Решение по дело №2003/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260083
Дата: 11 септември 2020 г. (в сила от 17 октомври 2020 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720102003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр. П., 11.09.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско отделение, Х-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

при участието на секретаря Божура Антонова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2003/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк.А.С., срещу К.Н.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: гр. П., кв. „***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 674,99 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- 626,90 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 48,09 лв. /четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 626,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

       В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 04.12.2018г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде задължен ответникът по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документ за собственост на процесния имот, както и да бъде изискано ч. гр. д. № ****/****г . по описа на Пернишки районен съд. В исковата си молба ищцовото дружество е направило искане при условията на евентуалност и в случай, че са налице условията по чл. 103 и чл. 104 ЗЗД да бъде извършено прихващане, по което съдът да се произнесе при разрешаване на правния спор между страните.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез назначения му особен представител- адв. Е.Г. ***, е депозирал отговор на исковата молба, представен в срок. В отговора на исковата молба, същият оспорва, както по основание, така и по размер претенциите на ищцовото Дружество. Твърди, че  ответникът не е собственик на процесния имот, както и че не е подавал заявление, за да стане абонат на Дружеството, като се оспорва и че не е ясно как се е формирала претендираната сума.  Оспорва верността и съдържанието на приложеното извлечение от сметки. Възразява, че  липсват издадени и връчени фактури за сумите. Оспорва се и редовността на воденето на счетоводството на Дружеството.  Отправени са доказателствени искания, за задължаване на Дружеството да представи описаните в отговора писмени доказателства- документи, находящи се в същото, като са изброени в отговора. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като необосновани и недоказани.

По делото са били изслушани за изясняване на спорните факти СИЕ и СТЕ, заключенията по които са били приобщени към доказателствената съвкупност по делото. От страна на ищеца и във връзка с разпределената му доказателствена тежест са били представени и приети от съда писмени доказателства, а именно удостоверение за наследници на ***, издадено от Община П., видно от което същата е починала на 26.07.2003 г., като е оставила като свои наследници- ответникът К.Н.С., с ЕГН: **********- съпруг, и две деца- син- ***. и ***- дъщеря. Видно от представено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот се установява, че процесният имот е закупен през 1990 г. от починалата - ***. В последното по делото съдебно заседание е било представено и прието от съда и удостоверение за идентичност на имот изх.№ ***/11.08.2020 г., видно от което закупинят имот и процесният за един и същ имот.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,                  ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,                            ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на ищеца срещу ответника, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по  чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира, че за ищеца е налице интерес от търсената защита.

По същество:

Уважаването на предявените искове е обусловено от установяване от страна на ищцовото дружество, при условията на пълно и главно доказване, съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответника, имащо за предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия и регулирано от публично известни Общи условия, че е изпълнило задължението си и е доставило такава за процесния топлоснабден недвижим имот, за която се дължи посочената в исковата молба сума и допълнително по акцесорния иск за лихва – изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение. 

Възникването на облигационното продажбено правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия между топлопреносното дружество, в качеството му на продавач и потребителя (клиента) на топлинна енергия, в качеството му на купувач, е обусловено от притежаването от страна на купувача на правото на собственост, съответно на учредено право на ползване по отношение на топлоснабден недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Следователно, при придобиване на правото на собственост върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. П., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008г. на КЕВР, публикувани във вестник СъП. – бр. 82/3959/               29.04.2008 г. и влезли в сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице – потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда.

За доказване на предявените искови претенции по основание от страна на ищцовото дружество  са ангажирани удостоверение за наследници на ***, издадено от Община П., видно от което същата е починала на 26.07.2003 г., като е оставила като свои наследници- ответникът К.Н.С., с ЕГН: **********- съпруг, и две деца- син- ***. и ***- дъщеря. Видно от представено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот се установява, че процесният имот е закупен през 1990 г. от починалата - ***. В последното по делото съдебно заседание е било представено и прието от съда и удостоверение за идентичност на имот изх.№ ***/11.08.2020 г., видно от което закупинят имот и процесният за един и същ имот. Следователно се налага извод, че починалото лице и отвеникът са били в брачна връзка, макар и по делото да не е представен акт за сключен граждански брак и да не може да се установи кога същият е бил сключен. Починалата наследодателка е закупила имота през 1990 г., като след смъртта й, същата е оставила трима наследници- съпруг и две деца, като съгласно чл.9, ал.1 от ЗН, то –„Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете“ или по делото се установи, че ответникът К.Н.С. е собственик на 1/3 ид.ч от имота, като на по 1/3 от същия са собственици по наследство и синът и дъщерята на наследодателката.

                  Съдът намира, че ответникът, като съсобственик на процесния имот за една трета ид.ч. от същия, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Фактът, че се касае за топлоснабдени имот, видно от назначената и изслушвана СТЕ по делото, изготвена от вещото лице Златков се установява безспорно. В заключението си вещото лице е посочило, че през процесния период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни. Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост, както и че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период и съответно начислените суми, са приведени, към реално отчетените или нормативно /служебно/ изчислените с изравнителните сметки за съответните периоди. Няма разлика в сумите по главницата, определени от вещото лице и тези по исковата молба на ищеца. Относно изравнителни сметки вещото лице е посочило, че са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинна енергия в СЕС. Преизчислените /изравнителни/ суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Същите са предавани на представител на СЕС в законно установения срок. В този смисъл, съдът намира представеното заключение по изготвената по делото СТЕ за обективно, пълно и дало обективен отговора на поставените задачи, поради което и съдът го поставя в основата на своите решаващи изводи, като намира, че безспорно по делото се установи, че имотът е топлофициран, какви измервателин уреди са находящи се в имота, че същите са минали през надлежна проверка, как е било извършено като механизъм отчитането им и че дружеството Техемсървисиз от 14.11.200 г., е било надлежно избрано за извършване на процесната дейност, като подизпълинтел е фирмата „Директ“- ЕООД.

             На следващо място, идва да се посочи, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни. 

                В случая, съобразно назначената  и изслушана по делото СИЕ, която съдът кредитира, като обективна и пълна, се установява, че размерът на задължението на ответника към ищеца за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия на топлофициран имот, находящ се в адрес: гр. П.,  кв. „***, е за сумата от 674,99 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- 626,90 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 48,09 лв. /четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., каквито са и заявените претенции в исковата молба, като същите се претендират  ведно със законната лихва върху главницата 626,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Не са били отразени и плащания по тези суми, както и не са постъпили възражения по същите.

С оглед изложеното, съдът намира, че по делото се установи безспорно и размерът на претенцията, като в заключение исковете се явяват основателни но само досежно претенцията от 1/3 ид.ч., колкото по делото се установи, че притежава ответникът, като за останалата част – 2/3 исковата претенция е неоснователан и като такава следва да бъде отхвърлена. Следва в допълнение да се посочи, че съдът приема за доказана собствеността само досежно 1/3 ид.ч, тъй като ищецът, в чиято доказателствена тежест са процесните факти, не е ангажирал доказателства за датата на сключването на граждански брак между страните, и косвени изводи на база представеното удостоверение за наследници не следва да се правят, при положение, че по делото не са ангажирани надлежни доказателства в посочения смисъл, поради което и претенцията се явява доказана само за 1/3 ид.ч., при положение и че имотът е бил закупен само на името на наследодателктата и при липса на анагажирани доказателства кога същата е сключила брак с ответника .

 

От изложеното е видно, че следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок. В случая ответникът възразява, че не е бил уведомен за дължимите суми, видно обаче от гореизложеното, то такова уведомяване ищцовото Дружество при незаплатени суми не дължи- касае за периодични плащания, които имат точно определен падеж и с настъпване на същия, сумите стават дължими, а не с уведомяване. Поради което това възражение  на ответника се явява неоснователно такова.

Както беше изяснено по-горе, съгласно чл. 34 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок, а съгласно ал. 6 на същата разпоредба при неизпълнение в срок на задължението за плащане купувачите заплащат на доставчика обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното изплащане на дължимите суми.

                   В случая размерът на претенцията е за общо674,99 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, от които главница- 626,90 лв. /шестстотин двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., сумата 48,09 лв. /четиридесет и осем лева и девет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., каквито са и заявените претенции в исковата молба, като същите се претендират  ведно със законната лихва върху главницата 626,90 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането. Следователно претенцията е основателна за следните суми- 208,97 лева главница- 1/3 от претенцията по исковата молба за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и сумата от 16, 03 лева- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., съобразно притежаваната 1/3 ид.ч от имота от страна на ответника. За разликата над уважените претенции исковете се явяват неоснователни, като недоказани такива и следва да бъдат отхвърлени.

По отговорността за разноски:

Съгласно задължителните за съда разяснения, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските и в заповедното производство. При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК имат право и двете страни по делото, съобразо уважената, респ. отхвърлената част на исковете, като ответникът по делото обаче е бил представляван от особен представител, поради което и в не му се следват разноски, като ищецът претендира разноски съобразно представен списък за разноски, както следва: общо 665 лева, от които 25 лева- държавна такса в исковото производство     240 лева- депозити за експретизи, 100 лева- юк възнаграждение, което и мининума при исковото производство     25 лева- такса са издаване на съдебин удостоверения и в заповедното – 25 лева- държавна такса, 50 лева- юк възнаграждение, както и сумата от 200 лева – депозит за особен представител на ответника по делото. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се полагат една трета от претендираните разноски или сумата от  221,67 лева.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,  че К.Н.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: гр. П., кв. „***, че ответникът дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република сумата от  208,97 лева- главница, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр.,П., кв. „***, съобрзано притежаваната 1/3 ид.ч от правото на собственост върху имота, придобита по наследство от ответника, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., и сумата от 16, 03 лева- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., съобразно притежаваната 1/3 ид.ч от имота от страна на ответника., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 17.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като  ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация – П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република,  за разликата над уважения размер, а именно за разликата над уважената главница в размер на 208,97 лева-, представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за топлоснабден имот, находящ се в гр.,П., кв. „***, съобрзано притежавата 1/3 ид.ч от правото на собственост върху имота, придобита по наследство, дължима за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.,  до претендирата главница за периода от 626, 90 лева, както и за разликата на уважената част за лихва за забава от от 16, 03 лева- лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 04.12.2018 г., съобразно притежаваната 1/3 ид.ч от имота от страна на ответника., до претендираната лихва за периода в размер на 48, 09 лева, като НЕОСНОВАТЕЛИ И НЕДОКАЗАНИ.

ОСЪЖДА К.Н.С., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и с посочен адрес за призоваване: гр. П., кв. „***, да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, направени разноски по делото общо за заповедното и исковото производства в размер на   221,67 лева, съобразно уважената част от исковете.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

При влизане в сила на решението, ч. гр. дело № ****/**** г. по описа на съда,                             с приложен към същото заверен препис от настоящото решение, да се изпрати на съответния съдебен състав.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: