№ 2492
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100113070 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Г. А. Ч., ЕГН **********, действаща чрез законния си
представител С. Г. Ч., ЕГН **********, и двете с адрес: гр. София, кв. ********* и
ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. *********
В исковата молба ищецът твърди, че на 16.05.2021г., около 19:00 часа, в гр. София, жк
Студентски град, по ул. Никола Габровски, с посока на движение към ул. Стоян Камбарев,
О.К. управлявал лек автомобил марка Ауди модел А3 с peг. №*********.
По същото време непосредствено след кръстовището образувано от ул. Никола Габровски и
ул. Проф. Христо Данов, ищцата Г. А. Ч. предприела пресичане със спокоен ход на движение
на пещеходната пътека, намираща се на ул. Никола Габровски, непосредствено след
кръстовището, като същата пресичала от дясно наляво спрямо посоката на движение на
лекия автомобил.
След като ищцата успяла да пресече първата пътна лента и достигнала до втората пътна
лента, била блъсната от управлявания от О.К. лек автомобил марка Ауди модел А3 с peг.
№*********. Тялото на ищцата било отхвърлено от автомобила, като след удара ищцата
паднала върху платното за движение.
Ищцата твърди, че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да
предотврати настъпване на ПТП, ако същият бе пропуснал преминаването на пешеходката и
след това бе продължил движението си.
Към датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие ищцата била на 11г. ПТП й
причинило следните травматични увреждания: счупване на горната част на клона на дясната
1
срамна кост; счупване на кръстната кост; охлузвання на лявата предмишница; кръвонасядане
на дясна подбедрицаа, охлузване на десен глезен.
След пътнотранспортното произществие ищцата била прегледана от екип на ЦСМП. Видно
от издадения фиш за СМПот 17.05.2021г., на ищцата била причинена фрактура на
тазобедрена шийка. Ищцата била транспортирана до УМБАЛСМ “Н.И. Пирогов“ ЕАД и
хоспитализирана в Клиника по детска ортопедия и травматология. Ищцата била приета с
оплаквания от силни болки и травматичен оток в областта на пубиса и затруднени движения
двустранно в ТБС.
Ищцата твърди, че от извършено компютърно томографско изследване на таза и органите в
таза била установена фрактура на рамус инефериор в дясно. Проведени били консултативни
прегледи с лекари — специалисти и извършени образни изследвания, след което било взето
решение за провеждане на оперативна интервенция.
На 16.05.2021г. било извършено оперативно лечение - закрито наместване на фрактура без
вътрешна фиксация, вследствие причинената фрактура на горен клон на срамна кост вдясно.
Поставена била следната диагноза: Fractura ramus sup. ossis pubis dex.“ Ищцата била
дехоспитализирана от лечебното заведение на 20.05.2021г. с препоръки за хдр и домашно
лечение при изписването - без спорт за период 45-60 дни.
На 20.05.2021г. иищата била прегледана от специалист-съдебен лекар, който след
запознаване с медицинската документация на ищцата и след извършен личен преглед е
констатирал следните травматични увреждания: счупване на горната част на клона на
дясната срамна кост; охлузване на лявата предмишница, кръвонасядане на дясна подбедрица
и охлузване на десен глезен.
Ищцата твърди, че вследствие причинените травматичните увреждания от процесното ПТП,
била в невъзможност да посещава учебни занятия, което от своя страна довело до
непълноценност, загуба на концентрация, потиснатост и възпрепятстване на социалните й
контакти. След пътнотранспортното произшествие тя била в тежко физическо и
здравословно състояние, като причинените й наранявания довели до силни и
продължителни болки в областта на десен долен крайник, ляв горен крайник, сакралната
област и таза, снагата. Болките и страданията на ищцата били свързани с причинените
травматични увреждания, претърпяното продължително лечение, извършената оперативна
интервенция, както и обстоятелството, че ищцата дълго време била на постелен режим и не
е могла да се обслужва сама в ежедневието си. Твърди, че движенията в областта на таза,
снагата, ляв горен крайник и десен долен крайник били болезнени и ограничени, което
водело до бърза уморяемост и непълноценност. Процесът на възстановяване бил съпроводен
от непрестанни болки в травмираните области. Нараняванията довели до продължителни
физически страдания и други отрицателни изживявания - слабост, сънуване на кошмари,
свързани с пътния инцидент, лесна раздразнителност, безпокойство и притеснение.
Ищцата сочи, че във връзка с процесното ПТП било образувано досъдебно производство №
ЗМ 11151/2021г. по описа на СДВР, пр.пр. № 19516/2021г. по описа на Софийска районна
2
прокуратура. С протоколно определение по нохд № 5362/2024г., по описа на Софийски
районен съд, НО, 13 състав, влязло в сила на 01.10.2024г., било одобрено споразумение за
прекратяване на наказателното производство, като подсъдимият О.К. е признат за виновен в
това, че на 16.05.2021г. около 18:45ч. в гр. София, при управление на лек автомобил Ауди
модел А3 с peг. №********* по бул. Никола Габровски нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 119 ал. 1 ЗДВП, като не пропуснал пресичащата на пешеходна пътека Г. А. Ч.
и реализирал ПТП с нея, като й причинил две средни телесни повреди, изразявацщ се в:
счупване на горния клон на срамната кост и счупване на кръстната кост.
Ищцата сочи, че виновният водач имал договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност”, сключен със ЗК „Лев Инс“ АД, с полица № BG/22/120002141711, валидна от
07.08.2020г. до 06.08.2021г.
С молба с вх. № 8543/09.07.2021г. сезирала ответното дружество за изплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки, страдания и стрес.
С молба с вх. № 11857/19.10.2021г. посочила банкова сметка, по която да бъде изплатено
обезщетението.
Ищцата сочи, че между страните е проведено и приключило предходно производство за
обазщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди във връзка с описаното ПТП по
предявена искова претенция в размер на 26 000 лева, частично от 100 000 лева, ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. до окончателното й изплащане. По този иск било образувано
гр.д. № 12614/2021г., I - 23 състав, ССГС.
С Решение № 2070/28.07.2022г. по гр.д. № 12614/2021г., I - 23 състав, СГС на Г. Ч. било
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за следните
травматични увреждания; счупване на долното рамо на дясната срамна кост на таза,
охлузване на лява предмишница, кръвонасядане на дясна подбедрица и охлузване на десен
глезен.
Срещу отхвърлителната част на решението била подадена въззивна жалба, въз основа на
която е образувано гр.д. № 3534/2022г., САС, 12 състав. С Решение № 319/16.03.2023г. по
гр.д. № 3534/2022г., САС, 12 състав, било отменено първоинстанционното решение в
обжалваната част и присъдено допълнително обезщетение в размер 6 000 лева, т.е.
предявеният частичен иск бил уважен изцяло.
С настоящата искова молба ищцата моли съда да осъди ответника да й плати сумата 34 000
лева, представляваща разликата над размера на частичния иск от 26 000 лева до сумата от 60
000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП, настъпило на
16.05.2021г. за установените травматични увреждания по гр.д. № 12614/2021г., I - 23 състав,
СГС /счупване на долното рамо на дясната срамна кост на таза, охлузване на лява
предмишница, кръвонасядане на дясна подбедрица и охлузване на десен глезен/, както и за
установеното с влязла в сила Присъда - Споразумение по НОХД № 5362/2024г., 13 състав,
по описа на СРС, травматично увреждане - счупване на кръстната кост в ляво, ведно със
законната лихва от датата на образуване на застрахователната претенция - 09.07.2021г. до
3
окончателното й изплащане.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗК „Лев Инс“
АД, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Прави възражение по чл.299
ГПК – твърди, че с влязлото в сила решение по гр.д. № 3534/2022г., САС, 12 състав, е
определен окончателен размер на обезщетението и същото се ползва със сила на пресъдено
нещо. Оспорва на ищцата да са причинени вреди, извън приетите в посоченото съдебно
решение на САС, и конкретно - счупване на кръстната кост в ляво.
Оспорва съществуването на предпоставки за присъждане на по-висок размер на
обезщетение, както и за присъждане на законна лихва от датата на предявяване на
извънсъдебната претенция – 09.07.2021г. Прави възражение за погасяване по давност на
претенцията за обезщетение за забава за периода, предхождащ 3-годишния период от
предявяване на исковата молба /09.07.2021г.-11.11.2021г., предвид предявяването на исковата
молба на 11.11.2024г./
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е претърпял болки и страдания от
установените в първоначалното производство телесни увреждания, които не са били
обезщетени.
Относно възражението за допустимостта на иска поради наличие на процесуална пречка за
надлежното упражняване на правото на иск – наличие на СПН, следва да се посочи, че
претенцията по гр.д. № 12614/2021г., I - 23 състав, СГС е заявена като частична –
претендирана е сумата 26 000 лева, частично от 100 000 лева. С влязлото в сила решение по
гр.д. № 3534/2022г., САС, 12 състав, частичната претенция в размер на 26000 лева е уважена
изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК, ако първоначално предявеният частичен иск бъде уважен, съдът следва да
възобнови спряното производство /в хипотезата, в която са предявени едновременно два
частични иска и по-късно образуваното производство е спряно по реда на чл.229, ал.1,т. 4
ГПК/ и да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по частичния иск общи
правопораждащи факти на спорното право. Ако частичният иск бъде отхвърлен като
неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено
като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.
В настоящия случай първоначално предявеният частичен иск е бил уважен изцяло,
следователно настоящият иск, предявен за друга част от общия размер на претенцията /за
разликата над 26 000 лева до 60 000 лева/, е допустим, като настоящият съдебен състав е
длъжен да зачете СПН, с която се ползват установените с решението по предходния частичен
иск общи правопораждащи факти на спорното право, включително относно вида на
телесните увреждания.
4
След като по настоящото дело съдът е обвързан от СПН относно общите правопораждащи
факти, а именно противоправно поведение, настъпилите вреди и причинно-следствена
връзка между поведението и вредите, то за тези факти не е допустимо да се събират
доказателства. Въпросът дали от процесното ПТП е настъпило счупване на кръстната кост
на пострадалата ищца е част от общите правопораждащи факти и е обхванат от СПН, поради
което тези въпроси не подлежат на пререшаване на основание чл.229, ал.1 ГПК, а относно
искането на ответника за изискване на заверени преписи от изпълнителни дела -същото не е
необходимо.
Съгласно решение № 2070/28.07.2022 г. по гр.д. № 12614/2021г., I - 23 състав по описа на
СГС, в резултат на процесното ПТП ищцата е получила счупване на долното рамо на
дясната срамна кост на таза. Установените от съдебния лекар травматични увреди -
охлузване на лява предмишница, кръвонасядане на дясна подбедрица и охлузване на десен
глезен, биха могли да бъдат получени при процесното ПТП. Счупването на долното рамо на
дясната срамна кост на таза е причинило затруднение на движението на десния долен
крайник за около 45-60 дни. Описаните травматични увреди са получени при удар с или
върху твърди тъпи предмети. Описаните по-горе травматични увреди биха могли да бъдат
получени при ПТП като пешеходец. Проведено е следното лечение: болнично-от
16.05.2021г. до 20.05.2021г. - 4 дни и домашно - амбулаторно - от 20.05.2021г. до около 45 -
60 дни. По време на болничното лечение е направено под венозна анестезия закрито
наместване на счупването на срамната кост. По време на домашно - амбулаторното лечение е
провеждала раздвижване. Възстановителният период е продъжил около 45-60 дни. Ищцата е
претърпяла болки и страдания с голям интензитет непосредствено след ПТП за около 7-8
дни, болки с умерен интензитет за около 20 - 25 дни, след което интензитетът на болките е
намалявал за около 2 месеца. Здравословното състояние на ищцата е стабилизирано.
Самостоятелната й походка е възстановена и няма понастоящем оплаквания. Няма
невъзстановени увреди. Перспективата в бъдеще е благоприятна. Не се установяват
патологични отклонения в малкия таз. В конкретният случай наличната медицинска
документация, преглед и извършеният анализ на съдържащите в нея данни дават основание
да се направи извода, че не са налице смущенията в менструалния цикъл, както и наличие на
деформации и нарушения на тазовия пръстен във връзка с травматичната увреда, която не
може да бъде причина за бъдещи репродуктивни проблеми /детеродна неспособност/ и
опасност от затруднения при бъдещо раждане. В бъдеще Г. би могла да води нормален
полов, без да бъдат създадени неудобства за партньорите.
По-нататък в посоченото решение е установен следният механизъм на процесното ПТП: На
16.05.2021 г., около 18.45 ч., в гр. София лек автомобил марка „Ауди“ , "A3" с peг. №
*********, се движил по бул. „Никола Габровски" в посока от ул. „Баку" към бул. „Г.М.
Димитров" със скорост от порядъка на 45 км/ч и в района кръстовището с ул. „проф. Христо
Данов", приближавайки към сигнализираната с пътни знаци пешеходната пътека, не се е
съобразил с разпоредбите на пътни знаци „А 18" и „Д17" от ЗДвП, както и с поведението на
водача на лек автомобил /свидетеля Ташев/, който е бил спрял на пешеходната пътека, за да
5
пропусне пешеходката Г. Ч., която е пресичала по пешеходната пътека от дясно на ляво
спрямо посоката на движение на лек автомобил „Ауди" със скорост от порядъка на 6 км/ч,
при което е настъпил удар между предната средна част на лек автомобил „Ауди" и лявата
страна на пешеходката. При този удар, който е под масовия център на тялото на
пешеходката, същото се е наклонило към предния капак и е било качено върху него.
Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила тялото на
пострадалата е паднало на пътната настилка. Вещото лице сочи като причини за
настъпването на произшествието субективните действия на водача на лек автомобил „Ауди",
който е възприел движещата се по пешеходна пътека пешеходка със закъснение от 0,73
секунди.
В решението е прието, че възражението на ответника за наличие на съпричиняване от страна
на пострадалата е неоснователно.
Посочено е, че застрахователят е в забава от изтичане на срока по реда на чл.497, ал.1, т.1 от
КЗ, но лихвата е поискана от датата на завеждане на ИМ, поради което следва да се присъди
от тази дата с оглед диспозитивното начало в процеса.
Не е спорно между страните и от приетото като писмено доказателство споразумение по
НОХД №5362/2024г., се установява, че О.К. признал, че са се осъществили горните факти,
като е нарушил чл.119 ЗДвП „при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и деецът е реализирал от обективна и субективна страна
престъпление по чл.343, ал.3, пр. последно б. А, пр. 2, вр. ал.1 б.б, пр.2, вр. чл.342, ал.1,
пр.3. НК. В споразумението е посочено, че вследствие ПТП е реализирана средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на горния клон на срамната кост, което е реализирало
медико-биологичния признак на трайно затруднение в движението на долен десен крайник
за срок повече от 30 дни, както и счупване на кръстната кост, довело до трайно затруднение
в движението на снагата за срок по-голям от 30 дни.
Съгласно чл.383, ал.1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото има
последиците на влязла в сила присъда.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Съгласно показанията на св. Ч., баща на ищцата, детето било доста уплашено в началото.
Изпитвало силни болки в първите дни, изтръпване на единия крак, дълго време трябвало да
стои неподвижна - поне месец. Имала проблеми с комуникацията със своите съученици и
поискала да я запишат в друго училище от новата учебна година. Пострадалата не можела да
се обслужва сама, тъй като кракът й трябвало да стои неподвижен и родителите трябвало да
помагат по отношение на хигиена, на физическите нужди, ходенето до тоалетна. Храненето
се на място в леглото, в лежащо положение. Трябвало един месец да стои неподвижна и
6
през целия период била обслужвана, първите седмица-две били по-тежки. В следствие на
това преживяване се влошили отношенията в приятелската й среда, както и в училище и тя
била преместена в друго училище.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедливост /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че следва да отчете следните обстоятелства при определяне размера
на обезщетение – възрастта на ищцата, която към датата на ПТП е била на 11г., видът на
увреждане на здравето – средна телесна повреда, която е наложила обездвижване за повече
от 30 дни; контузии по тялото, причинила на пострадалата болка и страдание, ищцата е
търпяла интензивни болки около 2 седмици, търпяла е значителни затруднения в бита си;
влошила е отношенията със съучениците си. При отчитане на тези обстоятелства съдът
следва да определи за обезщетение за претърпените болки и страдания в размер на 60 000
лева. Съдът следва да отчете на ищцата вече е било присъдено частично обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 26 000 лева.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава:
Застрахователна претенция към ответника е била подадена на 09.07.2021г., като с
молба от 19.10.2021г. ищецът му е предоставил банкова сметка.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка, а в
случая такава е представена с молбата до застрахователя/. Съгласно чл.405 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по
чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал. КЗ Застрахователят е длъжен да се произнесе по
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като 1. определи и
7
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
В случая ищецът е посочил банкова сметка пред застрахователя с молба от 19.10.2021г., от
когато текат 15 работни дни за произнасяне по претенцията, поради което ответникът е
изпаднал в забава от 09.11.2021г., от когато следва да се присъди обезщетение за забава.
Съдът намира, че е основателно възражението на ответника за погасяване по давност на
дължимото обезщетение за забава за периода преди 11.11.2021г., предвид предявяването на
исковата молба на 11.11.2024г.
Относно разноските:
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА
Съгласно чл.7, ал.2, т.4 НМРАВ минималният размер на адвокатското възнаграждение е
3370лева без ДДС или 4044 лева с ДДС.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и по-
ниската фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и
извършени процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в
едно съдебно заседание, намира, че следва да намали претедираното от ответника
адвокатско възнаграждение до сумата 2700 лв. с ДДС
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна
такса и разноски в полза на Софийски градски съд в размер на 1360 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Черни връх № 51д, да плати на основание чл.432, ал.1 КЗ на Г. А. Ч., ЕГН
**********, действаща чрез законния си представител С. Г. Ч., ЕГН **********, и двете с
адрес: гр. София, кв. ********* сумата 34 000 лева, представляваща разликата над размера
на частичния иск от 26 000 лева до сумата от 60 000 лева - обезщетение за неимуществени
вреди от ПТП, настъпило пешеходна пътека около 19:00 часа, в гр. София, жк Студентски
град, непосредствено след кръстовището, образувано от ул. Никола Габровски и ул. Проф.
Христо Данов, между ищцата и лек автомобил марка Ауди модел А3 с peг. №*********,
управляван от О.К., ведно със законната лихва от 11.11.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Черни връх № 51д, да плати на адв. В. В. О. от САК, БУЛСТАТ *********
8
гр. София, ул. ********* сумата 2700 лв. – адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
ЗА.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Черни връх № 51д , да плати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 1360лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9