№ 6782
гр. София, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря ЙОРДАН С. ДЕЛИЙСКИ
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20231110140942 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявеният от С. Х. П. - В., ЕГН ********** срещу
*****, ЕИК ***** ***** отрицателен установителен иск с правно основание
чл. 439 ГПК с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ
размер от 15685,59 лв., която е предмет на принудително изпълнение по
изп.д. 20239270401221 по описа на ЧСИ С. Л., поради изтекла погасителна
давност.
В исковата молба се твърди, че срещу наследодателката на ищцата е
издаден изпълнителен лист за сумата в общ размер от 15685,59 лв. въз основа
на влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 802/2009 г. по описа на САС и
гр.д. № 3104/2004 г. по описа на СГС в полза на ответното дружество. Излагат
се доводи, че въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.
№ 20128380405827 по описа на ЧСИ М. Б., което е прекратено на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последните изпълнителни действия били
извършени на 19.07.2012 г. Обосновава, че общата петгодишна давност е
изтекла преди образуване на изп.д. № 20239270401221 по описа на ЧСИ С. Л..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът развива
1
подробни съображения в насока, че вземанията не са погасени по давност.
Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства, съобрази законовите разпоредби,
намира следното от фактическа и правна страна:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред, след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Правно легитимирани страни по иска са страните
в изпълнителното производство, като ищецът - длъжник твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е
ответникът - взискател. По своя характер искът е отрицателен установителен,
като се основава на твърдението на ищеца, че не дължи престацията, за която
е осъден с влязъл в сила съдебен акт, предвид настъпили след приключване на
съдебното дирене факти.
За основателността на иска по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът
следва да докаже правния си интерес от предявяване на отрицателен
установителен иск. Ответникът следа да докаже факти, обуславящи спиране
или прекъсване на давността.
Страните не спорят, че срещу наследодателката на ищцата е издаден
изпълнителен лист за сумата в общ размер от 15685,59 лв. въз основа на
влезли в сила съдебни решения по гр.д. № 802/2009 г. по описа на САС и гр.д.
№ 3104/2004 г. по описа на СГС в полза на ответното дружество, както и, че
въз основа на процесния изпълнителен лист е образувано изп.д. №
20128380405827 по описа на ЧСИ М. Б., което е прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, като последните изпълнителни действия са извършени на
19.07.2012 г. Страните не спорят, че въз сонова на гореописания
изпълнителен лист е образувано ново изп.д. № 20239270401221 по описа на
ЧСИ С. Л. срещу ищцата. Не е спорно между страните и се установява от
писмените доказателства по делото, че през 2010 г. е наложена възбрана на
недвижим имот на наследодателката на ищцата в полза на ответното
дружество.
Не е спорно между страните и се установява от писмените доказателства
по делото, че върху същия имот е вписана възбрана на 08.08.2016 г. в полза на
2
друг взискател на длъжницата Ваня Стоянова – наследодателка на ищцата въз
основа на постановление за налагане на възбрана на ЧСИ Р. А. по изп.д. №
20168480400888. Доколкото възбраната е върху един и същ имот и
възбраната, наложена в полза на ответника предхожда по време, наложената
възбрана в полза на взискателя по изп.д. 888/2016 г., то ответникът е
присъединен по право взискател на основание чл. 459 ГПК.
Спорно по делото е дали изпълнителните действия, извършени по изп.д.
№ 20168480400888 спират давността за вземанията на присъединен по право
взискател.
От материалите на изп.д. № 20168480400888 се установява, че до
изпълнение, насочено върху възбранения имот не се е стигнало. Нещо повече,
самият ответник твърде, че върху въпросният имот е наложена нова възбрана
през 2023 г. по новообразуваното изпълнително дело.
Съдът намира, че всеки един от взсиактелите несъмнено е отделна страна
в отделно изпълнително производство (съответно и в отделно процесуално
правоотношение с изпълнителния орган). Безспорно за осъществяването на
всяко притезание, удостоверено с изпълнителен лист или друг признат от
закона юридически акт, съществува отделно право на принудително
изпълнение и упражняването на всяко право на принудително изпълнение
дава повод за отделен изпълнителен процес като система от процесуални
права и задължения, чрез които той се развива. Тази процесуална
характеристика има своето конституционно основание (чл. 56 Конст.),
доколкото правото на принудително изпълнение е проявление на правото на
защита – всеки правен субект, засегнат от конкретно правонарушение,
разполага с възможност сам да защити своите права и законни интереси, като
упражни самостоятелно правото си на защита.
В случаите, в които се присъединяват взискатели по право в
изпълнителните дела общото между последните е еднаквостта на обекта, от
който те целят да получат удовлетворение. Имущественият обект, от своя
страна, е неразривно свързан с приложимите начини на изпълнение
(изпълнителни способи), уредени в ГПК. В този контекст, така както по
своето естество всеки изпълнителен способ срещу определено секвестируемо
имущество на длъжника представлява особен изпълнителен процес, който се
урежда от важащите само за него особени правила, както и от общите
3
правила относно всички изпълнителни способи, така и принудителното
изпълнение по искане на всеки един от взискателите съставлява
самостоятелен изпълнителен процес, в рамките на който страната може да
извършва самостоятелни процесуални действия, съответно – да настъпват
самостоятелни основания за неговото спиране и прекратяване. Съдът намира,
че както не съществува никаква пречка изпълнението по отношение на
първоначалния или присъединения взискател да се прекрати поради това, че
изпълнителният лист в негова полза е бил обезсилен (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК)
или че длъжникът е платил преди започване на изпълнителното производство
(чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК); не съществува пречка длъжникът или друг кредитор
успешно да оспори вземането на присъединен кредитор (чл. 439, ал. 1 във вр.
с чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, чл. 464 ГПК). Във всички тези случаи юридическото
основание за спиране или прекратяване на изпълнението не засяга правото на
принудително изпълнение на друг(и) кредитор(и) – то касае единствено
процесуалните права на конкретния кредитор, по отношение на когото
съответните правнорелевантни факти от хипотезиса на правната норма са
настъпили; правните последици от спирането и прекратяването на
изпълнението настъпват единствено в неговата правна сфера.
Поради изложеното съдът намира, че изпълнителните действия,
извършвани от първоначалния взискател не прекъсват давността по
отношение на присъединения по право взискател. Не се твърди и не се
представят доказателства да са извършвани изпълнителни действия,
прекъсващи давността, от постановяване на Тълкувателно решение №
2/26.06.2025 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, поради което СРС приема,
че петгодишната погасителна давност е изтекла преди образувано на ново
изпълнително дело от ответника през 2023 г. и искът следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на
разноски има ищецът в размер на 2439,10 лв., съобразно представените
доказателства и уважено направено своевременно от ответника в отговора на
исковата молба възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
поради липса на фактическа и правна сложност.
Мотивиран от горното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
439 ГПК, че С. Х. П. - В., ЕГН ********** не дължи на *****, ЕИК *****
сумата в общ размер от 15 685,59 лв., която е предмет на влезли в сила
съдебни решения по гр.д. № 802/2009 г. по описа на САС и гр.д. № 3104/2004
г. по описа на СГС и изп.д. 20239270401221 по описа на ЧСИ С. Л., поради
изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *****, ЕИК ***** да заплати
на С. Х. П. - В., ЕГН ********** сумата в размер на 2 439,10 лв.,
представляваща съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5