Р Е
Ш Е Н И Е № 260187
гр.
Пловдив, 18.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на осемнадесети
април две хиляди двадесет и втора година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Елена
Калончева разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3141 по описа на съда за
2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правна квалификация чл.79, ал.1 вр. с чл.240 ЗЗД.
Ищецът Д.Р.М., роден на *** г., с адрес ***, с
Удостоверение за постоянно пребиваване на граждани на ЕС № *****, валидно до *******.,
ЛН ******, моли съда да постанови решение, с което да осъди К.Р.Ф., да му
заплати следните суми: сумата от 34500 евро, лихва за забава върху главницата
по договор за заем от 22.10.2013г., за периода 20.12.2017г. – 20.12.2018г.,
сумата от 57 500 евро, лихви за забава върху главницата по договор за заем от
22.10.2013г., за периода от 20.04.2019г.
до 20.12.2020г., сумата от 17250
евро, възнаградителна лихва за 2017г., с падеж 31.12.2017г., сумата от 29900
евро, възнаградителна лихва, за периода от 18.04.2019г. до 31.12.2020г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответникът на ****г.е
сключен договор за заем на парични средства, по силата на който договор ищецът
е предоставил в заем на ответника сума в размер на 115 000 евро.Твърди, че
съгласно условията на договора сумата е предоставена целево и е била
предназначена за извършване на довършителни работи по собствения на ответника
недвижим имот, представляващ Вила № * в комплекс „******“ в землището на гр. *****,
подробно описан в исковата молба. Твърди, че за обезпечаване на дадената в заем
сума ответникът е учредил на ******г. договорна ипотека върху описания недвижим
имот. Твърди, че ответникът е издал разписка, с която признава, че на *****г. е
получил от ищеца сумата от 115 000 евро по договор за заем от ****г.за
извършване на довършителни работи на собствения на ответника недвижим имот,
представляващ Вила № * в гр. *****. Твърди, че с договора за заем е предвидено
заплащането на възнаградителна лихва в размер на 15 % от дълга, съответно от
неговия остатък. Твърди, че е договорено заемната сума да бъде върната в срок
от 36 месеца от нейното получаване, при което считано от ******. падежът на
задължението е 20.12.2016г. Твърди, че е договорено, че в случай на забава на
изпълнение на задължението по главницата след падежа се дължи лихва в размер на
2.5 % месечно върху неиздължената сума за периода на забавата. Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си
да предостави заемната сума на ответника, като от датата на предаване на парите
ответникът не е изпълнил нито задължението си за заплащане на лихви в цялост,
нито е върнал главницата в уговорения срок. Твърди, че поради неизпълнение на
задължението за връщане на главницата, за периода 20.12.2017г. – 20.12.2020г.
ответникът дължи лихва за забава в размер 2.5% месечно, по 2875 евро месечно
или за 36 месеца общо лихва за забава в размер на 103 500 евро. Твърди, че е
налице неизпълнение на задължението за заплащане на възнаградителна лихва,
която е равна на 15 % на година върху остатъка от дълга или сумата от 17250
евро годишно. Твърди, че възнаградителната лихва се дължи за всяка започната
година. Твърди, че на 22.11.2016г. е направено частично плащане в размер на 10
000 евро, което е погасило частично задължението за лихва за 2014г. до размера
равен на 7250 евро. Твърди, че задължението за лихва за 2017г. е следвало да
бъде заплатено до 31.12.2017г., същото не е изпълнено. Твърди, че задължението
за възнаградителна лихва за 2018г. от 17 250 евро е следвало да бъде заплатено
съответно до 31.12.2018г., за 2019г. – съответно до 31.12.2019г. и за 2020г. –
съответно до 31.12.2020г. Твърди, че към днешна дата посочените задължения за
описания четиригодишен период в общ размер на 69 000 евро не са изпълнени.
По същество ищецът чрез пълномощника си адв. Т. пледира
за уважаване на исковете изцяло, като основателни и доказани, и за присъждане
на разноските в производството.
Ответникът К.Р.Ф., гражданин на *****, роден на ***г. в
*****, постоянен адрес ****, **** *****, в срока по чл.131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен.
Оспорва основателността на иска, като оспорва иска по
основание и размер. Не оспорва, че с ищеца са сключили в гр. ****, ****,
договор за заем от ****г.Оспорва ищецът да е изпълнил задължението си за
предаване на заемната сума. Прави възражение за изтекла погасителна давност за
връщане както на главницата, така и лихвите по заема и на неустойките. Релевира
възражение за прекомерност на уговорената лихва, като уговорена в разрез с
чл.10, ал.2 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на претендираната неустойка.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по
делото писмени доказателства, както и доводите на страните намери за установено
следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо
от доказване, че страните са подписали договор за заем от ****г., сключен в гр.
****, *****.
От представения договор за заем, сключен между ищеца и
ответника на ****г.в гр. ****** /л.7-л.9/, се установява, че страните са се
договорили ищецът да предостави в заем на ответника сумата от 115 000
евро, предназначена за извършване на довършителни работи по собствения на
ответника недвижим имот, представляващ Вила № *, с идентификатор 48619.2.422.4
по КККР на гр. *****, подробно описан в договора за заем /чл.1/, като
ответникът се задължил да върне сумата в срок до 36 месеца от датата на
получаване на заетите средства /чл.4, ал.1/, както и да заплати за ползвания
заем възнаградителна лихва в размер на 15 % върху заетата сума годишно, платима
в края на всяка година от действието на договора, с уговорката, че в случай, че
ответникът погаси частично заема, възнаградителната лихва се начислява върху
оставащата непогасена част от заема /чл.3, ал.1 и ал.2/. Установява се също
така, че страните са договорили лихва за забава на главницата в размер на 2,5 % месечно върху неиздължената сума за
периода на забавата /чл.3, ал.4/ и неустойка при забава на възнаградителната
лихва в размер на 0,05 % за всеки ден просрочие върху просрочената сума /чл.3,
ал.5/. Установява се, че страните са договорили като условие да бъде
предоставена сумата от ищеца на ответника, ответникът да учреди договорна
ипотека върху описания в чл.5 от договора за заем недвижим имот – Вила № *, с
идентификатор 48619.2.422.4 по КККР на гр. ****, находящ се в землището на гр. *****.
От представения по делото нотариален акт за договорна
ипотека върху недвижим имот № ***, том *, рег. № ***, дело № 73/ 2014г. на
нотариус Д. Ч., рег. № ***, с район на действие РС гр. **** /л.12- л.13/ се установява,
че на 14.07.2014г. ответникът е учредил в полза на ищеца ипотека за обезпечаване на предоставената в заем сума в размер на
115 000 евро, заедно с лихвите, неустойките и таксите, върху собствени на
ответника недвижими имоти – самостоятелни обекти в сграда с идентификатори 48619.2.422.4.1, 48619.2.422.4.2,
48619.2.422.4.3 и 48619.2.422.4.4 по
КККР на гр. ****, находящ се в къща № *, представляваща сграда № *, в поземлен
имот с идентификатор 48619.2.422 по КККР на гр. *****.
От коментирания нотариален акт за договорна ипотека се
установява също така, че ответникът е получил от ищеца договорената с договора
за заем от ****г.заемна сума от 115 000 евро на 20.12.2013г.
По делото е представена и разписка, подписана от
ответника, от която се установява, че ответникът е получил от ищеца на ****г.сумата
от 115 000 евро, предоставена по договора за заем от *****., за извършване
на довършителни работи на собствения на ответника недвижим имот, представляващ
Вила * в комплекса „*****“, в землището на гр. ***** /л.18/.
С влязло в сила решение № 260183/ 10.02.2021г.,
постановено по гр. дело № 2491/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив
/л.119-л.121/ ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 115 000
евро, представляваща главница по договор за заем, ведно със законната лихва,
считано от датата на завеждане на исковата молба, както и сумата 34 500 евро, лихва за забава
върху главницата, за периода 20.12.2016г. – 20.12.2017г. и сумата 17 250
евро, възнаградителна лихва за 2016г., с падеж 31.12.2016г.
При така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните изводи от правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства – договор
за заем от *****г., договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим
имоти и разписка за получена сума, безспорно се установява, че между страните е
възникнало облигационно отношение по договор за заем, както и че ищецът е
предал заемната сума на ответника. Неоснователно е възражението на ответника,
че не е получил договорената заемна сума, тъй като по делото са представени
писмени доказателства, съдържащи изричното признание на ответника, че на *****г.
е получил от ищеца сумата от 115 000 евро, предоставена му по сключения
между тях договор за заем от ****г.Изявлението на ответника направено веднъж
пред нотариус и обективирано в нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека, и втори път посредством подписаната от ответника разписка е
недвусмислено, от същото се установява безспорно размерът на получената сума,
датата на получаване, както и че същата е предоставена в заем от ищеца. Отделно
от това, въпросът между страните относно главницата по процесния договор за
заем е решен със сила на присъдено нещо, тъй като с постановеното по гр. дело №
2491/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Пловдив решение ответникът е осъден да
заплати на ищеца сумата от 115 000 евро, представляваща главница по
процесния договор за заем.
На следващо място от събраните по делото писмени
доказателства се установява наличието на договорки за заплащане на
възнаградителна лихва и на лихви за забава.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че вземанията на ищеца за възнаградителна лихва за 2017г. и за
периода 18.04.2019г. – 31.12.2020г. и за лихви за забава за периода
20.12.2017г. – 20.12.2018г. и за периода
20.04.2019г. – 20.12.2020г. са изискуеми. Срокът, в който ответникът е следвало
да върне заемната сума е 36 месеца, считано от датата на получаване на заетите
средства, която дата се установи, че е 20.12.2013г., т.е. падежът за връщане на
главницата е 20.12.2016г.
Възнаградителната лихва е годишна и е платима в края на
всяка година от действието на договора, в случая възнаградителната лихва за
2017г. е с падеж 31.12.2017г., съответно за 2019г. – с падеж 31.12.2019г. и за
2020г. с падеж 31.12.2020г.
Възнаградителната лихва е уговорена в размер на 15 %
върху заетата сума, съответно от остатъка от заетата сума. В случая тъй като
цялата главница в размер на 115 000 евро не е платена от ответника, то
размерът на дължимата възнаградителна лихва се изчислява върху пълния размер на
главницата от 115 000 евро. Така за 2017г. дължимата възнаградителна лихва
е в размер на 17 250 евро. За определяне на размера на възнаградителната
лихва за периода 18.04.2019г. – 31.12.2020г. съдът съобрази, че този период
обхваща 624 дни, изчислено на база 360 дни в годината /всеки месец с по 30 дни/,
при което дължимият размер е 29 902,08 евро (изчислено както следва: 624
дни х 47,92 евро/дневно, последното изчислено като годишният размер на
възнаградителната лихва се раздели на 360 дни /17 250 евро : 360 дни/), което
надвишава претендирания от ищеца размер, с оглед на което искът ще бъде уважен
до предявения от ищеца размер.
Лихвата за забава е уговорена в размер на 2,5 % месечно
върху неиздължената сума. В случая неиздължената сума е равна на цялата
главница от 115 000 евро, при което месечният размер на лихвата за забава
е 2 875 евро. За периода
20.12.2017г. -20.12.2018г. /12 месеца/ дължимата лихва за забава е в
размер на 34 500 евро, изчислена както следва: 12 месеца по 2 875
евро, а за периода 20.04.2019г. – 20.12.2020г. /20 месеца/ е в размер на
57 000 евро, изчислена както следва: 20 месеца х 2875 евро.
По делото не са ангажирани от ответника доказателства,
че извършил пълно или частично погасяване на задължението си за възнаградителни
лихви и лихви за забава, като няма и твърдения за това.
Неоснователно е възражението на ответника, че уговорената
лихва е прекомерна, в разрез с чл.10, ал.2 ЗЗД. Съгласно трайно установената
съдебна практика няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва или
лихва при забавено изпълнение на парично задължение над размера на законната
лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.10,
ал.2 ЗЗД. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или
компесаторна/ е ограничен единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави /в този смисъл решение № 61/
21.10.2015г., т.д. № 894/ 2014г., ВКС, І т.о./. В случая значителния размер на
дължимите лихви е поради периода време, за който се претендира, което пък е
обусловеното от неправомерното поведение на ответника, който при краен падеж
20.12.2016г. не е погасил главницата по договора за заем, поради което съгласно
договора на същия се начислява договорна лихва, защото продължава да ползва
паричните средства на ищеца, както и лихва за забава.
С отговора на исковата молба е направено възражение за
прекомерност на претендираната неустойка. Действително с договора за заем е
предвидена неустойка за забавено плащане на възнаградителната лихва, но тъй
като не е предявен такъв иск за неустойка, то съдът не дължи произнасяне по
така направеното възражение, доколкото същото е извън предмета на делото.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла
погасителна давност на вземанията за лихви. Вземането за лихви се погасява с
изтичането на три години, от деня, в който съответното вземане е станало изискуемо.
В настоящия случай падежът на вземането за възнаградителна лихва за периода
2017г. е 31.12.2017г., съответно исковата молба е подадена на 17.12.2020г.,
т.е. към датата на завеждане на исковата претенция не е изтекъл съответният
давностен срок за вземането за възнаградителна лихва. Исковата претенция за
лихва за забава върху главницата за периода
20.12.2017г.- 20.12.2018г.
не е погасена по давност, тъй
като към датата на подаване на исковата молба- 17.12.2020г., не е изтекъл
тригодишният давностен срок. По отношение на вземанията за възнаградителна
лихва за периода 18.04.2019г. – 31.12.2020г. и лихва за забава за периода
20.04.2019г. – 20.12.2020г. следва да се посочи, че искането за увеличение на
исковете, предявени първоначално като частични, е подадена в съда на
22.03.2022т., като увеличението е допуснато с определение на съда, постановено
в закрито заседание на 11.04.2022г., с оглед на което процесните вземания не се
явяват погасени по давност, тъй като към датата на депозиране на молбата на ищеца
за увеличаване на техния размер не е изтекъл тригодишния давностен срок.
С отговора на
исковата молба е направено възражение за погасяване на вземането за главница по
давност, но същото не следва да бъде разглеждано, тъй като спорът за
дължимостта на главницата по процесния договор за заем е решен с влязло в сила
решение.
С оглед на гореизложеното предявените искове се явяват
доказани по основание и размер, поради което следва да бъдат уважени
изцяло.
В частта по разноските.
С оглед изхода от спора – основателност на исковете,
своевременно заявената претенция за присъждане на разноски и представените
доказателства за това, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски
в общ размер на 23991 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА К.Р.Ф., гражданин на ****, роден на ***г. в ******,
постоянен адрес *****, **** *******, да
заплати на Д.Р.М., роден на *** г., с адрес ***, с Удостоверение за
постоянно пребиваване на граждани на ЕС № *****, валидно до *****г., ЛН ******,
следните суми: сумата 34 500 /тридесет и
четири хиляди и петстотин/ евро, лихва за забава върху главницата от
115 000 евро по договор за заем от 22.10.2013г., за периода 20.12.2017г. –
20.12.2018г., сумата 57 500 евро /петдесет
и седем хиляди и петстотин/ евро, лихва за забава върху главницата от
115 000 евро по договор за заем от *****г., за периода 20.04.2019г. до 20.12.2020г., сумата 17 250 /седемнадесет хиляди двеста и петдесет/ евро,
възнаградителна лихва за 2017г., по договор за заем от ****г., с падеж
31.12.2017г. и сумата 29900 /двадесет и
девет хиляди и деветстотин/ евро, възнаградителна лихва, по договор за заем
от ******г., за периода от 18.04.2019г. до 31.12.2020г.
ОСЪЖДА К.Р.Ф.,
гражданин на ******, роден на ***г. в ********, постоянен адрес *******, *** ******,
да заплати на Д.Р.М., роден на ***
г., с адрес ***, с Удостоверение за постоянно пребиваване на граждани на ЕС № *****,
валидно до *******г., ЛН *******, сумата 23
991 лв. /двадесет и три хиляди деветстотин деветдесет и един лева/,
представляваща разноски за производството по гр. дело № 3141/ 2020г. по описа
на Окръжен съд- Пловдив.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: