РЕШЕНИЕ
№ 2955
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330119494 по описа за 2021 година
Предмет на делото е иск по чл. 31, ал.2 ЗС.
Ищците ИВ. СТ. Т. и АТ. Н. Т. искат осъждането на СТ. В. СТ. да заплати сумата от 1
713 лева, която представлява обезщетение за невъзможността да ползват притежаваната от
тях ½ ид.част от правото на собственост за жилищна сграда с площ от 77 кв.м, навес от 23
кв.м, навес от 70 кв.м., находящи се в УПИ** от кв.** по плана на с. ****, Община ****,
Обл. **** за периода от 11.09.2017г. до 09.12.2021г. който имот бил придобит по силата на
покупко-продажба оформена в нот. акт №***** на Нотариус при ПРС съвместно с В.С. М.,
който починал и оставил наследник отв. СТ. В. СТ. и К.В.С. /заместен по право по
наследяване от дъщеря си ответник АН. К. СТ. спрямо която производството по делото е
прекратено поради отказ от иск/.
Ищците поддържат че били поканили на основание чл. 31, ал.2 ГПК наследодателите
на ответник С.С. - баща В. С. М. и Н. С.М. - майка като с Решение по гр.д. № 8816/2019г. по
описа на РС- Пловдив наследодателя Н.М. била осъдена да предаде владението върху
процесния имот, но въвод не бил осъществен.
Предвид на гореизложеното се иска осъждането на ответник СТ. В. СТ. да заплати
обезщетение за ползата от която е лишил ищците;
Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.
Ответник СТ. В. СТ. чрез адв. Я.Д. заявява, че покана по чл. 31, ал.2 ЗС не е била
отправяна до него, както и че никога не е възпрепятствал ползването на имота като в имота
1
е живеела до смъртта си майка му – Н.С. М. починала на **** като приживе предала с
констативен протокол два броя ключове – единия за дворната врата, а другия за жилищната
сграда. Поддържа се и че ответника като международен шофьор и времето през което в
България прекарва в апартамента си в гр. П. като е посещавал майка си само за няколко часа
3-4 пъти годишно. Заявява, евентуално при уважаването на иска да бъде отчетено, че е
собственик на 1/6 ид.част.
Иска се отхвърлянето на иска.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 31, ал.2 ЗС намира за установено
от фактическа и правна страна следното.
Със сила на пресъдено нещо е установено обстоятелството по отношение на
ответника и неговия наследодател Н.С.М., че ищците са собственици на процесния имот до
размера на ½ ид.част съгласно влязлото в сила Решение от 29.05.2021г. по гр.д.№
8816/2019г. по описа на РС – Пловдив, XVII – ти гр.с-в поради което и този въпрос, от една
страна е непререшаем, а от друга страна, настоящата инстанция е длъжна да приеме квотите
на ищците в съсобствеността така както са установени.
Спорни обстоятелства по делото са отправянето на поканата по чл. 31, ал.2 ЗС през
2012г. до наследодателите на ответника - неговия баща В.С. М. и Н. С.М. - майка - има ли
действие и спрямо него, създадени ли са на ответниците пречки за ползване на
собствеността и размерът на обезщетението, което им се полага.
По първия спорен въпрос.
Съгласно чл. 31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. Върховният касационен съд се е произнесъл с решение № 466
от 21.05.2010 г. по гр.д. № 4249/2008 г. на ІV г.о., че веднъж отправено, писменото искане се
разпростира неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика. Обезщетението се дължи в размер съобразно
квотата от съсобствеността на лишения от ползата от общата вещ, който при промяна на
дела му в съсобствеността дължи отправяне на ново поискване само когато квотата му се е
увеличила като в конкретния случай за исковия период квотата на ищците в съсобствеността
не е претърпяла увеличение.
В случаите на наследствено правоприемство, наследника на кредитора не дължи
отправяне на ново писмено поискване, тъй като поканата от наследодателя му го ползва.
Ново писмено поискване от лишения от ползите съсобственик при увеличение на квотата от
съсобствеността в резултат на наследствено правоприемство се дължи само в случаите,
когато наследодателят му не е отправил писмено поискване за обезщетение за своя дял до
ползващия общата вещ – така Решение № 544/23.07.2010г. по гр.д. № 736/2009г. на ВКС.
2
Следователно, отправянето на поканата по чл. 31, ал.2 ЗС през 2012г. до
наследодателите на ответника - неговия баща В.С. М. и Н. С. М. - майка - има действие и
спрямо него, още повече че по делото е установено, че ответника е бил наясно с тази покана
тъй като същата е приложена като писмено доказателство по гр.д. № 8816/2019г. по описа
на РС- Пловдив /приобщено към настоящето производство/, по което дело С.С. е също
ответник. Другояче казано ответник С. е бил наясно с обстоятелството, че ищците желаят
лично да ползват собствеността си и са поканили другите съсобственици – наследодателите
на ответника.
По втория спорен въпрос.
Констативният протокол акт №**, том ** с който покойната Н.М. предава ключовете
за дворната врата и за входната врата на жилищната постройка на процесните имоти не се
кредитира, тъй като този протокол е с дата 11.09.2017г., а със Решение от 29.05.2021г. по
гр.д.№ 8816/2019г. по описа на РС – Пловдив, XVII към момента на приключването на
съдебното дирене – 01.03.2021г. владението на процесната ½ ид.част от имотите не е било
предадено, респ. било е установено с положителност, че ответник С. заедно с майка си Н.М.
владеят собствеността на ищците без правно основание и следва да предадат владението.
Видно от удостоверение по изп. дело **** по описа на ЧСИ **** към датата на
издаването на документа – 17.03.2022г. няма доброволно предаване владението върху ½
ид.част от процесния имот и навеси.
От показанията на св. С.Т. – син на ищците, които съдът кредитира като логични,
последователни и кореспондиращи на останалия доказателствен материал се установява, че
ключовете за процесния имот са дадени, но реално влизане и ползване на собствеността не е
осъществено, починалата Н. не е пускала ищците, всичко било запълнено с дрехи, багаж,
легла, шкафове, били провеждани многократни разговори, но без резултат. Свидетелят не си
спомня лично ответника С.С. да застава и да пречи на влизането, но е чувал как неговата
съпруга е казвала „сега ще видим какво ще стане“.
Показанията на св.С.С. са изолирани от доказателствения материал и не могат да
бъдат кредитирани, те са й противоречиви досежно факта имат ли ищците достъп до имота и
ако да по какъв начин упражняват ползването му. Вън от последното показанията на този
свидетел съдържат заинтересованост предвид съпружеската връзка с ответника и връзката
по сватовство с починалата му майка, тъй като свидетелят си спомня, че е ходил на село с Н.
като след смъртта й влизали и други лица, а приживе И.и А. могли да влизат в имота, който
обстоятелство се опровергава от показанията на св. С.Т..
Удостоверение от 28.03.2022г. на ЧСИ **** потвърждава, че няма данни владението
да е предадено доброволно, като обстоятелството дали ищците / взискатели по изп. дело/ са
поискали принудителен въвод и дали са внесли таксите затова е ирелевантно, защото, от
една страна, ответникът има задължение да предаде владението, а от друга страна, ищците
са отправили писмено поискване и са изявили волята и желанието си да ползват
собствеността, при което не може да се интерпретира, че щом не са поискали принудителен
3
въвод имат достъп до имота и могат да го ползват.
Следователно, настоящата инстанция приема за установено по втория спорен въпрос, че
създадените пречки за ползване на собствеността на ищците първоначално са били от
покойната Н.М. и впоследствие чрез бездействие от страна на ответника това състояние е
продължено, поради което и последният дължи обезщетение за ползата от която ищците са
лишени. Последната според експертизата на вещото лице Р. възлиза на сума в размер на 3
426 лева за исковия период като съдът кредитира като компетентно и безпристрастно
заключението тъй като е обосновано, подробно и задълбочено извежда методологията по
която вещото лице определя пазарния наем за исковия период.
Предвид на горното предявеният иск в размер на сумата от 1713 лева / половината от
определения от вещото лице наем тъй като ищците са направили отказ от иск спрямо А.С./ е
доказан по основание и размер и като такъв следва да бъде уважен в цялост.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят и сторените по
делото разноски в размер на сумата от 688.52 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул.**** № **, ет.** ап.** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ИВ. СТ. Т. с ЕГН ********** и АТ. Н. Т. с ЕГН ********** и двамата
с адрес: гр. П., ж.к. ****, бл. ***, вх.**, ет.**, ап.** сумата от 1 713 лева, която представлява
обезщетение за невъзможността ищците да ползват притежаваната от тях ½ ид.част от
правото на собственост върху жилищна сграда с площ от 77 кв.м, навес от 23 кв.м, навес от
70 кв.м., находящи се в УПИ ** от кв.** по плана на с. ****, Община ***, Обл. **** за
периода от 11.09.2017г. до 09.12.2021г. ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на исковата молба – 09.12.2021г. до
окончателното изплащане на вземането;
ОСЪЖДА С.В. С. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул. *** № **, ет.**, ап.** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на ИВ. СТ. Т. с ЕГН ********** и АТ. Н. Т. с ЕГН ********** и двамата
с адрес: гр. П. ж.к. ****, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** сумата от 688.52 лева разноски по
делото за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4