№ 1589
гр. Велико Търново, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101601 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. Н., с която се иска
да бъде прието за установено по отношение на „Е. М.“ ЕООД, че ищцата не
дължи претендираните по изпълнително дело № 210/2025 г. на ЧСИ Д. К.
суми, а именно: главница в размер на 6938.12 лева, ведно със законна лихва в
размер на 11 086.04 лева за периода от 11.5.2010 г. до 7.5.2025 г., неолихвяеми
вземания в размер на 2 253.18 лева, включващи договорна лихва за периода от
31.3.2009 г. до 5.5.2010 г., както и разноски по гражданско дело в размер на
183.83 лева.
Ищцата твърди, че срещу нея е издаден изпълнителен лист по ЧГД №
2093/2010 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, въз основа на който е
образувано изп. дело № 210/2025 г. по описа на ЧСИ Д. К.. Счита, че
вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност, тъй като по-рано
образуваното изп. дело № 409/2011 г. на ЧСИ Д. К. е прекратено на 2.8.2018 г.,
поради настъпила перемпция, а изп. дело № 210/2025 г. е образувано на
10.3.2025 г.
Ответникът счита, че искът отчасти е недопустим, а че разгледан по
същество същият е неоснователен. Заявява, че давност не е текла до
26.6.2015г. и че същата е следвало да изтече на 26.6.2020 г., но в рамките на
1
изп. дело № 409/2011 г. на ЧСИ Д. К. са предприети изпълнителни действия,
прекъснали същата. Сочи, че за изчисляването на давностния срок следва да се
има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.3.2020 г. и спрените давностни
срокове до отмяната му на 21.5.2020 г.
В проведените открити заседания процесуалните представители на ищеца
поддържат предявения иск и молят за неговото уважаване.
Ответникът не изпраща представител и не заема допълнително становище.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От събраните писмени доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ЧГД № 2093/2010 г. на Районен съд – Велико
Търново, по молба на взискателя „Банка ДСК“ ЕАД от 10.6.2011 г. срещу И.
И. Н. и Р. И. М. е образувано изп. дело № 409/2011 г. по описа на ЧСИ Д. К.-С..
По изпълнителното дело са извършени следните действия:
с постановление от 18.6.2011 г. е насрочен опис на движими вещи в
жилището на И. И. Н. за 11.7.2011 г., който опис не се е състоял;
на 7.7.2011 г. е връчена ПДИ за И. И. Н.;
на 22.2.2012 г. е връчена ПДИ за Р. И. М.;
на 27.4.2012 г. е наложен запор върху МПС, собственост на Р. И. М.;
С молба от 19.6.2018 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е поискало
конституирането си като взискател по делото на мястото на „Банка ДСК“
ЕАД, като с молбата е поискано и предприемането на изпълнителни действия
срещу длъжниците.
С постановление от 20.6.2018 г. изпълнителното дело е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С молба от 27.2.2025 г. „Е. М.“ ЕООД се е легитимирало като нов
цесионер на вземанията е изискало оригиналния изпълнителен лист.
Впоследствие въз основа на същия изпълнителен лист по молба на новия
взискател „Е. М.“ ЕООД от 10.3.2025 г. срещу И. И. Н. е образувано изп. дело
№ 210/2025 г. по описа на ЧСИ Д. К.-С., което понастоящем е висящо.
При установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
2
Предявен е иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване
несъществуването на вземания по изпълнителен лист, като ищецът е посочил
факта, от който извежда основанието за отричане правото на ответника –
изтекла погасителна давност. Ето защо съдът, в рамките на диспозитивното
начало, следва да установи дали това основание за погасяване се е
реализирало и само ако погасяването е настъпило поради неговото
реализиране – да уважи иска.
Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Съгласно
установената съдебна практика, влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща сила, че
вземането съществува към момента на изтичане на срока за възражение,
поради което и установеното с нея парично вземане се погасява с изтичане на
общата 5–годишна давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането и от всяко изпълнително
действие започва да тече нова давност. В този смисъл е разрешението, дадено
в т. 10 от ТР № 2.26.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - „При
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ...”. От друга
страна, съгласно разрешението по ППВС № 3/18.11.1980 г. погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането, а според ТР № 3 по тълк. д. № 3/2020 г. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В процесния случай изпълнително дело № 409/2011 г. по описа на ЧСИ Д.
К.-С. е образувано при действието на ППВС № 3/18.11.1980 г. на Върховния
съд, поради което в периода от неговото образуване до приемането на
26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС давност не е
текла. Както е посочено в ТР № 3 от 28.3.2023 г. на ВКС по т.д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, погасителната давност относно вземането по изпълнителни дела,
образувани до приемането на 26.6.2015 г. на ТР № 2 по тълк. д. № 2/2013 г. на
3
ОСГТК на ВКС, е започнала да тече от 26.6.2015 г.
В случая давността относно процесното вземане по отношение на И. И. Н.
е започнала да тече на именно 26.6.2015 г. и е изтекла на 26.6.2020 г., което
прави основателен предявения установителен иск. Дори да се приеме, че
молбата от 19.6.2018 г. на „ОТП Факторинг България“ ЕАД е прекъснала
давността, то в периода от нейното подаване до 19.6.2023 г. давността е
изтекла още веднъж.
По разноските:
С оглед становището за основателност на предявения иск и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ищцата има право да й бъдат присъдени направените
разноски – заплатените държавна такса, адвокатски хонорар и таксата за
изискване на изпълнителните дела, които следва да се възложат в тежест на
ответника. От страна на последния е направено възражение за прекомерност
на уговорения и заплатен адвокатски хонорар, което съдът намира за
основателно, тъй като фактическа обстановка по делото не сочи на неговата
сложност от фактическа и правна страна, поради което на основание чл. 78, ал.
5 ГПК възнаграждението за адвоката следва да бъде намалено до сумата от
1 900.00 лева, все пак имайки се предвид и цената на предявения иск.
С оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се
присъдят на ищеца, възлизат на сума в общ размер от 2 858.00 лева.
Мотивиран от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е. М.“ ЕООД, ЕИК
*********, че правото на принудително изпълнение срещу И. И. Н., ЕГН
********** за събиране на вземанията по изпълнителен лист, издаден по ЧГД
№ 2093/2010 г. на Районен съд – Велико Търново, възлизащи на главница в
размер на 6938.12 лева, ведно със законна лихва в размер на 11 086.04 лева за
периода от 11.5.2010 г. до 7.5.2025 г., неолихвяеми вземания в размер на 2
253.18 лева, включващи и договорна лихва за периода от 31.3.2009 г. до
5.5.2010 г., както и разноски по гражданското дело в размер на 183.83 лева, за
удовлетворяването на които е образувано изп. дело № 210/2025 г. по описа на
4
ЧСИ Д. К.-С., е погасено, поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА „Е. М.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И. И. Н., ЕГН
********** сумата от 2 858.00 лева, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5