РЕШЕНИЕ
№ 2483
гр. Бургас, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело
№ 20232120105768 по описа за 2023 година
Делото е образувано по повод исковата молба на НАП – София,
представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., Дирекция „Събиране“ в
ТД – София, против „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
гр. София, и П. К. П. и А. В. П., двамата от гр. С.З., с която претендира да
бъде обявена за недействителна по отношение на ищеца сделката, сключена с
Нотариален акт № **/*** год., том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на
нотариус peг. № ***, по силата на която ответното ЕООД е продало на
ответниците-физически лица следния свой недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 81178.8.156.1.9;
адрес – гр. Ч., ***, със застроена площ на обекта – 39.99 кв. м., който съгласно
Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на СГКК Бургас представлява
самостоятелен обект във вилно селище – база за отдих, с търговско
наименование „***”, изграден в поземлен имот с идентификатор 81178.8.156,
заедно с припадащите се за обекта съответни идеални части от общите части
на сградата и припадащите се съответни идеални части от правото на строеж
върху поземления имот, за сумата от 10 000 евро, тъй като даденото
значително надхвърля по стойност полученото, а сделката е сключена при
наличие на непогасени публични задължения на продавача-ЕООД, на
основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК.
В условие на евентуалност – при отхвърляне на претенцията на
предявеното първо основание, НАП моли да бъде разгледан и уважен искът й
с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК – за обявяване относителната
1
недействителност на процесната сделка, сключена с намерение да се увреди
публичният взискател.
Ищецът е изложил следните фактически и правни твърдения: със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-22220518006201-020-001/11.10.2018 год.
е образувано ревизионно производство по отношение на ответника „Еко Фууд
2000“ ЕООД, ЕИК *********, приключило с издаването на Ревизионен акт №
Р-22220518006201-091-001/2019 год., установило задължение в размер 538
329,16 лева и лихви за просрочие в размер от 92 507,46 лева; с Нотариален акт
№ **, том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на нотариус с peг. № ***
ответното ЕООД е продало на ответниците П. П. и А. П. единствения си
собствен недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес: гр. Ч., ***, със застроена
площ от 39.99 кв. м., ведно със съответните прилежащи части; съгласно чл.
216, ал. 1, т. 4, ДОПК, недействителни по отношение на Държавата са сделки
или действия, с намерение да се увредят публичните взискатели, които са
сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното
задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия,
ако в резултат на ревизията са установени публични задължения; процесната
сделка е недействителна по отношение на Държавата, защото е сключена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизия, в резултат на която са
установени публични задължения в особено големи размери, и е извършена е
във вреда на публичния взискател, в лицето на НАП; намерението да бъде
увреден публичният взискател се установява от факта на съзнателното
подписване на декларация с невярно съдържание от представляващия
ответното ЕООД, съгласно чл. 264, ал. 1, ДОПК, че дружеството няма
непогасени публични задължения – по това време на дружеството е била
връчена заповедта за възлагане на ревизия, но продавачът е прехвърлил
имуществото си и по този начин лишава Държавата от възможността да се
удовлетвори за вземането си; с продажбата на недвижимия имот длъжникът е
намалил имуществото си, а към момента на подаване на исковата молба
задълженията, установени с ревизионния акт, не са погасени; задълженото
лице не е предложило начин за погасяване на задълженията, нито е
предложено годно обезпечение; към 25.09.2023 год. общите задължения на
дружеството възлизат на общо 875 246,49 лева; направено е пълно проучване
на имущественото му състояние, в резултат на което публичният изпълнител е
2
констатирал, че дружеството не разполага с достатъчно активи, към които да
бъде насочено принудително изпълнение; намерението за увреждане е мисъл
и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, т. е. съзнание, че със
съответния правен акт се уврежда кредиторът, в случая – като се намалява
имуществото на длъжника, служещо за удовлетворяване вземанията на
кредитора; имотът е продаден на значително по-ниска цена в полза на
свързано с дружеството лице; ответниците П. П. и А. П. са купили имота за 10
000 евро, а същият е придобит от продавача-ЕООД през 2010 год. за сумата от
52 146,66 лева, т. е. стойността на даденото от „Еко Фууд 2000“ ЕООД е
значително по-висока от стойността на полученото; налице са предпоставките
на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4, ДОПК.
Съдът намира предявения иск за допустим; предявеното първо правно
основание е чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК във вр. с чл. 135, ЗЗД, а второто,
евентуално основание – чл.264, ал. 1, т. 4, ДОПК.
Ответното ЕООД – продавач по процесната сделка, не е представило
отговор по чл. 131, ГПК, не е изразило становище по делото; не е ангажирало
доказателства.
Ответниците-физически лица са оспорили иска, изложили са следните
фактически и правни твърдения: не са налице елементите от фактическите
състави на чл. 216, ал. 1, т. 2 и 4, ДОПК; двамата ответници са купили имота
чрез агенция за недвижими имоти, която е обявила продажбата му през лятото
на 2018 год., на малко по-висока от заплатената по договора цена, която в хода
на проведените преговори е била намалена поради недоброто състояние на
имота; обектът представлява студио, чиято полезна площ е много по-малка от
посочената застроена площ от 39.99 кв. м.; състоянието на имота към момента
на огледа и към момента на придобиването му от ответниците П. е било
незадоволително, което не е позволявало той да бъде ползван по
предназначение незабавно след покупката му – нуждаел се е от значителен
ремонт; в продължителен период от време той е бил необитаем и неползван;
имотът многократно е бил наводняван, последица от неотстранено
пропукване на плочата на терасата на горния етаж, а влагата е
компрометирали мазилката по стените, тавана и пода; керамичните плочки на
пода на терасата са били надигнати; част от вътрешната ел. инсталация не е
била завършена; от изхода за мръсна вода е имало теч; изградената ел.
инсталация не е работила заради теча, а дефектно-токовата защита е била
задействана; бойлерът в банята е бил с пробит казан и с теч на вода при
отворен кран към него; през зимния период сградата не е била поддържана;
достъпът до имота е бил ограничаван, поради което влагата и непочистваните
площи от сняг, вода, листа и др. отпадъци са допринасяли за нейното рушене;
пазарната стойност на имота е била изключително ниска; след продължителни
преговори с продавача цената е определена в размер на 10 000 евро, която е
3
съответствала на състоянието на имота; сделката е сключена с упълномощено
от продавача лице, което е станало на посочената в нотариалния акт дата, т. е.
непосредствено след снабдяването с необходимите за целта документи за
изповядване на нотариалния акт; заплатената цена съответства на състоянието
на имота и представлява действителната пазарна цена към момента на
неговото закупуване; продавачът не е действал с намерение и не е
обективирал пред купувачите намерение или воля да увреди фиска, за което
свидетелстват съдържащите се в нотариалния акт изявления в подобен
смисъл, включително поетата отговорност да заплати неустойка в размер на
пазарната цена на имота при евентуално съдебно отстранение; към момента
на придобиване на имота от страна на продавача пазарните цени са били много
по-високи от цените, действащи през 2018 год., а и платената от ответниците
цена е значително по-висока от данъчната оценка на имота.
Ответниците-физически лица са направили доказателствени искания;
молят за присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците-физически лица са въвели възражение срещу неясната
материално-правна активна легитимация на ищеца. По това възражение съдът
се е произнесъл с Определение № 1536/08.03.2024 год., с което е приел, че
ищец по спора е НАП – София. Надлежната легитимация на НАП като
носител на правото на иск по чл. 216, ал. 2 във вр. с ал. 1, ДОПК е възприета и
в практиката на ВКС, съгл. Решение № 87/04.07.2024 год. по к. търг. д. №
2311/2022 год. на I ТО на ВКС.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна
преценка на представените доказателства, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че със заповед от 11.10.2018 год. на НАП – ТД-София,
изменена със заповеди от 14.01. и 18.02.2019 год., е възложено извършването
на ревизия на ответника „Еко Фууд 2000“ ЕООД. Видно от представената
разписка, заповедта за възлагане на ревизия е връчена по електронен ред на
проверяваното дружество на 19.10.2018 год.
Ревизията е завършила със съставяне на ревизионен доклад от
29.03.2019 год., в който са посочени дължимите суми за невнесен ДДС –
главница и лихви; съставен е Ревизионен акт № Р-22220518006206-91-
1/03.05.2019 год., връчен на проверяваното търговско дружество на 07.05.2019
год.
На 07.12.2018 год. между ответниците, с Нотариален акт № **, н. д. №
***/2018 год. на нотариус рег. № ***, е бил сключен процесният договор, по
силата на който „Еко Фууд 2000“ ЕООД е продало на А. и П. П. собствения си
недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 81178.8.156.1.9, със застроена площ от 39.99 кв. м., за сумата
от 10 000 евро, платена от купувачите по банков път.
4
Според показанията на свидетеля Г. Г., *** на купувача П. П., който
посетил имота след сключване на процесната сделка, обектът бил в много
лошо техническо състояние – с напукани плочки в банята, без кухненско
обзавеждане, със следи от теч по тавана и с компрометирана настилка на
терасата; сградата, в която бил разположен, представлявала хотел за сезонно
ползване, с неподдържан басейн и с липсваща в района пречиствателна
станция.
Според свидетеля К. Д., процесното студио било обявено за продажба в
интернет в началото на 2018 год., с първоначална цена от 20 000 евро, която
продавачът-ЕООД постепенно намалил, тъй като към имота – необзаведен и в
лошо състояние, липсвал интерес.
По делото са изготвени и приети основно и допълнително експертни
заключения, които съдът цени като компетентни и безпристрастни. Вещото
лице е установило, че пазарната стойност на продадения обект към момента
на процесната сделка, при съобразяване с техническото му състояние и
липсата на кухненско обзавеждане, възлиза на 21 054 лева.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира
иска, предявен на избраното първо правно основание – чл. 216, ал. 1, т. 2,
ДОПК – за неоснователен. Уважаването на претенцията на това основание
изисква провеждане на главно и пълно доказване на кумулативните
предпоставки на следния фактически състав: заповед на ищеца за възлагане на
ревизия на ответното ЕООД, която е връчена на проверявания субект;
установени в резултат на ревизията публични задължения на ревизираното
дружество; сключена от проверяваното лице след датата на връчване на
заповедта възмездна сделка с имуществени права; съществено несъответствие
между стойността на продаденото и на полученото. Съдът счита, че в
настоящия казус е доказано наличието на посочените елементи на
фактическия състав, с изключение на последния – съществено несъответствие
между престациите по процесния договор, а това обстоятелство всъщност е и
единственият спорен въпрос в производството. В разглеждания казус тази
предпоставка не е налице, тъй като пазарната стойност на продадения
недвижим имот – студио, установена от вещото лице на 21 054 лева, не
надхвърля значително получената от продавача цена от 19 558,30 лева
(равностойност на 10 000 евро). Нито в действащото законодателство, нито в
съдебната практика е въведена конкретна мярка за преценка за определяне
значителното несъответствие между даденото и полученото, като за това
обстоятелство следва да се извършва конкретна преценка – вж. Решение №
107 от 14.11.2011 год. по търг. д. № 742/2010 год. на I ТО на ВКС. Настоящият
съдебен състав счита, че в разглеждания казус разликата в престациите от
1495,70 лева не може да бъде приета за съществено несъответствие. Делото не
съдържа доказателства, че цената е целенасочено занижена, нито че пазарната
среда е позволявала продавачът да получи значително по-висока цена за
предлагания имот, поради което съдът приема, че не е налице визираното в
законовата норма несъответствие. Предвид изложеното, претенцията с правно
5
основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК следва да бъде отхвърлена.
Отхвърлянето на иска на избраното от ищеца първо правно основание
представлява сбъдване на условието, под което е въведено второто основание
на иска, по което съдът дължи произнасяне.
Настоящият съдебен състав счита, че искът по чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК
също следва да бъде отхвърлен. Една от кумулативните предпоставки на тази
разпоредба е наличието на намерение на длъжника-прехвърлител, чрез
извършената процесна сделка да увреди публичния взискател. Намерението за
увреждане следва да бъде доказано в съдебния процес с всички допустими
доказателствени средства, тъй като намерението не се презюмира, а
доказателствената тежест се носи от ищеца – вж. Решение № 69/22.06.2012
год. по търг. д. № 534/2011 год. на I ТО на ВКС и Решение № 436/22.12.2011
год. по гр. д. № 308/2011 год. на III ГО на ВКС. В настоящия казус липсват
доказателства за посоченото обстоятелство, поради което не може да се
приеме, че при сключване на процесния договор продавачът-ЕООД е имал
намерение да увреди публичния взискател. Представената от продавача
декларация за липса на публични задължения – от 04.12.2018 год., не може да
бъде квалифицирана като документ, удостоверяващ намерението на автора си
за увреждане на фиска, а и няма доказателства, че тя е била невярна към
момента на съставянето й – че към 04.12.2018 год. деклараторът-ЕООД е няма
непогасени и подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски.
Намерението на продавача за увреди интересите на НАП не може да
бъде презюмирано и поради извършената продажба на единственото
недвижимо имущество. Съдът счита, че желанието на собственика да се
разпореди със студиото, обективирано още в началото на 2018 год., е било
стопански обосновано – поради лошото състояние на имота и разположението
му в район, към който липсва висок и траен пазарен и инвестиционен интерес.
Изложеното мотивира съда да приеме, че искът е неоснователен и на
второто предявено правно основание, поради което той следва да бъде
отхвърлен.
В полза на ответниците-физически лица следва да бъдат присъдени
направените деловодни разноски за сумата от общо 2000 лева,
представляваща сбор от платените адвокатско възнаграждение с ДДС и
депозит за вещо лице (чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 80, ГПК).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, ДОПК на НАП
6
– София, със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., Дирекция „Събиране“ в
ТД – София, против „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***; П. К. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. С.З., ***, за обявяване за недействителна по
отношение на ищеца на сделката, сключена с Нотариален акт № **/*** год.,
том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на нотариус peг. № ***, по силата на
която ответникът „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е продал на
ответниците П. К. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН **********, следния
свой недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес: гр. Ч., ***, със застроена площ на
обекта 39.99 кв. м., който съгласно Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на
СГКК Бургас представлява самостоятелен обект във вилно селище – база за
отдих, с търговско наименование „***”, изграден в поземлен имот с
идентификатор 81178.8.156, заедно с припадащите се за обекта съответни
идеални части от общите части на блок „*“, заедно с припадащите съответни
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 10
000 евро, по отношение която възмездна сделка ищецът твърди, че даденото
значително надхвърля по стойност полученото.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 4, ДОПК на НАП
– София, със седалище гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 52,
представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В. Н., Дирекция „Събиране“ в
ТД – София, против „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., ***; П. К. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН
**********, двамата с адрес гр. С.З., ***, за обявяване за недействителна по
отношение на ищеца на сделката, сключена с Нотариален акт № **/*** год.,
том ***, peг. № ***, н. д. № ***/2018 год. на нотариус peг. № ***, по силата на
която ответникът „Еко Фууд 2000“ ЕООД, ЕИК *********, е продал на
ответниците П. К. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН **********, следния
свой недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с
идентификатор 81178.8.156.1.9; адрес: гр. Ч., ***, със застроена площ на
обекта 39.99 кв. м., който съгласно Схема № 15-904321 от 04.12.2018 г. на
СГКК Бургас представлява самостоятелен обект във вилно селище – база за
отдих, с търговско наименование „***”, изграден в поземлен имот с
идентификатор 81178.8.156, заедно с припадащите се за обекта съответни
7
идеални части от общите части на блок „*“, заедно с припадащите съответни
идеални части от правото на строеж върху поземления имот, за сумата от 10
000 евро, която възмездна сделка според ищеца е сключена с намерение на
продавача да увреди публичния взискател.
УКАЗВА задължението на страните за отбелязване на съдебното
решение в Службата по вписванията при БсРС, след влизането му в законна
сила.
ОСЪЖДА НАП – София, със седалище гр. София, бул. „Княз
Александър Дондуков“ № 52, представлявана от гл. публичен изпълнител Р. В.
Н., Дирекция „Събиране“ в ТД – София, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да
заплати на П. К. П., ЕГН **********, и А. В. П., ЕГН **********, двамата с
адрес гр. С.З., ***, деловодни разноски в размер от 2000 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред
БсОС в 2-седмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8