№ 64689
гр. София, 04.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20241110107165 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Със заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.
417 ГПК „Юробанк България“ АД е поискало издаване на заповед срещу Б.
Т. Б., за следните суми: главница по договор за овърдрафт, усвояван чрез
кредитна карата – 1438,75 лева, договорна лихва за периода от 05.12.2022 г.
до 22.01.2024 г. в размер на 300,24 лева, и лихва за забава върху горните
неплатени суми за периода от 05.12.2022 г. до 30.01.2024 г., в размер на
368,18 лева.
Настоящият съдебен състав при служебна проверка на заявлението за
съответствие с императивни разпоредби на закона съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК е установил, че то почива на договор за отпускане на кредитен лимит
(овърдрафт) за издаване на кредитна карта № VC339582/10.05.2022 г., според
чл. 4, ал. 1 от който договорът е с лихвен процент 18,90 % годишно.
По отношение на олихвяемите суми се прилагат следните правила:
Чл 4: „(1) За използвания Кредитен лимит, Картодържателят
заплаща на Банката лихва, която се изчислява при прилагане на фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 18,9 % (осемнадесет цяло и девет
десети процента). Всички дължими възнаграждения по договора се
начисляват и добавят като задължения по кредитния лимит на Картата
през съответния месечен отчетен период и се посочват в Месечното
извлечение по Картата.
(2) Лихва се дължи считано от съответната дата, посочена като
„Дата на трансакция“ в Месечното извлечение, върху всички начислени
задължения по Кредитния лимит на Картата, като за начислени
задължения от такси, лихва се дължи само за такси, дължими по Договора
за издаване на Кредитна карта, свързани с използване на Картата за
извършване на платежни операции и посочени в т. 4., т. 5., т. 12., т. 18. и т.
21. от Раздел VIII.B. от Тарифата на Банката.
(3) Банката изчислява дължимата лихва върху задълженията по ал. 2
1
на ежедневна база, като натрупаната лихва за текущия отчетен период се
начислява и добавя като ново задължение по кредитния лимит на Картата
веднъж месечно, на датата на издаване на Месечното извлечение, с
изключение на лихвата, за която е приложено правилото по чл. 5, ал. 2 по-
долу. (...)
(6) Общата сума, дължима от Картодържателя по Договора, е равна
на сбора от всички усвоени, но непогасени суми по Кредитния лимит, вкл.
дължимата върху усвоените суми годишна лихва и останалите разходи,
които съгласно Договора за издаване на Кредитна карта и Общите условия
към него се начисляват като задължения по Кредитния лимит.“
Чл. 5: „(1) Картодържателят може да изплати задълженията си по
Договора, възникнали при използването на Картата, в срок до Датата за
издължаване (Краен срок за плащане), посочена в последното издадено от
Банката Месечното извлечение; (а) изцяло или (б) на части. В последния
случай усвоената и непогасена част от Кредитния лимит (всички покупки,
тегления в брой и др. Трансакции, начислени равни месечни вноски, лихви,
такси и други разходи по Договора) остава дължима и се олихвява по реда и
условията на чл. 10 по-долу. В случаите по предходното изречение
Картодържателят трябва да изплати най-малко Минималната месечна
вноска, както и всички задължения, за които е в забава, и всяка сума, с
която е превишил разполагаемия Кредитен лимит, най-късно до
съответната Дата на издължаване, посочена в Месечното извлечение.
Минималната месечна вноска се изчислява като процент от усвоения, но
непогасен Кредитен лимит към деня, в който приключва съответния
месечен отчетен период и е в размер на 3 % от общо дължимата сума, мин.
15 лева.
(2) При погасяване изцяло на пълния размер на всички текущи
задължения по Договора до съответната Дата на издължаване, посочена
във всяко Месечно извлечение, Банката не начислява и освобождава
Картодържателя от заплащане на дължимата лихва за текущия месечен
отчетен период върху следните задължения: (а) Трансакции по чл. 5.1.1. и
чл. 5.1.2. от Общите условия; (б) такси, дължими по Договора за издаване на
Кредитна карта, посочени в т. 4., т. 5., т. 12. и т. 21. от Раздел V1II.B. от
Тарифата на Банката, (в) начислени месечни вноски при покупки на равни
месечни вноски и/или разсрочване на Трансакции по чл. 9 от Общите условия;
(г) начислени и непогасени лихви за предходни периоди по чл. 4, ал. 3 по-горе;
(3) В случай че Картодържателят не погаси изцяло до Датата на
издължаване пълния размер на всички текущи задължения по Договора
(погасяване на части), Картодържателят дължи на Банката лихва върху
задължения по Договора, която се начислява считано от датите и при
условията, посочени в чл, 4 по-горе. Периодът от съответната дата,
посочена като „Дата на трансакция“ в Месечното извлечение до Датата на
издължаване се нарича „Гратисен период“. (...)
(7) При неплащане на задължителната Минимална вносна на падежа,
посочен в Месечното извлечение, Картодържателят дължи на Банката
2
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху целия усвоен, но
непогасен Кредитен лимит (Общата дължима сума, която се посочва от
Банката в издаваните Месечни извлечения).“
В чл. 10 от текста на договора не се споменават никакви лихвени
условия, а правилата, при които кредитът може да бъде обявен за предсрочно
изискуем.
При анализ на тези клаузи се установява, че ако е имало частично
плащане на задълженията по картата (т.е. ако не са платени всички усвоени
през съответния месечен период, за който се издава извлечение, суми)
съгласно чл. 5, ал. 1, изр. второ от договора неусвоената част от кредитния
лимит се олихвява. При това в следващия месец, в който се начислява лихва
за направените разходи в първия, съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от договора ще се
начислява възнаградителна лихва в обичайния размер по договора (18,9 %
годишно) и върху вече натрупаната лихва, тъй като тя става част от месечния
кредитен лимит, т.е. от „усвоената сума“ по картата. Това е така, тъй като
според чл. 4, ал. 1 от договора всички възнаграждения по договора, като
лихвата е възнаграждение за ползване на чужди пари и няма логика да не е
включена тук, се добавя към кредитния лимит, т.е. към олихвяемата сума
(„главница“) по овърдрафта. Това се потвърждава изрично и от текста на чл.
4, ал. 3 от договора, който изключва начисляване на лихва единствено върху
пълно платените задължения в срока на гратисния период, които са уредени в
чл. 5, ал. 2 и 4 от договора. Не стига това, но и върху забавените вноски се
начислява отделно и лихва за забава съгласно чл. 5, ал. 7 (при това лихвата се
дължи не само върху минималния размер на падежиралата за месеца вноска, а
върху целия размер на усвоения кредитен лимит).
При това положение за настоящия съдебен състав е възникнало
сериозно съмнение, че начинът на изчисляване на лихвите по договора за
кредитна карта (олихвяване на натрупаната лихва с 18,9 % годишен лихвен
процент от месеца, следващ този, за който се дължат, поради включването им
в усвоения кредитен лимит) е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 и 2 ЗПКр, която съдържа императивна правна норма, че при забава за
плащане по потребителски кредит кредитополучателят е длъжен да плаща
само лихва за забава в размер не повече от законната такава. Това прави
посочените клаузи и вероятно неравноправни, защото няма данни да са
индивидуално уговорени, а същите предвиждат отклонение от правилата за
олихвяване на кредити, предвидени в закона, във вреда на потребителя, като
така евентуално нарушават принципа на справедливостта в оборота, като
хипотезата изрично е уредена в чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП – клаузи, които
предвиждат прекомерно по размер обезщетение или неустойка, могат да са
неравноправни, ако са налице другите условия на закона.
За да разсее това съмнение, в изпълнение на указанията на Съда на
Европейския съюз по т. 2 от Определение от 26.11.2020 г. по дело C-807/19
Банка ДСК и Фронтекс интернешънъл и т. 1 от Определение от 06.02.2024 г.
по дело C-425/23 Сити кеш, настоящият съдебен състав е дал възможност на
заявителя да уточни как точно е начислявал лихва, дали е включвал
3
натрупаните лихви в кредитния лимит („главницата“) по договора, и ако го е
правил – каква е включената част като сума, като изрично е дал възможност
на заявителя и да заяви дали смята механизма на олихвяване по чл. 5, ал. 1 и 3
от договора за съвместим с правилата на чл. 33 ЗПКр и тези относно
неравноправните клаузи в потребителски договори.
С молба с вх. № 113747/05.04.2024 г. заявителят не е изпълнил
указанията на съда, не е посочил суми на олихвяване и натрупани лихви
върху лихви, а вместо това е изложил напълно противоречаща на текста на
договора теза, че падежирали суми (по договора) „няма как да има“, „предвид
спецификата на договора за издаване и ползване на кредитна карта“. В
договора очевидно е посочена „дата на издължаване“, която в юридическия
език се нарича „падеж“ на задължението, като изрично е посочено и че от тази
дата се начислява лихва за забава, което няма как да стане пир задължения с
ненастъпил падеж съгласно чл. 84 ЗЗД. Следователно падежи на
задълженията (и то месечни) има, същите имат определени с договора правни
последици, и тези последици са пределно явни от клаузите на договора –
капитализация на неплатените лихви и начисляване на лихва върху тях (т.нар.
анатоцизъм). Изрично заявеното, че няма натрупване на лихви върху лихви
пряко противоречи на текстовете на договора за механизма за олихвяване.
Няма никаква пречка (и настоящият съдебен състав е виждал такива случаи)
при договори за кредитна карта с потребител натрупаните лихви да се
начисляват отделно от главницата и да не се включват като олихвяема част от
ползвания кредитен лимит. В случая обаче това не е така и съмненията на
съда не са опровергани.
При това положение последиците при искане за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, при която имуществено разместване във вреда на
длъжника настъпва още с образуването на изпълнително дело въз основа на
заповедта за незабавно изпълнение и преди длъжникът да може да възрази, са
ясно посочени в практиката на Съда на Европейския съюз – т. 33 – 34 от
Определение от 17.01.2023 г. по дело C-379/21 Ти би ай банк – ако
потребителят не може да възрази, преди да е започнало изпълнението срещу
него, и съдът има сериозни съмнения, че клауза в договора с потребителя е
неравноправна и поражда такива правни последици, които не могат да бъдат
изрично отделени от последиците на останалите клаузи в договора, за които
не съществува съмнение за неравноправност, искането за допускане на
предварително изпълнение се отхвърля изцяло, за да не се даде ефект на
евентуално неравноправни клаузи, с което би се нарушил чл. 7 от Директива
93/13/ЕИО.
Поради това заявлението следва да се отхвърли, като на заявителя се
дадат указания да упражни правата си чрез установителен иск.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК във връзка с чл.
4
33, ал. 1 и 2 ЗПКр и чл. 143, ал. 2, т. 5 ГПК Заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение с вх. № 39891/07.02.2024 г. на заявителя –
„Юробанк България“ АД.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви претенцията си за лихва за забава с осъдителен иск в едноседмичен
срок от влизане на разпореждането в сила, като ползва заплатения размер на
държавна такса за отхвърлената претенция (42,15 лева).
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на заявителя. Препис от него да
се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5