Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Пазарджик, 27.05.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публично
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 2273/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д.Б.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника адв. Е.П. от ПзАК, против Наказателно постановление № 33-0000166
от 30.10.2019 г., издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“-
Пазарджик, с което на основание чл.93в ал.17 т.2 от Закона за автомобилните
превози (ЗАПр) е наложена глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на
чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС) № 165/2014 г.
В бланкетната жалбата се съдържат оплаквания, че НП е
материално и процесуално незаконосъобразно, с оглед на което се иска неговата
отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не
се явява, но изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и излага
аргументирано становище за отмяна на НП, поради неговата незаконосъобразност.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата няма депозирано становище, единствено в
съпроводителното писмо, с което е изпратена АНП е направено искане за
потвърждаване на НП.
Районният съд провери основателността на жалбата, като
прецени становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, при съблюдаване
разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 15.10.2019
г., около 13,40 часа, на главен път І-8 срещу цех „Импрегнация 2000“ гр.
Белово, е управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на „В.Х.“
АД гр. София, извършвайки превоз за собствена сметка, като водачът не използвал
дигитална карта на водача в монтирания дигитален тахограф „Сименс AGSV 1381.**********“ с № **********, преминал контролна
проверка на 22.11.2018 г. с протокол BG164/0000437, като управляваното превозно средство попада в обхвата на
Регламент (ЕС) 561/2006 г., което се установявало от дигиталната разпечатка от
15.10.2019 г. UTC време 10,39 ч.
За така констатираното св. А.И.-***, съставил срещу
жалбоподателя АУАН с бл. № 269932/15.10.2019 г., в присъствието на нарушителя и
на свидетел, след което го предявил на В. и връчил екземпляр срещу подпис.
Жалбоподателят вписал в акта, че нямал възражения за така констатираното. С
АУАН като доказателства били иззети КТ съм СУМПС и разпечатка от дигиталния
тахограф.
Въз основа на акта на 30.10.2019 г. било издадено
атакуваното НП, което било връчено лично на жалбоподателя на 08.11.2019 г.,
видно от разписката към НП. Жалбата против последното била депозирана чрез
надлежно упълномощен пълномощник на санкционираното лице чрез АНО до съда по
пощата на 14.11.2019 г., видно от пощенското клеймо на плика (л.5 от делото), т.е.
в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално ДОПУСТИМА като
подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на НП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетеля А.И..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
Разпоредба на чл.34 §1 изр.1 предл.2 от Регламент (ЕС)
№165/2014 на Европейския парламент и на Съвета, вменената като нарушена,
предвижда задължение за всеки водач на превозно средство, оборудвано с аналогов
тахограф, да използва тахографски листове или карти на водача всеки ден, през
който управляват превозно средство, считано от момента на поемането му.
Цитираната нарушена разпоредба указва както
задължението на водачите да ползват тахографските листове и карта ежедневно,
така и началният момент, в който възниква задължението им да активират
тахографския апарат чрез поставянето на лист и карта- от момента на поемането
му. Казано с други думи това задължение следва да бъде изпълнявано във всеки
един момент от управлението на ПС.
Безспорно установено по делото е, че на процесната
дата жалбоподателят е управлявал товарен автомобил, който попадал в обхвата на
Регламент (ЕС) 561/2006 г., както и че това ПС било оборудвано с дигитален
тахограф, който бил технически изправен. Установи се също така, че при
управлението на ПС, водачът не е бил поставил в тахографа дигиталната си карта
на водач, което се установи от показанията на св. И. и от приетата по делото
разпечатка от тахографа (л.8а от делото). Тези констатации не се оспорват и от
жалбоподателя.
При това положение без съмнение жалбоподателят е
осъществил вмененото му адм. нарушение.
При извършената служебна проверка съдът не констатира
нарушение на процесуалните правила при съставянето на АУАН и НП. АНП е
започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя и
свидетел-очевидец на нарушението. АУАН и Нп са издадени от компетентни органи и
в законоустановените срокове. Съдържанието им съответства на разписаното в
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН- вписани са дата и място на нарушението и
обстоятелствата при които е извършено, като е посочена и правна квалификация,
която съответства на описанието на нарушението.
В случая на жалбоподателя е наложена глоба на
основание чл.93в ал.17 т.2 от ЗАПр, която предвижда ангажиране на
административнонаказателната отговорност, с налагане на глоба от 1 500 лева на
водач, който при проверка от контролните органи не представи документите, които
са регистрирали времето на управление, прекъсванията и почивките му през
текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни, в случая карта на водача
(ако притежава такава), както и записите от нея.
При правилно определена правна квалификация на извършеното нарушение, АНО
неправилно е санкционирал жалбоподателя на основание чл.93 ал.17 т.2 от ЗАПр. В
този смисъл съдът се солидаризира с направеното от процесуалния представител
възражение. Прав е също процесуалният представител, че извършеното нарушение
следва да бъде санкционирано на основание чл.93в ал.2 от ЗАПр, който предвижда
налагане на глоба 500 лева на водач, който управлява моторно превозно средство,
оборудвано с дигитален тахограф, и не спазва изискванията относно правилното
използване на картата на водача, определени в Регламент (ЕС) № 165/2014 или в
AETR.
Съдът обаче намира за неоснователен аргументът, че
неправилно приложената санкционна норма представлява съществено нарушение на
процесуалните правила и води до незаконосъобразност на НП. На първо място сред
задължителните реквизити на НП, съгласно разпоредбата на чл.57 от ЗАНН не е
посочването на санкционната норма. Прилагането на неправилна санкционна норма
не нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере какво
административно обвинение му се повдига и адекватно да организира своята
защита. Тоест дори и да е допуснато нарушение от страна на АНО то същото не е
съществено и не опорочава санкционния акт. Освен това приложимата в случая
санкционна разпоредба предвижда санкция глоба в размер по-малък от наложената с
НП глоба, което допуска изменение на НП и намаляване размера на наложената
глоба, чрез преквалифициране на основанието за санкциониране на виновното лице.
Решаващият съд разполага с това правомощие, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.84 от ЗАНН за
неуредените случаи във връзка с производството по жалби срещу НП субсидиарно прилага
НПК. Разпоредбата на чл.287 от НПК дава възможност на съда в случаите на
неправилна правна квалификация да преквалифицира деянието с окончателния
съдебен акт в случаите, в които не е налице съществено изменение на
фактическата обстановка и единствено при условие, че трябва да се приложи закон
за по-леко или еднакво наказуемо престъпление. Предвид субсидиарното приложение
на тази разпоредба настоящият съд има правомощието да даде нова правна
квалификация на извършеното нарушение. Това е така защото в съдебното
производство настоящият съд не установи нови факти, различни от тези,
констатирани от АНО. При това положение правото на защита на жалбоподателя не е
било нарушено, понеже още със съставянето на АУАН са му били предявени всички
относими съставомерни факти и той е имал възможността да се защитава срещу тях
(и го е направил) в хода на цялото административно производство. Същевременно
чрез преквалифициране на санкционната разпоредба съдът не поставя жалбоподателя
в по-неблагоприятно положение, доколкото правилната санкционна разпоредба е
по-благоприятна за нарушителя и нейното приложение не влошава положението на
наказаното лице.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че НП следва
да бъде изменено, като преквалифицира правното основание за налагане на глобата
и намали същата в законоустановения размер.
Съдът не споделя и направеното от процесуалния
представител възражение, а именно че извършеното съставлява маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради това че липсват данни жалбоподателят да е бил
санкциониран друг път за нарушение на ЗАПр, като нарушението било извършено за
първи път, както и това че АНО не бил изложил мотиви защо приема, че случаят не
е маловажен. Преценката за „маловажност на случая“
подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за
законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН. Само когато съдът констатира,
че предпоставките на цитираната разпоредба са налице, но наказващият орган не
го е приложил, само тогава това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
Действително наказващият орган не е изложил мотиви
защо намира, че случаят не е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, но съдът
счита, че това не е необходимо, тъй като на собствено усмотрение намира, че
настоящият случай не разкрива признаците на маловажен случай. Това е така, тъй
като извършеното деяние засяга съществено обществените отношения свързани извършването
на автомобилни превози и то с товарни автомобили, където работния процес на
водачите на такива ПС е свързан с много по-голямо натоварване и изисква
спазването на точно определено работно време и почивки. За спазването на тези
изисквания е необходимо използването на дигиталните карти на водача или
тахографски листа. Неспазването на съответното работно време и почивки не рядко
води до тежки последици, понякога и с фатален край. Преценката за маловажността
на случая следва да включва не само наличните смекчаващи вината на нарушителя
обстоятелства, каквито в случая са липсата на данни за други нарушения на ЗАПр
и това че нарушението е извършено за първи път, но също така и отегчаващите
вината му обстоятелства, каквито са липсата въобще на дигитална карта на
водача, което се установява и от писмените му обяснения (л.9 от делото), както
и това че превозите са извършвани на главен път от републиканската пътна мрежа,
през деня в интензивен часови диапазон, като същите следва да бъдат разглеждани
и на плоскостта на засегнатите обществени отношения. Нормите на Регламента и
ЗАПр гарантират безопасността на движението. Управлението на превозно средство,
попадащо под действието на регламента е високорискова дейност и именно поради
това са въведени и изискванията за почивки, които да дават възможност за
възстановяване на водачите. Безспорно е, че водачът не е спазил тези
изисквания. Поради това деянието му не може да бъде преценено като маловажно.
Затова, съобразявайки се с изискванията на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания, като прецени
тежестта на нарушението, съдът намира, че размерът на санкцията следва да бъде
изменен съобразно императивно определения такъв в чл.93в ал.2 от ЗАПр, а именно
на глоба в размер на 500 лева. поради това и обжалваното НП макар и обосновано,
е неправилно досежно приложената санкционна норма и следва да бъде изменено, като
бъде наложен правилния размер и основание на санкцията.
Така мотивиран и и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд Пазарджик, в настоящия състав,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
33-0000166 от 30.10.2019 г., издадено от
Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“- Пазарджик, с което на Д.Б.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, за нарушение на чл.34 §1 изр.1 предл.2 от
Регламент (ЕС) № 165/2014 г. е наложена глоба в размер на 1 500 лева на основание
чл.93в ал.17 т.2 от ЗАПр, като на основание чл.93в ал.2 от ЗАПр НАМАЛЯВА
размера на глобата от 1 500 лева на 500 (петстотин) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните пред Административен съд Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: