РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Стара Загора, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20215500501490 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод постъпила въззивна
жалба от Е.М.Г. от *** против Решение № 260292/11.06.2021 г., постановено
по гр.д. № 753/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно и
незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение с материалния и
процесуалния закон. Жалбоподателят излага оплаквания, че районният съд е
направил погрешни фактически и правни изводи за наличието на законно
основание за прекратяване на трудовото му правоотношение. В тази връзка
сочи, че приложеното от работодателя фактическо основание, посочено в
заповедта за уволнение, не съответства на действителното фактическо
основание за прекратяване на правоотношението. Като неправилни се
оспорват правните изводи на първоинстанционния съд, че несъответствието
между фактическото и правното основание за прекратяване на трудовото
правоотношение не обуславя незаконосъобразност на уволнението. В
подкрепа на твърденията си, цитира съдебна практика, която е относима към
настоящия казус. Като неправилни се оспорват и правните изводи на съда, че
работодателят не е злоупотребил с правото на уволнение, т.к. въвел нови
изисквания за професионално образование за заемане на длъжността
„барман” без да са били налице обективни обстоятелства, обуславяща тази
промяна. В този аспект се твърди, че не е било налице основанието на чл. 328,
ал.1, т.6 от КТ за прекратяване на трудовия договор на въззивника, поради
1
което уволнението му е незаконно. Злоупотребата с право от страна на
работодателя се обосновава и с твърдението, че уволнението е било
извършено по време на пандемична обстановка и при предприети социални
мерки за запазване на работните места. Претендира се отмяна на обжалваното
Решение и постановяването на ново, с което предявените кумулативно
обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл. 225,
ал.1 от КТ и във връзка с чл. 82-86 от ЗЗД да бъдат уважени, ведно със
законните последици от това, както и да му бъдат присъдени направените
пред двете съдебни инстанции разноски. В проведеното открито съдебно
заседание, въззивникът се представлява от пълномощник- адвокат, който
поддържа въззивната си жалба и пледира за отмяна на обжалваното Решение
и постановяването на ново, с което предявените искове бъдат уважени, като
на страната бъдат присъдени и направените пред двете съдебни инстанции
разноски, съобразно представения списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от страна на
въззиваемия – адвокатско възнаграждение.
В законоустановения 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на въззиваемия-
работодател „П., р. и о. ” ЕАД – ***. Въззиваемият чрез процесуалния си
представител- адвокат счита въззивната жалба за неоснователна и пледира за
потвърждаване изцяло на обжалваното Решение или евентуално да се
отхвърли искането като погасено по давност. Претендира за присъждане на
разноски, направени пред настоящата въззивна инстанция в полза на
въззиваемата страна. В противен случай, прави възражение за прекомерност
на разноските направени от въззивника.
След като извърши анализ на твърденията и възраженията на страните и
събраните по делото доказателства, въззивният ОС- Ст.Загора намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е редовна, т.к. отговаря на изискванията на чл.260 и
чл. 261 от ГПК, същата се явява и процесуално допустима, защото е подадена
в предвидения законов срок за обжалване от процесуално легитимирана
страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, при наличието
на правен интерес от въззивно обжалване.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с кумулативно обективно
съединени искове с правни основания по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Кодекса
на труда/КТ/, предявени от ищеца- служителя Е.М.Г. срещу дружеството-
работодател „П., р. и о.” ЕАД – клон ***, с отправени до съда искания за
признаване на прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца с
ответника за незаконно и неговата отмяна въз основа на което, да се
възстанови заеманата от ищеца допреди уволнението му длъжност „ барман”
както и да се присъди обезщетение за оставянето му без работа вследствие на
незаконното му уволнение за период от шест месеца, считано от 25.08.2020 г.
до 25.02.2021 г. в размер на 3879, 60 лв.
Ищецът е изложил твърдения, че считано от 27.06.2018 г. е бил в
трудово правоотношение с „ П., р. и о.” ЕАД – клон ***, по силата на което е
изпълнявал длъжността „ барман” , с местоизпълнение на трудовите
2
задължения в бар „Оазис”, като към момента на сключване на трудовия
договор е притежавал средно специално образование, със специалност
„кулинар – сервитьор”. На 17.08.2020г. му била връчена нова длъжностна
характеристика за същата длъжност „ барман” и за същото работно място –
бар „ Оазис” към „П., р. и о.” ЕАД – клон ***, с която били постановени нови
изисквания за заемане на длъжността, като било предвидено изискване за
образователно квалификационно ниво, а именно средно професионално
образование с придобита специалност „ барман”, както и изискване за
владеене писмено и говоримо на чужд език – английски. На 24.08.2020 г. му
била връчена Заповед № 27/24.08.2020г., с която на основание чл.328, ал.1,
т.11 от КТ работодателят едностранно прекратил трудовото правоотношение,
считано от 25.08.2020г. поради промяна на изискванията за изпълнение на
длъжността, т.к. съобразно съдържащите се в личното трудово досие
документи на работника Е.Г. не притежавал средно професионално
образование, със специалност „барман” и не владеел писмено и говоримо
английски език. Ищецът е оспорил прекратяването на трудовото
правоотношение, като незаконно с твърденията, че при сключване на
трудовия договор с въпросното дружество, изискването за образование за
заемане на длъжността „барман” е било за средно образование, като
нововъведеното от работодателя изискване е било установено от промяна в
трудовите функции. С оглед на това ищецът твърди, че е налице злоупотреба
от страна на работодателя при упражняване на правото му на прекратяване на
трудовото правоотношение, т.к. не е налице нормативна промяна в
изискването за образование за заемане на длъжността, а такава е въведена с
акт на работодателя, който е знаел, че работникът не отговаря на
нововъведените изисквания. С отговора на исковата молба, ответникът „П., р.
и о.” ЕАД – клон *** е оспорил исковете като неоснователни, изтъквайки
доводи за законност на извършеното уволнение. Оспорено е твърдението, че
изискванията за образование за заемане на длъжността „ барман” са били
променени, за да бъде уволнен ищецът, като промяната е обоснована с
решение за повишаване конкурентноспособността му, свързана с
необходимостта от наличието на достатъчно кадри с подходящо образование
и квалификация. Направено е възражение за прекратяване на исковете по
давност с твърдения за неспазване на предвидения в чл. 358, ал.1, т.2 от КТ
срок за прекратяване на исковете по трудови спорове, предвид че искът срещу
„П., р. и о.” ЕАД – клон *** е бил предявен на 04.12.2020г., когато с
допълнителна молба ищецът е конкретизирал първоначалната си искова
молба срещу ответника.
С обжалваното първоинстанционно Решение, РС е приел исковете за
процесуално допустими, но неоснователни и ги е отхвърлил, като е приел, че
извършеното от работодателя прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца е извършено законно на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ, т.к.
служителят Е.М.Г. не е отговарял на въведеното от работодателя изискване за
образование за заемане на длъжността „барман”. Позовал се е на съдебната
практика на ВКС, съгласно която работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с
3
щатното разписание и длъжностната характеристика, когато изискванията не
са определени в нормативен акт. Относно твърденията на ищеца за извършена
от страна на работодателя злоупотреба с правото му на уволнение е приел, че
ищецът не е доказал твърденията си, които обуславят превратното
упражняване на права от страна на работодателя. Възражението за давност не
е било разгледано по същество.
Настоящият въззивен състав намира, че правно относимите
обстоятелства са били установени правилно от първоинстанционния съд, а
въз основа на тях той е направил законосъобразни и обосновани правни
изводи, поради което на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на
обжалвания съдебен акт.
Безспорно между страните е, че са били в трудово правоотношение, по
силата на което въззивникът е заемал длъжността „барман” в предприятието
на „П., р. и о. ” ЕАД – клон ***, като към момента на сключване на трудовия
договор Е.Г. притежавал диплома за завършено средно образование със
специалност „кулинар - сервитьор”, а въведените от работодателя изисквания
за образование за заемане на длъжността са били за средно образование.
Установено е, че с връчена длъжностна характеристика на Е.М.Г. на
17.08.2020г., работодателят е променил изискванията за образование за
длъжността „барман”, а именно средно професионално образование с
придобита специалност „ барман” , както и е въвел изискване да се знаят
правилата за обслужване и умеене за работа с касов апарат; минимум една
година общ трудов стаж ; владеене на чужд език – английски , писмено и
говоримо, както и умения за работа с касов апарат и софтуер за отчитане на
продажбите, комуникативност, способности за работа с клиенти и способност
за работа в екип. С декларация от 24.08.2020 г. Е.Г. е декларирал, че не
притежава средно професионално образование с придобита специалност
„барман ”, както и че не владее писмено и говоримо английски език.
Със заповед № 27/24.08.2020г. на директора на „ П., р. и о.” ЕАД – клон
***, на основание чл.328, ал.1, т.11 от КТ е било прекратено трудовото
правоотношение с Е.М.Г., считано от 25.08.2020г., тъй като е налице промяна
на изискванията за изпълнение на длъжността и работникът не отговаря на
тях, а именно е налице въведено изискване за образователно
квалификационно ниво – средно професионално образование с придобита
специалност „барман”, каквото работникът не притежава както и не отговаря
на изискването да владее писмено и говоримо английски език.
Старозагорският окръжен съд споделя изцяло правните изводи на РС-
Казанлък относно законността на прекратяването на трудовия договор на
въззивника. Съгласно тълкуванието на закона, обективирано в т.1а на ТР №
4/01.02.2021г. по тълк.дело № 4/2017г. на ОСГТК на ВКС, когато
минималните изисквания за образование или професионална квалификация
не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези
изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание.
Последващата сключването на трудовия договор промяна в изискванията за
образование и професионална квалификация, ако не са обусловени от
въвеждането на нормативни изисквания или промяната на съществуващи
4
такива, също се извършва с длъжностната характеристика или щатното
разписание по преценка на работодателя, като упражняването на това негово
право е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В настоящия
случай изискванията за заемане на длъжността „барман” не са нормативно
определени, поради което работодателят „П., р. и о. ” ЕАД – клон ***,
законосъобразно ги е определил с длъжностната характеристика при
сключването на трудовия договор. Промяната в тези изисквания също не е
обусловена от въвеждането на нормативни изисквания, поради което
законосъобразно работодателят е въвел с новата длъжностна характеристика
различно изискване за образователно квалификационна степен.
От своя страна въззивникът Е.М.Г. обективно не е притежавал
изискуемото образование и квалификация, поради което законосъобразно
работодателят е упражнил правото си на прекратяване на трудовото
правоотношение по реда на чл.328, ал.1, т.6 от КТ. Съгласно утвърдената
съдебна практика фактическото несъответствие между посоченото в
заповедта за уволнение правно основание и посочената в същата мотиви не
представлява формално основание за незаконност на уволнението. Освен това
в исковата молба не е изложено твърдение за незаконосъобразност на
прекратяването на трудовото правоотношение, произтичащо от тези
обстоятелства, а в случая не е налице императивна материалноправна норма,
чието правилно прилагане, въззивният съд следва да обезпечи, поради което е
неоснователно оплакването във въззивната жалба, че първоинстанционният
съд е направил погрешни фактически и правни изводи досежно наличието на
законово основание за прекратяване на трудовото му правоотношение.
Неоснователни са и оплакванията във въззивната жалба за неправилност на
правните изводи на районния съд, че работодателят е злоупотребил с правото
си на уволнение, т.к. е въвел нови изисквания за образование за заемане на
длъжността „барман ” без да са били налице обективни обстоятелства,
обуславящи тази промяна. При отсъствието на нормативни изисквания за
образование и професионална квалификация за заемане на длъжността,
суверенно право на работодателя е както да определя със свой вътрешно-
организационен акт такива изисквания, така и да ги променя по своя воля.
Съгласно чл.8 от КТ, трудовите права следва да се упражняват
добросъвестно, като добросъвестността се предполага до доказване на
противното. В случая въззивникът- служител не твърди и не доказва
конкретни факти, които да установяват предвратното упражняване от страна
на работодателя му- въззиваемия „П., р. и о. ” ЕАД- клон гр.*** на правото му
да промени изискванията за образование и квалификация за заемане на
длъжността „барман”, като предвиди изискване за наличието на по- тясна
специализация в областта на туризма и общественото хранене, с оглед
повишаване на своята конкуретноспособност. В тази връзка твърдението за
наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя поради
прекратяване на трудовото правоотношение в условията на пандемична
обстановка не следва да се обсъжда, защото не е посочено като основание за
незаконност на уволнението в исковата молба, а е въведено едва с настоящата
въззивна жалба пред въззивната инстанция.
5
Поради гореизложените съображения, въззивният съд намира
обжалваното първоинстанционно Решение за мотивирано, правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди изцяло, със законните
последици от това.
При този изход на делото пред въззивния съд, право на разноски има
въззиваемата страна, която е направила такива пред настоящата въззивна
инстанция в размер на общо 1560 лв.- видно от представения по делото
писмен договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021г. между „П., р.
и о. ” ЕАД - клон гр.*** и адв.А.Г. С. от АК- Ст.Загора за заплатено от
дружеството адвокатско възнаграждение на процесуалния си представител.
Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от страна на въззивника чрез адв. П. в проведено открито
съдебно заседание пред настоящия въззивен съд, с оглед на което следва да се
прецени дали размерът на заплатеното адвокатско възнаграждение от страна
на дружеството се явява прекомерен. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по
дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е
не по- малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на
определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Видно от представения
договор за правна защита и съдействие между страните се установява, че
същият е сключен на 15.10.2021г., което означава, че към онзи момент
размерът на минималната работна заплата е била в размер на сегашните 650
лв. месечно. С оглед фактическата и правната сложност на делото,
целесъобразен е посоченият размер, който се явява справедлив и
законосъобразен. Поради тази причина договореното адвокатско
възнаграждение между страните е прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния размер от 650 лв., със законните последици от това.
Това въззивно съдебно Решение може да се обжалва чрез ОС- Ст.Загора
пред ВКС- София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните.
Ето защо водим от изложените мотиви и на осн.чл. 272 и чл.271, ал.1,
т.1 от ГПК във вр. с чл.328, ал.1, т.6 от КТ, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260292/11.06.2021г., постановено по
гр.д.№ 753/2021г. по описа на Районен съд- гр.Казанлък, обл.Старозагорска.
ОСЪЖДА Е.М.Г.- ЕГН ********** от *** да заплати на „П., р. и о. ”
ЕАД – клон *** със седалище и адрес на управление в гр.***, общ.***, ЕИК
*** сумата 650 лв.(шестстотин и петдесет лева) за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София в 1- месечен срок от връчването му на всяка от страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7