ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 516
гр. Велико Търново , 27.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Борисов
Членове:Любка Милкова
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500372 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от председателя въззивно частно гражданско дело
№ 372/2021 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК., във вр. чл. 420,
ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 272/25.01.2021 г., подадена от
адвокат А.Ч. от ВТАК като пълномощник на „С.“ ЕООД с ЕИК *********,
срещу определение № 5 от 07.01.2021 г., постановено по частно гражданско
дело № 328/2020 г. по описа на Районен съд – Елена.
С атакуваното определение е отхвърлено искането на жалбоподателя за
спиране на принудителното изпълнение по ИД № 20208090400861 по описа
на ЧСИ С. К. с рег. № 809 и район на действие ВТОС, образувано въз основа
на изпълнител лист № 73/04.11.2020 г., издаден въз основа на разпореждане
№ 427/04.11.2020 г. и Заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК № 223/04.11.2020 г. по ЧГД №
328/2020 г. на РС – Елена, като неоснователно и недоказано.
В постъпилата частна жалба, жалбоподателят „С.“ ЕООД излага
твърдения, че издадените заповед и изпълнителен лист в полза на „Ф.“ ЕООД
са неправилно издадени, защото за издаването им не е представен документ
от визираните в чл. 417 от ГПК, както и че представеното споразумение от
26.03.2019 г. не може да послужи като основание за издаване на изпълнителен
лист, защото не попада сред изброените в чл. 417 от ГПК документи. Твърди
се, че „А.“ ЕООД е изплатило дължимите суми, чрез предоставяне на
земеделска продукция като е представена справка от Д. З. Т. управител на
1
„А.“ ЕООД с ЕИК *********, в която се твърди, че задълженията на
представляваното от нея дружество към „Ф.“ ЕООД с ЕИК *********,
произтичащи от споразумението от 26.03.2019 г., послужило като основание
за издаване на заповед по реда на чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист са
изплатени чрез предоставяне на продукция – ечемик реколта 2019 г. и
слънчоглед – реколта 2019 г. Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на
чл. 147 от ЗЗД като твърди, че след като в споразумението са посочени
падежи 30.05.2019 и 20.06.2019 г., то давността за поръчителя е изтекла много
преди образуване на заповедното производство пред РС – Елена и
следователно отговорността на „С. ЕООД е отпаднала. Въз основа на тези
твърдения се моли обжалваното определение да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде постановено спиране на
изпълнението по изпълнително дело № 20208090400861 по описа на ЧСИ С.
К..
Съгласно разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ГПК препис от частната
жалба е изпратен на насрещната страна „Ф.“ ЕООД, заявител в заповедното
производство, като в законоустановения едноседмичен срок не е постъпил
отговор.
Настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Велико Търново, след
като се запозна с постъпилата жалба и съобрази данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството пред Районен съд – Елена е образувано по молба на
заявителя „Ф.“ ЕООД гр. Свищов, с управител Г. К. М.срещу солидарните
длъжниците – „А.“ ЕООД с. Р., общ. Златарица, представлявано от
управителя Д. З. Т., лично срещу Д.З. Т., „С.“ ЕООД с. К., общ. Л.,
представлявано от управителя Д. З. Т., Т. М.Т. М.Т. М. и Д. Т. М., за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК,
произтичащо от Споразумение от 26.03.2019 г. с нотариална заверка на
подписите на страните – рег. № 1789/26.03.02019 г. на нотариус И. А., с район
на действие РС – Свищов.
Искането за издаване на заповед за изпълнение е уважено, като е
допуснато и незабавното изпълнение на издадената заповед по реда на чл. 417
от ГПК, с която е разпоредено на длъжниците да заплатят солидарно на
кредитора „Ф. ЕООД гр. С., представлявано от управителя Г. К.М., сумата
200 000 лв., представляваща главница с падеж 30.05.2019 г., която е част от
сумата 444719.45 лв. (по Договор за търговска продажба на отложено
плащане № 15/26.03.2019 г., Договор за търговска продажба на отложено
плащане № 4/14.02.2018 г., Договор за заем от 13.12.2017 г. и Договор за заем
от 19.07.2018 г.) съгласно Споразумение от 26.03.2019 г. с нотариална заверка
на подписите с рег. № 1789/26.03.2019 г. на нотариус И.А. с № 295 в
регистъра на Нотариалната камара и район на действие Районен съд –
Свищов, сумата 28722.22 лв., представляваща законна лихва за забава върху
2
главницата за периода от 31.05.2019 г. до 28.10.2020 г. съгласно чл. 3 от
Споразумението от 26.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите с рег. №
1789/26.03.2019 г. на нотариус И.А. с № 295 в регистъра на Нотариалната
камара и район на действие Районен съд – Свищов, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 30.10.2020 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 8774.44 лв., представляваща направени разноски по делото. По
делото е издаден изпълнителен лист № 73/04.11.2020 г., въз основа на който е
образувано изпълнителното производство.
Постъпило е възражение по реда на чл. 414 от ГПК от длъжника „С.“
ЕООД и молба, подадена чрез пълномощника адв. Ч. от ВТАК за спиране на
изпълнението по образуваното изпълнително дело.
На 07.01.2021 г. Районен съд – Елена е постановил обжалвания акт, с
който отхвърля искането на длъжника за спиране на изпълнителното
производство по реда на чл. 420 от ГПК, като неоснователно и недоказано.
Съдът, след като съобрази доводите, изложени в частната жалба и
доказателствата по делото намира, че частната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което
се явява процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна,
поради следните съображения:
Целта на производството по чл. 420 от ГПК е без да се решава
същинския материалноправен спор относно съществуването или не на
претендираното вземане, да се предотврати усложняване на
правоотношението, в случай на вече проведено принудително изпълнение,
ако впоследствие бъде отречено по съдебен ред съществуването на вземането,
което би довело до необходимост от премахване на последиците от станалото
вече неоснователно принудително изпълнение. Съдът преценява вероятната
основателност на предявеното вземане, при непроведено още спорно исково
производство, само въз основа на твърдените от страните факти и сочените
доказателства, но без да решава спора по същество. Предмет на
производството по чл. 420 от ГПК е единствено да се установи от съда налице
ли са предвидените в закона предпоставки за спиране на изпълнението, като в
тежест на длъжника – жалбоподател в настоящото производство е да докаже
тяхното наличие.
Според разпоредбата на чл. 420, ал. 1 от ГПК възражението срещу
заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по
чл. 417, т. 1 - 9, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за
кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите, а
според ал. 2 на същия член съдът, постановил незабавното изпълнение, може
да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено
искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: вземането не се
дължи; вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
3
потребител; неправилно е изчислен размерът на вземането по договор,
сключен с потребител.
В настоящият случай заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
документ – споразумение от 26.03.2019 г. с нотариална заверка на подписите,
от което произтича задължението за заплащане на парична сума от
жалбоподателя към „Ф.“ ЕООД, като това споразумение се явява документ по
чл. 417, т. 3 от ГПК. Съдът не споделя твърдението на жалбоподателя, че
споразумението не може да послужи като основание за издаване на
изпълнителен лист по реда на чл. 417 от ГПК. Същото попада в хипотезата на
изброените в т. 3 документи, като в него са посочени сроковете и условията,
при които лицата се задължават да изплатят посочените задължения.
В хипотезата на чл. 420, ал. 1 от ГПК за допускане от съда на спиране на
изпълнението е необходимо длъжникът да е представил надлежно
обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД. В настоящият
случай такова не е представено, а и не се твърди от страна на жалбоподателя
да е представил такова. Точка 2 и точка 3 от ал. 2 на същият член засягат
случаи, когато вземането произтича от договор, сключен с лице, което има
качеството потребител. Настоящият случай не е такъв, затова съдът не следва
да обсъжда тези хипотези.
Предвидената възможност съда да постанови спиране на изпълнението,
когато дори и без да е предоставено необходимото обезпечението е направено
искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането не се
дължи. В случая искането за спиране е направено на основание чл. 420, ал. 2
т. 1 от ГПК - жалбоподателят е представил като писмено доказателство към
жалбата справка за задълженията на „А.“ ЕООД към „Фи.“ ЕООД относно
споразумението от 26.03.2019 г., като в тази справка е записано, че
задълженията по споразумението са изплатени чрез предоставяне на
продукция – ечемик реколта 2019 г. и слънчоглед – реколта 2019 г.
Представената справка е подписана от Д.З. Т., управител на „А.“ ЕООД –
дружеството длъжник и представлява частен документ, имащ характер на
декларация. Представеното писмено доказателство изхожда от страната,
която твърди изгодни за нея факти и не носи подписа на насрещната страна.
От така представения документ не може да се направи извод, че
задължението е погасено, още повече че няма никакво изявление от страна на
заявителя в тази насока. Единствено представената справка не е достатъчно
писмено доказателство, което да подкрепя твърдението на жалбоподателя и
да налага извода за необходимост от спиране на изпълнението, с оглед на
което съдът приема, че представеният документ не удостоверява
недължимост на претендираните със заявлението вземания.
Що се касае до възражението, че срока по чл. 147 от ЗЗД е изтекъл към
датата на подаване на заявлението, съдът намира, че същото подлежи на
разглеждане в рамките на производството по чл. 419, ал. 1 ГПК и не следва да
4
бъде обсъждано в настоящото производство.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че
приложеното към искането за спиране писмено доказателство не би могло в
достатъчна степен да подкрепи твърдението за липса на съществуването на
претендираното вземане, поради което не са налице предпоставките на чл.
420 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение на издадената заповед
и постановеният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен, а
искането за спиране - оставено без уважение.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 5 от 07.01.2021 г., постановено по
ЧГД № 328 по описа за 2020 г. на Районен съд – Елена.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5