№ 6437
гр. София, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110162484 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск от майката срещу бащата
на детето Борис Ивов Ж. за постановяване на акт на спорна съдебна
администрация, с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, за определяне на
родителките права, местоживеенето, режима на лични контакти и издръжката
на детето в размер на 300 лева, считано от една година назад преди завеждане
на исковата молба – 02.11.2020 г., до настъпване на причини, водещи до
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска. Претендират се разноски.
В дадения едномесечен срок е постъпил отговор от ответника, в който
искът се намира за основателен по отношение упражняването на родителките
права и местоживеенето на детето да бъдат определени на майката, както и се
признава възможността ответникът да заплаща месечна издръжка за детето в
размер на сумата от 170 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба. Сочи се, че на ответника следва да бъде предоставен по-широк от
искания от ищцата режим на лични контакти със сина му, както и се оспорва
изцяло като неоснователен предявеният иск по чл. 149 от СК.
В откритото съдебно заседание на 16.03.2022 г. страните заявяват, че са
постигнали споразумение по част от въпросите, предмет на исковете по чл.
127, ал. 2 от СК, а именно по отношение местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права и личните отношения с детето, което
представят и поддържат, като молят същото да бъде утвърдено от съда.
За да постанови решението си съдът взе предвид от фактическа и
правна страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното удостоверение за раждане №
**********, издадено въз основа на акт за раждане № 0138/19.03.2019 на
1
Столична община, Район „Слатина“, се установява, че страните са разделени,
както и че същите са родители на малолетното дете Борис Ивов Ж., ЕГН
**********. Страните са постигнали споразумение по част от въпросите,
предмет на исковете по чл. 127, ал. 2 от СК, а именно по отношение
местоживеенето на детето, упражняването на родителските права и личните
отношения с него. Така постигнатото споразумение не противоречи на закона
и защитава интересите на малолетното дете, поради което следва да бъде
утвърдено в решението на съда.
Относно издръжката на детето:
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК „родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си“, като според чл. 142, ал. 1 от СК
„размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има
право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“, но
издръжката на едно дете не може да бъде по-ниска от 1/4 от минималната
работна заплата /чл. 142, ал. 2 от СК/. Възможностите на родителя, който
няма да упражнява родителските права и при когото няма да живее детето, да
дава издръжки е предпоставка не само за размера на издръжката /чл. 142, ал. 1
от СК-2009 г./, но и за основанието на иска /арг. чл. 140, ал. 2 от СК-2009 г.,
така-ППВС № 5/1970 г., т.ІV/.
Издръжката на детето Борис се дължи от двамата родители, независимо
при кого то живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-
малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура
при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на
домакинството, част от които са в полза и на детето. Следователно бащата
следва да поеме по-висок размер на паричната му издръжка. От
представените по делото социален доклад на ДСП-Красно село /л. 53 по
делото/, справка за актуалното състояние на всички трудови договори на
лицето И.Ж. от НОИ /л. 41 от делото/ и справка данни за осигурено лице от
НОИ /л. 52 от делото/ се установява, че считано от 12.07.2019 г. ответникът
не работи на трудов договор и не се осигурява /с изключение на един месец
през м. 01.2022 г./. От изложеното следва, че към момента той няма
постоянни доходи. Бащата обаче е човек в трудоспособна възраст, няма други
лица, които да е длъжен да издържа, в това число други ненавършили
пълнолетие деца. Трудоспособната му възраст обуславя възможността му да
реализира доходи, чрез които да поеме както собствената си издръжка, така и
частта, необходима за издръжка на детето. По делото не са представени
писмени доказателства същият да страда от заболяване, което не му
позволява да работи, да е трайно нетрудоспособен или да са му наложени
ограничения, препятстващи го да полага някои категории труд. Поради това
съдът намира, че ответникът е в състояние да реализира доходи, достатъчни
за издръжката на малолетното си дете Борис. Освен това според т. 11 на
ППВС № 5/1970 г. не се освобождават от задължение за издръжка лицата,
които макар и трудоспособни, неоправдано не работят. Отделно, в
проведеното на 16.03.2022 г. открито съдебно заседание по настоящото дело
И.Ж. лично поддържа, че е в процес на търсене на работа, като заявява
2
готовност от 01.04.2022 г. за заплаща издръжка на сина си в размер на сумата
от 180 лева, а от 01.09.2022 г. – в размер на сумата от 200 лева. Предвид
гореизложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща
издръжка в размер на 190 лева месечно, която сума за явява средномесечната
такава с оглед заявените от последния в хода на производството негови
възможности и при съобразяване със събрания по делото доказателствен
материал. Издръжката е дължима от датата на завеждане на исковата молба -
02.11.2021 г., до настъпване на основания за нейното изменение или за
прекратяване, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска.
Относно издръжката на детето за минало време:
Ищцата в исковата молба претендира издръжка за минало време по чл.
149 от СК. Исковият период обхваща 12 месеца - от 02.11.2020 г., към която
дата липсва спор, че страните са били разделени. Безспорно е също така и
обстоятелството, че за периода м. 09.2021 г. – м. 11.2021 г. /а и след него/
бащата е заплащал на детето месечна издръжка в размер на сумата от 170
лева. Несъмнено, Борис Ж. има ежедневни разходи за храна, облекло,
отопление. Няма представени доказателства детето да има по-специални
нужди от обичайните за дете на неговата възраст, нито да страда от хронични
заболявания и такива, които изискват скъпи медикаменти. Заявеното от
ответника в отговора на исковата му молба, че от раждането на детето до м.
09.2021 г. е осигурявал издръжка на последното в натура не променя факта, че
бащата като лице, дължащо издръжка /чл. 140, ал. 1 от СК/, е длъжен да
плаща поне законоустановения минимум по чл. 142 ал. 2 от СК независимо от
закупуването на допълнителни вещи, материали и друго на сина си. Освен
това, родителят е длъжен да поема грижата за детето през времето, в което то
пребивава при него, и с факта на полагане на тези грижи не се погасява
задължението му за издръжка. Това следва от безспорното обстоятелство, че
детето има нужди, които трябва да бъдат задоволявани ежедневно, а не само
периодично. Предвид гореизложеното съдът намира, че искът с правно
основание чл. 149 от СК е основателен и доказан до размер от 170 лева
месечно, съобразно нуждите на детето в този период предвид по-ниската му
възраст и доходите на ответника, както и направените от него плащания на
тази сума за месеците след 09.2021 г., което установява и неговата
възможност да я заплаща. Искът се явява основателен за периода от
02.11.2020 г. до 31.08.2021 г. включително, доколкото не се установи по
делото в рамките на същия да са задоволявани нуждите на детето от издръжка
от страна на ответника, като същият следва да бъде отхвърлен за периода
01.09.2021 г. – 01.11.2021 г., като неоснователен.
Относно разноските: Искане за присъждане на направените по делото
разноски е направено от ищеца с исковата молба, но предвид характера на
производството на спорна съдебна администрация съдът намира, че разноски
не следва да бъдат присъждани – същите остават в тежест на страните така,
както са направени /в този смисъл и определение № 385/25.08.2015 г. по ч. гр.
дело №3423/2015 г. на ВКС, ГК, I г.о./.
3
Задълженият за издръжка родител следва да бъде задължен да заплати
дължимата държавна такса върху присъдения размер на издръжката в размер
на сумата от 341,60 лева.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между ИВ. ЗДР. Ж., ЕГН: **********, и
АС. Д. ОГН., с ЕГН: **********, споразумение, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето - Борис Ивов Ж., ЕГН **********, на майката АС. Д. ОГН., с ЕГН:
**********, при която определя местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата ИВ. ЗДР. Ж., ЕГН:
**********, с детето – Борис Ивов Ж., ЕГН **********, както следва:
Всяка първа, трета и пета събота и неделя от месеца за времето от
11:00 часа до 17:00 часа в събота и от 11:00 часа до 17:00 часа в
неделя, без преспиване, до навършване на 4 годишна възраст на
детето, а след навършването на 4 годишна възраст от него - от 11:00
часа в събота до 17:00 часа в неделя, с преспиване.
Всяка четна година за Коледните празници за времето от 11:00 часа на
24.12 до 17:00 часа на 26.12, с преспиване.
Всяка нечетна година за Великденските празници за времето от 11:00
часа на Разпети петък до 17:00 часа на следващия понеделник, с
преспиване.
Всяко лято за 5 дни с преспиване до навършване на 4 годишна възраст на
детето, а след навършването на 4 годишна възраст от него – три пъти по
5 последователни дни с преспиване през време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Ако друго не е уговорено между страните, бащата се задължава да взима
и връща детето от дома на майката, който към момента на подписване на
споразумението е в гр. София, жк Слатина, ул. „505-та“ № 11. Майката
се задължава в пет дневен срок да уведоми бащата при промяна на
адреса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал. 2 от СК, ИВ. ЗДР. Ж., ЕГН:
**********, да заплаща на детето си Борис Ивов Ж., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител АС. Д. ОГН., с ЕГН: **********,
месечна издръжка в размер на сумата от 190 /сто и деветдесет/ лева , считано
от деня на подаване на исковата молба - 02.11.2021 г., до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 143,
ал. 2 от СК за разликата над уважения размер от 190 лева до пълния
претендиран такъв от 300 лева месечно, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 149 от СК, ИВ. ЗДР. Ж., ЕГН: **********,
да заплати на детето си Борис Ивов Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител АС. Д. ОГН., с ЕГН: **********, издръжка за минало
време за периода от 02.11.2020 г. до 31.08.2021 г. включително, в размер на
4
170,00 /сто и седемдесет/ лева месечно, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 149 от
СК за разликата над уважения размер от 170 лева до пълния претендиран
такъв от 300 лева, както и за периода 01.09.2021 г. – 01.11.2021 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА ИВ. ЗДР. Ж., ЕГН: **********, да заплати по сметка на СРС
сумата 341,60 /триста четиридесет и един лева и шестдесет стотинки/ лева –
държавна такса върху издръжката на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5