№ 2168
гр. С., 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря Р.Д.
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20211110146860 по описа за 2021 година
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу „М.Г.“ ЕООД обективно и кумулативно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните вземания:
сумата от 1 693,73 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м.05.2018 г. до м. 04.2020 г. ; 335,91 лева – законна лихва за забава от 01.07.2018 г.
до 17.06.2021 г.; 33 лева – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.
05.2018 г. до м.04.2020 г. и 6,36 лв. – законната лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до
17.06.2021 г., ведно със законната лихва от 22.06.2021 г. – датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 30.06.2021 г. по ч.гр.д. 35899/2021 г. на СРС, 179 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен Договор № 37152/*** от
01.01.2018 г. за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент * */,
находящ се в гр. С., ***, с аб. № ***/ инсталация ********** при общи условия за продажба
на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че за процесния период в сила са били
ОУ, одобрени с решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, решение № ОУ-013/06.03.2006
г. на ДКЕВР, както и ОУ, одобрени с решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР. Сочи се,
че съгласно ОУ, купувачите на ТЕ, в това число и ответникът, са длъжни да заплащат
дължимите суми за ТЕ в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след
получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът твърди, че е изпратил и
писмо-покана до ответника за доброволно погасяване на дължимата сума, но плащане не е
последвало. Поддържа се още и че в сградата, в която се намира процесният имот, дяловото
разпределение се извършва от „Е.П.К.“ ЕООД. Излага се, че за процесния период сумите за
ТЕ са начислявани по прогнозни месечни вноски, а след края на отоплителния период са
изготвяни изравнителни сметки от фирмата за дялово разпределение на база реален отчет на
уредите. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск. На първо място излага съображения за нередовност на исковата
молба, като поддържа, че ищецът не е индивидуализирал исковете по основание и размер,
главница и лихва, падеж, период на забава. Навежда твърдения, че по делото липсват
1
документи, от които да изхожда вземането на ответника, като в тази връзка сочи, че
представените съобщения от страна на ищеца, съдържали обобщена информация за данъчни
фактури, както и че на ответника никога не са връчвани кредитни известия и фактурите,
издадени по съобщенията. Твърди, че съобщенията били издадени за целите на съдебното
събиране на вземането, както и че това било опит за новация. Сочи, че ответникът по
занятие отдавал под наем собствени или наети жилища и др. имоти, както и че процесният
имот бил нает от ответника с цел да се отдаде под наем. Във връзка с последното излага, че
наемателите са тези, които следва да заплащат разноските за ТЕ. Искането към съда е да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на писмен договор, сключен при общи условия, по силата на който е
доставил до топлоснабдения имот топлинна енергия и за ответника е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
задълженията си чрез плащане.
Предмет на установяване в настоящото производство са претендирани от ищеца –
топлопреносно предприятие, срещу ответника вземания, основани на облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за стопански нужди, която се
осъществява на основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ въз основа на писмен договор при общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Приети като писмени доказателства по делото са Заявление от ответника от
15.09.2017г. до ищеца за сключване на Договор съгласно ОУ за стопански нужди и
Договор №37152/*** от 01.01.2018г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди от „Т.С.“АД сключен между страните по делото, с предмет продавачът
продава ТЕ на купуача за топлоснабден имот с аб. № *** с адрес:гр. С., ***. Срокът на
договора е 5 години.
Представени по делото са и Общи условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от
„Т.С.“АД на потребители в гр. С..
Не е спорно по делото, че ответникът е бил наемател на процесния имот, като с
договорът между него и собственикът на имота е бил прекратен на 30.10.2020г. Приетият по
делото договор сключен между страните е със срок от пет години и при липса на оспорване
относно автентичността на договора следва да се приеме, че ответникът за процесния период
се е явявал клиент на топлинна енергия за небитови нужди, като съгласно разпоредбата на §
1, т. 33а от ДР на ЗЕ небитов клиент е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Установява се от заключението на изслушаната по делото СТЕ, неоспорена от
страните, че сградата, в която се намират имотът на ответника, е топлозахранена, като
ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата я абонатна станция, респективно до
имота на ответника, поради което за него е възникнало задължение да заплаща като
насрещна престация нейната цена (чл. 153, ал. 1 ЗЕ). Видно от заключението на СТЕ
начисляването и отчитането на топлинната енергия е извършвано в съответствие с
техническите нормативи съобразно действащата към момента нормативна уредба. Видно от
представените писмени доказателства и съгласно заключението дяловото разпределение за
периода е извършвано от „Ен про консулт” ООД по възлагане от ищеца по силата на
сключен договор при Общи условия, като са изготвени изравнителни сметки. СТЕ е
2
посочила, че размерът на дължимите суми за потребена топлинна енергия, включително
дяловото разпределение, е в размер на 1671,77 лева.
От заключението на приетата съдебно счетоводна експертиза се установява, че
общото задължение за ТЕ е в размер на 1690,73лв., дължимите такса за дялово
разпределение е 36лв., мораторната лихва върху главницата е в размер на 350,88лв., а
мораторната лихва върху главницата за дялово разпределение е в размер на 7,35лв.
За процесния период в сила са били общи условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. С., приети с Решение по Протокол №
23 от 03.08.2007 г. на Съвета на директорите на "Т.С." ЕАД, на основание чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на ДКЕВР на основание чл. 21, ал. 1, т. 4
ЗЕ.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане
на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „Ен Про консулт”ООД.
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, че дяловете за отопление на процесния имот, топла вода и сградна инсталация
са били изчислени в съответствие с правилата на действащата нормативна уредба. Посочено
е, че фирмата за дялово разпределение е отчитала уредите в имота, Посочено е, че
отчетите са коректно отразени в изравнителни сметки, като сумите за ТЕ за имота на
ответника са начислявани в съответствие с действащата за процесния период нормативна
уредба.
В чл. 28, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
от „Т.С." АД на потребители в град С. е уговорено, че купувачът е длъжен да заплаща
месечните дължими суми за топлинна енергия в срок до 20 число на месеца, следващ месеца
на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Това означава, че
обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение, като
изискуемостта на всяко едно е определена, поради което не е необходима покана.
Задължението е с падеж на определен ден, поради което длъжникът е изпаднал в забава след
изтичането му (чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). По делото се установи наличието на главен дълг,
който не е платен на падежа, поради което и ответникът дължи обезщетение за забава за
плащането му. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва е
определен от приетата по делото ССчЕ на 350,88лева за периода м.05.2018 г. до м. 04.2020 г.
Ищецът е претендирал по-малка сума, поради което и с оглед диспозитивното начало в
процеса предявеният иск за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 17.06.2021 г. се явява
основателен в пълния предявен размер от 335,91 лева, за който при липса на доказателства
за извършено от ответника плащане следва да се уважи, ведно със законната лихва от
22.06.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
3
Неоснователно е възражението на ответника, че процесният имот е бил нает, за да
бъде преотдаван на трети лица, които имат задължение да заплащат топлинната енергия,
доколкото не са представени доказателства в тази насока.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал.8 ГПК ищецът има право на
разноски, както за исковото, така и за заповедното производство съразмерно на уважената
част от исковете. Същият е сторил такива в следните размери: 41, 38 лева – държавни такси,
500 лева – депозити за експертизи и 100лв. юрисконсултско възнаграждение. Направените в
заповедното прозводство разноски са в размер на 41,38лв. – държавна такса и 50 лв.
юрисконсултоско възнаграждение. Разноските се дължат на ищеца както следва – сумата от
632,60лв. – разноски в исковото производство и сумата от 90,13лв. – разноски в заповедното
производство.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ***, срещу
М.Г. ЕООД ЕИК: ***, с адрес: гр. С., ***, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове, че
„М.Г.“ЕООД дължи на „Т.С.” ЕАД на основание на основание чл.422вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1671,77 лева цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: гр. С., ** */, аб.№ *** за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. , ведно със законна лихва от 22.06.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 335,91 лв. за периода от 01.07.2018г.
до 17.06.2021г. , главница в размер на 33,00 лева цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от
22.06.2021г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д 35899/2021г. по описа на СРС,
179 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
за сумата над 1671,77лв. до пълния предявен размер от 1693,73лв. – главница за доставена
топлинна енергия и с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.86,ал.1 ЗЗД за сумата от 6,36 лева
мораторна лихва дължима върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 17.06.2021 г.,.
ОСЪЖДА М.Г. ЕООД ЕИК: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *** да заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 632,60лв. разноски в исковото производство и сумата
от 90,13 лв. разноски за заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „Е.П.К.” ЕООД - трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4