О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е № 279
18.04.2022г., гр. Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
разгледа
докладваното от съдия Димитрова и.адм. дело № 817 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по депозирана
искова молба от П.Ж.П., понастоящем в Затвора гр.С. З., с която се претендира
обезщетение в размер на 100 000 лева
за причинени вреди представляващи пропуснати ползи.
Първоначално
исковата молба е била депозирана пред Софийски градски съд, който с Определение
№ 271411 постановено на 07.07.2021г. по гражданско дело № 2058/2021г. по описа
на същия съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
компетентност на Административен съд, гр. Хасково. За да постанови този
резултат, съдът е възприел, от допълнително осъществените уточнения по исковата
молба, че е подаден иск с правно основание чл. 1, ал.1 от АПК, с който се
претендира присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди от незаконосъобразен административен
акт, с който ръководителя на ТП на НОИ Хасково е отказал отпускане на полагаща
се на ищеца пенсия.
След изпращане
делото в АдмС-Хасково и образуване на настоящото съдебно производство по
адм.дело № 817/2021г., с Разпореждане на съда от 18.08.2021г. производството е
оставено без движение, като на ищеца е указано да отстрани нередовностите по
оспорването. Със същото разпореждане, по направеното искане с исковата молба за освобождаване от ДТ, му е
указано да представи по делото декларация относно доходи и имуществено
състояние. В срока на изпълнение на указанията за отстраняване на нередовности,
по административното дело е постъпило
писмо изх. № 86565/17.08.2021г.
на съдия при СГС, с което е поискано връщане на изпратеното гр. дело № 2058/2021г. по описа на СГС I – во ГО, 30 състав, във връзка с постъпила жалба
срещу прекратителното определение на същия съд. Предвид това и с определение от
23.08.2021г. производството по а.д. № 817/2021г. по описа на АдмС-Хасково е
спряно до произнасянето по постъпилата жалба срещу Определение № 271411 от 07.07.2021г.
по гр. дело № 2058/2021г. на СГС.
След спиране на
производството по делото е постъпило писмо вх. № 5543/01.09.2021г. от ищеца П.Ж.П.,
с което прави искане за отвод на всички
съдии на АдмС-гр.Хасково, като делото бъде изпратено на компетентният съд – СГС.
С разпореждане
от 03.09.2021г. на съдията-докладчик, е указано молбата да се докладва след
връщане на делото, поради отпадане на основанието за спиране.
С писмо вх. № 2367
от 14.04.2022г. при АдмС-Хасково на съдия при СГС, делото е върнато на АдмС -
Хасково, поради отпадане основанията за послужване – наличие на влязъл в сила
съдебен акт по жалбата срещу Определение № 271411 от 07.07.2021г. по гр. дело №
2058/2021г. на СГС.
Предвид отпадане основанията за
спиране на настоящото съдебно производство, то последното следва да бъде
възобновено.
Преди осъществяване на служебна
проверка за редовност и допустимост на производството, съдът намира че следва
да се произнесе по искането за отвод на съдебния състав. В тази насока съдът
намира следното:
На първо място
следва да се посочи, че в АПК, респ. ГПК липсва законова възможност да бъде
правено искане за отвод на целият съдебен състав. Наличието на основания за
отвод измежду визираните в нормата на чл.22, ал.1, т.1 - т.5 от ГПК, вр. с
чл.144 от АПК, подлежи на преценка във всеки отделен случай и то спрямо
съответният съдия - докладчик. Съответно, предмет на преценка и произнасяне в
настоящия случай може единствено да бъде
обстоятелството, дали спрямо определения по и.адм.дело № 817/2021г.
съдия-докладчик са налице основания за отвод.
Както се посочи
основанията за отвод са визирани в чл. 22, ал.1 от ГПК, приложим в настоящото
производство на основание чл. 144 от АПК. Не е спорно, че обстоятелствата по
чл.22, ал.1, т.1 - т.5 от ГПК не са налице, като ищеца излага доводи за наличие
на основания по т.6 от същата норма - обстоятелства пораждащи съмнение в
безпристрастността на съдията – докладчик.
В случая не се
установява наличие на хипотезата на чл.
22, ал.1, т.6 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, доколкото съдията-докладчик не се
намира в отношения с депозиралия исковата молба ищец. Към настоящия момент не
са конституирани и страните по делото,
респ. не е налице ответник по същото. Искането за отвод сторено в цитираното писмо
вх. № 5543/01.09.2021г. на ищеца, видно от изложените в него съображения явно е
продиктувано от оставянето на исковата молба без движение и даване на съответни
указания до същата. Действията по администриране в съда на
една искова молба, не представляват действие изразяващо предубедеността на
състава или пристрастността на същия спрямо някоя от страните по делото. Освен
това разпореждането за оставяне на исковата молба без движение, както и за
спиране на производството не са постановени от определения, с протокол за избор
при постъпване на исковата молба в съда
съдия - докладчик , а от заместващ го съдия.
Предвид
гореизложеното, искането на ищеца П.Ж.П. за отвод на съдията - докладчик по и. адм. дело № 817/2021г. по описа на АдмС-Хасково
следва да бъде оставено без уважение.
По редовността и
допустимостта на исковата молба:
Като взе
предвид, че декларация за доходи и имущество е била представена от ищеца още
при депозиране на исковата молба пред СГС по гр.д. № 2058/2021г., (л.3-гръб от същото дело),
както и че по същото гражданско дело с исковата молба и с молба от 13.04.2021г.
(л.19 от същото дело),
ищеца е уточнил от кой административен акт претендира да са произлезли
търпените от него вреди, а именно Решение №1012-26-120-24 от 29.06.2016г. на Директора
на ТП на НОИ-Хасково, с което е отхвърлена жалбата на ищеца против Разпореждане
№ **********/2140-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ-Хасково и Решение Ц1029-26-2858-4 от 25.01.2021г.,на Директора на ТП на НОИ, с което е отхвърлена
жалбата на ищеца против Разпореждане №
Ц2140 26 266/2021г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ-Хасково, а с молба от
23.03.2021г. (л.10 от същото
дело) и с молба(л.37
от същото дело) на процесуалния представител на ищеца е уточнен и
ответникът, срещу които се насочва иска, то не е необходимо исковата молба да
бъде оставена без движение, респ. на основание чл. 253 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК следва да бъде отменено разпореждането от 18.08.2021г., а съдът следва да
се произнесе по искането на освобождаване от ДТ.
Съгласно разпоредбата на чл.
83, ал. 2 от ГПК, приложима с оглед препращащата норма на чл. 144 от АПКq такси и разноски по производството не се внасят от
физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги
заплатят. Предвид декларираните по делото
обстоятелства от ищеца в приложената към депозираната ИМ от 16.02.2021г.
декларация и в молба от 13.04.2021г., а именно, че не
работи и няма доходи, не притежава недвижими имоти, м.п.с. и парични влогове,
намира се в Затвора С.З., страда от сърдечно - съдови и ортопедични
заболявания, се налага извода, че ищеца
няма достатъчно средства за заплащане на дължимата ДТ и искането за
освобождаване от заплащане на държавна такса следва да бъде уважено.
Предвид изложеното
съдът намира, че исковата молба отговаря на изискванията за съдържание и
приложения и е редовна.
Същевременно при
извършената служебна проверка за допустимост на исковата молба, съдът намира, че
са налице основания за оставяне на исковата молба без разглеждане и
прекратяване производството по делото.
Съображенията за това са следните:
Предявената претенция за присъждане на
обезщетения за претърпени имуществени вреди – претърпени ползи, вследствие на административен акт, следва да
бъде квалифицирана, като такава с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Процесуалният
ред за провеждане на производството за обезщетение за вреди с правно основание
чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ е уреден в Глава единадесета от АПК, наименувана
„Производства за обезщетения”. Съгласно
чл. 205 от АПК, ответник в производствата за обезщетение е юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. От редакцията на цитираната законова норма се
извежда изводът, че претенцията за обезщетяване на вреди по реда на АПК може да
бъде насочена единствено срещу определения от законодателя ответник –
юридическо лице, като за разлика от общия граждански процес, изискванията за
пасивна процесуална легитимация съвпадат изцяло с тези за пасивната материалноправна
легитимация. Казано с други думи, законодателят е определил срещу кого трябва
да се насочи претенцията и от кого да се иска обезщетение. С оглед обстоятелството, че процесуалните
предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването
на право на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на
ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на
правото на иск.
В уточненията по
исковата молба обективирани в молба от 23.03.2021г.подписана лично от ищеца (л.10 от гр.д.№ 2058/21г. на СГС) и с молба от 21.06.2021г. (л.37
от гр.д.№ 2058/2021г. на СГС) на процесуалния
представител на същата страна е уточнено, че ответник по иска е Директорът на
ТП на НОИ-Хасково.
Съгласно чл. 33, ал.2 от КСО и чл.2,
ал.1 от Правилника за организацията и дейността на НОИ, Националният
осигурителен институт е юридическо лице. Съгласно чл.9,
ал.1 от цитирания правилник НОИ се
състои от Централно управление в гр.София и териториални поделения във всеки от
областните центрове на страната, т. е. именно НОИ е единственият надлежен
ответник по така предявения иск. Ищецът е посочил обаче друг ответник - Директорът на ТП на НОИ, които не е юридическо лице. Такова
по смисъла на посочената норма е самия
Национален осигурителен институт.
След като
съобразно цитираната норма на чл. 205 от АПК ответник в производствата за
обезщетение по кодекса може да бъде само юридическо лице, а Директора на ТП на НОИ-Хасково, спрямо което е
насочен иска, макар да е административен орган,
не представлява юридическо лице, то
ищцовата претенция се явява недопустима,
тъй като е насочена срещу ненадлежен ответник. В този смисъл е трайната,
еднозначна и непротиворечива практика на
касационната инстанция изразена в
Определение от 6.1.2017г.
по административно дело 13829/2016 на ВАС, Определение №10127/05.07.2013г. по адм. дело № 8442/2013г. на ВАС,
Определение № 13258/24.10.2012г. на ВАС по адм. д. № 12282/2012г., както
и Определение № 13058/13.10.2011г. на
ВАС по адм. д. № 3696/2011г./ и мн.др.
Дори
да се приеме, че искът е заявен срещу надлежен ответник, то налице е и друго
основание за недопустимост на исковата молба.
1.По отношение
претенцията за обезщетение от вреди от произтичащи от Решение №1012-26-120-24 от 29.06.2016г. на
Директора на ТП на НОИ-Хасково, с което
е отхвърлена жалбата на ищеца против разпореждане
№ **********/2140-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ-Хасково:
Една от предпоставките за допустимост на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е
акта от който се претендира обезвредата да е бил отменен – чл.204, ал.1 от АПК.
Служебно
известно на настоящия съдебен състав от извършената проверка в деловодната
програма на АдмС-Хасково е, че по жалба
на П.Ж.П. срещу Решение №1012-26-120-24
от 29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него
разпореждане № ********** 2140-262 от 22.03.2016г. на ТП на НОИ-Хасково, в
АдмС-Хасково е било образувано адм. дело № 295/2016г. по описа на същия съд.
Съдебното производство е приключило с решение № 260/17.05.2017г.
,с
което е жалбата е била отхвърлена, който
съдебен акт е потвърден с решение №901 от 23.01.2018г. по административно дело 7236/2017г. на ВАС. Следователно,
актът от който се претендират вреди не е отменен. Липсва процесуална
предпоставка за допустимост на производството в тази му част и същото следва да
бъде оставено без разглеждане, а производството в тази му част прекратено. В
този смисъл е и трайната практика на Върховният административен съд, изразена в
Определение № 17000 от 12.12.2019г. на ВАС по адм. дело № 13709/2019г.,
Определение № 15135 от 08.11.2019г. на ВАС по адм.дело № 12106 от 2019г.,
Определение № 1257 от 10.02.2022г. постановено по адм. дело № 908/2022г. на ВАС,
Определение № 11788/18.11.2021г. постановено по адм.дело № 11211/2021г. на ВАС,
Определение № 8798/03.07.202г. по адм. дело № 6378/2020г. на ВАС и др., която настоящия съдебен състав споделя.
2.По отношение претенцията за
обезщетение за вреди от произтичащи от Решение Ц1029-26-2858-4 от 25.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково,
с което е отхвърлена жалбата на ищеца
против Разпореждане на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково:
От извършената
служебна проверка в деловодната програма на АдмС-Хасково се установява, че по
жалба на ищеца П.Ж.П. срещу цитираният административен акт в АдмС-Хасково е
образувано адм.дело № 204/2021г. по описа на същия съд. В жалбата, насочена срещу цитирания
административен акт е бил обективиран
иск, основан на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, за изплащане на обезщетение за вреди под
формата на пропуснати ползи в размер на 100 000 лв, претърпени от ищеца
вследствие на обжалвания от него
административен акт. С определение от
25.10.2021г. производството
по адм.д. №204/2021г. по описа на Административен съд Хасково, в частта му
касаеща предявения иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е спряно на основание
чл.229, ал.1 т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК и §1 от ЗР на ЗОДОВ, до приключване с
влязъл в сила съдебен акт на производството в частта му по оспорването на
Решение №Ц1029-26-2858-4/25.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково. Съдебното производство по това дело не е
приключило с влязъл в сила акт и понастоящем е висящо. Следователно касателно тази искова претенция
се установява наличието на основание за прекратяване предвидено в чл.
126, ал.1 от ГПК, респ. чл. 159, т. 7 от АПК – наличие на образувано и висящо
дело между страните, в същия съд и на
същото основание, поради което производството и в тази му част, като
недопустимо следва да бъде оставено без разглеждане. В противен случай приемайки за разглеждане
по същество исковата молба, съдът би постановил един недопустим съдебен акт.
Предвид
изложеното исковата молба, като недопустима следва да бъде оставена без
разглеждане и върната на подателя й, а производството по делото прекратено.
Водим от което
ОПРЕДЕЛИ:
ВЪЗОБНОВЯВА
съдебното производство по и.адм.дело №817/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца П.Ж.П. за отвод на съдията - докладчик по и. адм. дело № 817/2021г. по описа на АдмС-Хасково
.
ОТМЕНЯ Разпореждане на съда от 18.08.2021г.
постановено по и.адм.дело № 817/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
ОСВОБОЖДАВА
ищеца П.Ж.П.,*** от внасяне на държавна такса по и.адм.дело № 817/2021г.по
описа на АдмС-Хасково.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната от П.Ж.П.
искова молба с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира
заплащане на обезщетение в размер на 100 000лв. - имуществени вреди
представляващи пропуснати ползи, претърпени вследствие на Решение
№1012-26-120-24 от 29.06.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и Решение
Ц1029-26-2858-4 от 25.01.2021г. на Директора на ТП на НОИ - Хасково, с които са отхвърлени жалби на ищеца против разпореждания на Ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Хасково,
и връща същата на подателя й.
ПРЕКРАТЯВА производството по
и.адм.дело № 817/2021г. по описа на АдмС-Хасково.
Определението, в частта с която исковата молба е оставена без разглеждане и
върната на подателя и производството по делото е прекратено подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховният административен съд, в 7 –дневен срок от съобщаването му на ищеца.
В останалата му част определението
не подлежи на обжалване.
Съдия: