ответниците нотариални актове се установява, че те са
придобили идеални части от поземления имот на 01.10.2019 г., поради което
искането за предаването на имотите следва да бъде уважено само за техните права
от 1/3 и 1/6 ид.ч. и да се отхвърли за разликата като неоснователно.
При описанието на
имота следва да се съобрази констатираната от съда в приетата СТЕ за среден
пазарен наем, промяна в два от съседните имоти. Същата се изразява в
обединяването на имот .382 и .380 в един с идентификатор *****. Същото
изменение се констатира и по отношение на сградата като в момента тя е с
идентификатор ****
Относно исковете за
обезщетение:
Ответникът
признава, че от сключването на сделката за имот .382 до настоящия момент владее
имота на ищците и ограничава правото на ищците да ползват същия.
Съгласно
разпоредбите на чл.
59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи
да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. С тази
законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно
имущество в друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други
текстове на закона.
В ППВС № 1/79 г.
за иска с пр. осн. чл.
59 ЗЗД е указано, че между обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца трябва да има връзка, без обогатяването да е следствие на обедняването, и
обратно. Както едното, така и другото са последица на друг факт или на други
факти. В хипотезата на чл. 59 ЗЗД обезщетението се
дължи в размер на по- малката сума от обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника. В
настоящия случай обедняването на ищеца се съизмерява със средния пазарен наем,
който ищецът е могъл да получи, съответно със спестената от ответника пазарна
наемна цена, която той би следвало да плаща за ползването на имота, но я е
спестил предвид липсата на валидно облигационно правоотношение по договор за
наем. В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 677 от 05.11.2010
г. по гр.д. № 1822 от 2009 г., ІІІ г.о., решение № 131 от 27.10.2009 г. по
т.д.№ 268/2009 г., І т.о., решение № 1025 от 23.12.2009 г. по гр.д. № 3841/2008
г., І г.о. и др.
Предвид
установеното разместване на права, претенцията по чл. 59 ЗЗД се явява
основателна за периода от 01.11.2014 г. до 30.09.2019 г., след която
ответниците са придобили идеални части от земята. След тази дата по отношение
на съсобствениците наМ.приложение чл. 31 ЗС, който изисква отправянето на
писмено поискване.
Съгласно приетата
по делото СТЕ средният пазарен наем за поземления имот за този период е в
размер на 10875.77 лева като всеки от ищците- притежател на по 1/6 ид.ч. (М.М.
и Р.М. като правоприемници на починалата в хода на процеса Р.С.), има право на
обезщетение в размер на 1812.62 лева. Ищците претендират по малка сума,
съгласно уточнението от 24.09.2020 г., а именно по 350 лева за всеки (общо 700
лева за правоприемниците на Р. С.), поради което исковете следва да бъдат
уважени.
Възражението на
ответниците, по отношение на предаването на имотното обезщетение от Д.Х. през
2018 г. не се отразява на горните изводи. При отмяна на отчуждаването по силата
на чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отстъпените в
обезщетение жилища или други обекти стават общинска/държавна собственост по
силата на решението за отмяна. С отмяната на
отчуждаването е настъпило по силата на закона разместване в собствеността и
полученият в обезщетение имот е върнат в патримониума на общината/държавата. В
този смисъл Решение № 117 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2008
г., III г. о., ГК. Довод в тази насока се извежда и от разпоредбата на чл. 5
ал. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др., която предвижда, че изземването на имотите по ал. 1 става по реда на чл. 65 от Закона за общинската собственост в 6-месечен срок от влизане в сила на решението
за отмяна на отчуждаването.
Ето защо след
влизането в сила на решението за възстановяване на собствеността не е
необходимо физическото предаване на имота, за да настъпи ефектът на
реституцията. Разместването на правото на собственост става по силата на
закона.
Искът за заплащане
на обезщетение за ползването на 1/3 ид.ч. съответно 1/6 ид.ч. от 149/329 ид.ч.
от сградата е неоснователен. Съдът стигна до извод за наличието на
съсобственост върху сградата в идеални части, поради което съгласно чл. 31, ал.
2 ЗС обезщетение за ползването се дължи само при писмено поискване, каквото не
се установява да е било отправяно. В този смисъл Решение № 112 от 2.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1011/2013 г., II г. о., ГК, в което се приема, че за да
възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика,
който чрез лично ползуване лишава другите съсобственици от възможността да
ползват и те общата вещ, законът изисква само едно условие- писмено поискване.
Относно разноските:
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищците имат право на разноски по
предявения иск за ревандикация в размер на 259.24 лева за ДТ и 140 лева за СТЕ.
В полза на ищцата
Д.Х. следва да бъде присъдена сумата от 400 лева за адв. възн, съобразно изхода
на делото.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски в размер на 140 лева
за СТЕ и 800 лева за адв. възнаграждение (половината от заплатеното за
производството).
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.В.В., ЕГН ********** и В.Т.М.,
ЕГН **********,***, че М.С.М., ЕГН
********** и Р.С.М., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на процеса Р.К.С., ЕГН **********, адрес
***, са собственици на общо 1/3 ид.ч. И че Д.К.Х., ЕГН **********, с адрес ***, е
собственик на 1/6 ид.ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с
идентификатор **** по КК и КР на *****, с площ: 561 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид производствен, складов обект, при съседи поземлени имоти с идентификатори:
*****, последните дава в момента с идентификатор ******** И от
135/329 ид.ч. от сграда с идентификатор *****, в момента с идентификатор
*****, със застроена площ: 329 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена
сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори ******, последният в
момента с идентификатор *****, като
ОСЪЖДА Ж.В.В., ЕГН ********** и В.Т.М., ЕГН **********, да
предадат на М.С.М., ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН **********, като наследници на починалата в хода на
процеса Р.К.С., ЕГН **********, владението
на общо 1/3 ид.ч. И на Д.К.Х., ЕГН **********, владението на 1/6 ид.ч.
от описаните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с идентификатор
*****, с площ: 561 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов
обект, при съседи поземлени имоти с идентификатори: ******, последните дава в
момента с идентификатор ***** И от 135/329 ид.ч. от сграда с
идентификатор *****, в момента с идентификатор ****, по КК и КР на гр. П.,
със застроена площ: 329 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена
сграда, разположена в поземлени имоти с идентификатори *****, последният в
момента с идентификатор *****, като ОТХВЪРЛЯ иска за собственост на
сградата за разликата до 149/329 ид.ч. и като ОТХВЪРЛЯ исканията
за предаване на владението на останалите 3/6 ид.ч. поземления имот и на
останалите 3/6 ид.ч. от 135/329 ид.ч. от сградата.
ОСЪЖДА Ж.В.В.,
ЕГН ********** да заплати на М.С.М., ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН
**********, като наследници на починалата
в хода на процеса Р.К.С., ЕГН **********, сумата от 700.00 лева- обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *****,
за периода от 01.11.2014г. до 30.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019
г.
ОСЪЖДА Ж.В.В.,
ЕГН ********** да заплати на Д.К.Х., ЕГН **********, сумата от 350.00 лева- обезщетение
за неоснователното ползване на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор ****, одобрени със заповед КД-14-16 от
16.06.2014г. на изп. дир. на АГКК, за периода от 01.11.2014г. до
30.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за периода от 01.10.2019 г. до 30.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Р.К.С., ЕГН **********, починала в хода на процеса, заместена от
М.С.М., ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН **********, срещу Ж.В.В., ЕГН ********** иск
за осъждането на Ж.В.В. да заплати
на Р.К.С., починала в хода на
процеса, заместена от М.С.М. и Р.С.М. сумата
от 800.00 лева- обезщетение за неоснователното ползване на 1/3 ид.ч. от 149/329 ид.ч. от сградата с идентификатор ****,
в момента с идентификатор *****, със застроена площ: 329 кв.м., брой етажи: 1,
предназначение: промишлена сграда за периода от 01.11.2014г. до
30.10.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Д.К.Х., ЕГН **********, срещу
Ж.В.В., ЕГН ********** иск за осъждането
на Ж.В.В. да заплати на Д.К.Х. сумата от 400.00 лева- обезщетение за неоснователното ползване на
1/6 ид.ч. от 149/329 ид.ч. от сградата
с идентификатор *****, в момента с идентификатор *****, със застроена площ: 329
кв.м., брой етажи: 1, предназначение: промишлена сграда за периода от
01.11.2014г. до 30.10.2019г.
ОСЪЖДА Ж.В.В.,
ЕГН ********** и В.Т.М., ЕГН ********** да заплатят на М.С.М., ЕГН
********** и Р.С.М., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на процеса Р.К.С., ЕГН ********** и на Д.К.Х., ЕГН **********, сумата
от 399.24 лева разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА Ж.В.В.,
ЕГН ********** и В.Т.М., ЕГН ********** да заплатят на Д.К.Х., ЕГН **********, сумата
от 400.00 лева разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА М.С.М.,
ЕГН ********** и Р.С.М., ЕГН **********, като
наследници на починалата в хода на процеса Р.К.С., ЕГН ********** и Д.К.Х., ЕГН ********** да заплатят
на Ж.В.В., ЕГН ********** и В.Т.М., ЕГН **********, сумата от
940.00 лева разноски по делото по съразмерност.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ:
/п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с
оригинала.
Р.М.