Р Е Ш Е Н И Е
№………./22.04.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и втори март през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕЙКО Д.
при секретар Г.Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 801
по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени
са искове от К.Д.Г. срещу С.Д.Г. за заплащане сумата 11 236 евро и сумата 25
000 евро по договор за уреждане
на финансови отношения, по чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва, от датата на
предявяване на иска: 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите, с
присъждане на разноски.
Ответникът
оспорва исковете. Предявява възражение за нищожност, поради липса на основание,
евентуално – ако с първата сума са уредени отношенията по договор за заем: че
няма доказателства за даването й, а за втората – че интересът му да придобие
дяловете в "Евроуинд" ООД
вече е отпаднал. Евентуално предявява възражение за погасяване по давност на
задълженията. Претендира разноски.
Ищецът
уточнява, че за първата сума ответникът първо е поел задължение за плащане по
запис на заповед от 05.10.2009 г. към трето лице К.А.И., но тъй като не успял
да плати, тримата се споразумели ищецът да прехвърли на третото лице свой имот
отчасти срещу вземането, отчасти – срещу плащане на цена, а с процесния договор
страните уговорили ответникът да върне платеното на ищеца.
Ищецът
уточнява също, че втората сума е дадена в заем и няма нищо общо с прехвърлянето
на дяловете. Ответникът не изразява становище.
По
същество страните поддържат становищата.
Ищецът
представя бележки.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства, прие за установено
следното:
По същество:
От представения от ищеца заверен препис (л. 4 от
делото на РС) се установява, че преди м. октомври 2012 г. е сключен договор за установяване на финансови задължения на
ответника към ищеца и уреждането им, както следва: сумата 11 236 евро – да се изплати на четири
вноски от м. май до м. август 2013 г., а сумата 25 000 евро – в срок до 30.09.2013 г., като след изплащането й
ищецът ще прехвърли безвъзмездно своите дялове в "Евроуинд" ООД
на съдружника си: ответника.
По възражението за липса на основание:
От представения от ищеца заверен препис (л. 21) се
установява, че на 05.10.2009 г. е издаден от ответника запис на заповед за
плащане на К.И. или на нейна заповед 22 400 лв. или 11 453 евро.
Ответникът не е възразил срещу записа на заповед и
срещу каузалното правоотношение.
От представения от ищеца заверен препис (л. 34) се
установява, че на 09.08.2010 г. е сключен нотариален договор, чрез който ищецът
и Г.И. са прехвърлили на К. и Д.И.жилище за цена от 41 000 лв., приблизително
равна на данъчната оценка, която е следвало да бъде преведена на продавачите по
равно.
По твърдението на ищеца, че чрез продажбата е
прикрита и уговорка за даване от ищеца вместо изпълнение от ответника на
задължението по записа:
По допустимостта на свидетелските показания за
установяване на тази привидност:
Съдът приема, че страна по смисъла на чл. 165, ал.
2 ГПК е лицето, което е участвало в сделката лично или чрез представител (така Венедиков,
П. Писмени доказателства и свидетелски показания в гражданския процес. С.:
Сиби, 1994, с. 101) т.е. обратното писмо (пълно или непълно) трябва да изхожда
от другата страна по договора, а не от другата страна в процеса.
В случая няма обратно писмо, но страните по
договора заявяват, че продажбата е отчасти привидна и прикрива уговорка с
купувачите вземането на К.А.И. да премине у ищеца (показания на л. 65).
При това положение създаването на обратно писмо е
ненужно.
Съдът приема, че привидността може да бъде
противопоставена и на ответника. Това е така, защото той не е посочил друг
начин, по който е платил на свидетелката К.И. и не е обяснил защо записът е в
държане на ищеца.
Поради това съдът приема, че ищецът е придобил
вземането.
Възражението за нищожност на процесния договор е
неоснователно.
Ответникът е признал вземането и е обещал, че ще
плати в сроковете по процесния договор, но не е сторил това.
По евентуалното възражение за погасяване по давност на
задължението:
Изискуемостта на вземането настъпва на падежа (решение
№ 754 от 13.11.2007 г. на ВКС по т. д. № 416/2007 г., ТК, II о.) т.е. през м. май
2013 г.
Искът е предявен през м. март 2018 г. т.е. преди
изтичане на давността.
Възражението
за погасяване на задължението поради изтекла давност е неоснователно.
Искът за осъждане ответника да заплати сумата 11 236 евро следва да бъде уважен.
Дружественият
договор за учредяване на "Евроуинд" ООД, достъпен в ТР, е сключен
между страните по делото на 19.08.2009 г. Всеки
съдружник има 50 дяла по 50 лв.
От представените от ищеца заверени преписи от
операционни бележки се установява, че ищецът е платил по сметка на ответника,
както следва: на 25.08.2009 г. сумата 45 000 лв. с основание "захранване/придобиване на дял от фирма" (л. 24), на 25.09.2009 г. сумата 4000 лв. с основание
"захранване" (л. 23) и на
14.05.2010 г. сумата 580 лв. с основание "превод" (л. 22).
Получател на сумата, дължима от съдружника за
придобиване на дял, е дружеството, а не друг съдружник.
лист втори от решение от 22.04.2019 г. по гр. д. №
801/2018 г. ВОС, ХII с-в
По допустимостта на свидетелските показания:
Посочването на основанията "захранване" или "превод" не е същинско изявление на вносителя, че сумите са
дадени за сключване или изпълнение на договор. Такива преводи биха могли да
обслужват всякакви сделки.
Основанието "захранване/придобиване
на дял от фирма" означава, че съществуват две основания за превода: проектиран
договор за прехвърляне на дружествен дял и/или друго.
Свидетелските показания в случая не са за
опровергаване на частния документ, а за установяване на другото основание.
Поради това не е налице забраната по чл. 165, ал. 1, т. 6 ГПК.
По твърдението, че другото основание е договор за
заем:
По допустимостта на свидетелските показания:
В литературата се е приемало, че не би могъл да се
допълни със свидетелски показания един документ, с който се установява, че едно
лице е платило на друго една сума, като се доказва с тях какво е правното
основание за получаването й (включително заем), защото документът не доказва
договора и със свидетелите се иска да се докаже именно сключването му (Цит.
съч., с. 114).
В съдебната практика постоянно се приема, че при
наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на
договора за заем, който е реален, няма забрана за установяването им със
свидетелски показания (решение № 524 от 28.12.2011 г. на ВКС по гр. д. №
167/2011 г., IV г. о., ГК, решение № 253 от 17.10.2014 г. на ВКС по гр. д. №
2902/2014 г., III г. о., ГК и решение № 82 от 12.05.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5122/2014 г., III г. о., ГК).
Както в учебната литература, така и в практиката се
приема, че във фактическия състав на реалните договори се включва допълнителен
елемент, предвиден в закона – например предаване на вещта (Марков, М.
Облигационно право. С.: Сиби, 2014, с. 62; решение № 837 от 13.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1727/2009 г., IV г. о., ГК).
Може да се поддържа, че установяването на договора
по см. на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, за което са недопустими свидетелски
показания, включва както допълнителния, така и главния елемент от фактическия
състав на договора, тъй като не бива да се разграничава там, където законът не
разграничава.
Следователно установяването на съгласието на
страните, като главен елемент от фактическия състав на договора за заем, със
свидетелски показания би трябвало да е недопустимо.
Въпреки това съображение, само заради постоянната
съдебна практика, съдът приема, че свидетелските показания са допустими.
В
показанията си свидетелката Г.И. (л. 65, гръб) сочи, че с ищеца са услужили на
ответника със сумата 25 000 евро, която той е следвало да върне. Свидетелката
обяснява, че прехвърляне на дяловете е следвало да има само ако общият бизнес
потръгне, но това не е станало.
Макар
че свидетелката И. живее с ищеца на съпружески начала показанията й
кореспондират с уговорката в процесния договор, че след изплащането на сумата ищецът
ще прехвърли своите дялове в "Евроуинд" ООД на
съдружника си: ответника, но безвъзмездно т.е не срещу получената сума.
Отношенията
могат да бъдат обяснени по два начина:
Може
да се приеме, че ищецът е дал сумата на заем на ответника и е придобил дяловете временно за обезпечение, а след
връщането на заема от ответника, ищецът е следвало да върне дяловете. Целта в
случая е подобна на договорите за прехвърляне собственост като обезпечение,
забранени, но често сключвани в практиката. Отделен въпрос е дали дяловете са
действително обезпечение.
Може
да се приеме също, че ищецът е дал сумата на заем и е придобил членствени
права, но под условие: ако предприятието потръгне ги запазва, а ако не потръгне
следва да върне заема. Привидността може да е уговорена за избягване от ищеца
на данъчно облагане, за укриване произхода или разхода на средствата или защото
е обичайна.
Ответникът
е заявил в отговора, че интересът му да придобие дяловете в "Евроуинд" ООД вече е
отпаднал (л. 14).
Свидетелката
И. заявява, че предприятието не е потръгнало.
С
процесния договор страните са уговорили след връщането на заема, действителното
положение, според което дружеството е еднолично, да бъде документирано.
И
в двата случая обаче между страните е сключен договор за заем.
Искът за осъждане ответника да заплати сумата 25 000 евро също следва да бъде уважен.
На ищеца следва да бъдат присъдени и разноски в размер
5895 лв., от които 3000 лв. възнаграждение на адвокат, 2835 лв. държавна такса
и 60 лв. внесен депозит за възнаграждение на свидетел.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Д.Г. ЕГН ********** *** да заплати на К.Д.Г. ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адв. И.Д.Р. от ВАК, съдебен адрес:*** сумата 11 236 (единадесет хиляди и двеста и тридесет
и шест) евро и сумата 25000 (двадесет
и пет хиляди) евро по договор за
уреждане на финансови отношения, на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната
лихва, от датата на предявяване на иска: 28.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумите, както и сторените разноски в размер
5895 (пет хиляди и осемстотин и деветдесет и пет) лв., от които 3000 лв.
възнаграждение на адвокат, 2835 лв. държавна такса и 60 лв. внесен депозит за
възнаграждение на свидетел, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването на преписи от решението на страните пред
ВАпС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: