Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.
София, 24.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
20 състав,
в заседание при закрити врати на трети май две хиляди и седемнадесета
година
в състав:
СЪДИЯ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря Д. Такова разгледа т.д. № 2484 по описа за 2016 г.:
Производството
е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.
Молителят А.У. твърди,
че
е кредитор на изискуеми парични вземания, произтичащи от
договори за заем, сключени с ответника Б.К.Г. ООД. Поддържа, че в периода 2003
г. - 2011 г. многократно предоставял на дружеството, в което е и съдружник, в
заем парични средства, чийто общ размер възлизал на 764 432 лв. Твърди, че
задължението за връщане на предоставените в заем суми е с настъпил падеж, но
въпреки това не било погасено. Поддържа, че ответникът не е в състояние да
престира, поради което моли съда да постанови решение за обявяване на
неплатежоспособността му и за откриване на производство по несъстоятелност. Претендира
разноски.
Ответникът Б.К.Г. ООД оспорва
молбата – твърди, че не са налице парични задължения на дружеството към
молителя /налице са отношения между съдружниците като физически лица, които не
намират отражение върху дружеството/. Оспорва сочения от молителя размер
на задълженията, както и твърди погасяването им по давност. Претендира
разноски.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна
следното:
Неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо задължение от вида, определен в разпоредбата на чл. 608 ТЗ.
Това състояние трябва обаче да не е
временно /арг. чл. 631 ТЗ/ и именно то
да е в причинна връзка с неизпълнението. Т.е. липсата на изпълнение сама по
себе си не сочи на състояние на неплатежоспособност – то е налице, само ако
неизпълнението се дължи на влошеното финансово състояние на длъжника.
От тази изходна точка се налага и следващият
извод – ако длъжникът погасява задълженията си към всички свои кредитори, с изключение
на молителя и то защото оспорва
задълженията към него /вкл. относно техния размер и уговорен начин на
погасяване/, то презумпцията за неплатежоспособност следва да се счита
оборена /решение № 655/2006 г. по т.д. № 103/2005 г. на ВКС, І т.о./.
Ето защо, за да прецени основателността на
молбата, съдът ще обсъди първо доказателствата за финансовото състояние на
длъжника, а след това – тези относно кредиторовото качество на молителя.
Изслушани са основно и допълнително заключение на СИЕ, от които е видно, че
дружеството осъществява търговска дейност, свързана с отдаване под наем на
недвижими имоти. Това, както сочи вещото лице при разпита си в о.с.з. на
23.11.2016 г. /л. 208, стр. 2/, предопределя
и структурата на имуществото му – липса на краткотрайни активи и наличие на
дълготрайни под формата на недвижими имоти. Последното от своя страна се
отразява формално върху
коефициентите за ликвидност, които се определят именно от съотношението между
бързоликвидното имущество и краткосрочните задължения. Според вещото лице обаче, „отчитайки спецификата на дейността на дружеството – управление в
областта на недвижимите имоти, оценката единствено по показатели за ликвидност
не създава реална представа за състоянието на дружеството поради наличие на
дълготрайни активи под формата на недвижими имоти“ /л. 189/.
Същевременно вещото лице разяснява, че
стопанската дейност, осъществявана от дружеството, е добре организирана – имотите се отдават под наем, получава се
редовно приход от наемната цена, „наемателите са изрядни“, както и е извършвана
реинвестиция /част от месечните приходи са инвестирани за доусъвършенстване на
имотите/, коефициентът за ефективност на разходите е с нарастваща, положителна
тенденция; дружеството отчита печалба. Не
се установяват непогасени задължения към други кредитори, вкл. към държавата.
Тези изводи, разяснени от вещото лице при разпита му при приемане на основното
заключение, са особено видими в допълнителната СИЕ – ако не се отчитат
вземанията, претендирани от молителя, дружеството има висока платежоспособност.
При тези факти съдът намира, че дори да е
налице задължение към молителя, произтичащо от сочените от него договори за
заем, то неговото непогасяване се дължи на оспорването
му от ответника /вкл. относно размера и
уговорения начин на погасяване/, а не поради затрудненото финансово
състояние на дружеството. Същевременно съдът счита, че производството по
несъстоятелност не следва да бъде способ за разрешаване на спора относно
кредиторовото качество на молителя, а да гарантира справедливо удовлетворяване
на всички кредитори на неспособния да погасява търговец. Ето защо при
изложените по-горе факти не би било съответно на целта на закона откриване на
производство по несъстоятелност за дружество, което продължава да осъществява
стопанска дейност, води добре търговските си дела, реинвестира и погасява
задължения към всички други свои кредитори.
Наред с това, според настоящия състав
вземането на молителя не съставлява такова по чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като
към настоящия момент не е парично.
Съображенията за това са следните:
На 06.10.2011 г. е подписано споразумение
между А.У. и Р.А., като последният е посочил, че действа като съдружник и управител на Б.К.Г. ООД. В една част
споразумението има установителен характер – установява размера на
предоставените в заем средства от У. на дружеството /764 432 лв./, а в друга
част има характер на спогодба, с която страните се съгласяват да погасят
паричния дълг с прехвърляне на собственост. Във втората част споразумението
съставлява предварителен договор за продажба на описаните в него недвижими
имоти /този характер на споразумението се признава от молителя и в молбата по
чл. 625 ТЗ/ - всички съществени елементи на предварителния договор са предмет
на споразумяването /имот, насрещна престация/, а също така са договорени и
неговите несъществени елементи /срок, разноски по прехвърлянето/. С оглед
качеството, с което Р.А. е посочен като страна по споразумението, а именно –
като съдружник и като управител, съдът приема, че страна по това споразумение е
и дружеството /в този смисъл е и изявлението в писмената защита на молителя/.
Така постигнатото съгласие новира паричния
дълг със задължение по предварителния договор за продажба на недвижими имоти и
поради това погасява паричното задължение. Вземането на решение от дружеството
за продажба на имотите не е елемент от фактическия състав на сключване на новиращото
споразумение, обективиращо и предварителен договор за тази продажба. Поради това
обстоятелствата, свързани с последващите отношения на страните по взимане на
решението, са ирелевентни.
Поради липса на една от характеристиките на
задължението /паричен характер/, съдът не обсъжда и доказателствата относно неговото
възможно погасяване по давност.
Въз основа на изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на А.У., гражданин на САЩ, роден на *** г. в
Украйна, с правно основание чл. 625 ТЗ за откриване на производство по
несъстоятелност поради неплатежоспособността на Б.К.Г. ООД, ЕИК *******.
ОСЪЖДА А.У., гражданин на САЩ, роден на *** г. в Украйна, да
заплати на Б.К.Г. ООД, ЕИК *******, сумата от 2000 лв. разноски.
Решението може да се обжалва пред САС в седемдневен срок
от връчване на препис.
СЪДИЯ: