РЕШЕНИЕ
№ 497
гр. гр. Хасково, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Ваня З. Кирева
в присъствието на прокурора М. Ст. К.
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20255640100416 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ от Н. М. Г., ЕГН **********, с адрес:
**************, съдебен адрес: ***********, адв. Б.И.К., член на САК против Прокуратура
на Република България.
Ищецът твърди, че на 14.02.2023 г., в гр. Хасково в следобедните часове, при
управление на лек автомобил марка „*********", с рег. № ****** бил спрян на ул. Мъглиж"
№ 7 в града, при рутинна проверка от служители на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково,
сектор „Противодействие на криминалната престъпност". В сградата на РУ- Хасково
ищецът бил тестван за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Draeger
Drug Check 5000" с № ARMJ-0048, като уредът отчел употреба на „амфетамин". С оглед на
установеното нарушение спрямо ищеца бил съставен АУАН с бл. № 052883/14.02.2023 г. от
служител на РУ-Хасково при ОД на МВР- Хасково, както и ЗППАМ № 23-1970-
000022/14.02.2023 г. и му било временно отнето свидетелството за правоуправление, до
решаване на въпроса за наказателната отговорност, но за не повече от 18 месеца, за
извършеното от него нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Предвид констатираното деяние, а
именно управлението на МПС под въздействието на наркотични вещества, установено с
техническо средство, било образувано ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на
МВР-Хасково, представляващо пр.пр. № 764/2023 г. по описа на РП-Хасково за осъществено
престъпление от Н. М. Г. по чл. 343б, ал.3 от НК. Тъй като ищецът не бил съгласен с
1
отчетения резултат на техническото средство и не бил употребявал наркотични вещества,
дал биологичен материал за изследване, а именно кръв и урина, поради което била назначена
и изготвена съдебна химико-токсилогична експертиза във ВМА гр. София. Видно от
заключенията на извършените изследвания на представените проби, не се установило
наличието на наркотични вещества, поради което образуваното ДП № 177/2023г. по описа на
РУ- Хасково при ОД на МВР-Хасково било прекратено с постановление на прокурор от РП-
Хасково на 02.08.2023 г. на основание чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК.
Поддържа се в исковата молба, че в следствие на издадените Заповеди от ОД на МВР-
Хасково, с които били приложени принудителни административни мерки и образуваното във
връзка с тях наказателно производство, ищецът бил лишен от възможността да ползва както
собствения си лек автомобил, така и следвало да преустанови работата си в *********, тъй
като там работел като ***** в куриерска фирма. С оглед действията на разследващите
органи по образуваното досъдебно производство, което впоследствие било прекратено
поради липса на извършено престъпление, ищецът претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от
неоснователното обвинение, което станало достояние на целия му социален кръг - приятели,
близки и роднини. Ищецът се затворил в себе си, като избягвал да излиза от дома си,
предвид факта че приятелите му разбрали за случая и част от тях спрели да общуват с него,
сочейки че е наркоман. Ищецът от няколко години работел във Федерална Република
*********, като ***** в куриерска фирма. Основните му задължения били да разнася пратки
от един район на ********* до друг. След отнемането на щофьорската му книжка, той бил
принуден да напусне добре платената си работа и да се завърне в България. Освен това били
причинени ред неудобства и в ежедневието му. Трябвало да ангажира свои познати да го
карат на различни места. Доста често му се е налагало да ползва услугите на такси. Отделно
от това, след отнемане на свидетелството му за управление на моторно преводно средство,
ищецът останал значителен период без работа, тъй като за дейността, която извършвал се
изисквало свидетелство за управление на МПС. Така, по време на седем месечния период на
воденото срещу ищеца досъдебно производство, той претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в тревожност и притеснения, довели до негативни чувства и психо-
емоционален срив. Периодът на емоционалния дискомфорт продължил повече от седем
месеца и до настоящия момент. Независимо, че срещу ищеца не било повдигано обвинение,
наказателното производство се водило именно срещу него за престъпление по чл.343б ал.3
НК, което създало в изключително голяма степен чувства на унижение и срам у него.
Според ищеца, в случая били налице законовите предпоставки за ангажиране
отговорността на Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Хасково за вреди, по
смисъла на чл. 2 ал. 1 т.3 ЗОДОВ поради това, че на първо място било налице
незаконосъобразно обвинение против него, осъществено с действията на Прокуратурата,
доколкото срещу същия било образувано и водено наказателно производство, а
впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното не е престъпление.
Настъпили преки и непосредствени вреди от незаконния акт на прокуратурата по воденото
2
досъдебно производство срещу него. Тези вреди в неимуществен план засегнали психиката
на ищеца чрез продължилия в продължение на повече от седем месеца емоционален стрес, с
оглед воденото наказателно преследване. Налице била и причинно-следствена връзка между
действията на ответника и настъпилия вредоносен резултат. На ищеца били причинени и
имуществени вреди, предвид факта, че е бил освободен от работа, че му е била отнета
шофьорската книжка и не е можел да изпълнява служебните си задължения, а заплатата му е
била около 2 000 евро на месец. Така, на ищеца се следвало обезщетение за причинените му
неимуществени и имуществени вреди от образуваното и водено срещу него наказателно
производство. Налице било отрицателно въздействие върху него, което рефлектирало върху
самооценката му, достойнството му и цялостния начин на живот. След образуване на
наказателното производство, независимо, че ищецът бил убеден в правотата на своите
действия, същият изпитал разочарование, потиснатост, нервно напрежение и големи
неудобства от факта, че срещу него е образувано наказателно производство, което
впоследствие е било прекратено поради липса на престъпно деяние.
Предвид гореизложеното и на основание с чл.2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, ищецът намира, че
за него е налице правен интерес да претендира по съдебен ред изплащане на обезщетение, за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на образуваното и водено срещу него
наказателно производство, а имено ДП № 177/2023 г. по описа на РУ - Хасково при ОД на
МВР-Хасково.
По изложените съображения се иска от съда да постанови решение, с което да бъде
присъдена в полза на ищеца сумата от 5000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на образуваното наказателно производство за
извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК на 14.02.2023 г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 14.02.2023 г. до окончателно й изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът - Прокуратура на Република България оспорва иска. Счита го за
недопустим и неоснователен.
Според изложеното в отговора, предявеният иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3
ЗОДОВ е недопустим, тъй като в хода на разследването, ищецът не е бил привличан като
обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 НК. Спрямо ищеца не била прилагана мярка за
процесуална принуда, както и не били извършвани с негово участие процесуално-
следствени действия. Наказателното производство приключило в неговата досъдебна фаза
/14.02.2023 г. - 02.08.2023 г./ в сравнително кратък период. За вреди от 24-часовото
задържане по реда на ЗМВР, съставянето на АУАН, налагане на ПАМ „прекратяване на
регистрацията на ППС" и ,,временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца", т.е. за действия, извършени от административен
орган, не съставлявали процесуални действия, осъществени в рамките на наказателното
производство, респ. Прокуратура на РБ не била пасивно-легитимирана да отговаря.
Ответникът намира предявеният иск за изцяло неоснователен по отношение
3
претендираните неимуществени вреди като го оспорва по основание и размер. Исковата
претенция била недоказана. Оспорва се обстоятелството, че спрямо ищеца е било
образувано и се е водило процесното досъдебно производство. След реформата на НПК /ДВ
бр. 63 от 4.08.2017 г., в сила от 5.11.2017 г./, наказателните производства се образували по
факта на деянието, а не срещу конкретно лице. Ответникът излага насрещно твърдение, че
спрямо ищеца не е било образувано и не се е водило досъдебно производство, също предвид
и липсата на повдигнато и предявено обвинение спрямо него.
При условията на алтернативност, ответникът намира претенцията за прекомерна.
Възразява се срещу размера на претендираното обезщетение от 5000 лева за неимуществени
вреди. Предявеният иск срещу Прокуратурата на Република България и претендираната с
него сума била явно завишена и не била съобразена с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, трайната
съдебна практика, както и с обществено - икономическите условия в страната, както и на
съдебната практика по аналогични случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Размерът на
обезщетението не следвало да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Изложените
обстоятелства в исковата молба не сочели на необичайно претърпени неудобства от
воденото досъдебно производство. Претенцията не била съобразена с вида, характера и
интензитета на упражнената принуда. Наказателното производство приключило само в
неговата досъдебна фаза /14.02.23 г. - 02.08.23 г./ и продължило сравнително кратко. В
случай, че се докаже наличието на увреждане, то същото било от най-ниска степен предвид
краткия период на продължителност на воденото досъдебно производство - шест месеца.
Оспорва се и претенцията на ищеца за отговорност на Прокуратурата на Република
България за вреди, произтичащи от трудовото правоотношение на ищеца с негов
работодател в друга страна от ЕС. Касаело се за автономно договорно трудово
правоотношение, основано изцяло на волята и преценката на страните в правоотношението,
без това да има връзка и зависимост с каквито и да е актове и действия на органите на
Прокуратурата на Република България.
Оспорва се изцяло и акцесорната претенция за законна лихва от посочената дата в
исковата молба - 14.02.2023 г. В процесния случай, при доказана допустимост и
основателност на претенциите по чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ, лихвата била дължима от датата,
на която постановлението за прекратяване на наказателното производство от 02.08.2023 г. на
Районна прокуратура-гр.Хасково придобило стабилност - за която дата не се съдържали
твърдения в исковата молба, не били ангажирани и доказателства.
По тези съображения, ответникът моли съдът да отхвърли като неоснователен и
недоказан, както по основание, така и по размер, предявеният иск. При условията на
алтернативност, се иска да бъде определено максимално ниско обезщетение за претърпени
неимуществени вреди.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
4
Страните не спорят, а и от приетите писмени доказателства, вкл. и тези съдържащи се
в ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр.
№ 764/2023 г. по описа на РП-Хасково, се установява, че на 14.02.2023 г. около 16.50 часа
при управление на лек автомобил марка „*********", с рег. № ******, в гр. Хасково, на ул.
„Мъглиж" № 7 ищецът Н. М. Г. е бил спрян за проверка от служители на РУ-Хасково при ОД
МВР - Хасково, сектор „Противодействие на криминалната престъпност". Бил отведен в РУ
– Хасково при ОД МВР – Хасково, където бил тестван за употреба на наркотични вещества
или техните аналози с техническо средство „Draeger Drug Check 5000" с фабр. № ARMJ-
0048. Съгласно съставения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с рег. № 1970-р-5334/14.02.2023 г., взетата в 15.02 часа проба
отчела наличие на амфетамин. Проверяващият служител на МВР издал талон за медицинско
изследване с бл. № 116884 и холограмни стикери № А061587 съобразно избрания от ищеца
метод – медицинско и химическо изследване. Ищецът Н. М. Г. се явил в СО МБАЛ Хасково
АД, където на 14.02.2023 г. в 18.00 ч. му е била взета кръвна проба, както и е дал проба от
урина за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма
му, видно от протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба
на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (л.22 от приложеното в цялост
ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково).
На същата дата на ищеца бил съставен АУАН серия АД с бл. № 052883/14.02.2023 г.
за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП /забрана водачът на пътно превозно
средство да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози/. Актът е
подписан от ищеца без да са вписани възражения.
След съставянето на АУАН със заповед на полицейски инспектор от РУ-Хасково при
ОД МВР - Хасково от 14.02.2023 г. на ищеца е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на свидетелството му за
правоуправление на МПС /до решаването на въпроса за отговорността му, но не за повече от
18 месеца/. Заповедта е връчена редовно на ищеца на същата дата, не е била обжалвана и е
влязла в сила.
Установява се на следващо място от приложената заповед за задържане на лице с рег.
№ 1970зз-67/14.02.2023 г., издадена от служител в сектор „Криминална полиция“ при РУ –
Хасково, че ищецът е бил задържан от полицейските служители за срок от 24 часа, на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
С писмо от 15.02.2023 г., разследващ полицай при РУ – Хасково е уведомил Районна
прокуратура – Хасково, че на основание чл.212 ал.3 НПК, т.е. с първото действие по
разследване – разпит на свидетел е образувано досъдебно производство за това, че на
14.02.2023 г. в гр.Хасково е управлявано моторно превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози - престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
В хода на разследване по досъдебното производство са извършени редица
процесуално-следствени действия, сред които разпит на свидетели, събиране на писмени
5
доказателства, извършване на химикотоксикологична експертиза и други, като същото е
приключило с мнение на разследващия полицай за прекратяване на наказателното
производство от 31.07.2023 г. Ищецът Н. М. Г. в хода на наказателното производство не е
разпитван в качеството на свидетел, спрямо него не е било повдигнато и предявено
обвинение, респ. не са били взети мерки за неотклонение или други мерки за процесуална
принуда.
От представеното и прието като доказателство по ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-
Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо пр.пр. № 764/2023 г. по описа на РП-
Хасково заключение на съдебна химикотоксилогична /токсихимична/ експертиза с рег. № И-
6731/20.07.2023 г., изготвена от вещите лица И.Е. – химик и д-р И.И. – съдебен токсиколог
при специализирана Химикотоксилогична лаборатория към ВМА – София, от извършените
изследвания на предоставените биологични проби, взети от лицето Н. М. Г., не се установява
наличие на наркотични вещества.
С постановление от 02.08.2023 г. на прокурор при РП - Хасково, на основание чл. 243,
ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, наказателното производство по ДП № 177/2023 г. по
описа на РУ-Хасково, представляващо преписка вх. № 764/2023 г. по описа на Районна
прокуратура – Хасково, водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е прекратено.
В подкрепа на твърденията си за това, че е работил в чужбина ищецът представя и
Фиш за брутно и нетно възнаграждение за м. ноември 2022 г. на Н. Г. на немски език и
Удостоверение за регистрация за социално осигуряване на Н. Г. на немски език от 10.12.2020
г., придружени с надлежен превод на български език, съгласно чл.185 ГПК.
По делото са събрани и гласни доказателства по искане на ищеца посредством рапита
на свид. Р.М.Г. – негова сестра.
От разпита й се установява, че след 24- часовото задържане на брат й на 14.02.2023 г.
във връзка с извършената проверка за наркотици, той си направил закупен от него тест,
който отчел отрицателен резултат, бил убеден, че тестът е грешен. На самата проверка тя
също присъствала като била с друг автомобил. Баща им също много се ядосал на ищеца,
скарали се и не си говорили около шест месеца докато ищеца не си вземе шофьорската
книжка обратно, мислел го за наркоман. Самата свидетелка също се усъмнила в брат си.
Свид. Р.Г. описва ищеца като ведър човек, контактен, засмян и лъчезарен. След случката той
загубил работата си в *********, свързана с куриерска фирма. Освен това ищецът бил
изоставен и от своята приятелка, която също се усъмнила, че той употребява наркотици.
Родителите им също се отдръпнали от него, както и по-голяма част от приятелите му.
Понесъл и парични загуби освен от това, че не може да работи в *********, още и поради
това, че се налагало да използва такси, за да се предвижва по времето, когато СУМПС му
било отнето. Плащал данъци за автомобила си, но не можел да го използва. От тогава брат й
се променил, защото го отбягвали и казвали, че е долен наркоман. Затворил се в стаята си и
въобще не излизал. Свалил килограми и много трудно преживял периода докато излезе
резултата от експертизата.
6
Съдът кредитира изцяло тези показания, естествено съобразно правилото на чл.172
ГПК, доколкото същите са логични и последователни, отразяват непосредствени и лични
възприятия и кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ/, който е процесуално
допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен като съображенията за това са
следните:
Съдът е сезиран с иск с правно основание иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата за вреди от прекратено досъдебно
производство. Според цитирана разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
За да се ангажира отговорността на държавата за действия или бездействия на нейни
органи или длъжностни лица следва да се проведе доказване на няколко кумулативно
изискуеми елемента на фактическия състав на цитираната норма, при пълно и главно
доказване от страна на ищеца, а именно: повдигане на обвинение за извършено
престъпление, прекратяване на наказателното производство поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и
повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна
връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата
на чл. 52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че
справедливостта, като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение, не се
определя от субективната преценка на съда, а от преценка на множество обективни
компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването,
ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените
душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на
засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на взетите
мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е
отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли
е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по
делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
7
В случая ищецът не е бил привлечен като обвиняем по ДП № 177/2023 г. по описа на
РУ-Хасково, като по въпроса: "Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за
ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато
прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и
ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем", който е ключов за изхода на
настоящото производство, е образувано тълк. дело № 2/2025 г. на ОСГК на ВКС, което е
висящо.
Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди,
включително и когато ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем, ако същият е
заподозрян в извършването на престъплението, за което е образувано досъдебно
производство. Отговорността по ЗОДОВ, която представлява специфично проявление на
деликтната отговорност по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, се носи при неоправдана намеса от стана
на държавата в личната сфера на засегнатия, чрез актовете на разследващите органи,
прокуратурата или съда. Специфика на отговорността по ЗОДОВ е, че тя възниква и при
правомерни действия на съответните длъжностни лица, които са довели до противоправен в
резултат. Противоправността се изразява в накърняване на абсолютни неимуществени права
на засегнато лице – свобода, достойнство, добро име и пр. При тълкуване разпоредбата на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ следва да се държи сметка, че ЗОДОВ урежда имуществените
последици от действията на държавните органи, които проследици са изцяло
гражданскоправни, поради което и разпоредбите на ЗОДОВ следва да се тълкуват извън
тясно понятийните рамки на НПК. Обвинение в извършването на престъпление по смисъла
на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е възможно да бъде налице, без оглед на това дали лицето е
привлечено като обвиняем по реда и при спазване изискванията на НПК. Подобна хипотеза
би могла да възникне и когато привличането по реда на НПК е осъществено при допуснато
съществено процесуално нарушение, което опорочава това процесуално действие. В тази
връзка следва да се посочи, че привличането на едно лице като обвиняем в наказателния
процес представлява формален акт, който може да се осъществи по два начина с
постановлението по чл. 219, ал. 1 НПК или със съставянето на протокола от първото
действие по разследването по чл. 219, ал. 2 НПК.
В настоящото производство се установява, че е образувано досъдебно производство,
водено за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, за това на 14.02.2023 г., е констатирано, че Н.
М. Г. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещевства – амфетамин, без лицето да
е било привличано като обвиняем. Няма спор и относно факта, че наказателното
производство е прекратено с Постановление от 08.02.2023 г. на прокурор при РП – Хасково
поради установяване чрез химикотоксикологична експертиза на липса на наркотични
вещества в кръвта и урината на изследваното лице. Безспорно е и това, че при проверката,
той е задържан за 24 часа в поделенията на МВР и временно му е отнето СУМПС.
В конкретния случай формално наказателното производство е образувано не спрямо
конкретно лице и ищецът не е бил привличан като обвиняем по него. От друга страна няма
8
съмнение, че именно срещу ищеца като автор на формалното престъпление по чл. 343б ал. 3
НК е заведено досъдебното производство и въпреки че той не е привлечен като обвиняем, а
наказателното производство е прекратено, ангажирането на отговорността на държавата е
налице. Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно установено от практиката на ВКС /напр.
Определение № 277/09.04.2020 г. по гр. д. № 880/2020 г. на ВКС, III г. о. – "Когато
досъдебното наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от
наказателното преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши
престъпното деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от
момента, в който е узнал за образуваното наказателно производство. "; Определение №
840/07.12.2020 г. по гр. д. № 2124/2020 г., III г. о.; Решение № 431/11.04.2016 г., гр. д. №
2329/2015 г., IV г. о.; Определение № 610/03.07.2018 г. по гр. д. № 1586/2018 г.; Решение №
5/05.03.2021 г. по гр. д. № 1984/2020 г., III г. о. и др. /.
С решение № 50084/30.05.2023 г. по гр. д. № 1961/2022 г. на ВКС, ІІІ г. о. е прието, че
прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за неимуществени вреди,
причинени от наложените принудителни мерки "задържане за 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР и "временно отнемане на свидетелство за управление на МПС" до решаване на
въпроса за отговорността по чл. 171, ал. 1, т. 1б. "Б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343б, ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на доказателства за
извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение. Посочено е в мотивите на
съдебния акт, че искът по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно
упражнена принуда при или по повод на повдигнато обвинение. Следователно за
неоснователно упражнената принуда срещу уличеното лице, дори когато не е повдигнато
обвинение, а наказателното производство е прекратено поради липса на доказателства,
отговорността е на прокуратурата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В обобщение следва да
се посочи, че отговорността на държавата за вреди от дейността на правозащитните органи
не се влияе от това чрез кои органи тя е действала, което е от значение само за процесуалната
легитимация. В този смисъл са решение № 34/01.02.2010 г., по гр. д. № 2007/2008, ІV гр. о.,
решение № 4/24.01.2011 г. по гр. д. № 855/2010 г. ІV гр. о. и решение № 310/29.10.2013 г. по
гр. д. № 1384/2012 г., ІV г. о.
В тази връзка е и приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г., постановено
по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на ОСГК на ВКС на РБ, като в мотивите на акта е
посочено, че прокурорът е държавен орган, който проверява съставлява ли деянието
престъпление по смисъла на НК и правилна ли е квалификацията, има ли основание за
прекратяване, спиране или разделяне на наказателното производство, събрани ли са
доказателства по делото, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинение от доказателствата по делото.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице незаконно обвинение в
извършване на престъпление, поради което за Н. М. Г. е възникнало правото да търси
9
репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл. чл. 2 ЗОДОВ вредите се изразяват в
емоционални, психически, психологически страдания на пострадалия, накърнена чест,
достойнство, добро име в обществото, както и физиологични страдания, свързани с промяна
в здравословното състояние на пострадалия.
В исковата молба са посочени, че това са неимуществени вреди, изразяващи се в
неудобство, безпокойство, срам и стрес, тревожност и притеснения от неоснователното
обвинение, което станало достояние на целия му социален кръг - приятели, близки и
роднини. Макар в случая да се претендират неимуществени вреди, се твърдят в
обстоятелствената част на исковата молба и наличие на имуществени такива, а именно
лишаване от възможността на ищеца да работи в ********* предвид временното отнемане
на свидетелството му за правоуправление и необходимостта от извършване на разходи във
връзка с поддръжката на неизползвания лек автомобил като заплащане на данъци,
използване на такси за предвижване и др. под. Представените в тази връзка писмени
доказателства от ищеца, доказващи, че през 2020 г. той е започнал работа в *********, а
през м. ноември 2022 г. е получл заплата в размер над 2000 евро, обсъдени съвкупно с
показанията на свид. Р.М.Г. водят до извод, че вероятно и такива вреди са претърпени от
ищеца вследствие на образуваното спрямо него в България наказателно производство, но
предвид липсата на категорични доказателства за техния размер, както и на искане за
присъждането на такива, посочените факти следва да се коментират в контекста на
неудобствата, причинени на ищеца. От кредитираните гласни доказателства на свид. Р.Г. се
установява, че случилото се е отразило крайно негативно на психиката на Н. М. Г. – влошил
отношенията си с приятелите си, които се отдръпнали от него, със своите родители като й
баща му смятал, че той е наркоман, разделил се с приятелката си, затворил се в себе си,
отслабнал, загубил и работата си в чужбина, променил начина си на живот. Освен това
преобладаващата съдебна практика приема, че е нормално по време на цялото наказателно
производство лицето да изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и страх от
осъждане. Дори и при липса на изрично доказване на тези страдания следва да се приеме, че
се дължи обезщетение именно за обичайните неимуществени вреди /така Решение №
165/16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г., III г. о., ВКС, Решение № 270/16.02.2018 г. по гр. д.
№ 284/2017 г., IV г. о., ВКС/. В конкретния случай се установиха обичайните последици,
които всеки би изпитвал в подобна ситуация, като следва да се прецени и факта, че става
въпрос на млад мъж – на 35 години към момента на образуване на производството, което е
водило нормален живот, бил е трудово ангажиран в чужбина. В понятието неимуществени
вреди се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпени
болки и страдания, които формират общото негативно въздействие върху физиката и
психиката на потърпевшия. Фактът на незаконното обвинение, задържане за 24 часа,
отнемане на свидетелството за правоуправление са изиграли негативна роля и са довели до
ограничаване възможността за водене на обичайния начин на живот. Съвсем естествено е
страната да се е чувствала неловко пред близки и познати и да ограничи социалните си
контакти, в какъвто дух са и показанията на разпитания свидетел.
10
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът съобрази
всички обстоятелства по делото, разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и ППВС № 4/23.12.1968 г. във
връзка с ТР № 3/22.04.2005 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2004 г. по описа на
ОСГК на ВКС на РБ, и изхождайки от това, че понятието справедливост не е абстрактно
понятие, намира че в конкретния случай дължимото обезщетение следва да се присъди в
размер от 2000 лв. Справедливият размер на обезщетението, съгл. чл. 52 ЗЗД е функция на
обективно съществуващите в действителността критерии, които се прилагат спрямо
конкретните обстоятелства. Това в общия случай са вида и интензитета на неимуществените
вреди, личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът на живот,
семейната среда, професионалната ангажираност, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените
процесуални действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда,
отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на
обвинението, постановяване на осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет
и медицинската прогноза за развитието на заболяването.
В настоящия случай само за незначителна част от тези обстоятелства не са събирани
доказателства от страна на ищеца. Така, при конкретната преценка на размера на
обезщетението, ще следва да се вземе предвид, че се касае за едно досъдебно производство,
продължило 6 месеца, извършено е полицейско задържане за 24 часа, като
процесуалноследствените действия се изразяват във вземане на биологични проби и
назначаване на експертиза, не е налице публичното оповестяване на производството. Не се
установи и влошаване на здравословното състояние на ищеца. Установява се, че воденото
производство е довело до професионални и семейни проблеми, трудност в обичайния ритъм
на живот, предвид затрудненията в придвижването, настъпилото ограничение на
приятелския кръг. От съществено значение е и финансовото отражение върху ищеца на
воденото досъдебно производство, тъй като към 14.02.2023 г. – датата на отнемането на
свидетелството му за правоуправление, за същия е съществувала обективна невъзможност да
изпълнява трудовите си задължения в куриерска фирма в *********. Следва да се отчете и
факта, че лицето е с чисто съдебно минало, доколкото е настъпила реабилитация за
единственото му осъждане като напълнолетен за извършено през 2005 г. престъпление по
чл.325 ал.2 НК. При прилагане на тези критерии съдът намира, че горепосоченият размер на
обезщетение от 2000 лв. се явява справедливото такова на понесените вреди в конкретната
ситуация. Това е сумата, с която биха се репарирали притесненията, стреса и страха от
осъждане на лицето.
По тези съображения съдът счита, че искът за неимуществени вреди следва да бъде
уважен за горепосочената сума от 2000 лева, както и че върху тази сума следва да се присъди
законна лихва, считано от постановяване на постановлението за прекратяване на
наказателното производство /съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. по гр. д. № 3/2004 г. на
ОСГК на ВКС/, а именно считано от 02.08.2023 г., а не както претендира ищецът – от
14.02.2023 г., до окончателното й изплащане. Това е така, тъй като актът на прокурора –
11
постановлението за прекратяване на наказателното производство, придобива стабилитет
именно на датата на постановяването му, доколкото се касае за образувано ДП за извършено
престъпление по чл.343б ал.3 НК, което е формално престъпление, т.е. на просто
извършване. По дефиниция, при тези деяния не възниква фигурата на „пострадало лице“ по
смисъла на чл. 74 НПК, нито тази на „ощетено юридическо лице“, а доколкото спрямо ищеца
не е било повдигнато и предявено обвинение, т.е. не е възникнала процесуалната фигура на
„обвиняем“, то постановлението за прекратяване не подлежи на обжалване пред съд по реда
на чл.243 ал. 4 НПК, за да се приеме, че датата, на която е постановено и датата, на която
влиза в сила, са различни.
Следователно искът, в останалата му част и за разликата до пълния предявен размер
от 5000 лева, както и претенцията за законна лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.08.2023
г. включително, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Във връзка с разноските, следва да се посочи, че съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ето
защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената държавна такса от
10,00 лева за образуване на делото.
Видно от приложеното договор за правна защита и съдействие, сключен с адв. Б.К. от
САК, пълномощникът е осъществил правната услуга за ищеца безплатно на основание чл.
38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето защо дължимото се адвокатско възнаграждение,
определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа (загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), възлизащо на сумата от 500 лева,
следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. да бъде присъдено на адв. Б.К. за предоставеното
безплатно процесуално представителство в производството.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, Прокуратурата на Република
България, с адрес: град София, бул. "Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, да
заплати на Н. М. Г., ЕГН **********, с адрес: **************, съдебен адрес: ***********,
адв. Б.И.К., член на САК, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на „незаконно обвинение“ в резултат на образувано
наказателно производство за извършено престъпление по чл.343б ал.3 НК на 14.02.2023 г., а
именно ДП № 177/2023 г. по описа на РУ-Хасково при ОД на МВР-Хасково, представляващо
пр.пр. № 764/2023 г. по описа на РП-Хасково, производството по което е прекратено с
Постановление от 02.08.2023 г. на прокурор при РП – Хасково, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 02.08.2023 г. до окончателното й изплащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над 2000 лева до пълния предявен размер от 5000 лева, както и претенцията за
12
законна лихва за периода от 14.02.2023 г. до 01.08.2023 г. включително, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
"Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, да заплати на Н. М. Г., ЕГН
**********, с адрес: **************, съдебен адрес: ***********, адв. Б.И.К., член на
САК, сумата от 10,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул.
"Витоша" № 2, представлявана от Главния Прокурор, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., да
заплати на адв. Б.И.К., ЕГН **********, с личен № **********, член на САК, с адрес:
***********, адрес на кантората: *************, сумата в размер на 500,00 лева,
представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: Ц.С.
13