Решение по дело №142/2021 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 197
Дата: 15 юни 2021 г. (в сила от 11 януари 2022 г.)
Съдия: Нели Иванова Каменска
Дело: 20217100700142
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                          № 197

 

     15.06.2021 г., град Добрич

 

                                     В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Административен съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и шести май, две хиляди двадесет и първа година, трети състав:

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска                                                        

при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 142 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Ц.И.Т.  с адрес ***, подадена чрез адв.Д.Д. ***, срещу Отказ за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание, необходимо за провеждане на психологическо изследване, по заявление с рег.№ 851000-4369 от 23.03.2021г., обективиран в писмо на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, с изх.№ 85100-4514/25.03.2021г.

Жалбоподателят счита постановеният отказ за неправилен и незаконосъобразен, издаден в противоречие с материалния закон, като подробно излага съображенията си за това в жалбата.  Моли отказът да бъде отменен. жалбата.  Моли отказа да бъде отменен.

Ответникът, началникът на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич не изразява становище.

 От фактическа страна съдът прима за установено следното:

На 23.03.2021г. жалбоподателят, Ц.Т., в качеството си на водач, лишен от право да управлява МПС , е подал заявление до началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Добрич по реда на чл.20, ал.2, т.5 от Наредба № 36/15.05.2006г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания, наричана за краткост Наредба № 36/15.05.2006г.

Със заявлението жалбоподателят е поискал издаване на удостоверение, което да му послужи пред компетентните органи за провеждане на психологическо изследване за придобиване на правоспособност за водач на МПС. В заявлението е посочено, че жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една година по нохд № 328/2020г. по описа на Районен съд Добрич.

Установява се, че с Определение № 105 от 19.05.2020г. по нохд № 328/2020г. на жалбоподателя са наложени наказания по реда на чл.343г във вр. с чл.343б, ал.2 във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НПК „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, „глоба“ в размер на 250 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, затова, че на 26.02.2020г. в гр.Добрич, по ул.“Димитър Ковачев“ в посока към ул.“Христо  Ботев“ е управлявал МПС- лек автомобил марка и модел „Опел Вектра“, с рег. № ТХ 5379ХТ с концентрация на алкохол в кръвта си 1,65 на хиляда, установено с протокол за химическа експертиза № 183/28.02.2020г.

Наказанията са наложени от съда по реда на чл.383, ал.1 от НПК, чрез одобряване на споразумение, което има последиците на влязла в сила присъда. Споразумението е влязло в сила на 19.05.2020г. Тъй като деянието е било извършено при условията на чл. 68, ал. 1 от Наказателния кодекс, съдът се е произнесъл и относно изтърпяването на отложеното наказание по реда на чл. 306, ал. 1, т. 3 за предишно осъждане по 1275/2018г. като е постановил жалбоподателят Т. първо и отделно да изтърпи определеното по нохд № 1275/2018г. наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца. Няма данни определението по чл.383, ал.3 от НПК да е било обжалвано.

На 23.11.2020г. прокурор при Районна прокуратура Добрич  е уведомил началника на Сектор „Пътна полиция“ – при ОД на МВР-Добрич с писмо с изх. № 92а/23.11.2020г., че за периода от 27.05.2020  до 19.11.2020г. Ц.И.Т. е изтърпял наложените му по нохд № 1275/2018г. и нохд № 328/2020г. то Добричкия районен съд наказания „лишаване от свобода“, като е посочил че по отношение на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, началникът на Сектор „ПП“ следва да съобрази разпоредбите на чл.49, ал.3 и ал.4 от НК. За процесното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, прокурорът от РП Добрич не е посочил, нито начален момент на изтърпяването му, нито краен момент.

В писмо с рег. № 851000-6741/18.05.2021г. началникът на Сектор „Пътна полиция“ – Добрич твърди, че свидетелството за управление на МПС на Т. е отнето през 2015 г. по силата на Заповед за прилагане на ПАМ № 15-0851-000208//24.03.2015г., която прилага по делото. Няма данни дали това обстоятелство е било известно на РС-Добрич при налагане на наказанията по нохд № 1275/2018г. и № 328/2020г.

Във връзка с тази фактическа обстановка ответникът е постановил оспорения в настоящото съдебно производство отказ да издаде удостоверение на жалбоподателя, което да му послужи за провеждане на психологическо изследване.

  В оспорения отказ е прието, че изтърпяването на наказанието „лишаването от право да управлява МПС“ за срок от 1 година, наложено на жалбоподателя по нохд № 328/2020г. от РС Добрич, започва да тече след изтичане на срока на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ като е посочен краен момент на наказанието -  и датата 11.12.2021г. 

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира жалбата за допустима.

Оспореният отказ е годен за оспорване административен акт от вида на визираните в чл.21, ал.3, предл.2 от АПК, тъй като е отказано издаването на документ, който е от значение за признаване и упражняване на права по Закона за движението по пътищата.

В отказа него не е посочено дали може да се оспорва, пред кой орган и в какъв срок и няма данни кога е бил връчен на жалбоподателя. Затова съдът приема, че подадената на 01.04.2021г. жалба е в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Наредба № 36/15.05.2006г. определя изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания  и на водачите, които са лишени от право да управляват МПС на основание чл. 343г от Наказателния кодекс НК), видно от чл.1, ал.1, т.7 от Наредбата, каквото качество има жалбоподателя.

Съгласно чл.20, ал.1 и ал.2, т.5 от Наредба № 36/15.05.2006г., при започване на всяко психологическо изследване се проверява самоличността на изследваните лица като при първото и второто явяване при започване на лицата по чл. 1, ал. 1, т. 7 представят и копие от документ от съда за наложено наказание и удостоверение за изтърпяно наказание или справка за наложените наказания и приложените принудителни административни мерки от съответното звено "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи или областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, в което водачът се води на отчет; от справката следва да е видна датата, на която е изтекъл срокът на наказанието или на принудителната мярка.

В случая административният орган е отказал издаването на исканото удостоверение за изтърпяно наказание по наказателно осъждане, понеже е приел, че наложеното на жалбоподателя по нохд № 328/2020г. наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право на управление на МПС“ не е изтърпяно.

Съдът намира, че отказът е издаден от компетентен орган, но при съществени процесални нарушения на чл.35 и чл.36, ал.6 от АПК. Отказът е постановен без да са изяснени относимите факти и при неправилно тълкуване и прилагане на чл.49, ал.3 и ал.4 от НК.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗИНЗС прокуратурата упражнява надзор за спазването на закона при изпълнение на наказанията. Наказанието лишаване от право да се упражнява определена дейност по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, каквото по своя характер е лишаването от право да се управлява моторно превозно средство, се изпълнява, съгласно чл. 237, ал. 1 ЗИНЗС, от органите, които признават това право и контролират упражняването му.

Началникът на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на вътрешните работи - Добрич е орган по изпълнение на наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“, тъй като той е компетентен да признае и контролира правото на управление на  моторно превозно средство. Затова нормата на чл.20, ал.2 т.5 от Наредба № 36/15.05.2006г. определя, че началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – Добрич е компетентен да се произнесе по искане за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание.

Полицейските органи от звено "Пътна полиция" обаче нямат правомощия да определят началната дата на изтърпяване на наказанието лишаване от право да се управлява моторно превозно средство, когато то е наложено на основание чл. 343г НК. Такава компетентност е предоставена на органа, упражняващ надзор за спазването на закона при изпълнение на наказанията, т.е. на прокурора.

От приложеното писмо на Районна прокуратура Добрич от 23.11.2020г. става ясно, че с Определение № 105 от 19.05.2020г. по нохд № 328/2020г. на жалбоподателя е наложено и процесното наказание по с чл.37, ал.1, т.7 от НПК „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година, както и че на 23.11.2020г. Ц.Т. е изтърпял наказанието „лишаване от свобода“. Писмото обаче не съдържа информация по отношение на процесното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. В него прокурорът не е посочил кога изтича срокът на изтърпяване на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“. Няма данни да е съобразена нормата на чл. 59, ал. 4 от НК, съгласно която при изпълнение на наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 се приспада времето, през което за същото деяние осъденият е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява тези права.

Нормите на чл.49, ал.3 и ал.4 от НК определят, че срокът на наказанието „лишаване от права“ започва да тече от влизането на присъдата в сила, но осъденият не може да се ползува от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода и че срокът на лишаването от права се намалява с толкова време, с колкото е намален срокът на лишаването от свобода поради помилване, работа или приспадане на предварителното задържане. Право и задължение да извърши преценка, кога изтича срокът на изтърпяване на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ по наказателното осъждане, нохд № 328/2020г., има единствено прокурорът, съобразно чл.5, ал.1 от ЗИНС.

Нормата на чл.36, ал.6 от АПК, определя, че в подобни случаи, органът, водещ производството следва да изиска служебно от органите на съдебната власт необходимите му удостоверения и др. документи, които са от значение за образуваното административно производство..

В случая това не е направено и е постановен неправилен административен акт, в който в нарушение на чл.49, ал.3 и ал.4 от НК е прието, че наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ за срок от една година не е изтърпяно, макар че присъдата е влязла в сила на 19.05.2020г. и че са налице данни за наличие на предпоставките за неговото намаляване съобразно правилата на чл.49, ал.4 от НК.

В самото писмо на РП-Добрич е определен единствено периодът на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. А за определянето на началната дата и крайната дата на изтърпяване на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ се изисква нарочен акт от прокурора, осъществяващ контрол по изпълнението на наказанието, какъвто в преписката не е представен.

Затова началникът на Сектор „Пътно полиция“, който е тълкувал и неправилно нормата на чл.49, ал.3 и ал.4 от НК, преди да издаде оспорения отказ, е следвало да изиска удостоверение от компетентния орган.

Обстоятелството, че СУМПС на жалбоподателя е било отнето още през 2015г., на 23.04.2015г. въз основа на Заповед за прилагане на ПАМ № 15-0851-000208//24.03.2015г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ –Добрич, не е основание за постановяване на отказ за издаване на справката и удостоверението по чл.20, ал.1, т.5 от Наредба № 36/2006г., тъй като същите са необходими в административното производство за възстановяване на правата на жалбоподателя.

В резултат от горното, отказът следва да се отмени, а преписката да се върне за изискване на удостоверение от РП-Добрич и произнасяне по заявлението на жалбоподателя, съобразно получените данни за срока на изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от права.

Разноски

Искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да се уважи, съобразно чл.143, ал.1 от АПК, в искания размер, тъй като липсва възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Жалбоподателят претендира разноски от 10 лева за държавна такса и 1000 лева адвокатско възнаграждение, за които представя квитанция за превод на сума чрез ПОС-терминал, договор за правна защита и съдействие от 10.05.2021г. и разписка за изплатено в брой адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Административен съд –Добрич

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ по жалба на Ц.И.Т.  Отказ за издаване на удостоверение за изтърпяно наказание, необходимо за провеждане на психологическо изследване, по заявление с рег.№ 851000-4369 от 23.03.2021г., обективиран в писмо на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич, с изх.№ 85100-4514/25.03.2021г. и

ВРЪЩА административната преписка на началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Добрич за ново произнасяне съобразно дадените указания в законоустановените срокове.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Добрич да заплати на Ц.И.Т.  с ЕГН ********** с адрес *** сумата от 1010 лева- разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: