Р Е Ш Е Н И Е № 140
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 24.07.2020г.
Шуменски
окръжен съд в открито заседание на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ:
1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова
Като разгледа докладваното от младши съдия
Стефанова в. гр. дело № 333 по описа за 2019 год. на Шуменски окръжен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С
Решение № 136/ 11.02.2019 год. по гр.д. №1175 по описа за 2018 година на Шуменски
районен съд, поправено с Решение №319/05.04.2019г, е предоставено упражняването
на родителските права по отношение на децата Д.Г.Б.. и М.Г.Б.на тяхната майка Д.М.Г., като е определено местоживеене
на децата по настоящия адрес на тяхната майка. С атакуваното решение е определен режим на лични контакти между
децата и техния баща Г.Б.Т., както
следва: Първите три месеца след влизане в сила на обжалваното решение всяка
първа и трета събота от месеца, от 10,00 до 18,00 часа и всяка втора и четвърта
неделя от месеца от 10,00 до 17,00 часа. След изтичане на три месеца от влизане
в сила на решението - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от
10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване и 30 /тридесет/ дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът на
свиждане за лятото да бъде разделен на две части от по 15 /петнадесет/ дни, а
именно: от 15 /петнадесети/ юли от 10.00 часа до 30 /тридесети/ юли до 18.00
часа /с преспиване/ и от 15 /петнадесети/ август от 10.00 часа до 30
/тридесети/ август до 18.00 часа / с преспиване/, първите 5 /пет/ дни през
всяка пролетна ваканция /с преспиване/ от 09.00 часа на първия ден до 18.00
часа на петия ден; всяка година на рождените дни на децата /17 август и 19
март/- от 14:00 часа до 18:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че рожденият
ден е в работен ден - в първата следваща го неделя, за четири часа от 14:00
часа до 18:00 часа; всяка година на именните дни на децата - от 14:00 часа до
18:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че именният ден е в работен ден - в
първата следваща го неделя, за три часа от 14:00 часа до 18:00 часа; всяка
година на рождения ден на бащата /5 януари/ - в случай, че рожденият ден е в
петък или събота, с преспиване от 09:00 часа на 5 януари до 18:00 часа на 6
януари, а в случай, че рожденият ден е в неделя, или в работен ден - от 17:00
до 20:00 часа; всяка година на именния ден на бащата /6 май/ с преспиване - от
09:00 часа на 6 май до 18:00 часа на 7 май; по време на Коледните и Новогодишни
празници, както следва: На нечетна година - всички Коледни празници - от 09:00
часа на първия неработен ден до 18:00 до последния официално обявен за
неработен ден с преспиване. На четна година - всички Новогодишни празнини - от
09:00 часа на първия неработен ден до 18:00 до последния официално обявен за
неработен ден с преспиване.
На основание чл.149 от СК ищецът
в първоинстанционното производство Г.Б.Т.
е осъден да заплати на всяко от малолетните си деца чрез тяхната майка и
законен представител М.Г.Б., месечна
издръжка в размер на по 125 (сто
двадесет и пет) лева, за периода
от 06.08.2017г. до 31.12.2017г, ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена
вноска, с падеж – пето число на съответния месец, както и месечна
издръжка в размер на по 130 (сто и
тридесет) лева, за периода
от 01.01.2018г. до подаване на насрещната искова молба - 06.06.2018г., ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена
вноска, със същия падеж.
Ищецът
е осъден на основание чл.143 от СК да заплаща
на малолетното си дете М.Г.Б.месечна издръжка в размер на 150 ( сто и петдесет ) лева и на малолетното си дете Д.Г.Б.. месечна
издръжка в размер на 180 ( сто и
осемдесет) лева, чрез тяхната майка и законен представител М.Г.Б.,
считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 06.06.2018г. до настъпване на причини за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска, с падеж – пето число
на месеца за който се дължи.
За
остатъка до пълния им предявен размер исковете по чл. 149 и чл. 143 от СК са
отхвърлени като неоснователни.
Против
постановеното решение са постъпили въззивни жалби рег. № 3836 от 01.03.2019
год., депозирана от ответника по първоинстанционното производство Д.М.Г. и рег.
№ 4080 от 06.03.2019 год., депозирана от ищеца Г.Б.Т.. Първата жалбоподателка
атакува решението в частта относно определения режим на лични контакти между
децата и техния баща Г.Б.Т. с доводи, че същият е прекомерно разширен. Излага
подробни съображения с кои от определените от съда срещи за осъществяване
режима на лични контакти не е съгласна. Вторият жалбоподател обжалва решението
в частта относно присъждане упражняването родителските права на детето Д.Г.Б..
на майката. По отношение определеното от съда местоживеене на двете деца при
майката по настоящ адрес, счита, че в диспозитива на съдебното решение следва
да са посочени конкретни данни за адреса, тъй като по този начин съществува
възможност при промяна настоящия адрес на майката, да се възпрепятстват
възможностите му да вижда децата. Счита, че при определяне режима на лични
контакти между бащата и децата, съдът е следвало да посочи място и начин за
предаване на децата за осъществяването му. Възразява срещу размера на
присъдените суми за издръжка на двете деца по чл.149 и чл. 143 от СК като
намира, че същият е завишен, както и че неправилно върху тези суми са присъдени
лихви за времето преди подаване на насрещната искова молба. Изложени са доводи
за необоснованост и неправилност на решението. Моли да му бъде предоставено
упражняването на родителските права върху децата. Моли да бъде определено ясно
местоживеенето на децата като бъде посочен конкретен адрес на пребиваване на
същите. Моли за отмяна на първоинстанционното решение в частта за присъдените
издръжки по чл. 143 и чл. 149 от СК за горницата над минималните размери, в частта за присъдените лихви по иска с пр.
осн. чл. 149 от СК. Счита, че съдебно-деловодните разноски следва да бъдат
възложени на ответницата или да бъдат разпределени между страните.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, проведено на 25.06.2020 год. Г.Т. заяви,
че не поддържа въззивната си жалба срещу решението в частта касателно предоставяне
на родителските права над децата на майката.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали писмени отговори
на жалбите на насрещните страни, в които съответно оборват доводите на
жалбоподателите.
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване акт,
от лица, имащи правен интерес да обжалват първоинстанционното решение, поради
което същите се явяват допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. След проверка по реда
на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че решението в обжалваната част е валидно и
допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно
от Удостоверения за раждане от серия Ш – АР № ... и № ..., издадени съответно
по Акт за раждане № .../18.08.2009 г. и по Акт за раждане № .../ 20.03.2013
год. на Община Шумен, страните по делото са родители на децата Д.Г.Б.. и М.Г.Б..
Не
е спорно между страните, че същите са се разделили на 25.11.2016 год., като
децата са останали да живеят при своята майка, в жилището на родителите на
последната в гр. Каспичан.
По
делото са представени Служебна бележка изх. № 484-700/ 11.05.2018 год.,
издадена от Директора на Детска градина „Пролетна дъга“, гр. Шумен, от която е
видно, че детето М.Г.Б.към момента на издаването й я е посещавало и Служебна
бележка № 1196/ 10.05.2018 год., от която се установява, че детето Д.Г.Б.. е
ученик в СУ „... гр. Шумен.
Видно
от изготвения в хода на първоинстанционното производство социален доклад от
Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. № ПР/Д-Н/ 61-001/09.05.2018 год.
жилището на адреса в гр. Шумен, ул. „...“ 14, вх. 3, ет. 5, ап. 49 е
собственост на бащата Г.Т.. Състои се от една стая, кухня и санитарни
помещения. Обзаведено е уютно, с необходимите мебели и електроуреди за едно
домакинство. Хигиенно-битовите условия в жилището са много добри. Установено е,
че бащата съжителства от около 6 месеца на семейни начала с Б.Ч.. Към момента
на изготвяне на доклада бащата работи във филма „Херти“ като настройчик и
получава трудово възнаграждение в размер на 850 лева. Сестрата на ищеца Д.К.е
семейна, с едно дете, живее в гр. Варна. Споделено е от бащата, че контактите
му с майката на децата са прекъснати. Изразява желание да бъде определен
подходящ режим на лични контакти с децата му. Дадено е заключение, че Г.Т.
притежава необходимите жилищните условия. Работи и реализира доходи, може да
разчита на помощта на своите близки при задоволяване потребностите на децата.
Изготвен
е и социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Шумен, изх. №
ПР/Д-Н-НП/ 154-001/03.12.2018 год., от който се установява, че жилището на
адреса в гр. Каспичан, ул. „...“ № 3 представлява еднофамилна двуетажна къща,
собственост на родителите на ответницата Д.Г., като последните са предоставили
ползването на първия етаж от къщата на нея и децата й. Първият етаж е след
основен ремонт, а обзавеждането е изцяло обновено. Децата разполагат със
собствена стая, обзаведена според нуждите им. Хигиенно-битовите условия са
много добри. Към момента децата се отглеждат от майката като същата получава
помощ при обгрижването им от своите родители. Отбелязано е, че Д.Г. работи като
продавач-консултат към фирма „Теодора-Великова“ ЕООД, гр. Шумен и получава
месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лева и процент от оборота. За
децата получава месечни помощи по чл. 7 от ЗСПД. Посочено е, че децата са много
привързани към майка си и всичките членове на разширеното й семейство.
По
делото е назначена СПЕ за двете деца, която е следвало да отговори на въпросите
дали е налице „синдром на родителско отчуждение“ при децата и какво е
емоционалното им състояние. Съдът възприема заключението на вещото лице като
обективно дадено, поради което го кредитира. Същото е изяснило, че доколкото
към момента на раздялата М. е била едва 3- годишна, тя не е имала собствени
свързани и последователни спомени, а цялата информация, с която разполага по
отношение на баща си, е по разкази на нейните близки. Дори да е имала собствени
спомени, те са избледнели вследствие естествените процеси на забравяне и на
тяхно място са индуцирани (внушени) спомени на обгрижващия родител.Тъй като
детето веднъж е преживяло вече раздялата като изоставяне от единия родител, то
е изградило пълна зависимост, респ. абсолютна лоялност и подчиняемост на
обгрижващия родител, тъй като се ужасява да не бъде изоставено и от него.
Детето напълно се идентифицира с този родител. Отчуждаването от бащата е
прогресивно задълбочаващ се процес, който ще доведе до пълното намразване на
единия родител, в тежката и дълбоката степен на синдрома. По отношение на
детето Д., който към момента на раздялата е бил на 7 години, е посочено, че той
категорично и безапелационно, но абнормно се е свързал с майка си и респективно
се отчуждава и дистанцира (физически и емоционално) от баща си. Посочено е, че
за детската психика тази идентификация с обгрижващия родител е защитен
механизъм и е от жизнено важно значение за оцеляване на детската психика. Изрично
е посочено от експерта, че при детето Д. се наблюдава психично функциониране от
защитен тип, при което дете, което има способност за правилни и адекватни
възприятия в останалите сфери от живота, по отношение на възникналата семейна
ситуация, и при условие, че събитията са преразказани от авторитетен възрастен,
от лоялност и доверие несъзнателно подменя спомените си като приема тези на
авторитетния възрастен за свои. В резултат на това със заключенията на
съдебно-психологическите експертизи за децата, депозирани на 26.11.2018 год. и
на 06.12.2018 год., след подробен анализ е установено, че у децата се е развил
синдром на родителско отчуждение, като за детето Д. е уточнено, че същият е в
умерена към тежка степен. В съдебно
заседание на въпроси, поставени от страните, вещото лице заявява, че счита, че
в случая повлияването на децата е осъзнат процес, който е вследствие на
озлобление, реваншизъм. На мнение е, че тези мисли са умишлено внушени у
децата, за да могат те да заемат позицията на майката в отношенията между
родителите. Впечатление прави обстоятелството, че детето Д. няма нито един
позитивен спомен от съжителството с баща си, въпреки че е бил на 7 години при
раздялата.
От
представеното по делото преводно нареждане е видно, а и не се оспорва от
страните, че Г.Т. е внесъл по сметка на Д.Г. сумата от 5500 лева като е посочил
за основание на превода „издръжка на деца по чл. 149 от СК и чл. 143 от СК за
децата Д. и М. за периода 06.08.2017 год. – 06.03.2019 год.“.
Видно
от представените преводни нареждания, неоспорени от страните, за периода април
2019 год. – юни 2020 год. Г.Т. редовно внася по сметка на Д.Г. определения по
чл. 143 от СК размер на издръжките за двете деца.
По
делото, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция са
разпитани множество свидетели, като за подлежащите на доказване в настоящото
производство факти и обстоятелства по делото са събрани две групи взаимно
изключващи се твърдения.
Според
първата група свидетели, водени от ищеца Г.Т., последният е много грижовен
баща, тих, спокоен човек, който не е склонен към скандали, обичащ силно децата
си. Сочи се от свидетелите, че майката на децата не позволява на баща им да
осъществява контакт с тях, не отговаря на телефонните му обаждания. На
показанията на тази група свидетели се противопоставят показанията на
свидетелите, водени от ответницата Д.Г., според които бащата не е помагал при
отглеждането на децата, обиждал ги, повишавал тон и ги нагрубявал, не проявявал
инициатива, за да се среща с децата си и не проявявал загриженост към тях.
При
анализ на показанията на тези лица, съдът взе предвид обстоятелството, че част
от разпитаните свидетели са близки роднини на страните и отчете евентуалната им
заинтересуваност от изхода на делото.
След
като прецени целия събран доказателствен материал, настоящият съдебен състав
кредитира показанията на първата група свидетели като обективни и достоверни.
Детето
Д. е изслушано пред настоящата инстанция на осн. чл. 15 от ЗЗакрД, вр. чл. 59,
ал. 6 от СК. Същото заявява, че когато са живеели заедно (преди 25.11.2016
год.) баща му не се е грижил за него и сестра му, бил го удрял много пъти. Бил
е него и сестра му с дървена бухалка всеки ден, но сочи, че от ударите нямал
белези. Категорично казва и от името на сестра си, че не искат да го виждат,
защото той не се е грижил никога за тях. Заявява, че те не искат да имат хубави
моменти с него. Разказва, че баща им постоянно ги гонил, а майка им винаги му
прощавала.
В
същото съдебно заседание социален работник при АСП ДСП – гр . Шумен
заявява становище, че в случая
действително се касае за синдром на родителското отчуждение, който не е в
интерес на детето и следва да се предприемат мерки за неговото премахване като
предлага с децата да работят психолози.
С оглед така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска за предоставяне упражняването на родителските права следва да се вземат
предвид интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства:
родителски качества, полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане
подготовката за придобиване знания, трудови навици, социално обкръжение и
битови условия; възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители,
помощ на трети лица и др.
Не
е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява,
че децата Д.Г.Б.. и М.Г.Б.са родени по време на съвместното съжителство на
страните.
Не
е спорно, а се установява и от събраните гласни доказателства, че родителите са
разделени считано от 25.11.2016г. Също
не е налице спор относно обстоятелството, че от момента на раздялата, децата
живеят заедно с майка си, баба си и дядо си (по майчина линия), в дома на последните в гр.Каспичан.
Настоящата
съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на
първоинстанционния съд, до които е достигнал при определяне начина на
упражняване на родителските права, поради което по силата на чл. 272 ГПК
препраща към мотивите на ШРС, като по този начин те стават част от мотивите на
настоящия съдебен акт.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че и двете деца имат
изградена силна емоционална връзка помежду си и със своята майка и членовете на
разширеното й семейство. И двамата родители притежават необходимия родителски
капацитет да отглеждат децата си. Относително ниската възраст на децата Д. (10
години) и М. (7 години) предполага нуждата им от непосредствена майчина грижа.
Непосредствена помощ при отглеждане на децата оказват бабата и дядото на децата
(по майчина линия), с които децата имат изградена стабилна емоционална връзка,
както е отбелязано в социалния доклад. Не се спори, че след раздялата на
страните, децата са останали да живеят при своята майка са свикнали с
обкръжението и обстановката в дома й в гр. Каспичан. Установи се по делото, че
бащата на децата живее в жилището си в град Шумен със съжителка и очаква
раждането на друго дете, поради което по критерия условия за отглеждане на
децата, съдът дава предимство на майката.
Предвид
изложеното, ръководейки се от интересите на децата и след като съобрази
обстоятелството, че бащата Г.Т. заяви, че не поддържа въззивната си жалба срещу
решението в частта касателно предоставяне на родителските права над децата на
майката, съдът намира, че упражняването на родителските права по отношение на
децата Д. и М. следва да се предостави на майката, като бъде определено
местоживеенето им при нея. Не са налице изключения, налагащи разделянето на
децата, а и двете са силно привързани
едно към друго.
Относно
режима на лични контакти:
По
делото следва да бъде определен режим на
лични контакти на бащата с децата. Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1
от СК са контактите между детето и този родител, на когото не са предоставени
за упражняване родителските права. Тези контакти следва да бъдат строго времево
определени, като се съобразяват особеностите на всеки конкретен случай и се създава най-благоприятна възможност, като
водещ следва да е интересът на самото
дете (чл. 59 от СК).
Настоящият
съдебен състав съобрази дадените заключения от вещото лице по назначената СПЕ,
съгласно които у децата се е развил синдром на родителско отчуждение. Заключенията
му се потвърждават от думите на детето Д., изслушано пред настоящата инстанция
на осн. чл. 15 от ЗЗакрД, вр. чл. 59, ал. 6 от СК. Идентификацията с
обгрижващия родител ясно проличава от постоянната употреба на множествено число
в думите на детето и непрекъснатото споменаване на майката – „ние не искаме да
имаме хубави моменти с него“, „той никога не е мислил за нас“, „мама само му
слугуваше“, „той постоянно ни гонеше, идваше да ни взима и мама само му прощава
и накрая ние решихме повече да не ходим при него“.
Не
се събраха надлежни доказателства, че бащата е упражнявал физическо насилие
спрямо майката и децата. Подобни твърдения не са били наведени и от самата
жалбоподателка нито в отговора на исковата молба, нито в предявената от нея
насрещна искова молба. Липсва оплакване в този смисъл и в депозираната пред
настоящия съд въззивна жалба.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се осигури широка възможност на децата да
общуват със своя биологичен родител, като е недопустимо преустановяването на
връзката между бащата и неговите син и дъщеря. Следва да се осигури възможност
за възстановяване на прекъснатата от майката емоционална и духовна връзка с
техния баща. Това би било полезно за правилното и нормалното развитие на
децата. Необходимо е бащата да се съобрази със създадените им навици и да
полага трайни грижи за възпитанието и развитието им. От друга страна, майката
следва да окаже подкрепа на децата, с разбиране на проблема им, без да се
притеснява от емоционални загуби при добросъвестно поставени взаимоотношения.
Съгласно
чл. 124, ал. 2 от СК детето има право на лични отношения с родителите си,
когато те не живеят заедно. Следователно е необходимо да се определи такъв
режим на лични отношения, който да позволява на децата да израстват в
емоционална и духовна хармония, като опознаят и обикнат всеки един от
родителите. В този смисъл корелативно на тяхното право на лични контакти с
родителите е задължението на техните майка и баща да общуват пълноценно с тях,
за да съдействат за тяхното психо-физическо израстване.
С
оглед изложеното по-горе и постепенното възстановяване на емоционалната връзка
между децата и техния баща, режимът на лични отношения следва да се осъществи
по следния начин: през първите три месеца след влизане в сила на настоящото
решение бащата може да взима и връща децата от дома на майката всяка първа и
трета събота от месеца от 10.00 до 18.00 часа и всяка втора и трета неделя от
месеца от 10.00 до 17.00 часа, като така определеният режим на лични контакти
трябва да се осъществява при приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 8 от СК,
като вземането на децата от дома на майката да става в присъствието на социален
работник от ДСП – гр. Шумен. Съдът намира, че прилагането на
тази мярка по чл.59, ал.8 от СК за сочения период ще доведе до намаляване на
напрежението у децата, съответно ще даде възможност за изграждане на отношения
на доверие между бащата и децата и
възможност за реализиране на пълноценни контакти между тях.
След
изтичане на три месеца от влизане в сила на решението – бащата може да взима и
да връща децата от дома на майката всяка втора и четвърта събота и неделя от
месеца, от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване и 30
/тридесет/ дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като
режимът на свиждане за лятото да бъде разделен на две части от по 15
/петнадесет/ дни, а именно: от 15 /петнадесети/ юли от 10.00 часа до 30
/тридесети/ юли до 18.00 часа /с преспиване/ и от 20 /двадесети/ август от
10.00 часа до 9 /девети/ септември до 18.00 часа / с преспиване/; всяка година
на рождените дни на децата /17 август и 19 март/- от 10:00 часа до 12:00 часа,
ако е почивен ден. В случай, че рожденият ден е в работен ден - в първата
следваща го неделя, за два часа от 10:00 часа до 12:00 часа; всяка година на
именните дни на децата - от 10:00 часа до 12:00 часа, ако е почивен ден. В
случай, че именният ден е в работен ден - в първата следваща го неделя, за два
часа от 10:00 часа до 12:00 часа; всяка година на рождения ден на бащата /5
януари/ - в случай, че рожденият ден е в петък или събота, с преспиване до 17:00
часа на 6 януари, като ако рожденият ден се пада в петък и децата са на училище,
режимът да започва след часовете, като бащата взема децата от учебните
заведения, а в случай, че рожденият ден е в неделя, или в работен ден - от
17:00 до 20:00 часа; всяка година на именния ден на бащата /6 май/ с преспиване
- от 09:00 часа на 6 май до 18:00 часа на 7 май; първата половина на Коледната
и Великденската ваканции по време на нечетна година, съответно втората половина
на Коледната и Великденската ваканции по време на четна година.
Производството
по чл. 127, ал. 2 от СК е производство по спорна съдебна администрация. Тъй
като водещ винаги е интересът на децата, в рамките на това производство,
служебното начало има значителен превес над диспозитивното начало и съдът може
да отмени или измени постановения правен резултат въз основа на нови
обстоятелства – факти с правно значение, преценявани от съда по целесъобразност
(Определение № 359 от 08.10.2019 год. по гр. д. № 2906/ 2019 год., ІV г.о. на
ВКС; Решение № 30 от 01.02.2019 год. по гр. д. № 3060/ 2018 год., ІV г.о. на
ВКС).
Само
за прецизност следва да се отбележи, че неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя Г.Т., че адресът на местоживеене на децата не е ясно определен в
първоинстанционното решение. С Решение № 319/ 05.04.2019 год., постановено по
гр.д. № 1175 по описа за 2018 год. на ШРС, неразделна част от атакуваното
решение, съдът е поправил допусната от него ОФГ по отношение на адреса на
майката като е посочил правилният адрес (гр. Каспичан, ул. „...“ № 3) и е
определил местоживеенето на децата по нейния настоящ адрес. Настоящият съдебен
състав е на мнение, че в случая не е налице неяснота, която следва да бъде
коригирана. Освен това, определяне на конкретен адрес на местоживеене на децата
в съдебното решение не е необходимо, тъй като родителят, по отношение на когото
е определен режим на лични контакти, има право да взима децата си от дома на родителя,
на когото са възложени родителските права, в който дом и децата пребивават,
независимо от това на кой адрес се намира същият.
По
отношение на издръжките с пр. осн. чл. 149 от СК
Съгласно
чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска.
Претендира
се издръжка за двете деца за минал период от време от 06.06.2017 год. до
06.06.2018 год.
Установи
се по делото, че страните са разделени от края на 2016 год. като през този
период за децата се е грижила майка им и членовете на разширеното й семейство.
Видно от представения по делото социален доклад от 09.05.2018 год. бащата е
заявил пред социалния работник, че не е предоставял финансови средства за
задоволяване потребностите на децата на майката. Бащата не е участвал в
отглеждането на децата през претендирания период и не е изплащал ежемесечна
издръжка.
Ето защо, той следва да бъде осъден да заплаща
на децата си издръжка за минало време за една година преди датата на завеждане
на насрещния иск на осн. чл.
149 СК.
Съобразно доходите на родителите и възрастта на децата, съдът счита, че за
периода от 06.06.2017г. до края на 2017г. следва да се
определи обща необходима издръжка по 240 лв. на всяко от децата, от които по
бащата следва да заплаща по 125 лева на всяко дете. За периода от 01.01.2018г. до датата на подаване на
исковата молба 06.06.2018 год. следва да се определи обща
необходима издръжка по 250 лв. на всяко от децата, от които по бащата следва да
заплаща по 130 лева на всяко дете, ведно със законната лихва върху сумите,
считано от датата на депозиране на насрещната искова молба на 06.06.2018 г.
Исковата молба за издръжка съставлява покана, която поставя ответника в забава
и следователно лихвата върху претендираните суми за издръжка се дължи именно от
датата на депозиране на исковата молба, а не както е постановил ШРС - ведно със
законната лихва за всяка просрочена месечна издръжка.
При
определяне размерът на издръжката съдът съобрази обстоятелството, че към 2017
год. по силата на ПМС № 141/13.07.2017 г. минималната работна заплата е била 460 лева,
т.е. най-ниската сума за издръжка на дете е към този период е била в размер на
115 лв. Присъдената издръжка, която е само с по 10 лева повече от минималната
гарантира един необходим минимум за задоволяване на основни нужди на децата и
заплащането на издръжка в така определения размер на би затруднило бащата.
За
периода от 01.01.2018 год. до 06.06.2018 год. определената издръжка за двете
деца (по 130 лева) е около минимума, доколкото съгласно ПМС №
316/20.12.2017 г. минималната работна заплата за 2018 год. е била в размер на
510 лева, а най-ниската издръжка е била в размер на 127,50 лева.
Предвид
изложеното, определената от първоинстанционния съд издръжка за минал период в
същите размери за двете деца е адекватна.
Следва
да се посочи, че твърдението, че бащата Г.Т. в периода до подаване на
насрещната искова молба е имал задължение да гледа и издържа двама болни
родители, че двамата родители имат близки по размер доходи, че не са възникнали
извънредни допълнителни разходи за двете деца, не променят извода на съда,
доколкото размерите на определените издръжки за минало време са около минимума.
Още повече, че съгласно ППВС №5/ 16.11.1970 год., когато задълженият дължи
издръжка на лица от различни редове, редът, определен в чл. 82 от СК (отм.),
сега чл. 141 от СК, следва да се спазва като правото на лице от по-преден ред
не се засяга от правата на лица от по-следващ ред и не може да даде отражение
върху размера издръжката, която се дължи на лице от по-преден ред.
По отношение на издръжките с пр. осн.
чл. 143 от СК
Съгласно
чл.
143 СК
родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо от това дали
са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на
издръжката, съгласно чл. 142 СК, се определя според
нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което
я дължи. Към настоящата 2020 год. минималната работна заплата за страната е 610
лева съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г., т.е. минималния размер на издръжката за
дете е 152.50 лева.
В
конкретния случай видно от представените по делото
доказателства, детето Д. е на 10 години и е ученик в четвърти клас в СУ „...
гр. Шумен. Детето всекидневно пътува от гр. Каспичан до гр. Шумен, за да
посещава редовно училище. Видно от представената по делото информация относно
поведението му, изготвена от класния му ръководител, детето е в хореографска
паралелка и активно участва в конкурси, фестивали и концерти, като някои от тях
се провеждат и извън територията на гр. Шумен. Всички тези обстоятелства ***лагат
необходимостта от допълнителни разходи, които следва да бъдат разпределени
между родителите. Съгласно удостоверение № 174/11.07.2018 год. доходите
на ищеца Г.Т., реализирани през периода януари 2018 год. до юни 2018 год. са в
размер на 754 лева месечно. От удостоверение изх.№ 14/ 15.04.2019 год. за
доходите на майката на децата Д.Г., реализирани през периода октомври 2018 год.
– март 2019 год. е видно, че последната е получавала трудово възнаграждение в
размер на между 441 и 476 лева. Съдът съобрази обстоятелството, че двамата
родители имат алиментни задължения и към другото си малолетно дете М., фактът,
че бащата има претърпени оперативни намеси и обслужва заем, видно от
приложеното извлечение от банкова сметка на Г.Т. за периода от 01.01.2017 год.
до 31.10.2017 год. Предвид изложеното за
нуждите на детето Д., при съобразяване на неговата възраст, конкретните му
потребности от храна, облекло, учебни пособия, липсата на изключителни нужди
извън общоприетите, както и финансовата възможност на родителите, съдът намира,
че цялостната издръжка за детето следва да е в размер на 300 лв. Предвид обстоятелството, че непосредствените грижи
по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, справедливо е
заплащането на по-голямата част от издръжката да се присъди в тежест на бащата,
като същият следва да заплаща 180 лева, а остатъкът следва да се заплаща от
майката.
За
детето М. първоинстанционният съд е определил общ размер на издръжката 250
лева, от които 150 лева платими от бащата. Издръжката, която бащата следва да
заплаща на детето към момента е дори под минималния размер, но доколкото липсва
съответна жалба в тази насока от майката на децата и с оглед забраната да се
влошава положението на жалбоподателя, първоинстанционното решение в тази част
следва да бъде потвърдено.
С
определение № 2237/22.07.2019 год.
по гр. д. № 1175/2018 год. по описа на ШРС, постановено по реда на чл. 248, ал.
1 от ГПК първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца за
изменение на атакуваното решение в частта за разноските.
Така
постановеното определение може да се обжалва, но с частна жалба, подадена в
срок и от процесуално легитимирано лице. В случая частна жалба срещу
определението не е депозирана, поради което настоящият съдебен състав не дължи
произнасяне.
Само
за пълнота следва да се посочи, че определението на първоинстанционния съд е
правилно. В случая следва да се приложи разпоредбата на чл.
329, ал.1 от ГПК,
съгласно която разноските се възлагат върху виновния или недобросъвестния
съпруг, а когато няма вина или недобросъвестност или и двамата съпрузи са
виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили (в горния смисъл и Определение № 456 от 02.10.2012 г. на ВКС по
ч.гр.д.№ 422/2012 г. ІІ г.о.). Съдебното решение на първоинстанционния съд
ползва и двамата родител, поради което всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от
изхода на спора (Определение № 385 от 25.08.2015 г. на ВКС
по ч. гр. д. № 3423/2015 г., I г. о., ГК).
Предвид
изложеното, решението в частта досежно определения на бащата по отношение на
децата режим на лични контакти следва да бъде отменено, като вместо това бъде
определен следния режим на лични контакти на бащата с децата: През първите три
месеца след влизане в сила на настоящото решение бащата може да взима и връща
децата от дома на майката всяка първа и трета събота от месеца от 10.00 до
18.00 часа и всяка втора и трета неделя от месеца от 10.00 до 17.00 часа, като
така определеният режим на лични контакти трябва да се осъществява при
приложение на разпоредбата на чл. 59, ал. 8 от СК, като вземането на децата от
дома на майката да става в присъствието на социален работник от ДСП – гр. Шумен. Съдът намира, че прилагането на тази мярка по чл.59,
ал.8 от СК за сочения период ще доведе до намаляване на напрежението у децата,
съответно ще даде възможност за изграждане на отношения на доверие между бащата и децата и възможност за
реализиране на пълноценни контакти между тях. След изтичане на три месеца от
влизане в сила на решението – бащата може да взима и да връща децата от дома на
майката всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, от 10,00 часа в
събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване и 30 /тридесет/ дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът на свиждане за лятото
да бъде разделен на две части от по 15 /петнадесет/ дни, а именно: от 15
/петнадесети/ юли от 10.00 часа до 30 /тридесети/ юли до 18.00 часа /с
преспиване/ и от 20 /двадесети/ август от 10.00 часа до 9 /девети/ септември до
18.00 часа / с преспиване/; всяка година на рождените дни на децата /17 август
и 19 март/- от 10:00 часа до 12:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че рожденият
ден е в работен ден - в първата следваща го неделя, за два часа от 10:00 часа
до 12:00 часа; всяка година на именните дни на децата - от 10:00 часа до 12:00
часа, ако е почивен ден. В случай, че именният ден е в работен ден - в първата
следваща го неделя, за два часа от 10:00 часа до 12:00 часа; всяка година на
рождения ден на бащата /5 януари/ - в случай, че рожденият ден е в петък или
събота, с преспиване до 17:00 часа на 6 януари, като ако рожденият ден се пада
в петък и децата са на училище, режимът да започва след часовете,
като бащата взема децата от учебните заведения, а в случай, че рожденият ден е
в неделя, или в работен ден - от 17:00 до 20:00 часа; всяка година на именния
ден на бащата /6 май/ с преспиване - от 09:00 часа на 6 май до 18:00 часа на 7
май; първата половина на Коледната и Великденската ваканции по време на нечетна
година, съответно втората половина на Коледната и Великденската ваканции по
време на четна година.
Решението
следва да се отмени и в частта относно началната дата на дължимост на
присъдената лихва върху издръжките по иска с пр. осн. чл. 149 от СК като вместо
това следва да се постанови първоначална дата на дължимост на присъдената лихва
върху издръжките по иска с пр. осн. чл. 149 от СК 06.06.2018 год. - датата на
депозиране на насрещната искова молба.
В останалата обжалвана част, в която упражняването
на родителските права е предоставено на майката, като местоживеенето им е
определено при нея, в която Г.Б.Т. е осъден да изплаща на децата месечни издръжки
по чл. 143 от СК в размер на 150 лева за М. и 180 лева за Д., както и в частта,
в която бащата на осн. чл. 149 от СК е осъден да заплаща на децата месечни
издръжки в размер на по 125 лева за
периода от 06.08.2017г. до 31.12.2017г, както и месечни издръжки в размер на по 130 лева, за периода от 01.01.2018г. до подаване на насрещната
искова молба - 06.06.2018г., следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
По
разноските в настоящото производство:
Тъй
като по същество определеният от районния съд режим на лични отношения между
бащата и децата е коригиран частично от въззивния съд, не следва да се
присъждат претендираните от въззивницата съдебни разноски в пълен размер.
Същите следва да бъдат намалени до 250 лева, с оглед обстоятелството, че
защитата срещу въззивната жалба на Г.Т. касателно намаляване размера на
присъдените от първоинстанционния съд издръжки по исковете с пр. осн. чл. 143 и
чл. 149 от СК, е успешна.
Съдът
констатира, че първоинстанционния съд не е събрал от жалбоподателя Г.Б.Т. съобразно
чл. 18, ал. 1 от Тарифата дължимата пред въззивната инстанция държавна такса
върху определения размер на издръжките в размер на 237,60 лева. Доколкото въззивната
жалба на Г.Б.Т. касателно намаляване размера на присъдените от
първоинстанционния съд издръжки за в бъдеще и за минал период, е отхвърлена
като неоснователна и недоказана, жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати следващата се държавна такса върху определения размер на издръжките в
размер на 237,60 лева.
Така
мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
Решение № 136/ 11.02.2019 год. по гр.д. №1175 по описа за 2018 година на Шуменски
районен съд в
частта, в която е определен режим на
лични отношения на бащата Г.Б.Т. с децата Д.Г.Б.. и М.Г.Б., както и в частта с която съдът е постановил, че лихвата върху
издръжките по чл. 149 СК за минало време за периода една година преди датата
на завеждане на насрещната искова молба, депозирана на 06.06.2018 год., се
дължи - ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – 5-то
число на съответния месец, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични отношения на бащата Г.Б.Т., ЕГН: ********** с децата Д.Г.Б..,
ЕГН: ********** и М.Г.Б., ЕГН: **********, както следва: През първите три
месеца след влизане в сила на настоящото решение всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 до 18.00 часа и всяка втора и трета неделя от месеца от 10.00
до 17.00 часа, като бащата взима и връща децата от дома на майката, като
вземането на децата от дома на майката да става в присъствието на социален
работник от ДСП – гр. Шумен. След изтичане на три месеца от
влизане в сила на решението – всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца,
от 10,00 часа в събота до 17,00 часа в неделя, с преспиване и 30 /тридесет/ дни
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, като режимът на
свиждане за лятото да бъде разделен на две части от по 15 /петнадесет/ дни, а
именно: от 15 /петнадесети/ юли от 10.00 часа до 30 /тридесети/ юли до 18.00
часа /с преспиване/ и от 20 /двадесети/ август от 10.00 часа до 9 /девети/
септември до 18.00 часа / с преспиване/; всяка година на рождените дни на
децата /17 август и 19 март/- от 10:00 часа до 12:00 часа, ако е почивен ден. В
случай, че рожденият ден е в работен ден - в първата следваща го неделя, за два
часа от 10:00 часа до 12:00 часа; всяка година на именните дни на децата - от 10:00
часа до 12:00 часа, ако е почивен ден. В случай, че именният ден е в работен
ден - в първата следваща го неделя, за два часа от 10:00 часа до 12:00 часа;
всяка година на рождения ден на бащата /5 януари/ - в случай, че рожденият ден
е в петък или събота, с преспиване до 17:00 часа на 6 януари, като ако
рожденият ден се пада в петък и децата са на училище, режимът
да започва след часовете, като бащата взема децата от учебните заведения, а в
случай, че рожденият ден е в неделя, или в работен ден - от 17:00 до 20:00
часа; всяка година на именния ден на бащата /6 май/ с преспиване - от 09:00
часа на 6 май до 18:00 часа на 7 май; първата половина на Коледната и
Великденската ваканции по време на нечетна година, съответно втората половина
на Коледната и Великденската ваканции по време на четна година. Вземането и
връщането на децата ще става в дома на майката Д.М.Г., ЕГН: **********.
ОПРЕДЕЛЯ дължимост на присъдената
лихва върху определения размер на издръжките по иска с пр. осн. чл. 149 от СК
считано от 06.06.2018 год. - датата на депозиране на насрещната искова молба до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част – в частта, в която родителските права
върху децата са предоставени на майката Д.М.Г. и досежно определения размер на
издръжките по исковете с пр. осн. чл. 143 и чл. 149 от СК.
ОСЪЖДА
Г.Б.Т. да заплати в полза на ШОС държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 237,60 лева.
ОСЪЖДА
на осн. чл. 329, ал. 1 от ГПК Г.Б.Т. да заплати на Д.М.Г., ЕГН: **********
сумата от 250 лева – съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.
В
частта касателно произнасянето по родителските права и по режима на лични
контакти на бащата с децата, решението подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
В
частта касателно произнасянето по претенциите с пр. осн. чл. 143 и чл. 149 от СК, решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.