НОХД № 1159/2014 г. по
описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия С.С.Г. - роден на *** ***, българин, български гражданин, средно
образование, управител на „Г.С.“ ООД със седалище ФР Г., неженен, неосъждан, с
ЕГН: **********, за това, че през м. декември 2014 г. в гр. Пазарджик пред
И.Н.М. *** съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - копие от
нотариален акт № 159, том I, peг. № 2304, дело
№ 150/2014 г. и го е употребил пред нея, за да докаже, че съществува право на
собственост върху недвижим имот - апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „А.С.“
№ 41, ет.4 - Престъпление по чл.316, във вр. с чл.308, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият
се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение, като с оглед
разпоредбата на чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се провежда разпит на
всички свидетели и вещи лица, а при постановяване на присъдата да се ползва
съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното
производство, което съгласие на основание чл.372, ал.3 от НПК е одобрено от
съда и производството по делото е при съкратено съдебно следствие по реда на
Глава 27-ма от НПК.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на наказание пробация
при приложение на нормата на чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ от НК.
По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански
иск и няма конституиран частен ищец. Няма конституиран частен обвинител.
Защитата пледира за приемане на случая за маловажен и
за налагане на административно наказание по чл.78а НК.
Подсъдимият моли за налагане на административно
наказание по чл.78а НК.
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият С.С.Г. и свидетелката И.М. се познавали,
тъй като били от едно село и били съученици. М. знаела, че подсъдимият има
магазин в Г.. От самия Г. разбрала, че има и втори магазин, отново в Г., като
последният се похвалил, че търговията вървяла добре и реализирал печалби. През
м. август 2014 г.
свидетелката се срещнала случайно с подсъдимия. Пред него потвърдила
намерението си, както нейно, така и на съпруга й, да отворят също магазин в Г.,
като поискала от Г. да й даде нужната информация как точно да се случи това. Разбрали
се за съвместна среща след няколко дни. Такава се състояла в кафе-аперитив в
близост до бившето заведение „Кукерите“ в гр. Пазарджик. Пред М. и нейния
съпруг – свидетелят Х.И., подсъдимият обяснил по-подробно при какви условия
следва да се отвори търговския обект, какви стоки да са в оборот, мястото на
магазина и т. н. Разбрали се за следваща среща, която била проведена в
апартамент, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „Ал. Стамболийски“ № 41, който бил
обитаван от подсъдимия. На тази среща Г. заявил, че за магазин в Г. ще трябва
свидетелите да му дадат сумата от 20 000 лева, с което те участват от своя
страна, а той щял да участва с касов апарат, стелажи, витрини и също с пари, като
пред тях демонстрирал, че има налични такива, представяйки извлечение от сметка
в банка, по която той бил титуляр и вписана сума от 490 000, без да се
уточнява в каква валута. Свидетелите М. и И. се съгласили, като се уговорили да
му дадат като заем сумата от 10 000 евро, която всъщност била тяхната част, нужна
за реализиране на плана за търговски обект в Г.. На 23.09.2014 г. парите били
преведени по банкова сметка ***, за което бил изготвен и съответен договор за
заем с падеж за връщане на сумата - 27.10.2014 г. Няколко дни по-късно била
проведена нова среща между подсъдимия и свидетелите, по инициатива на
последните, в хода на която И. заявил намерението си да се включи и в търговия
с енергийни напитки в Полша, каквато Г. потвърдил, че също развива. Уговорката
била за нови 20 000 лева, които следвало да се дадат на Г. отново като заем. Тази
сума била реално предадена от М. на Г. на 20.10.2014 г., за което бил подписан
втори договор за заем. След настъпване на падежа за връщане на дадената първа в
заем сума - 27.10.2014 г.,такова не последвало. Г. изтъквал различни причини да
не изпълни задължението си - от това, че плащанията на негови контрагенти се
бавели, до убийството на негов съдружник, запориране на сметките от НАП, която
проверявала произхода на парите и т.н. През м. ноември 2014 г. започнал частично да
връща сумите като дал 1000 лева лично на М. и впоследствие превел още 500 евро
по банкова сметка. *** М. и И. се срещнали с Г. и поискали от него да си
„заложи“ апартамента, в който живеел, тъй като същите считали, че е негова
собственост, а с получената сума да ги удовлетвори като кредитори. Поискали от
него да им представи нотариален акт, която да удостовери собствеността му върху
посочената по-горе недвижимост. Тъй като свидетелите били настоятелни Г. да им
върне парите, последният решил да им покаже нотариален акт, че е собственик на
апартамента, за да си спечели нужното време. Такъв съвет получил от друго лице,
което го снабдило и с процесното копие от нотариален акт. През м. декември 2014 г. на неустановена дата
подсъдимият Г. се срещнал с М. и й предоставил копието от нотариален акт № 159,
том I, peг. № 2304, дело № 150/2014 г. М. посетила няколко
заложни къщи, които предлагали сума от 30 000 лева заем, обезпечен с
апартамента. По същото време Г. провел разговор с И. и М., като заявил, че от
банка ще тегли заем от 50 000 лева, като ипотекира в полза на кредитната
институция въпросния апартамент. В един момент свидетелят И. се усъмнил в
истинността на представеното му копие от нотариалния акт, тъй като не установил
върху него да е положен печат на службата по вписване. На 08.01.2015 г. М. подала
молба до СВ при Районен съд Пазарджик, с която поискала да й бъде издадена
справка за собственост на апартамента, посочен в процесния нотариален акт. Съдията
по вписване при извършената проверка установил, че такъв нотариален акт в службата
по вписване не съществува, а след проведен разговор с нотариус А.И. се
установило, че такъв документ за собственост с такива страни не е заверяван от
нея и не съществува в правния оборот. Извършената проверка в актовата книга на
нотариус А.И. потвърдила, че нотариален акт №159, том I, peг. № 2304, н.д. № 150/25.03.2014
г. със страни С.Г. като купувач и Георги Мирчев като продавач, не е бил издаван
от нея и такава сделка при нея не е изповядвана, както и подписът положен от
нейно име не е бил изпълнен от нотариуса. В общите регистри на нотариуса А.И. подсъдимият
С.Г. фигурира като клиент - на 14.04.2014 г. същият е извършил удостоверяване
на подпис върху запис на заповед като издател за сумата от 6 евро платима в
срок до 01.04.2015 г. Проверени са всички документи, удостоверяващи правото на
собственост, вписани в процесния нотариален акт като послужили за издаването
му, а именно: - удостоверение издадено от Община Пазарджик – отдел „Местни
данъци и такси“ № 001724/11.02.2013 г. От писмо изх. №13-28- 4/24.01.2015 г. на
Общината е видно, че то не се отнася нито за имота в нотариалния акт, нито за
продавача вписан в него – Г. М.; - удостоверение за тежест № 639/25.03.2014 г.
на Агенция по вписвания - Служба по вписвания гр. Пазарджик. Видно от писмо с
изх. № 147/11.03.2015 г.на СВ удостоверението се отнася за недвижим имот -
офис, находящ се в гр. Пазарджик, бул. „Ал. Стамболийски“ № 63А, ет.1,
собственост на „Сухстрой“ ЕООД гр. Пазарджик; - нотариален акт № 51, том I,
дело № 57/2012 г. на нотариус № 168 – П. М. не е вписан в актовата му книга, в
том I/2012 г. има № 51, но нотариалното дело е 42, но като
страна по него не фигурира С.Г.. Същият не е извършвал никакви удостоверявания
през периода от 2012 г.
до 2014 г.
Реалният собственик на апартамента на бул. „Ал. Стамболийски“, състоящ се от
хол, спалня и всекидневна, баня с тоалетна и мокро помещение, преустроено
функционално в кухня, с площ от 76.40 кв. м. е Д. С. Д.. Тя е упълномощила своята
майка – свидетелката Л.Г.Ч. да го отдава под наем. Последната твърди, че на
22.01.2014 г. е отдала апартамента под наем на Р. Г. Д. срещу месечен наем от
250 лв. за срок от 12 месеца. От последната Л.Ч. разбрала, че тя живее с момче
на име С., поради което неговото име и телефонен номер - ********** били
вписани в договора за наем. Този телефонен номер подсъдимият Г. декларира и в
протокола си за разпит на ДП. Л.Ч. е потвърдила, че нейната дъщеря нито е
продавала апартамента, нито познава лице с имена Г. М.. Предметът на договора
за наем - апартамент в гр. Пазарджик, бул. „Ал. Стамболийски“ № 41, ет.4, ап.Б4
съвпада изцяло с апартамента описан в процесния нотариален акт. Извършена е
графологична експертиза с обект подпис за купувач и продавач в копие на
нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 159, том I, рег. № 2304, дело № 150 от 25.03.2014 г. Видно от протокол № 81/31.03.2015 г. подписът за купувач е изпълнен от подсъдимия С.Г., а подписът за продавач не е положен от Георги
Мирчев.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка съдът установи въз основа на самопризнанието на
подсъдимия С.С.Г., което самопризнание се подкрепя от показанията на
свидетелите И.М., Х.И., Л.Ч., А.И., писмените доказателства по делото, приети по
делото, включително копие от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими
имот № 159, том I, рег. № 2304, дело №
150 от 25.03.2014 г., както и от заключението на изготвената
съдебно-графологична експертиза.
От правна страна:
При
така изложената и приета за установена фактическа обстановка от правна страна
съдът намира, че подсъдимият С.С.Г. е осъществил престъпния състав на чл.316,
във вр. с чл.308, ал.4, т.2, във вр. с ал.2, във вр. с ал.1 от НК, тъй като през
месец декември 2014 г.
в гр. Пазарджик в маловажен случай пред И.Н.М. *** съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ - копие от нотариален акт № 159, том I, peг. № 2304,
дело № 150/2014 г. и го е употребил пред
нея, за да докаже, че съществува право на собственост върху недвижим имот –
апартамент, находящ се в гр. Пазарджик,
ул. „А.С.“ № 41, ет.4.
От субективна страна подсъдимият Темелков е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2, хип.
1-ва от НК. Подсъдимият ясно е съзнавал, че не е собственик на процесния
апартамент, но в желанието си да спечели време, за да може да върне заемите на М.
и И., той се е съгласил да им предостави копие от нотариален акт, какъвто не
съществува в правния мир и документооборота. Подсъдимият е бил наясно, че това
копие е неистински официален документ, но въпреки това съзнателно се е ползвал
от него. Той е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици от това си действие и е искал настъпването им. За съставянето на
самия документ не следва да се търси наказателна отговорност на подсъдимия, тъй
като той му е предоставен от неустановено по делото лице.
Съдът приема извършеното от страна на подсъдимия Г. за
маловажен случай, тъй като се касае за копие на официален документ, което само
по себе си не може да произведе каквито и да е правни последици, а освен това в
него не се съдържат всички реквизити за
документ, удостоверяващ правото на
собственост – липсва надлежно отбелязване от Службата по вписване. По този
начин съдът кредитира дадените от подсъдимия обяснения, че единственото, което
е целял с представянето на това копие от нотариален акт на свидетелите М. и И.,
е да спечели повече време, за да може да им върне заемите. И да е искал,
подсъдимият не би могъл да се разпореди по какъвто и да е начин с апартамента с
процесното копие от нотариален акт. Следователно не са налице общественоопасни
последици, застрашаващи сериозно документооборота, а като последица от
евентуалното използване на такова копие от нотариален акт и правото на
собственост върху процесния апартамент на действителния собственик Десислава
Стоянова Димитрова. Очевидно общественоопасните последици са толкова
незначителни, че преценени в съвкупност с другите смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства – чистото съдебно минало, добрите характеристични
данни, сравнително младата възраст, трудовата ангажираност и пълното съдействие
за разкриване на обективната истина, се очертават събития, които изпълват
изцяло нормата на чл.93, т.9 от НК, визираща маловажния случай.
По
наказанието:
Санкцията
предвидена за извършено деяние по чл.316, във вр. с чл.308, ал.4, т.2, във вр.
с ал.2, във вр. с ал.1 от НК е наказание лишаване от свобода до две години. Подсъдимият
е пълнолетен, неосъждан към момента на
извършване на деянието, не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
глава 28-ма от НПК и от престъплението не са причинени имуществени вреди, които
да са съставомерни и подлежащи на възстановяване.
Същевременно не е налице никое от
основанията по чл.78а, ал.7 от НК, изключваща прилагането на института, тъй
като с деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт, деецът не е бил
в пияно състояние, не са налице множество престъпления и престъплението не е
извършено спрямо орган на властта при или по повод изпълнение на службата му.
Поради
гореизложеното подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното престъпление с налагане на административно наказание по реда на
чл.78а от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия,
съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 от ЗАНН, като отчете тежестта на
нарушението и подбудите за неговото извършване. Като смекчаващи отговорността
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази сравнително младата възраст, чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност и пълното
съдействие за разкриване на обективната истина по делото. Не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства.
При
тези данни и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подсъдимия С.С.Г. административно наказание глоба в размер от 1500
лв., платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд
Пазарджик.
При
определяне на размера на глобата съдът съобрази и данните за имущественото
състояние на подсъдимия и фактът, че е собственик и управител на фирма и
получава доход от около 1000 евро месечно, видно от представената по делото
ДСМПИС от самия него.
С оглед изхода на делото ще следва да се осъди
подсъдимият С.С.Г. да заплати и сторените по делото разноски за експертиза в
размер на 140.39 лв., платими по сметка на ОД на МВР Пазарджик, както и 5 лв.
държавна такса при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платима в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: