О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№ 1148
гр. Плевен, 13.06.2019г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ-ри състав, в закрито
съдебно заседание на тринадесети юни 2019г., в
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
като
разгледа докладваното от съдия Господинов адм.д. № 685/2019г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 166 от АПК във връзка с чл. 217, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Административното дело е образувано по жалба на Р.М.П.
***, подадена чрез адв. М.С. ***, с която се оспорва заповед № РД- 12-
210/22.05.2019 г. на арх. М. И., директор Дирекция „Устройство на
територията“- Община Плевен. С горната заповед е наредено премахване на вендинг
машина за продажба на топли напитки. Жалбоподателят оспорва заповедта като
незаконосъобразна и иска отмяната ѝ, а с отделно заявление с вх. рег. №
3039/13.06.2019г. е направил искане за спиране на предварителното изпълнение на
оспорената заповед.
В искането се твърди, че жалбоподателят е собственик
на вендинг- автомата, предмет на оспорената заповед, което се установява от
писмените доказателства към жалбата, с която се
оспорва заповед № РД- 12- 210/22.05.2019 г. на арх. М. И., директор
Дирекция „Устройство на територията“ при Община Плевен. Излагат се доводи, че
машината е монтирана на външна стена,
обслужваща единствено гараж № 15, находящ се в гр. Плевен, ул.***, която не е част от етажната собственост на сградата, както и че
премахването на кафемашината ще причини на собственика материални вреди. Твърди
се, че в конкретния случай не е налице обслужване на обществени нужди, а същото
има локално предназначение. Жалбоподателят се позовава на решение по в.гр.д. №
151/2019 г. по описа на ОС- Плевен, с което е потвърдено решение № 6744/2018 г.
на РС- Плевен, от което е видно, че Община Плевен е осъдена да предаде
владението върху два броя кафе автомати, а от мотивите на съдебния акт е видно,
че в ЗУТ и Наредбата на общината липсват правила относно съхранението на
преместваемите съоръжения след премахването им, поради което следва да се
приеме, че би следвало тези вещи да са в държане на собственика им.
Ответникът е предоставил административната преписка по
издаване на оспорения административен акт.
Молбата за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на оспорвания административен акт е процесуално
допустима, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения
срок, при наличие на правен интерес – жалбоподателят, макар и да не е адресат
на процесната заповед, представя с жалбата
си против оспорената заповед доказателства, от които може да се направи
извод, че е собственик на автомата за топли напитки, който е предмет на
заповедта на ответника- заявление за издаване на разрешение за поставяне на
преместваем обект, заведено в Община Плевен под № ТСУ- 94Р-2416-1/02.05.2019г.
/л.6/, от което е видно, че г-н Р.П. е
поискал разрешение за поставяне на автомат за топли напитки на същия
адрес; писмено съгласие от М.
Р. П. /л.8/, от което е видно изразено съгласие по отношение на
жалбоподателя за монтиране на автомат за топли напитки на адрес гр. Плевен,
ул.***, гараж 15; нотариален акт /л.7/, от който е видно, че
М. П. е собственик на въпросния гараж № 15 на ул. ***, на
стената на който е монтиран автомата за топли напитки.
Разгледано по
съществото, искането за спиране е неоснователно.
По силата на чл. 217, ал. 1, т. 11 от ЗУТ-
жалбите и протестите срещу изчерпателно изброените административни актове не
спират тяхното изпълнение. В т. 11, сред изброените актове, са и заповедите по чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ. В ал. 2 на чл. 217 от ЗУТ е
регламентирана възможността съдът да спре изпълнението на административните
актове по чл. 217, ал. 1, с изключение на тези по т. 2 от ЗУТ, без да са визирани
условията за това. С оглед на това, по силата на препращащата разпоредба на чл. 213, ал. 1 от ЗУТ следва да
намери приложение нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК, съгласно
която допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
определен закон /какъвто е настоящия казус/, когато не се предвижда изрична
забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия за бъде спряно от съда
при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно
последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би
могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Съобразно
чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, приложим във връзка с чл. 144 от АПК в тежест на
жалбоподателя е да докаже горното обстоятелство.
В конкретния случай жалбоподателят се позовава на
представен с разглежданото заявление препис от
решение по в.гр.д.№ 151/2019 г. по описа на Окръжен съд- Плевен. От
същото е видно, че общината е приела на съхранение премахнати по реда на чл.57а ЗУТ кафеавтомати, но съдът е приел, че в ЗУТ и наредбата на общината липсват
правила относно съхранението на преместваемите съоръжения след премахването им,
поради което е следвало да се предприемат действия за установяване на техния
собственик, а не да се изземват. Така изтъкнатото съображение не доказва по
никакъв начин настъпването на значителна или трудно поправима вреда за
жалбоподателя от предварителното изпълнение на оспорената заповед. Касае се за
казусно решение и цитираната практика е не е задължителна и обвързваща съда.
Посоченото решение касае иск с правно основание чл.108 от ЗС, т.е.
ревандикационен иск, до който се е стигнало очевидно вследствие на
административнонаказателно производство, тъй като от съдебния акт е видно
твърдение на ответника, че машините са били на съхранение у него на основание
чл.46, ал.2 от ЗАНН. С оспорваната заповед е разпоредено премахване, но не и
изземване на машината.
Приложимата разпоредба на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.
Основание за спирането е възможността от настъпването на значителна или
труднопоправима вреда, като вредата може да бъде както имуществена - загуба или
пропусната полза, така и да се изразява в засягането на неимуществени права и
свободи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За това настъпване,
както и за възможния й размер, трябва да бъдат представени доказателства, като
в тежест на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото
по силата на закон предварително изпълнение на административния акт.
Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален
административен акт, допуснато независимо дали по силата на закона или по
разпореждане на компетентния административен орган, винаги изключително
сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия
интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно, доколкото акта не
е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и
потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът
бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени
случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен
ефект.
Предпоставките, при които съдът може да спре
допуснатото по закон предварителното изпълнение, са нови факти и обстоятелства,
поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или
трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови
факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на
акта е на молителя. Законодателят изисква вредите да са резултат от
предварителното изпълнение, а не от акта.
Дори и да се приеме, че жалбоподателката ще претърпи
имуществени вреди, те не са труднопоправими, тъй като може да бъде претендирана
и възстановена по реда на ЗОДОВ при евентуална отмяна на акта.
Предвид изложеното искането за спиране се явява
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното съдът и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК.
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление на Р.М.П. ***,
подадено чрез адв. М.С. ***, за спиране на допуснатото по закон предварително
изпълнение на заповед № РД- 12- 210/22.05.2019 г. на арх. М. И., директор
Дирекция „Устройство на територията“- Община Плевен.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен
съд.
Определението да се съобщи на страните
по реда на чл. 137 АПК.
С Ъ Д И Я :