МОТИВИ към присъда по НОХД №40/2020г. по описа на КРС
Районна прокуратура-гр.Кюстендил е внесла за разглеждане обвинителен акт
против Т.В.К. и Л.Е.Г.,*** за престъпление по чл.210, ал.1, т.1 във вр. с
чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 НК.
В обвинителния акт се твърди, че подсъдимите в периода от 30.10.2018г. до
19.11.2018г. в гр.Пирдоп и в гр.Кюстендил, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие помежду им като помагачи и с друго, неустановено по
делото лице - извършител, представил се за длъжностно лице - служител на МВР, с
цел да набавят за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено са
улеснили по друг начин (съобразно пр. последно на чл.20 ал.4 НК) неустановения
извършител, който възбудил заблуждение у Р.Г.Б. ***, В.Г.Т. *** и Р.Л.А. ***,
че се провежда полицейска акция по залавянето на телефонни измамници и с цел
предотвратяване на планирани от тях посегателства върху имуществото им и за
съдействие за залавянето им, трябва да предадат наличните си парични суми, като
подсъдимите взели и отнесли със себе си приготвените от въведените в
заблуждение лица парични суми, които били тяхна собственост, с което им
причинили имотна вреда в размер на общо тринадесет хиляди шестстотин и петдесет
лева, както следва:
- на 30.10.2018г. в гр.Пирдоп, в съучастие помежду им като помагачи и с
друго, неустановено по делото лице - извършител, представило се за длъжностно
лице - служител на МВР - криминален инспектор Д. Д., с цел да набавят за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено
улеснили по друг начин (съобразно пр. последно на чл.20 ал.4 НК) неустановения
извършител, който възбудил заблуждение у Р.Г.Б. ***, че се провежда полицейска
акция по залавянето на телефонни измамници и за съдействие за залавянето им,
трябвало да предаде наличните си пари, като подсъдимите взели и отнесли със
себе си сумата от четири хиляди и четиристотин лева, нейна собственост, увити
във вестник и поставени от въведената в заблуждение в кош за смет на пл.„Тодор
Влайков" в гр.Пирдоп, с което й причинили имотна вреда в размер на четири
хиляди и четиристотин лева;
- на 19.11.2018г. в гр.Кюстендил, в съучастие помежду им като помагачи и с
друго, неустановено по делото лице - извършител, представило се за длъжностно
лице — служител на МВР - главен инспектор Н.Н., с цел да набавят за себе си и
за съучастниците си имотна облага, умишлено улеснили по друг начин (съобразно
пр. последно на чл.20, ал.4 НК) неустановения извършител, който възбудил
заблуждение у В.Г.Т. ***, че се провежда полицейска акция по залавянето на
телефонни измамници и с цел предотвратяване на планирани от тях посегателства
върху имуществото й и за оказване съдействие за залавянето им, трябвало да
предаде наличните си пари, като подсъдимите взели и отнесли със себе си сумата
от четири хиляди и деветстотин лева, нейна собственост, поставена в найлонов
плик и хвърлена от въведената в заблуждение от терасата на апартамента й, с
което й причинили имотна вреда в размер на четири хиляди и деветстотин лева и
- на 19.11.2018г. в гр.Кюстендил, в съучастие помежду им като помагачи и с
друго, неустановено по делото лице - извършител, представило се за длъжностно
лице - служител на МВР от криминална полиция, с цел да набавят за себе си и за
съучастниците си имотна облага, умишлено улеснили по друг начин (съобразно пр.
последно на чл.20, ал.4 НК) неустановения извършител, който възбудил
заблуждение у Р.Л.А. ***, че за съдействие за залавянето на телефонни
измамници, трябвало да предаде наличните си пари, като подсъдимите взели и
отнесли със себе си сумата от четири хиляди триста и петдесет лева, негова
собственост, поставена от въведения в заблуждение в бяла найлонова торбичка и
завързани от вътрешната страна на дворната му врата, с което му причинили
имотна вреда в размер на четири хиляди триста и петдесет лева - престъпление по
чл.210, ал.1, т.1 във вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 НК.
Производството по делото е разгледано при условията на глава “Двадесет и
седма”, “СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ”, чл.370 и сл., в хипотезата на чл.371,
т.2 във вр. с чл.372, ал.4 НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимите
и предлага същите да бъдат признати за виновни, като им се наложат наказания,
както следва: на К. – 4 (четири) години лишаване от свобода (след редукцията 3
години) при първоначален общ режим, а за Г. - 3 (три) години лишаване от
свобода (след редукцията 2 години), като за нея предлага прилагане на института
на условното осъждане, като бъде определен максималния изпитателен срок от 5
(пет) години.
Пострадалият Р.А. е направил искане за конституирането му като частен
обвинител, което е сторено от съда.
Пострадалите Р.А. и Р.Б. са предявили граждански искове срещу подсъдимите
за сумите, посочени в обвинителния акт, представляващи обезщетение за
причинените им имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със
законната лихва, считано от дата на деянието до окончателното им изплащане.
А. е предявил и иск срещу подсъдимите за сумата 1 000 лева,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на
престъплението, изразени като уплаха и стрес, ведно със законната лихва,
считано от дата на деянието до окончателното й изплащане.
Исковете са приети за съвместно разглеждане в наказателното производство и посочените
пострадали са конституирани като граждански ищци.
Повереникът на частния обвинител и граждански ищец А. *** поддържа частното
обвинение и исковете.
Подсъдимите се признават за виновни. При условията на чл.371, т.2 НПК всеки
от тях признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Съжаляват за извършеното.
Защитникът на подсъдимия К. – адв.С. *** пледира за налагане на наказание,
определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Счита, че
така определеното наказание следва да отложено при условията на чл.66 НК,
доколкото са налице формалните основания за това, като във всички случаи то
бъде в размер, близък до изтърпяното.
Защитникът на подсъдимата Г. – адв.В. *** пледира за
налагане на минимално наказание в размер на 3 (три) месеца, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, при условията на чл.14 и чл.18 НПК и в хипотезата на
чл.373, ал.3 НПК, прие за установено следното:
Подсъдимият Т.В.К. е роден на ***г***, българин, *** гражданин, с основно образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимата Л.Е.Г. е родена на ***г. в гр.Пещера, живуща ***, българка,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна, осъждана,
ЕГН **********.
С определение в сила от 12.12.2018г. по НОХД№2070/2018г. по описа на
Районен съд-гр.Пазарджик е одобрено споразумение за решаване на делото, по
силата на което К. и Г. са признати за виновни в извършването на престъпление
по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 и чл.18, ал.1 НК, като са им наложени
наказания – 1 година и 8 месеца лишаване от свобода присъда, отложено за
изпитателен срок от 3 години, а за втората – 11 месеца лишаване от свобода
присъда, отложено за изпитателен срок от 3 години.
С присъда в сила от 06.07.2019г. по НОХД№262/2019г. по описа на Районен
съд-гр.Петрич К. и Г. са признати за виновни в извършването на
престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 НК, като са им
наложени наказания – 1 година и 4 месеца лишаване от свобода присъда, отложено
за изпитателен срок от 3 години, а за втората – 1 година лишаване от свобода
присъда, отложено за изпитателен срок от 3 години. Със същият съдебен акт
посочените наказания са групирани, като на всеки от подсъдимите е наложено
най-тежкото от посочените наказания, именно – на К. - 1 година и 8 месеца
лишаване от свобода присъда, отложено за изпитателен срок от 3 години, а на Г.
– 1 година лишаване от свобода присъда, отложено за изпитателен срок от 3
години.
Подсъдимите Т.В.К. и Л.Е.Г. живеели на семейни начала от 2017г.
