Р     Е     Ш      Е     Н     И     Е

 

460/4.6.2013г.

 

гр. Шумен

 

Шуменският районен съд, в публичното заседание на петнадесети ноември ,  през две хиляди и   единадесета  година,  в състав:

 

                                                                                                       СЪДИЯ:   Зара Иванова 

 

при секретаря  А.П.   , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  гр.д. №4886 по описа за 2011  г., за да се произнесе взе предвид:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.232 ал.2  и чл.92 от ЗЗД.

Депозирана е искова молба от ППК „Начало” с.***, общ.***, ЕИК:***, представлявано от председателя Б.Н.Д. , със съдебен адрес: гр.***  срещу  „Рема – 103” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „*** представлявано от управителя М.Д.Й. , в която посочва , че  на 07.01.2009 г. е сключен Договор за наем на земеделска земя по силата на който  ищецът  отдал под наем на ответника  общо 3 493 дка зем. земя. Съгласно т.4  от договора наемното плащане е в размер на 23 лв. на декар или общо дължимата наемна цена по договора възлиза на 80 338.95 лв., дължима до 31 август 2009 г. Наемателят  в изпълнение  на задължението си за плащане на наемна цена на 15.09.2009 г. заплатил сумата от 30 000 лв. за което била издадена фактура № 77/15.09.2009г.  На 31.08.2008 г. била връчена покана  на В.С. – пълномощник на ответника за доброволно уреждане на отношенията им, като в последствие  няколко кратно    ответника  бил канен  да  заплати остатъка от дължимото наемно плащане. след като ответникът не е изпълнил задължението си договорът бил прекратен  и ищцовото дружество следвало да предаде държането на земята и нямало право да я обработва през следващата стопанска година – 2009 г. – 2010 г. Вземането на  ищеца по договора за наем било предмет на т.д. 730/2009 г. на ШОС, като  ответникът бил осъден да заплати   дължимия наем по договора за наем на земеделска земя, а в мотивите на  същото с оглед направеното искане от  ответника да му бъде върнато държането върху земята, съдът приел, че договорът за наем е прекратен,  считано от 25.09.2009 г., потвърдено и с решение на ВАС, като била  намалена договорната наемна цена, с оглед предсрочно прекратяване на договора. Въпреки това ответникът  започнал да обработва част от земята предмет на прекратения наемен договор. Ответното  дружество било предупреждавано, че няма право да навлиза в чуждия имот, за което му били  изпратени и две нотариални покани и му бил съставен протокол предупреждение от полицейска проверка. Въпреки  намесата на полицията обаче, сеитбата извършена от ответника в чужда земя не била предотвратена и въпреки противопоставянето на наемодателя, наемателя продължил ползването на земята, предвид на договора за наем и през селскостопанската 2009 – 2010 г. Ищецът претендира  обезщетение за ползваната земеделска земя от  950 дка в масив 35 и 36 , за периода след прекратяване на Договора за наем , находяща се в местността *** , в землището на с.*** , в размер на 21 850 лева , както и сума от 5 061,34 лева – обезщетение за забавено плащане върху главницата , за периода от 26.09.2009г. до 15.12.2011г. , както и направените деловодни разноски .

В първото съдебно заседание е направено намаление на главния иск от сума в размер на 21 850 лева на сума от  16 378.50 лв, - обезщетение за ползване на земеделската земя , за периода от януари 2010 г. до септември 2010 г.  , допуснато с протоколно определение от 04.10.2012г. Направено е намаление е и на акцесорната претенция по чл.86 ал.1 от ЗЗД , от  сума в размер на 5 061,34 лева на сума от 2 184.38 лв., за периода от 01.09.2010 г. до предявяване на ИМ  - 14.12.2011 г.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове Твърди, че изложената  фактическа обстановка не отговаря на истината и  че договорът за наем на зем. земи в землището на с. Д. Войников е сключен на 15.01.2007 г. и изменен на 17.01.2008 г. и е със срок на действие от 5 години,  а договора от 07.01.2009 г.  касае само изменението на този  договор в размера на договорените зем. земи и наемна цена.   Заявява, че по силата на влязло в законна сила решение по т.д. № 730/2009 г. на ШОС не дължи на ищеца заплащане на  наем за претендирания период от 26.08.2009 г. до 31.12.2009 г., за ползваните 950 дка земеделски земи, тъй като е налице силата на присъдено нещо по отношение на исковата претенция за този период. Твърди,  че иска по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД  е непълно неоснователен, тъй като съгласно чл. 4 от действащия между страните договор за наем от 07.01.2009 г. срока за плащане на наема е до 31 август на текущата година, и не е настъпила изискуемост на претендираните наеми с оглед  момента на изземането на земите в двата масива. Оспорва доводите на ищеца, че договора за наем на процесните зем. земи е  бил прекратен с решението по т.д. № 730/2009 г. на ШОС, тъй като същото има за предмет обективно съединени  искове  по чл. 228 и чл. 86 от ЗЗД, а не искова  претенция за разваляне на договора за наем.  Не  е налице предизвестие по смисъла нач. 87 ал. 1 от ЗЗД за разваляне на договор за наем, а сочената покана не е предизвестие за разваляне на договора а е покана за доброволно плащане на претендираните наеми, поради което претенцията  за присъждане на обезщетение за ползване на процесните 950 дка зем. земя е напълно неоснователна, тъй като договора за наем от 15.01.2007 г. бил със срок на  действие до 2012 г. Независимо от горното признава , че е ползвал 450 дка в масив 35 , за периода от 01.01.2010г. до 18.09.2010г. , но вземането на ищеца е погасено , т.к. е ожънал и иззел земеделската продукция – слънчоглед . Признава , че е ползвал и 500 дка земеделска земя в масив 36  , за периода от 01.01.2010г. до 18.09.2010г. , но ищецът иззел собствената му рапица ,  с което задължението му е погасена . В открито съдебно заседание заявява , че вземането на ищеца е изцяло погасено чрез даване на 49 440 кг маслодайна рапица , което е извършено на 14.07.2010г.

Съдът въз основа на събраните по  делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното : Не е спорно между страните , че са сключили Договор за наем от  07.01.2009 г. , по силата на който на ответника е отдадена под наем земеделска земя , включително и в масив 35 и 36  ,  местност ***  ,  с .*** в общ размер  от 950 дка , с  наемна цена за декар – 23 лева . Ответникът възразява , че този договор по същество представлява Анекс  към Договор от  15.01.2007 г. и изменен на 17.01.2008 г. и е със срок на действие от 5 години,  , с който се изменя единствено размера на договорените земи и наемна цена . Съдът счита за неоснователни възраженията , от съдържанието на Договор за наем от  07.01.2009 г.  не може да се направи извод , че се касае за изменение на предходен договор , напротив налице са всички уговорки на първоначален договор , с който по същество е извършена новация на облигационните отношения между страните , които са изразили насрещна воля в бъдеще правата и задълженията им да са регламентирани от този договор .   С Решение  от 23.04.2010г. постановено по търг.д.№730/2009г. по описа на ШОС и  Решение №213/08.12.2010г. по  в.т.д.№370/2010г. по описа на ВАС , ответникът е бил осъден да заплати на ищеца сума  общ размер от  35 716,75 лева – представляваща наем за всички земеделски земи , предмет на посочения по-горе Договор за наем , включително и в масив 35 и 36 , за периода от 01.10.2009г. до 08.12.2009г. и  752 лева – мораторна лихва върху посочената главница , за посочения период . По настоящото дело , след изменението да предявените искове , претенцията на ищеца , относно обезщетението за ползване на масив 35 и 36 , обхваща периода от януари 2010 г. до септември 2010 г.  или период , който не е предмет  от цитираните решения  , ето защо  следващото  възражение на ответника , че по отношение на претендираните суми е налице сила на пресъдено нещо също е неоснователно .

Първият съществен спорен  въпрос е доколко в процесния период между страните е съществувал валиден договор за наем на земята . На първо място , съдът намира за необходимо да посочи , че няма пречка , въпреки , че се предмет на договора е земеделска земя , за същия да бъде сключен договор за наем , а не за аренда . В съдебната практика е възприето становището   (Решение № 541 от 6.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 810/2010 г., IV г. о., ГК,Решение № 135 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 703 от 5.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2009 г., IV г. о., ГК, ) че  земеделската земя може да бъде предмет на договор за наем , следователно сключването , действието и прекратяването му са подчинени на разпоредбите на ЗЗД  . Съдът счита , че тълкувайки съдържанието на Договор за наем от  07.01.2009 г. и конкретните му уговорки , следва да се приеме , че срокът на договора е за една календарна година  или до  07.01.2010г. Договорът  обаче е бил развален  на основание чл.87 ал.1 ат ЗЗД . От наемодателя , на 28.08.2009г.  е била изпратена покана до наемателя , за заплащане на наемната цена , като се съдържа предупреждение , че неизпълнението на задължението за заплащане на наемната цена , ще доведе до едностранно прекратяване на договора за наем на 25.09.2009г.  Това задължение на наемодателя не е било изпълнено . Напротив ,  от наемодателя е предявен иск чл.232 от ЗЗД  и по  търг.д.№730/2009г. по описа на ШОС и  Решение №213/08.12.2010г. по  в.т.д.№370/2010г. по описа на ВАС ответникът е осъден да заплати на ищеца незаплатения наем за периода от сключването на договора до прекратяването му на 25.09.2009г.  , т.е. със сила на пресъдено нещо е признато , че наемателят не е изпълнил основното си задължение – да плати наемната цена , поради което договорът е бил развален .Това становище е възприето и в мотивите  на цитираните  съдебни актове . В обобщение съдът приема , че в периода , касаещ настоящите искове , между страните не е съществувал валиден договор за наем на масив 35 и 36 в местността *** , в землището на с.*** . Ответникът не  оспорва обстоятелството , че  до месец юни 2010г. е продължил да ползва масив 36 и до месец септември е обработвал масив 35 . Ищецът претендира обезщетение за периода от  януари 2010 г. до септември 2010 г. или надвишаващ с няколко месеца признатото от ответника .  По искане на последния  са разпитани като св.К.Д. , В.С.  и Д.Д. , които заявяват , че имотите са ползвани от ответника до момента на жътвата на  посадените земеделски култури . Съдът възприема за достоверни показанията в тази част , поради което следва да се приеме за доказано , че масив 36 , който е бил засят с рапица е бил ползван от ответника до  средата на месец  юли 2010г. , а масив 35 , който е бил засят със слънчоглед е бил в държане на ответника до средата на месец септември 2010г. Това е станало въпреки несъгласието и противопоставянето от страна на наемателя , което се доказва от съдържанието на Нотариална покана рег.№3193 , том І , №144 на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС и Нотариална покана рег.№ 3572 , том І , №169 на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС  , в които изрично е заявено искане за предаване на земята . Освен това постановена е задължителна съдебна практика (Решение № 135 от 15.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 645/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова ) според която изявлението за прекратяване на договора , в настоящия случай съдържащо се в Покана от 28.09.2009г.  ,  съдържа имплицитно и противопоставяне от страна на наемодателя на ползването на вещта  и доколкото в настоящата хипотеза е налице изявление за прекратяване на договора ,  отношенията между страните се уреждат при условията на чл.236 ал.2 от ЗЗД .  Имайки предвид горното и като взе предвид заключението по назначената СТЕ  , съдът намира , че главните искове  , за  обезщетение за ползването на масив 35 с площ от 450 дка  е основателен за сума в размер на 7 344 лева , за периода от 01.01.2010г. до 15.09.2010г.   (наемната цена за една година от  23 лева :  месеците от годината 12 = 1,92 лева , представляваща наемната цена за 1 дка за 1 месец  или за 450 дка наемната цена за един месец е 864  лева . ), а  обезщетението за  ползването на  масив 36 , с площ от 500 дка  е в размер на 6 240 лева , за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г.  (наемната цена за една година от  23 лева :  месеците от годината 12 = 1,92 лева , представляваща наемната цена за 1 дка за 1 месец  или за 500  дка наемната цена за един месец е 960 лева  ) .  Следва да се посочи , че според заключението на СТЕ  , средният пазарен наем за периода  за  подобни по характеристики земеделски земи е 24 лева за 1 дка и това е начинът на определяне на обезщетението по чл.236 ал.2 от ЗЗД , но доколкото ищецът претендира 23 лева за 1 дка  , или  по-ниска от  определената в СТЕ сума , исковете следва да се уважат в посочения от ищеца размер .

Ищецът  иска присъждане и на обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД върху посочените главници , за периода от 01.09.2010 г. до предявяване на исковата молба - 14.12.2011 г. Обезщетението по смисъла на чл. 236, ал. 2 от ЗЗД не представлява периодично плащане, подобно на плащането на наемната цена, поради което за него е неприложима разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД. Задължението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД възниква от момента на неизпълнение на задължението по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД и съществува през цялото време на това неизпълнение. Законът обаче не предвижда точно определен ден или срок за изпълнение след който длъжникът да изпадне в забава. Поради това за обезщетението по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД е приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и длъжникът изпада в забава и съответно дължи обезщетение за същата от момента на поканата за изпълнение.  По делото не са представени доказателства за отправена до длъжника покана за заплащане на обезщетение . До ответника са отправени  Нотариална покана рег.№3193 , том І , №144 на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС и Нотариална покана рег.№ 3572 , том І , №169 на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС  ,  които обаче съдържат единствено искане за освобождаване на процесните имоти , но  не и покана за заплащане на обезщетение . Поради горното съдът намира , че претенцията по чл.86 ал.1 от ЗЗД се явява изцяло неоснователна , т.к. до датата на подаване на исковата молба , ответникът не е изпаднал в забава .

Както беше посочено подробно по-горе , ответникът признава част от изложените от ищеца фактически обстоятелства , но оспорва исковете по размер , т.к. счита , че вземанията на ищеца са погасени , поради извършено прихващане по реда на  чл.104 от ЗЗД . На първо място следва да се посочи , че няма пречка съдът да разгледа възражението , касаещо извършено извънсъдебно  прихващане . Същото възражение е заявено от ответника  в образуваното пред ШОС гр.д.№86/2011г. по описа на ШОС .   Делото е образувано въз основа на предявен от „Рема – 103” ЕООД срещу ППК „Начало” с.***, иск с правно основание чл.439 от ГПК , за признаване за установено , че дружеството не дължи на кооперацията  сумата 38 539,54 лева ,  предмет на изпълнително дело №*** по описа на ЧСИ Д.З. . Основният довод на дружеството е , че вземането на длъжника по посоченото  изпълнително дело е погасено поради извършено прихващане  с рапица негова собственост , т.е. фактическите основания заявени в производството по чл.439 от ГПК и в настоящото производство съвпадат изцяло . Съдът е разгледал предявеният иск , като е постановил Решение , с което го е отхвърлил изцяло , като в мотивите се съдържат констатации относно неоснователност на твърденията за извършено прихващане . Съдебният акт на първоинстанционният съд е обжалван , в резултат на което е образувано в.гр.д.№518/2011г. по описа на ВАС .Същото е приключило с  Решение от 10.01.2012г. ,  с което решението на ШОС е обезсилено . Съдебният акт на ВАС не е допуснат до касационното обжалване по гр.д.№244/2012г. по описа на ВКС . От горното се налага изводът , че по отношение на възражението на ответника за настъпило прихващане не е налице сила на пресъдено нещо , ето защо няма пречка настоящият съд да го разгледа .

Счита , че е притежавал срещу ответника ликвидно и изискуемо вземане и след като с Уведомление изх.№R-1/05.01.2011г. , получено от ищеца на 10.01.2011г.  (стр.41 ) , надлежно е упражнил правото на прихващане , с което вземането на ищеца за обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД е изцяло погасено . Твърди , че вземането му произтича от неправомерно изземване на собствената му рапица , засята в масив 36 местността *** , в землището на с.***. Следва първо да се уточни , че  вземането  по възражението за прихващане е такова по чл.57 ал.2 от ЗЗД , доколкото заявените от ответника обстоятелства и изложени във възражението за прихващане  касаят претенция за възстановяване на стойността на рапицата получена от ищеца при отчуждаването и .  От показанията на св.К.Д. , В.С.  и Д.Д. , както и от изявлението , обективирано в Нотариална покана рег.№ 3572 , том І , №169 на Нотариус рег.№024 на НК , с район на действие ШРС , изходящо от ищеца , съдът приема за установено , че действително  ответникът , през календарната 2010г. е засял рапица в масив 36 , но земеделската земя върху която е засята и добита рапицата е собственост на ищеца , в този период между страните вече не са съществували облигационни отношения , ответникът не е добросъвестен владелец  земята , което изключва възможността да стане собственик на добивите , напротив ищецът придобива и правото на собственост върху тях на основание чл.92 от ЗС . Независимо от горното съдът намира , че по делото не е доказано с категоричност , че  рапицата   (ожъната или неожъната) е преминала във владение на ищеца , респективно , че същият я е отчуждил и получил посочената парична сума . Показанията на посочените по-горе свидетели в тази насока са крайно противоречиви , изхождат от заинтересовани лица , работещи в ответното дружество , ето защо не могат да се възприемат като доказателство подкрепящо твърдението на ответника . От друга страна представените от него документи – Кантарни бележки от 14.07.2010г. и Документи за преведени суми от „Агросток” АД в полза на ищеца , доказват единствено факта , че ищецът е продал на трето лице определено количество  рапица , но е не и произходът на същата . 

 На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 2 240,33 лева – деловодни разноски , съразмерно на уважената част от исковете .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника деловодни разноски , съразмерно н отхвърлената част от исковете в размер на 268,21 лева .

Водим от горното съдът ,

 

 

Р          Е          Ш          И  :

 

 

            ОСЪЖДА „Рема – 103” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ул. „*** представлявано от управителя М.Д.Й.  да заплати на ППК „Начало” с.***, общ.***, ЕИК:***, представлявано от председателя Б.Н.Д. , със съдебен адрес: гр.***  , обща сума в размер на  13 584 (тринадесет хиляди петстотин осемдесет и четири ) лева  , от която :

-          6 240 лева – обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД , за ползването от ответника на  масив 36  в местността *** , в землището на с.*** , с площ от 500 дка , за периода от 01.01.2010г. до 15.07.2010г. 

-          7 344 лева – обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД , за ползването от ответника на масив 35  в местността *** , в землището на с.*** с площ от 450 дка , за периода от 01.01.2010г. до 15.09.2010г. ,

ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2011г. , до окончателното и изплащане . 

            ОТХВЪРЛЯ  предявените искове по чл.236 ал.2 от ЗЗД , за разликата от 13 584 лева до пълния предявен размер от 16 378,50 лева , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

            ОТХВЪРЛЯ предявените   от ППК „Начало” с.***, общ.***, ЕИК:*** срещу „Рема – 103” ЕООД, ЕИК: ***,  искове  по чл.86 ал.1 от ЗЗД , за заплащане на обезщетение за забавено плащане върху главницата  , в размер на  2 184,38 лева , за периода от 01.09.2010г. до 14.12.2011г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ  .

            ОСЪЖДА „Рема – 103” ЕООД, ЕИК: ***, да заплати на ППК „Начало” с.***, общ.***, ЕИК:*** , сумата 2 240,33 (две хиляди двеста и четиридесет лева и тридесет и три ст.) лева – деловодни разноски , съразмерно на уважените искове .

            ОСЪЖДА ППК „Начало” с.***, общ.***, ЕИК:*** да заплати на „Рема – 103” ЕООД, ЕИК: ***, сумата 268,21 (двеста шестдесет и осем лева и двадесет и една ст.) лева – деловодни азноски , съразмерно на отхвърлената част от исковете .

 

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: