Решение по дело №360/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. Ч. от гр. Троян, чрез пълномощника адв. И. Р.-С. от АК гр. Ловеч, против Решение № 62/06.06.2024г., постановено по АНД № 79/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденото с посоченото съдебно решение наказателно постановление.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Д. К. Ч., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. И. Р.-С. от АК гр. Ловеч.

Ответникът по делото Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, редно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Ц. П. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да се потвърди решението на Районен съд гр. Троян като правилно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Троян е образувано по жалба на касатора Д. К. Ч. против Наказателно постановление № 23-0359-000352 от 14.12.2023г., издадено от М. И. Б. – Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с което на Ч. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Административнонаказателната отговорност на Д. К. Ч. е била ангажирана за това, че на 26.11.2023г. в 00:40 часа, в гр. Троян, на [улица], с посока на движение от [жк] към гр. Ловеч, управлява личния си лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № [рег. номер], като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, на заснежена пътна настилка, на дясна крива, излиза в ляво по посоката си на движение и се блъска в метално електрическо табло, собственост на „ЕРМ Запад“ АД. В наказателното постановление е отразено, че с горното Д. К. Ч. виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и че същото е издадено въз основа на АУАН серия GA № 980721 от 26.11.2023г., съставен от Ц. П. Х. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Районен съд гр. Троян е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

Настоящият касационен състав намира Решение № 62/06.06.2024г., постановено по АНД № 79/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, като районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е доказано по несъмнен начин. Съдът е кредитирал показанията на разпитаните в съдебна зала трима свидетели, които са посетили местопроизшествието. От техните показания се е установило, че сигналът в ОДЧ на РУ Троян е получен от гражданин, живущ на адреса, който през нощта е чул силен удар, както и че автомобилът, управляван от жалбоподателя е бил с летни гуми и целият бил покрит със сняг поради обилния снеговалеж. Свидетелите са установили, че лекият автомобил се е блъснал в едната врата на металното електрическо табло, както и в колона между блоковете, като е имало нанесени щети по таблото. Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено и, че Чакърски е управлявал лекия автомобил „БМВ 320Д“ с рег. № [рег. номер], с който е извършено нарушението, като е посочил, че самият жалбоподател не отрича този факт. Посочено е в решението също, че Д. К. Ч. е обяснил на полицейските служители, че работи в охранителна фирма и е пътувал за работното си място, както и че от показанията на свидетелите Ц. Х., Б. К. и И. Х. се е установило, че Чакърски е самокатастрофирал в метално електрическо табло, собственост на „ЕРМ Запад“ АД, за което нарушение му е съставен АУАН, подписан от него без възражения.

Настоящият касационен състав намира така направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила. Аргументирано съдът е приел възраженията на жалбоподателя за неоснователни.

Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил Наказателното постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт и напълно неоснователно е отразеното в касационната жалба, че районният съд не е преценил правилно всички доказателства и най-вече снимковия материал, „извратил ги е“ и грешно е възприел фактическата обстановка.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. В конкретният случай от доказателствата по делото се налага извода, че Д. К. Ч. е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като при управлението на лекия автомобил не е съобразил скоростта на движение на същия с пътните условия – заснежена пътна настилка, поради което на дясна крива е излязъл в ляво по посоката си на движение и се е блъскал в метално електрическо табло. Както в АУАН, така и в НП, ясно е посочено с кои от посочените в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП обстоятелства не се е съобразил водача на МПС. Неоснователно е и възражението по касационната жалба, че не са налице нанесени щети по металното електрическо табло, тъй като не се виждат такива щети на снимките, както и че свидетелите са се „наговорили да говорят еднакво“. Първоинстанционният съд не е имал основания да не кредитира с доверие показанията на тримата разпитани свидетели, които еднозначно са заявили в съдебно заседание, че е имало щети по вратата на металното електрическо табло и правилно е приел, че това обстоятелство е доказано. Като аргумент за липсата на материални щети, в касационната жалба адв. И. Р.-С. е посочила, че наказателното дело е приключило със споразумение, поради липса на причинени вреди. Следва да се обърне внимание, че наказателното производство по НОХД № 376/2023г. по описа на Районен съд гр. Троян, образувано срещу Д. К. Ч. е било по обвинение за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК и причинените вреди не са елемент от фактическия състав на това деяние, за да бъдат пречка за сключване и одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното производство.

Неоснователно е и възражението за нарушаване на принципа „ne bis in idem“, тъй като жалбоподателят не е наказан два пъти за едно и също деяние. Наказателната му отговорност е ангажирана за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК, а административнонаказателната отговорност – за извършено административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Изложените от първоинстанционният съд мотиви за законосъобразност на Наказателното постановление, са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал и се споделят от настоящия касационен състав. Последният споделя и правните изводи на решаващия съд за законосъобразност на издаденото наказателно постановление.

С наказателното постановление е наложена фиксираната в разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП по вид и размер санкция, а именно – глоба в размер на 200 лева. Предвид това съдът счита, че административното наказание е съобразено с разпоредбите на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и отговаря на целите на наказанието, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

Правилно, както административнонаказващият орган, така и първоинстанционният съд, са констатирали, че в случая извършеното от жалбоподателя деяние не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.

Предвид изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 62/06.06.2024г., постановено по АНД № 79/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 62/06.06.2024г., постановено по АНД № 79/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.