На неустановена дата през 2018г. двамата се договорили с неустановено по
делото лице да го подпомагат при извършване на телефонни измами, като прибират
паричните суми, оставени от въведените в заблуждение лица на определени места,
след което да му носят част от парите, придобити чрез престъпната дейност, в
гр.Русе. Те били наясно още при договорката им с въпросното неустановено по
делото лице - извършител, че ще подпомагат извършването на телефонни измами,
поради което следва да проявяват предпазливост и конспиративност при действията
си.
На 30.10.2018 г. около 12.00 часа неустановеното по делото лице -извършител
позвънило на стационарния телефон на пострадалата Р.Г.Б., който бил с №7272. По
това време Б. се намирала в дома си, находящ се в гр.Пирдоп, на
ул.„Оборище"№17 и отговорила на обаждането. Лицето - извършител се
представило пред пострадалата Б. за длъжностно лице - служител на МВР -
криминален инспектор Димитър Димитров и възбудило заблуждение у Р.Г.Б. ***, че
се провежда полицейска акция по залавянето на телефонни измамници и за
съдействие за залавянето им, трябвало да предаде наличните си пари. Тъй като Б.
не разполагала със значителни суми в дома си, лицето - извършител я убедило да
изтегли спестяванията си от клона на „Банка ДСК" в гр.Пирдоп и да ги остави
на указано от него място в централната част на града - в кош за смет на
пл.„Тодор Влайков" в гр.Пирдоп.
Около 12.30 часа на същата дата Б. посетила въпросният банков клон и
изтеглила от сметката си 4350 лева. Към тях тя прибавила още 50 лева, с които
разполагала, след което, съобразно дадените й напътствия, се отправила към центъра
гр.Пирдоп. Пострадалата достигнала до пл.„Тодор Влайков", в района на
който се намирали сградата на РУ на МВР - Пирдоп, фонтан и будка за вестници,
както и визираният от извършителя кош за смет. От въпросната будка, Б. закупила
вестник и започнала да опакова в него паричната сума от 4400 лева. В този
момент дъщеря й В.П., която работила в срещуположно разположена аптека „Ем Ен
Био 2", била на стълбите пред аптеката и пушила цигара. П. видяла, че
майка й опакова във вестник пачка с пари и се приближила към нея. В това време Р.Б.,
изпълнявайки дадените й указания, поставила вече оформения пакет от вестник,
съдържащ сумата от 4400 лева в кошчето за смет, разположено срещу аптеката, в
която работила дъщеря й. П. попитала Б. какво прави, а последната й направила
знак да мълчи и си тръгнала. В.П. намерила поведението на майка си за странно,
но не се обезпокоила с оглед близко разположената сграда на РУ-Пирдоп, поради
което се върнала в аптеката, в която работела, от където останала да наблюдава
кошчето за смет.
Междувременно, неустановеното по делото лице - извършител се било свързало
с Г. и К. и им поръчало да се придвижат до гр.Пирдоп, откъдето да вземат
паричната сума, оставена в кошче за смет от Р.Б.. Двамата обвиняеми достигнали
до гр.Пирдоп и, следвайки указанията на лицето — извършител, тръгнали през центъра
на града. Преминавайки покрай посочения кош за смет, К. бръкнал в него и
извадил пакета. Двамата обвиняеми взели и отнесли със себе си посочената сума.
Това им поведение било наблюдавано от В.П., която била в аптеката, в която
работела. П. добре огледала двамата обвиняеми и запомнила външността им. Едва
по-късно на същата дата Р.Б. се усъмнила, че е станала жертва на телефонна
измама, при което споделила това обстоятелство с дъщеря си и подала сигнал в РУ
на МВР - гр. Пирдоп.
След като взели паричната сума, подсъдимите се придвижили
до гр.Банкя, след което заминали за гр.Русе, където предали част от парите на
неустановеното по делото лице - извършител.
На 19.11.2018г. в 01.16 часа неустановеното по делото лице - извършител
позвънило от румънски телефонен номер +40740804970 на стационарния телефон с
№+35978548471, ползван от пострадалата В.Г.Т.. По това време Т. била в дома си,
находящ се в гр.Кюстендил, ж.к.„Румена Войвода", бл.20, вх.А, ет.З, ап.8 и
лично отговорила на обаждането. Лицето - извършител със стенещ мъжки глас се
обърнало към пострадалата Т. с обръщението „майко, ти не знаеш какво ми се
случи", с което започнало въвеждането в заблуждение на последната. Т.
решила, че й позвъняват телефонни измамници и незабавно прекратила разговора.
В 08.35 часа на същата дата неустановеното по делото лице - извършител се
свързало от румънски телефонен номер +40746970505 с обвиняемите на мобилния
телефон с номер ++359*********, ползван от Л.Г., като им указало да тръгват за
гр.Кюстендил. К. и Г. потеглили към гр.Кюстендил с управляван от първия лек
автомобил марка „Ситроен", модел „Берлинго" с рег.№СА3623СА, който
бил засечен в 09.30 часа от камера на АПИ, разположена в района на язовир
„Дяково" в близост до гр.Дупница, с посока на движение от гр.София към
ГКПП Кулата. Мобилният телефон с № ++359*********, ползван от Л.Г., бил засечен
в 09.37 часа от мобилна клетка в района на ТЕЦ „Бобов дол", в 09.58 часа
от мобилна клетка в района на гр.Кюстендил, в 10.13 часа от мобилна клетка
„Осогово" в района на гр.Кюстендил, а в 10.38 часа от мобилна клетка
„Велбъжд" - в гр.Кюстендил.
В 10.20 часа на същата дата неустановеното по делото лице - извършител,
отново позвънило от румънски телефонен номер +40740804970 на стационарния
телефон с №+35978548471, представило се пред пострадалата Т. за длъжностно лице
- служител на МВР - главен инспектор Н.Н. и възбудило у същата заблуждение, че
в момента се провежда полицейска акция по залавянето на телефонни измамници и с
цел предотвратяване на планирани от тях посегателства върху имуществото й и за
оказване съдействие за залавянето им, трябвало да предаде наличните си пари,
като ги сложи в една торбичка и ги пусне през терасата. Обстоятелството, че
през нощта Т. била получила от неустановеното по делото лице - извършител,
обаждане, което приличало на такова от телефонни измамници, подпомогнало
въвеждането на същата в заблуждение, че действително е набелязана от телефонни
измамници и в момента получава обаждане от полицейски служител, работещ по
случая. Лице - извършител държало пострадалата Т. на телефонната линия, като в
периода от 10.20 часа до 14.50 часа й се обаждало общо 10 пъти, разпитало я с
каква парична сума разполага, в какъв плик ги е поставила, къде се намира
жилището й, как изглежда терасата на същото, от коя страна на блока е, и я
убедило да постави знак на въпросната тераса - да завърже шал на простора. В.Т.
повярвала на думите на въпросния извършител, сложила в червен найлонов плик
сумата от 4900 лева, представляващи нейни спестявания и ги пуснала през
терасата на жилището си, като по указания на лицето веднага се прибрала във
вътрешността на апартамента.
Докато държал Т. на телефонната линия, извършителят се свързвал в 10.38
часа с обвиняемите от румънски телефонен номер +40746970505 на мобилния телефон
с номер ++359*********, като им дал указания как да намерят адреса на
пострадалата, от който следва да приберат хвърлената от същата през терасата на
жилището й парична сума. Подсъдимите паркирали ползвания от тях лек автомобил
на паркинга на магазин „Кауфланд" в гр.Кюстендил и в 10.45 часа поръчали
от телефона на обвиняемата с мобилен номер ++359********* таксиметров автомобил,
чрез повикване на мобилен номер ++359*********, след което отново разговаряли с
извършителя в 10.51 часа. Разговорите в 10.38 часа, в 10.45 часа и в 10.51 часа
засекли местонахождение на ползвания от Л.Г. мобилен телефон с №++359********* в
обхвата на мобилна клетка „Велбъжд" в гр.Кюстендил.
С поръчания таксиметров автомобил обвиняемите се придвижили в близост до
жилището на В.Т.. Междувременно, в 10.57, 11.01, 11.14 и 11.15 часа, извършителят,
се свързвал с подсъдимите, като им давал указания как да намерят терасата на
жилището на Т.. Проведените в периода от 10.57 часа до 11.15 часа разговори
между румънски телефонен номер +40746970505 и мобилния телефон с номер
++359*********, ползван от обвиняемата, засекли последния в района на мобилна
клетка „Колуша" в гр.Кюстендил, в който се намирало и жилището на
пострадалата Т.. По получените по телефона указания и оставения от пострадалата
знак, обвиняемите се ориентирали и преминали под терасата на жилището на
същата, взели и отнесли със себе си сумата от четири хиляди и деветстотин лева.
След известен период от време Т. се усъмнила, че може би е станала жертва
на измама, прекъснала разговора и сигнализирала в РУ-Кюстендил за случилото се.
На 19.11.2018г. в 12.25 часа неустановеното по делото лице - извършител,
позвънило от румънски телефонен номер +40751586424 на мобилен номер
++359*********, ползван от пострадалия Р.Л.А.. По това време последният бил в
дома си, находящ се в гр.Кюстендил, ул.„Девети май"№7 и отговорил лично на
обаждането. Извършителят се представил за длъжностно лице - служител на МВР от
криминална полиция, и възбудил заблуждение у А., че за съдействие за залавянето
на телефонни измамници, трябвало да предаде наличните си пари. Извършителят
провел разговори с пострадалият А. в 13.34, 13.36 и 13.37 часа, като го попитал
колко пари има в дома си и адреса, на който живее. Последният отговорил, че
съхранява сумата от 4350 лева и съобщил адреса на жилището си. Извършителят
убедил Р.А. да постави всичките си пари в найлонова торбичка, която да завърже
за входната врата на двора на жилището си, което последният изпълнил.
Междувременно, в 13.46 часа неустановеното по делото лице -извършител се
свързало от румънски мобилен номер +40746970505 с обвиняемите на ползвания от Л.Г.
мобилен телефон с №++359********* и ги насочило към дома на А., за да вземат
вързаните от същия на входната врата на двора на жилището му пари в бяла найлонова
торбичка. Обаждането засекло телефонния номер, ползван от Г., в обхвата на
мобилна клетка „Велбъжд" в гр.Кюстендил. Подсъдимите се придвижили пеш до
дома на А., като провели в периода от 13.59 до 14.32 часа осем разговора с
неустановеното по делото лице - извършител. Същевременно, последният продължавал
да поддържа връзка от румънски телефонен номер +40751586424 с пострадалия А.,
като му се обаждал в 14.21, 14.24 и 14.31 часа. Около 14.32 часа двамата
обвиняеми достигнали в близост до дома на А. и се договорили Л.Г. да прибере
завързаната върху дворната врата на жилището му парична сума, а Т.К. да се
движи близо до нея. В 14.33 часа Г. ***, като покрай нея преминал лек
автомобил, управляван от свидетеля С.Н., живущ ***. Докато тя преминавала в
близост до дом №7, обитаван от Р.А., Н. спрял пред дома си, слязъл от
автомобила и влязъл в двора на обитаваното от него жилище. Виждайки това,
обвиняемата се стъписала, отминала вратата на двора на дом №7 и продължила
покрай дом №5. Поведението й направило впечатление на Н.,*** не преминавали
често лица, различни от живущите в района. След като Н. се прибрал в дома си, Г.
спряла, променила посоката си на движение и се върнала към дом № 7 и от входната
врата взела торбичката със сумата от четири хиляди триста и петдесет лева, след
което се отдалечила към чакащия я в близост К.. Движението и действията на Г.
били заснети от инсталираните в имота на свидетеля А.Р., живущ *** - срещу дома
на Р.А., охранителни камери.
Подсъдимите отнесли със себе си въпросната парична сума към ползвания от
тях лек автомобил, като отново разговаряли с неустановеното по делото лице -
извършител в 14.39 часа. Непосредствено след като достигнали автомобила си,
двамата обвиняеми се насочили към гр.Банкя, където по това време живеели. В
периода от 14.48 часа до 15.32 часа ползваният от Г. мобилен телефон с № ++359*********
бил засечен последователно от мобилни клетки „Виден", „Грънчарица",
„Макена", „Локвата - нова", „Бобошево", „Дупница" и
„Студена". В 15.30 часа управляваният от обвиняемия К. лек автомобил бил
засечен от камера на АПИ, разположена в района на язовир „Дяково" в
близост до гр.Дупница с посока на движение от ГКПП Кулата към гр.София.
На 20.11.2018г. Г. и К. отишли в гр.Русе, където предали част от парите,
собственост на В.Т. и Р.А., на неустановеното по делото лице, като ползваната
от Л.Г. сим-карта с мобилен номер ++359********* била засечена от мобилна клетка
в района на магазин „Кауфланд" в гр.Русе.
Изложените фактически положения съдът прие за безспорно установени на
базата на самопризнанията на подсъдимите, подкрепящи се от събрания по делото
доказателствен материал, в това число: показанията на
свидетелите В.Т., Р.А., А.Р., С.Н., Г.В., Н.Д., Р.Б., В.П., заключението на видеотехническа
експертиза, справка от ГД „МГ“, справки от мобилни оператори, копие от писмо от
РУ-Пазарджик, справки за извършени обработка и анализ на данни от мобилни
оператори с приложения, протоколи за разпознаване на лица и албуми, извлечение
от банкова сметка, ***И, протокол за доброволно предаване, цитираните писмени
доказателства и справка за съдимост на подсъдимите.
Между събраните по делото доказателства не са налице
съществени противоречия, които следва да се обсъждат.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимите виновно
са осъществили състава на престъплението по чл.210, ал.1, т.1 във вр. с чл.209,
ал.1, вр. с чл.20, ал.4 и чл.26, ал.1 НК, за това, че в периода от 30.10.2018г.
до 19.11.2018г. в гр.Пирдоп и в гр.Кюстендил, в условията на продължавано
престъпление, в съучастие помежду им като помагачи и с друго, неустановено по
делото лице - извършител, представил се за длъжностно лице - служител на МВР, с
цел да набави за себе си и за съучастниците си имотна облага, умишлено са
улеснили неустановения извършител, който е извършил три деяния, като възбудил
заблуждение у Р.Г.Б. ***, В.Г.Т. *** и Р.Л.А. ***, че се провежда полицейска
акция по залавянето на телефонни измамници и с цел предотвратяване на планирани
от тях посегателства върху имуществото им и за съдействие за залавянето им,
трябва да предадат наличните си парични суми, като подсъдимите взели и отнесли
със себе си приготвените от въведените в заблуждение лица парични суми, които
били тяхна собственост, с което им причинили имотна вреда в размер на общо
тринадесет хиляди шестстотин и петдесет лева.
По тази правна квалификация съдът ги призна
за виновни и им наложи наказания.
Обект
на престъплението са обществените отношения, свързани с упражняването правото
на собственост, както и правото на свободно разпореждане с определено имущество
въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна въздействието върху съзнанието на измамените се е
проявило във възбуждане на заблуждение. Неустановеният извършител, представяйки се за служител на МВР, т.е. за длъжностно
лице, по смисъла на чл.93, т.1, б.„а" НК, е създал неверни представи у
всеки от пострадалите, че се провежда полицейска акция по залавянето на
телефонни измамници и с цел предотвратяване на планирани от тях посегателства
върху имуществото им и за съдействие за залавянето им, трябва да предадат
наличните си парични суми, възползвайки се от тяхната лековерност. В резултат
на така формираните представи всеки от пострадалите е извършил актове на
имуществено разпореждане със собствените си парични средства, довели до причиняване
на имотна вреда в посочените размери. Подсъдимите са съучаствали в трите
деяния, подпомагайки извършителя, като вземали и отнасяли приготвените от
въведените в заблуждение лица парични суми. По този начин те са улеснили извършването
на деянията. С действията си подсъдимите са подпомогнали постигането на
преследваната съставомерна цел за набавяне на имотна облага.
Съдът прие, че отделните деяния, извършени от неустановения извършител,
подпомогнат от подсъдимите са в обективна и субективна връзка и приемственост
помежду си. С всяко от посочените деяния е осъществен квалифициран състав на
престъплението измама, извършени са в рамките на няколко дни, при една и съща
обстановка и еднородност на вината, т.е. представляват продължавано
престъпление, по смисъла на чл.26, ал.1 НК.
Субекти на
престъплението са неустановено по делото лице - извършител и подсъдимите, в
качеството им на помагачи.
От субективна
страна К. и Г. са действали с пряк умисъл и користна цел. Те са съзнавали
общественоопасния характер на извършеното — нарушаването на правото на
собственост, предвиждали са общественоопасните последици - причиняването на
имотна вреда на пострадалите, и са искали настъпването на тези последици. Всеки
от тях е бил наясно, че улеснява лице, което въвежда други лица в заблуждение,
за да се разпоредят със свои парични средства, с което им причиняват имотна
вреда. Въпреки това, подсъдимите умишлено улеснили неустановения извършител по
посочения начин. Вземайки и отнасяйки със себе си паричните суми, приготвени от
пострадалите, двамата обвиняеми са били напълно наясно с престъпния характер на
действията си. Те са подпомогнали осъществяването на инкриминираните деяния в
съучастие, тъй като помежду си и с неустановеното по делото лице - извършител,
са имали общност на умисъла за извършване на измамата. Наред с това, у всеки от
подсъдимите е била налице и специалната цел за имуществено облагодетелстване,
при наличието на ясно съзнание, че в резултат на това за пострадалите настъпва
имотна вреда.
За престъплението
по чл.210, ал.1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем
години.
За да определи вида
и размера на наказанието за всеки от подсъдимите, съдът взе предвид степента на
обществена опасност на деянието, на дееца, подбудите за извършването на
деянието, както и другите смекчаващи и отегчаващи вината и отговорността като
цяло обстоятелства.
Степента на
обществената опасност на деянието е завишена. Горната преценка е направена, с
оглед вида на засегнатите обществени отношения, условията, времето, мястото,
начина и обстановка на извършване на престъплението. В подкрепа на този извод е
и обстоятелството, че е засегната имуществената сфера на множество лица.
Степента на
обществена опасност на подсъдимите също е висока. Начинът, по който са
допринесли за извършване на престъплението сочи на проявена дързост и
безскрупулност.
Като смекчаващо
отговорността обстоятелство беше отчетено чисто съдебно минало на подсъдимите.
На основание
чл.373, ал.2 НПК, съдът определи наказанието на всеки от подсъдимите при
условията на чл.58а НК.
Съдът прие, че по отношение на подсъдимите не са налице предпоставките на
чл.55 НК. Наличното смекчаващо отговорността обстоятелства не може да бъде
преценено като изключително смекчаващо такова, при наличието на което и най –
лекото, предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Въпреки
това, същото се възприема от съда като такова с голяма относителна тежест.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимия К. следва да се наложи наказание в рамките на
предвиденото за извършеното престъпление, при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: “лишаване от свобода” за
срок от три години. Намалявайки същото с една трета, съдът определи наказание -
лишаване от свобода за срок от две години.
Настоящото престъпление е извършено от К. в условията на реална съвкупност
с престъпленията по посочените НОХД№262/2019г. и НОХД№2070/2018г., доколкото са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице
са предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, при което бе
определено общо наказание за посочените престъпления, а именно най-тежкото от
тях. Такова се явява наказанието по настоящото дело – “лишаване от свобода” за срок от две години.
Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не се налага увеличаване на
така определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна от определеното общо наказание
времето, през което същият е бил задържан по настоящото дело.
По отношение на К. не са налице предпоставките по чл.66, ал.1 НК за
отлагане изпълнението на наказанието.
На основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС съдът определи първоначален “общ” режим
на изтърпяване на наказанието.
Ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК, в частност чл.54,
съдът прие, че на подсъдимата Г. следва да се наложи наказание в рамките на
предвиденото за извършеното престъпление, при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно: “лишаване от свобода” за
срок от две години. Намалявайки същото с една трета, съдът определи наказание -
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Настоящото престъпление е извършено от Г. в условията на реална съвкупност
с престъпленията по посочените НОХД№262/2019г. и НОХД№2070/2018г., доколкото са
извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Налице
са предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 НК, при което бе
определено общо наказание за посочените престъпления, а именно най-тежкото от
тях. Такова се явява наказанието по настоящото дело – “лишаване от свобода” за срок от една
години и четири месеца. Съдът прие, че за постигане целите на наказанието не се
налага увеличаване на така определеното общо наказание по реда на чл.24 НК.
По отношение подсъдимата Г. съдът прие, че са налице материално-правните
предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието при условията на чл.66,
ал.1 НК, а именно – наложено е наказание лишаване от свобода за срок до три
години, същата не е осъждана на лишаване от свобода за престъпление от общ
характер и най-вече за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправяне на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието. Съдът прие за
подходящ и определи изпитателен срок в размер на четири години.
Съдът прие, че
наложените наказания ще съдейства за постигане целите на специалната и
генералната превенции, визирани в чл.36 НК и на всеки от подсъдимите ще се
въздейства поправително-възпитателно и предупредително-възпиращо по такъв
начин, че същият в бъдеще няма да бъде субект на престъпление.
Гражданските искове
намират правното си основание в чл.45 ЗЗД и в задължението всеки да репарира
вредите, които виновно е причинил другиму. Като граждански ищци по делото са конституирани
пострадалите: Р.Г.Б. с претенция за 4 400 лева, представляваща обезщетение
за причинените й в резултат на престъплението имуществени вреди и Р.Л.А. с
претенция за 5 350 лева, от които 4 350 лева за причинените му имуществени
вреди и 1 000 лева за причинените му неимуществени вреди, изразени като
уплаха и стрес.
В хода на наказателното производство
безспорно се установи вината на подсъдимите за причинените на всеки от
посочените пострадали вреди, които имат имуществен, съответно неимуществен
характер. Налице е причинно-следствена връзка между виновното и противоправно
поведение на подсъдимите и причинения вредоносен резултат.
Като прецени всички обстоятелства по
делото, съдът прие, че предявените искове са доказани по основание и размер.
Установи се, че подсъдимите са участвали в причиняването на съответните вреди
на претендираните от пострадалите стойности, като същите не са възстановени.
При така установеното от фактическа и
правна страна съдът осъди подсъдимите да заплатят на всеки от пострадалите
посочената сума, ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на деянието (за първата от
30.11.2018г., а за втория от 19.112018г.) до окончателното им изплащане.
На основание чл.189, ал.1 във вр. с
ал.3 НПК, съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на РУ-Кюстендил
съответната част от сторените по делото разноски в размер на 63, 33 лева (общо
126, 66 лева), както и общо да заплатят 200 лева по сметка на Районен
съд-гр.Кюстендил, представляващи
държавна такса върху уважените размери на гражданските искове.
По отношение на веществените
доказателства (компактдискове), съдът разпореди да останат по делото.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: