№ 193
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря Ц. ОЛ. Ц.
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Въззивно
гражданско дело № 20234400500242 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 295/08.03.2023 г., постановено по гр. дело № 6773/2022 г.
по описа на Плевенски районен съд, съдът е осъдил, на основание чл.144 от
СК, Д. И. М., ЕГН **********, гр.П., ул. К. М. №*, ет.*, да заплаща по 250 лв.
ежемесечна издръжка на И. Д. М., ЕГН **********, в гр.П., ж.к. „д.“, бл.*,
вх.*, ет.*, ап.* считано от 22.12. 2022 г. включително, с краен срок докато учи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от деня на падежа
до окончателното й изплащане, до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяване.
Осъдил е на основание чл. 78 от ГПК, Д. И. М., ЕГН **********, гр.П.,
ул. К. М. №*, ет.*, да заплати на И. Д. М., ЕГН **********, в гр. П., ж.к. „д.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.* направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 150,00 лв.
Осъдил е на основание чл. 78 от ГПК, Д. И. М., ЕГН **********, гр.П.,
ул. К. М. №*, ет.*, да заплати в полза на Районен съд - Плевен, разноските за
1
държавна такса в размер на 70 лв.
Постъпила е въззивна жалба от Д. И. М. – ответник в
първоинстанционното производство, в която се твърди, че въззивникът от два
месеца не работи във фирма „Октопод“ и не взема 3000 лв. месечна заплата, а
работи във фирма „ГИС - 04“.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата
И. Д. М. – ищец в първоинстанционното производство, която счита, че
въззивната жалба не отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и
моли, да бъде оставена без движение, като се укаже на въззивния
жалбоподател да отстрани нередовностите.
На следващо място, въззиваемата твърди, че въззивната жалба е
необоснована и недоказана. Първоинстанционният съд е постановил
решението си изцяло върху събраните писмени доказателства. Освен това, И.
Д. М. посочва, че не работи и няма доходи, както и че е с влошено
здравословно състояние.
Въззиваемата моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното
решение, като законосъобразно, обосновано и правилно. Претендира
направените разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание, въззивникът Д. И. М. не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание, въззиваемата И. Д. М. се явява лично и с
процесуалния си представител – адв. С. Г. от Адвокатска колегия – гр.
Плевен, който моли съда, да постанови решение, с което да отхвърли изцяло
въззивната жалба, като счита първоинстанционното решение за
законосъобразно и правилно. Претендира направените разноски за въззивната
инстанция.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и
доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася
2
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по
спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Предметът на настоящото производство обхваща решението изцяло.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо,
тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл
именно по исковата молба, с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Пред Плевенски районен съд са предявени искове по чл.144 от СК вр.
чл.146 ал.2 от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК „Родителите дължат издръжка
на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения“.
Съгласно чл.142 ал.1 и ал.2 от СК „Размерът на издръжката се определя
според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на
лицето, което я дължи. Минималната издръжка на едно дете е равна на една
четвърт от размера на минималната работна заплата“.
С постановеното решение, Плевенски районен съд е увеличил размера
на определената издръжка в размер на 152,50 лв., като е определил издръжка
на пълнолетната И. Д. М. в размер на 250,00 лв., която според настоящия
съдебен състав е правилно определена.
Според задължителната съдебна практика на ВКС, установена в
Постановленията на Пленума на ВС № 5/16.11.1970 г. и № 5/31.11.1981 г. се
приема, че нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят
съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид
възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за
3
конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите
на родителя, при когото се отглеждат децата. Размерът на издръжката трябва
да съдейства за правилното развитие, възпитание и отглеждането им, за
покриване на нуждите така, както те биха били задоволени, ако родителите
живеят заедно. Чл.59 ал.5 от СК изрично предвижда, че размерът на
издръжката трябва да осигури условията на живот на детето, които е имало
преди развода, освен ако това би създало особени затруднения на дължащия
издръжка родител.
За разлика от издръжката на ненавършилите пълнолетие деца,
издръжката на навършилите пълнолетие е условна, т.е. следва да се преценява
обстоятелството дали заплащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите.
Необходимо е да бъдат налице и трите предпоставки, предвидени в
Семейния кодекс, а именно:
На първо място, навършилият пълнолетие ищец да учи редовно
обучение в средно или висше учебно заведение и същият да не е навършил 25
годишна възраст. Търсещият издръжка следва да докаже родствената връзка и
че към датата на приключване на съдебното дирене е навършил пълнолетие и
е студент или ученик редовна форма на обучение във висше или средно
учебно заведение. Действително, във връзка с обучението си детето има
нужда от издръжка, изразяваща се в повечето случаи в средства за храна,
общежитие, учебници, учебни пособия и помагала, както и при някои видове
обучения за специално облекло, инструменти, консумативи и др.
По отношение на тази първа предпоставка по делото е представено
Удостоверение за раждане, от което е видно, че въззивникът Д. И. М. е баща
на въззиваемата и ищца в първоинстанционното производство И. Д. М., както
и Служебна бележка изх. № 106/16.12.2022 г., издадена от СУ „Христо
Смирненски“ – гр. П., от която се установява, че И. Д. М. е записана в дневна
форма на обучение в 12 клас за учебната 2022/2023 г. и редовно посещава
учебните занятия.
На второ място, ищецът – пълнолетното дете да не може да се издържа
4
от доходите си или от използване на имуществото си.
По отношение на тази втора предпоставка, по делото са налице
доказателства, че пълнолетната И. Д. М. е ученичка 12 клас, редовна форма на
обучение, което включва задължение да посещава учебни занятия, а от
исковата молба се установява, че ищцата няма собствено жилище, тъй като
живее с майка си под наем, от което следва, че същата не притежава
имущество, от което би могла да се издържа.
На трето място, издръжката да не съставлява особено затруднение за
родителя. Ограничението е свързано с обстоятелството, че се касае за
пълнолетно дете, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката
си.
Тук следва да се има предвид обстоятелството, че родителите дължат
издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни
заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дават без особени затруднения. Както беше посочено по-горе, от
доказателствата по делото се установява, че пълнолетната И. Д. М. няма как
да се грижи сама за издръжката си, тъй като е ученичка, редовна форма на
обучение, което предполага невъзможност същата да работи, както и няма
доказателства за имущество, от което същата да се издържа.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, че въззивникът Д. И. М.
от два месеца не работи във фирма „Октопод Инвест Холдинг“ ЕАД – гр.
Варна, пред настоящата инстанция е представен Трудов договор № *** г., от
който се установява, че въззивникът Д. И. М. е в трудово правоотношение с
фирма „ГИС – 04“ ЕООД – гр. София и получава основно трудово
възнаграждение в размер на 780,00 лв.
Съгласно чл.142 ал.2 от СК минималният размер на издръжката е
определяем като една четвърт от размера на минималната работна заплата,
която към датата на постановяване на съдебното решение е в размер на 780,00
лв., съгласно ПМС № 497/29.12.2022 г. или в размер на 195,00 лв. Следва да
се отбележи, че този размер би се дължал и когато родителят не реализира
никакви доходи и е безработен.
5
Съгласно чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена или прекратена.
По делото е установено, че и двамата родители работят. Към настоящия
момент И. Д. М. е ученичка в 12 клас в СУ „Христо Смирненски“ и от
момента на присъждане на издръжката през месец август 2020 г. до
настоящия момент са изминали около две години и половина, което
безспорно се свързва с нарастване на възрастта на децата, а оттам и с
увеличаване на разходите по отглеждането им – храна, дрехи, лекарства,
обучение, учебни пособия и др., имайки предвид и пазарните цени на стоките
и услугите, чието закупуване е в непосредствена връзка с тяхното
отглеждане. Отделно от това, издръжката на децата следва да бъде в такъв
размер, при който да служи не само за задоволяване на необходимия
минимум от нуждите им, но също и такива занимания, свързани с техните
специфични потребности, съобразно възрастта и интересите им.
От представените доказателства, се установява влошено здравословно
състояние на И. Д. М., което изисква ежедневна поддържаща терапия.
При това положение, въззивният съд счита, че този размер на
издръжката от 250,00 лв. няма да съставлява особено затруднение за
въззивника Д. И. М. предвид обстоятелството, че същият е в трудоспособна
възраст, реализира трудов доход и няма данни за влошено здравословно
състояние.
Предвид изложеното, Плевенски окръжен съд приема, че обжалваното
Решение на Плевенски районен съд е валидно, допустимо и обосновано на
доказателствата по делото, в съответствие с разпоредбите на Закона, липсват
основания за неговото изменение или отмяна и поради това, следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото, въззивникът Д. И. М. следва да бъде осъден
да заплати направените деловодни разноски от въззиваемата И. Д. М. в
размер на 150,00 лв. адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
С оглед всичко гореизложено, Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК Решение №
295/08.03.2023 г., постановено по гр. дело № 6773/2022 г. по описа на
Плевенски районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Д. И. М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски от И. Д. М., ЕГН ********** в размер на 150,00 лв.
адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7