№ 40
гр. Разград, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Дияна Р. Г.ева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20233300500024 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Община *** против Решение № 186/ 02. 12. 2022 г. по
гр. д. № 415/ 22 г. по описа на Районен съд ***, с което е осъдена да заплати на С. Ш. З. от
гр. *** на осн. чл. 49 от ЗЗД сумата 5 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, причинени й от ухапвания от безстопанствени кучета на 15. 06.
2022 г. на територията на Община ***, ведно със законната лихва, считано от 15. 06. 2022 г.
до окончателно изплащане на сумата и 990 лева разноски по делото. В жалбата се излагат
доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, тъй като съдът неправилно е преценил събраните по делото
доказателства. Жалбоподателят моли съда да го отмени и да постанови друго, с което да
отхвърли предявената молба изцяло.
Въззиваемата страна С. Ш. З. чрез пълномощник е депозирала писмен отговор на
въззивната жалба. Оспорва същата като неоснователна.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и
след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата, депозирана срещу него е
неоснователна. Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения,
приети за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
1
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
Безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че
ищцата работи като санитар в „МБАЛ-***“ ЕООД гр. *** и на 15. 06. 2022 г., около 14. 00
ч. след приключване на работа, тръгнала да се прибира към дома си. Когато стигнала до
кръстовището за отклонението за гр. Разград, била нападната в гръб от 5-6 кучета, които я
съборили на земята, разкъсали й панталона и я нахапали по краката. Ищцата започнала да
вика от болка и на помощ й се притекли св. С. и нейната приятелка, които прогонили
кучетата. Пристигнал съпругът на ищцата и я откарал в ЦСМП в гр. ***. На 16. 06. 2022 г.
ищцата била прегледана от съдебен лекар в УМБАЛ «Канев», за което било издадено
Съдебномедицинско удостоверение № 8132/ 2022 г. с описаните увреждания. Според
заключението на СМЕ, ищцата е получила кръвонасядане и охлузване на лява колянна
става; разкъсноконтузни рани и охлузвания на лява подбедрица; разкъсно-контузна рана,
охлузвания и кръвонасядания на дясно бедро; охлузвания на дясна колянна става. Описаните
травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети
и могат да бъдат получени на 15.06.2022 г. Описаните увреждания на коленните стави
(кръвонасядания и охлузвания) добре отговарят да са получени при падане от собствен ръст.
Описаният комплекс от увреждания (разкъсно-контузна рана и пет охлузвания) на лява
подбедрица, както и този на дясно бедро добре отговарят да бъдат получени от
тангенциалното действие на кучешки зъби. Раната по вътрешната повърхност на лява
подбедрица може да бъде получена от тангенциалното действие на кучешки зъби.
Обичайният възстановителен период за рани от ухапване като получените от пострадалата е
около 4-6 седмици, в зависимост от индивидуалните особености и при липса на възникнали
усложнения. При ищцата възстановителния процес е продължил три месеца и половина.
Според показанията на св. С., кучетата, които са напднали ищцата имали ушни марки.
Ответникът твърди, че е изпълнил законовите си задължения за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, за което била
изготвена програма, приета с Решение № 215 по Протокол № 17 от 02. 04. 2021 г. на ОбС
***. Бил сключен Договор № 002/ 06. 01. 2022 г. за възлагане на дейностите по програмата
на Сдружение „Германо-българска помощ за животните“. Бил назначен и общ работник да
следи за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на
общината. Представени са приемо-предавателни протоколи за извършената дейност по
заловени и обработени кучета.
По делото е разпитан като св. Ю.А.А., назначен като общ работник в общината за работа
с безстопанствените кучета. Същият дава показания, че след залавяне на безстопанствените
кучета, се извършвала кастрация, след това външно и вътрешно обезпаразитяване,
ваксинация срещу бяс, поставяне на микрочип, ушни марки. Здравите кучета се връщали на
улицата.
При тези данни, съдът приема, че жалбата е неоснователна.
2
Налице са предпоставките по чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответната
община за противоправно бездействие на нейни служители, на които е възложила
изпълнението на задължения, вменени й от законодателството за надзор над
безстопанствените кучета.
От заключението на СМЕ се установява безспорно, че нараняванията на ищцата са
получени от въздействието на кучешки зъби. Обстоятелството, че ищцата е била нападната
и ухапана от безстопанствени кучета е доказано от показанията на св. С., която твърди, че
кучетата са били с ушни марки. Показанията на тази свидетелка са последователни, логични
и непротеворечиви, поради което съдът ги приема като обективно доказателство по делото.
Според разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗЗЖ, органите на местната власт изграждат
приюти за безстопанствени животни, а според ал. 41, ал. 1 и ал. 3 от с. законова разпоредба,
безстопанствените животни се настаняват в приюти, за която дейност отговарят кметовете
на населените места.
Според чл. 47, ал. 1 от ЗЗЖ, кучетата, настанени в приют, се кастрират, обезпаразитяват
и ваксинират срещу бяс, а според ал. 2 и ал. 3, кучетата се предоставят безвъзмездно на
лица, които желаят да ги отглеждат, ако не се намерят такива лица, се настаняват във
временни приюти, или се връщат по местата, от които са взети.
Анализът на законовата уредба сочи, че основната мярка за надзор е именно
настаняването на кучетата в приюти, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат
връщани на местата, от които са взети. В чл. 47, ал. 3, изр. 2 от ЗЗЖ изрично е предвидено,
че кучетата са под надзора и грижите на общините, което означава, че чрез взетите от тях
мерки същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от
вида на тези мерки /дали чрез настаняване в приюти или чрез връщане по места/.
От представените от ответната община писмени доказателства не се доказва общината
да е предвидила и провела други конкретни мерки за ефективното овладяване на
популацията на безстопанствените кучета и за предотвратяване на агресивното поведение
на тези животни към хора, освен сключване на договор със Сдружение „Германо –българска
помощ за животните“ за възлагане на дейности по общинска програма за овладяване на
популацията на безстопанствените кучета в Община ***, които от своя страна провеждат
профилактични мероприятия и обработка, отразена в протоколите и назначаване на
работник, който да следи за тази дейност. След като спрямо ищцата е било проявено
агресивно поведение от безстопанствени кучета, то тогава се касае до грешна преценка на
общинските органи да върне кучетата на улицата, вместо да ги настани в приют. Явно е, че
мерките за надзор върху безстопанствените кучета, намиращи се на територията на
общината не са приложени адекватно, съответно на популацията от бездомни кучета, след
като по улиците са останали агресивни кучета, които нападат хора, причинявайки им
телесни увреждания и психически стрес.
По делото липсват твърдения, а и данни общината да е предприела действия по
изграждане на приюти за настаняване на безстопанствени кучета, така както й е възложено,
3
освен със закон, така и с т. 2.2 от Решение № 215 по Протокол № 17 от 02. 04. 2021 г. на ОбС
***.
Щом законът определя изискуемия резултат – да се предотвратят условията, създаващи
опасност за живота и здравето на хората, който общината следва да постигне и ако не го е
постигнала чрез създадената от нея организация, е налице бездействие, което е
противоправно и при настъпване на вреди, тя носи отговорност.
Според гласните доказателства, ищцата е изживяла изключително силни болки и
страдания, била е стресирана във връзка със случилото се. Ищцата и до сега изпитва болки в
крака на местата, където била ухапана, продължава да приема болкоуспокояващи средства.
Предвид събраните по делото доказателства, въззивният съд приема, че справедливият
размер на обезщетение за претърпените от ищцата болки и страдания е 5 000 лева, каквото
обезщетение е определил и районният съд.
Предвид изложеното, въззивната инстанция намира, че оплакването за неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, което според жалбоподателя е довело
районния съд до неправилни изводи, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно обсъждане и
преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е стигнал до
законосъобразни правни изводи. По изложените съображения, решението на районния съд
следва да бъде потвърдено. Предвид изхода от спора пред настоящата инстанция, Община
*** следва да заплати на въззиваемата разноските по делото пред въззивния съд в размер на
800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 186/ 02. 12. 2022 г. по гр. д. № 415/ 22 г. по описа на РС
***.
ОСЪЖДА Община *** да заплати на С. Ш. З. разноските по делото пред въззивния съд
в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4