РЕШЕНИЕ
№.......................
Гр. София, 08.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21 състав, в открито заседание при закрити врата,
проведено на петнадесети юли две хиляди
и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 492 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. ТЗ във
вр. с чл. 608 ТЗ.
Подадена е молба по чл.625 ТЗ от „К.т.б.“
АД /н./ за откриване на производство по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******
на основание неплатежоспособност, евентуално поради свръхзадълженост.
Молителят твърди да има по отношение на
ответника изискуеми и непогасени парични вземания, произтичащи от два договора
за банков, които са обявени за предсрочно изискуеми и са присъдени с влезли в
сила заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, въз основа на които са издадени изпълнителни листове. За събиране на
вземането банката е образувала изпълнителни дела, по които задълженията не са погасени.
Твърди, че са налице предпоставките за обявяване неплатежоспособност на „Т.“ ЕООД,
а именно, че: ответникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично
задължение, породено или отнасящо се до търговка сделка; ответникът е спрял
плащанията по договорите за кредит, вземанията на банката останали неудовлетворени и в
рамките на шестмесечния срок след получаването на поканата или съобщението за
доброволно изпълнение по образуваните срещу длъжника изпълнителни дела, като
длъжникът не е заявявал за публикуване и годишни финансови отчети за период по
–дълъг от три години.
Ответникът не е подал отговор и не взема
становище по делото.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, съобразно изискванията на чл.235 ГПК, приема следното от
фактическа и правна страна:
По аргумент от чл.608, ал.1, 3и 4 ТЗ откриването на производство
по несъстоятелност по молбата в хипотезата на неплатежоспособност е предпоставено от доказване по делото от страна на молителя,
че има изискуеми парични вземания срещу ответника-търговец, произтичащи от и/ или отнасящи се до търговска сделка или
последиците от нейната действителност, прекратяване или разваляне, както и от
установяване по делото на трайна и обективна невъзможност на ответника да
изпълнява свои изискуеми парични задължения по такава сделка, публични
задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската дейност или
частни държавни вземания или задължения за изплащане на трудови
възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не
са изпълнени в продължение на повече от два месеца, като законът установява презумпции за наличие на състоянието
при спиране на плащанията на задължения
от посочения вид, неизпълнение на задължението за обявяване на годишни
финансови отчети за период от три години преди датата на подаване на молбата за
откриване на производство, както и в случаите, в които вземания на кредитор,
установени с влязъл в сила съдебен акт, са останали частично или изцяло
неудовлетворени в хода на образувано изпълнително производство за
принудителното им събиране в продължение на повече от 6 месеца. Съответно свръхзадължеността като основание за откриване на производство
по несъстоятелност предполага установяване по делото, че активите на длъжника
са недостатъчни за покриване на паричните му задължения, без значение дали
последните са изискуеми или не.
Установените от закона презумпции служат за разпределение на доказателствената тежест при доказване на състоянието на
неплатежоспособност на търговеца, поради което и ответникът носи тежестта да
докаже по делото, че затрудненията му са временни.
Съгласно вписванията в търговския регистър ответникът е търговско
дружество с правноорганизационна форма на еднолично
дружество с ограничена отговорност.
По делото е представен договор за банков кредит от 18.10.2010
г., сключен между „К.т.б.“АД, като кредитор, и „Т.“ ЕООД, като кредитополучател,
изменен с анекс №1/19.06.2014 г., с които банката отпуска на кредитополучателя
сумата от 6 600 000 евро за закупуване на два недвижими имота в
с.Драгор, община Пазарджик срещу задължение за връщане на сумата в срок до
20.12.2015 г. на 48 равни вноски с падеж
20 –число на месеца и задължение да заплаща възнаградителна
лихва в размер на 10 % годишно върху непогасената главница, изчислена върху
дневното салдо по заемната сметка и платима до 25-о число на месеца или в
първия работен ден след това. С анекса страните постигнали съгласие размера на
непогасената към 19.06.2014 г. главница в размер на 2612500 евро да се изплаща
на определените в анекса вноски 16 вноски, първата от които с падеж 20.09.2014
г. Задълженията по договора за кредит са обезпечени с договор за особен залог
18.10.2010г. и договорна ипотека, учредена с нотариален акт от 25.01.2011г. –
акт№13, т.І, дело № 141/2011 г., вх.рег. №234/25.01.2011 г. на Служба по
вписвания – Пазарджик.
От
заключението на приетата по делото експертиза се установява, че средствата по
кредита са усвоени, като последното плащане, извършено от длъжника е на
25.06.2014 г. в размер на 19923,59 евро, след което погасявания не са извършвани,
въпреки постигнатата уговорка в анекса от 19.06.2014 г.
С
нотариална покана, връчена чрез нотариусС.Т.на
15.09.2014 г., задълженията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми преди
настъпване на уговорения падеж.
За
вземанията на КТБ АД по договора за кредит от 18.10.2010 г. в размер на 2612500
евро главница, 220339, 45 евро възнаградителна лихва
за периода 25.09.2014 г. – 25.09.2015 г., неустойки и разноски са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен лист на
23.11.2015 г. по ч.гр.д.№ 63717/2015 г. на СРС,63 състав, като по делото не са
представени доказателства заповедта да е влязла в сила.
Представен
е договор за банков кредит от 18.06.2012 г., сключен
между „К.т.б.“АД, като кредитор, и „Т.“ ЕООД, като кредитополучател, с който
банката отпуска на кредитополучателя сумата от 6 100 000 евро,
предназначени за оборотни средства,
срещу задължение за връщане на сумата в срок до 15.08.2015 г. на 25 равни вноски от 244 000 евро с падеж 15 –число на
месеца и задължение да заплаща възнаградителна лихва
в размер на 9 % годишно върху непогасената главница, изчислена върху дневното
салдо по заемната сметка и платима до 25-о число на месеца или в първия работен
ден след това. Задълженията по договора за кредит са обезпечени с договор за
особен залог 18.06.2012 г. Договорът за
кредит е изменян с пет анекса от 30.08.2012г., 07.06.2013 г., 09.12.2013 г.,
24.01.2014 г. и 09.06.2014 г., с които е увеличаван размера на отпуснатите
средства и са уговаряни нови, по-високи размери на месечните вноски без да се
променя крайния падеж, като със анексите длъжникът е признавал размера на главницата към съответния момент,
която към 09.06.2014 г. е в размер на 23435650 евро.
От
заключението на приетата по делото експертиза се установява, че последното
плащане, извършено от длъжника по този
договор за кредит е на 17.06.2014 г. в размер на 1919978,94 евро, след което
погасявания не са извършвани, въпреки постигнатата уговорка в анекса от 09.06.2014
г.
За
вземанията на КТБ АД по договора за кредит от 18.06.2012 г. в размер на 23435650
евро главница4068667,71 евро – лихви, неустойки и разноски са издадени
заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК и изпълнителен листове съответно на 28.08.2015 г. по ч.гр.д.№ 50638/2015 г. на СРС, 31 състав и
на 15.09.2017 г. по ч.гр.д.№60754/2017
г. на СРС, 70 състав, като по делото не
са представени доказателства заповедите да са влезли в сила.
Следователно
по делото се установява, че молителят има непогасени, изискуеми парични
вземания от ответника, поради което е легитимиран да поиска откриване на
производство по несъстоятелност-
Установяването на активна легитимация на молителя налага съдът да
обсъди останалите предпоставки за основателност на искането за откриване на производство
по несъстоятелност, а именно - налице ли е състояние на неплатежоспособност и и
кога е настъпила.
Па делото се установява от заключението на счетоводната експертиза
и при съобразяване на процесуалното поведение на ответника, че той не
осъществява търговска дейност след 2014 г. Последните извършени плащания на
задължения са съответно на 17.06.2014 г. и 25.06.2014 г., като последният
обявен годишен финансов отчет е за 2011 г. и не е подавано заявление за
обявяване на отчет за следващи години.
Следователно
по делото се установяват предпоставките относно приложение на презумпциите по
чл.608, ал.2 и 3 ТЗ относно наличие на състояние на неплатежоспособност на ответника,
който е преустановил плащанията към молителя, по отношение на
задълженията си по договорите за банково кредит, чиито предсрочна изискуемост и краен падеж са
настъпили съответно на 16.09.2015г . и 15.08.2015 г., като не е заявил за
обявяване и годишните си финансови
отчети за 2012 – 2017г, включително, за които е настъпил предвидения в закона
срок за заявяване към датата на подаване на молбата по чл.625 ТЗ на 18.03.2019
г .
Не
се установяват от събраните по делото доказателства, включително и тези събрани
служебно с оглед задължението по чл.621а, ал.1 ТЗ, факти, оборващи установените
от закона презумпции за неплатежоспособност към датата на приключване на
устните състезания по делото.
От изисканата по делото справка от СДВР-Отдел „Пътна полиция“ се
установява, че към 29.03.2019 г. на името на ответника няма регистрирани ППС,
като се установява, че ответното дружество притежава недвижими имоти в
с.Драгор и гр.Видин.
Във връзка с финансовото състояние на ответника по делото е прието
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д.Г.,
което е изследвало финансовото състояние
на ответника на база обявените годишните финансови отчети за периода до 2012
г., данните в имотния регистър, банковите сметки на длъжника, информационната
система на НАП, като е съобразило правилата за амортизация и обезценка на активите. От заключението се установява, че
дружеството е декапитализирано, финансово зависимо от
привлечен капитал, като след 2012 г. вещото лице е изчислило коефициенти за обща и
бърза ликвидност под единица - 0,44 за
2013г., 0,08 за 2014 г., 0,07 за 2015 г., след което са нулеви. Последната
подадена от ответника годишна данъчна декларация е за 2014 г., като за тази
година финансовият резултат е отрицателен – счетоводна загуба от 3767971 лева.
След 2014 г. няма данни ответникът да е осъществявал търговска дейност, тъй
като нито е подавал декларации, нито годишни финансови отчети, не е осигурил
достъп до счетоводни документи, нито е представил други доказателства, поради
което и съдът приема, че след 2014 г. дейността му е фактически преустановена.
Не са събрани доказателства за реалното съществуване на други активи освен
притежаваните поземлени имоти, акции и дялове, както и вземане по договор за
заем към П.И.Р.ЕАД, което обаче е погасена на 10.04.2012 г., като при изготвяне
на заключението вещото лице и фингирало
съществуването на краткотрайните активите по баланса за 2011 г. и през следващите години и е извършило
съответни корекции на стойностите с оглед обичайната амортизация и обезценка на вещите/вземанията, респективно събираемостта
на последните.
По становище на настоящия съдебен състав в приложение на правилата
за разпределение на доказателствената тежест и
правилото на чл.161 ГПК при липсата на доказателства за реално съществуване на
други активи освен земята, акции и дялове, то съдът приема, че такива не
съществуват, съответно не следва да се вземат и преценка относно
платежоспособността на длъжника, поради което и след 10.04.2012 г.,. съдът
приема, че активите на ответното дружество се изчерпват с дълготрайните, респективно
ответното дружество не е могло да покрива краткотрайните си задължения към
своите кредитори с налично бързоликвидно имущество. Същевременно от анализа на
вещото лице в констативно-съобразителната част на заключението се установява,
че ответното дружество е погасявало задълженията си към молителя през 2012
г., 2013 г. и 2014 г., когато е спряло
плащанията, поради за този период няма съдът приема, че неплатежоспособност не
е била настъпила, тъй като не се установяват конкретни други изискуеми и непогасени
парични задължения измежду посочените в чл.608 ТЗ, които единствено могат да
обосноват извод за неплатежоспособност. След 19.06.2014 г. и 26.06.2014 г., когато са извършени последните
плащания по двата договора, обаче,
освен, че не се установява да е притежавал каквито и да било краткотрайни
активи, ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си към молителя,
въпреки уговорките за заплащане на ежемесечно на части от лихвите и главниците
по двата договора, поради което и съдът приема, че най-ранната дата на която
ответникът е в неплатежоспособност е датата на падежа на първата следваща следваща извършените плащания вноска по някой от двата
договора с молителя и това е датата 25.07.2014 г., когато и по двата договора е
настъпил падежа на задълженията на ответника за възнаградителни
лихви. Към тази дата ответникът не е бил в състояние и не е погасил изискуеми
парични задължения по договорите за банков кредит, които са търговски сделки от
вида на абсолютните, поради което и тази
дата следва да се определи като начална за състоянието на неплатежоспособност, като
това състояние е трайно и необратимо, предвид установените факти относно
преустановяване на търговската дейност на ответника, съществуването на
значителни по размер на задължения и незначителната стойността на активите
Тъй като с молбата по чл.625 ТЗ свръхзадължеността
се поддържа като евентуално основание на искането за откриване на производство
по несъстоятелност, то и съдът не обсъжда доказателствата във връзка с това
състояние, респективно не формира изводи относно съществуването му, поради установяване на поддържаното от
молителя главно основание.
Не се установява наличността на каквото и
бързоликвидно имущество, което да послужи за покриване на разноските по
несъстоятелността, поради което с определение, постановено в откритото
съдебно заседание на 15.07.2019г. , на осн. чл.629б, вр. чл.632, ал.1 от ТЗ, съдът е указал на ответника и кредиторите му за необходимостта от
предплащане на сумата от 8 000 лв. по депозитна сметка на съда, необходима
за покриване на началните разноски по производството по несъстоятелност, в
10-дневен срок, считано от вписване на определението в книгата по чл. 634в ТЗ.
В указания срок не са представени доказателства за изпълнение на това
изискване, поради което по отношение на ответника следва да бъде постановено
решение по чл.632, ал.1 от ТЗ.
Поради
гореизложеното, и на основание чл.632, ал.1 ТЗ във вр.
с чл. 630, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление *** и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНАТА Й
ДАТА – 25.07.2014 г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ, на основание чл.632, ал.1 от ТЗ, по отношение на Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
ОБЯВЯВА
В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието
на Т.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
ПОСТАНОВЯВА
обща възбрана и запор на имуществото на Т.“ ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***.
СПИРА
производството
по т.д. № 492/2019г. по описа на
СГС, VI-21 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо дневен срок от
вписването му в Търговския регистър пред Софийския апелативен съд, на основание
чл.633, ал. 1 от ТЗ.
ПРЕПИС
от
решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за вписване на
решението в търговския регистър, на основание чл.622 от ТЗ.
СЪДИЯ: