М О Т И В И
от 15.01.2019 г. към Присъда № 5 от 10.01.2019 г.,
постановена по НЧХД № 5876/2018 г. ПРС, ІII н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба с
вх. № 55084/14.09.2018 г., депозирана от Р.В.Р., с ЕГН: **********, против С.Е.И., с ЕГН:
**********, с която са повдигнати обвинения за това, че:
на 04.09.2018 г., в
град Пловдив, С.Е.И. е нанесла обида по отношение на Р.В.Р., отправяйки му по
телефон следните реплики: „*****“, „*****“, „*****“, „*****“, „*****“, „******“
и „*******“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, както и че
на 04.09.2018 г., в
град Пловдив, С.Е.И. е отправила закана за живота и здравето на Р.В.Р., а
именно: че ще дойде с голям бастун и три здрави момчета, за да го пребие, като
това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ
- престъпление по чл. 144, ал. 1 НК.
Предявеният от
страна на частния тъжител Р. граждански иск не е бил приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
В проведеното съдебно заседание частният тъжител
счита, че обвинението е безспорно доказано, поради което моли съда да признае
подсъдимата за виновна, като ѝ наложи наказание по реда
на чл. 78а НК.
Защитникът на подсъдимата, адв. Ц.К., оспорва
обвинението и излага съображения, че същото не е доказано, поради което моли
подзащитната му да бъде оправдана по така повдигнатите
ѝ обвинения.
От своя страна
подсъдимата И. оспорва
описаните в тъжбата обстоятелства и моли да бъде оправдана.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Е.И. е родена на *** ***, ..., българска
гражданка, неосъждана, вдовица, пенсионер, с висше образование, с ЕГН:
**********.
Частният тъжител Р. упражнявал адвокатска
професия. Именно в качеството си на адвокат, същият се
запознал и с подс. И., тъй като същата била майка на лицето М. П., срещу когото
тъжителят водел граждански дела от името на свид. Б., която живеела на съпружески
начала М. П.. Тъй като свид. Б. била във влошени отношения с бившия си мъж и
майка му, тези отношения се пренесли и по отношение на тъж. Р., който според
подс. И. и нейният син бил виновен за настъпилите
допълнителни усложнения със свид. Б., и най-вече за отношенията между бащата и
родените от съжителството две деца – момче на 9 г. и момиче на 12 г.
Подс. И. била обезпокоена от развоя на
отношенията между сина ѝ и бившата му жена и децата им, но най-вече от
това, че майката преместила децата от К. в град Пловдив, което според подс. И.
ги стресирало. Допълнителни притеснения за подсъдимата донесъл и разказ на по-малкото от децата, че адвокатът на майка им, която според подс. И. имала връзка с него,
прави подаръци на сестричката му, а тя от своя страна го наричала “бебчо”.
На 04.09.2018 г. подс. И. ***. По обяд
нейна позната – свид. Р. С. я посетила, тъй като двете имали уговорка съвместно
да белят чушки. Подсъдимита и свид. С. се настанали в двора на къщата на подсъдимата и започнали да белят чушки,
като същевременно си говорели. В хода на разговора
подс. И. споделила на свид. С. за притесненията си по отношение на внучетата
си, и най-вече за това, че тъжителят Р. проявявал интерес към малолетната
ѝ внучка, като ѝ подарявал подаръци, а тя пък го наричала “бебчо”. Свид. С. видяла, че нейната
позната е разтревожена от тези събития и я посъветвала да се чуе с тъжителя и
да проведат разговор по този въпрос. Така около 16 ч.
на 04.09.2018 г. подс. И. позвънила от личния
си мобилен телефон на тъж. Р. и започнала да разговаря
с него за децата. Разговорът бил прекъснат от тъжителя Р.,
който напсувал подс. И. и ѝ затворил. Подс. И. се опитала още няколко пъти да го набере, но тъжителят
така и не отговорил повече.
На 14.09.2018 г. тъжителят Р. депозирал частна
тъжба срещу подс. И., с твърдения, че по време
на проведения с подсъдимата разговор, последната го е обидила и му се е
заканила, като е повдигнал обвинения за това, че:
на 04.09.2018 г., в град Пловдив,
С.Е.И. е нанесла обида по отношение на Р.В.Р., отправяйки му по телефон
следните реплики: „******“, „******“, „*****“, „******“, „*****“, „*****“ и
„******“ – престъпление по чл. 146, ал. 1 НК, както и че
на 04.09.2018 г., в град Пловдив,
С.Е.И. е отправила закана за живота и здравето на Р.В.Р., а именно: че ще дойде
с голям бастун и три здрави момчета, за да го пребие, като това заканване е
могло да възбуди основателен страх за осъществяването ѝ - престъпление по
чл. 144, ал. 1 НК.
Във тази връзка било
образувано настоящето производство, в хода на което тъжителят Р. поддържа
тъжбата си, а подсъдимата И. оспорва вменените ѝ обвинения.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за установена от събраните по делото
доказателства:
Като свидетели по делото са били разпитани: стажант от кантората на
тъжителя – свид. В. Б. (за когото се твърди да е очевидец на процесния
телефонен разговор), негов колега-адвокат – свид. Е. В., както и бившата снаха
на подсъдимата - свид. А. Б. По инициатива на защитата и подсъдимата като
свидетел е била разпита и свид. Р. С. (позната на подсъдимата, за която също се
твърди да е очевидец на процесния телефонен разговор). Обяснения е дала и
подсъдимата И..
В своите показания свид. В. Б. е заявил, че на процесната дата
тъжителят се прибрал обезпокоен в кантората си, тъй като цял ден непознат за
него номер, завършващ на 151, му звънял, но той не вдигал, тъй като смятал, че
това е М. П. или майка му, които го притеснявали от известно време-насам. След около петнадесет минути тъжителят отново получил обаждане от
номер, завършващ на 151, този път той отговорил, като включил телефона на
високоговорител, за да чува и свид. Б.. Според
свидетеля се е обадил женски глас, който се представил за майката на М. П.,
която започнала да го обижда, наричайки го: „*****“ и „*****“, като го
заплашила, че ще дойде с бастуна си и с няколко здрави момчета, за да се
разправя с него. От своя страна тъжителят не отговорил по никакъв начин на
обидите, а само повтарял: „Благодаря“. Според показанията на
свидетеля, в последствие тъжителят сигнализирал полиция, защото се почувствал
застрашен. След тази случка тъжителят започвал да
заключва кантората си, като споделил, че трудно спи вечер.
В своите показания свид. А. Б. е потвърдила частично
обвинителната теза на тъжителя, посочвайки, че не е станала свидетел на процесния разговор, а същият
ѝ е бил преразказан от тъжителя Р.. В последствие свид.
Б. имала разговор и с подс. И.,
която ѝ казала, че е наредила адвоката ѝ както трябва.
От показанията на свид. Е. В. се установява, че тъжителят му е
разказ за процесния телефонен разговор, както и че в резултат на същия,
тъжителят е бил силно разтревожен, повикал полиция и от тогава-насетне се
заключвал в кантората си, когато оставал сам, като дори се случвало свид. В. да го изпраща до дома му, тъй като тъжителят се страхувал.
Противно на горепосоченото, в своите показания свид. Р. С. е посочила, че на
процесната дата е била с подсъдимата от обяд до вечерта. Същата е заявила, че е
присъствала на проведения от подсъдимата разговор с тъжителя, заявявайки, че по
време на него подсъдимата нито го е обиждала, нито го е заплашвала, разговорът
е бил двустранен и накрая е бил прекратен от тъжителя, който затворил с псувня
и повече не отговорил на обажданията на подсъдимата. Според
свидетелката в последствие подсъдимата много се разстроила от случилото се.
В тази насока са и обясненията на подс. С.И.,
която е потвърдила, че на процесната дата е провела телефонен разговор с
тъжителя от личния си мобилен телефон - *******, отричайки да го е обиждала и
заплашвала.
При преценката дали и в кои части да кредитира
коментираните по-горе доказателства, съдът взе предвид, че показанията на двама
от свидетелите – свид. Б. и
свид. В., се явяват непреки доказателствени източници
по отношение на обстоятелствата от предмета на доказване, доколкото същите
възпроизвеждат преразказ на самия тъжител. В тази връзка следва да се посочи,
че съдът кредитира показанията на тези свидетели, доколкото по делото няма
доказателства, които да опровергават твърденията им, че тъжителят им е разказал
посоченото по-горе, но доколкото същите се явяват преразказ на думите на
тъжителя, по същество тяхната доказателствена тежест в тази им част, следва да
се приравни на доказателствената тежест на тъжбата – нулева.
Не същото се касае до свидетеля-очевидец Б.,
който по същество се явява единственото пряко доказателство, ангажирано от
тъжителя в подкрепа на обвиненията си. При преценката, обаче,
дали да кредитира показанията му и в каква степен, съдът взе предвид
отношенията на зависимост, които съществуват между този свидетел и тъжителя.
Макар тъжителят в пледоарията си да се опита да нарече тези
отношения „бъдещи професионални такива“, свид. Б. ясно
е посочил при разпита си и при снемането на самоличността му, че работи като
стажант в кантората на тъжителя. Същото, в контекста на и без
това подозрителното съвпадение относно присъствието на свидетеля точно на
процесния разговор, внася допълнителни съмнения по отношение на обективността
на този свидетел, доколкото зависимостта му от тъжителя, го определя като
ненадежден доказателствен източник. Убеждението на
съда в тази насока се засилва и от наличните по делото диаметрално
противоположни на заявеното от свидетеля доказателства – показанията на свид.
С. и обясненията на подс. И.,
които допълнително разколебават убедителността на заявеното от този свидетел,
на когото като цяло се „крепят“ обвиненията.
В тази връзка следва да се посочи, че въпреки
установеното дългогодишно познанство между свид.
С. и подс. И., съдът не
прозря в показанията ѝ основания същите да бъдат подложени под съмнение,
доколкото същите се отличават с логичност и подреденост. Съдът
отчете наличните по делото данни, че свид. С. и
подс. И. се познават от дълги години, но посоченото не
е основание за дискредитирането на тези показания, а единствено създава
задължение у съда да ги подложи на по-внимателна преценка. В
случая съдът не констатира основания показанията на тази свидетелка да не бъдат
кредитирани, доколкото единственото им опровержение се открива в показанията на
свид. Б., на които съдът избра да не се довери
по посочените по-горе причини. Същите кореспондират и с
обясненията на подс. И., които освен защитно, се явяват и
доказателствено средство и доколкото по делото не е налице основание за
противното, съдът ги кредитира. Вярно е, че за подсъдимата е
налице основание да дава неистинни обяснения, за да опровергае или разколебае
повдигнатите ѝ обвинения, но в конкретния случай съдът не съзря типичната за обясненията принципна
тенденция за прикриване или омаловажаване на личната деятелност. Напротив – налице са обяснения, които
пряко потвърждават заявени с тъжбата обстоятелства. Такова
обстоятелство е фактът на самия проведен разговор, и то от личния телефон на
подсъдимата – единственият доказателствен източник за това основно подлещажо на
доказване обстоятелство. По делото, при лежаща доказателствена тежест върху
частния тъжител, от негова страна не бе ангажирано
нито едно доказателство, че процесният разговор е проведен именно от телефона
на подсъдимата и че именно тя е водела този разговор – обстоятелства, които
биха останали недоказани, със следващите се от това последици, ако подсъдимита
не ги бе потвърдила. Нещо повече – ангажираната от защитата и подсъдимата
свидетелка също потвърждава тези обстоятелства заявявайки, че наистина на
процесната дата, в посоченото в тъжбата време, подсъдимата е позвънила на
тъжителя и е провела разговор с него. Всичко гореизложено даде основание на
съда да даде кредит както на обясненията на подс. И., така и на показанията на
свид. С., за която по делото не се установиха основания да дава неистинни
показания, за разлика от тези на свид. Б., по отношение на когото се установи
сериозен мотив да поддържа тезата на тъжителя, който на практика се явява негов
работодател.
Следва да се посочи, че съдът не базира изводите
си на предствените по делото писмени доказателства – сигнали и жалби и от двете
страни до кого ли не. Същите се явяват частни документи, създадени именно от страните, които са ги представили по делото и нямат
каквато и да е обвързваща за съда доказателствена сила. Отделно от това същите
се явяват и ирелевантни, доколкото не съдържат информация за подлежащите на
установяване в настоящето производство факти и обстоятелства – съдържанието на
процесния телефонен разговор и участниците в него.
Същото следва да се посочи и за приобщения като ВД
компактдиск, изпратен от Дирекция “Национална
система 112” който не съдържа каквато и да е
информация за процесните събития. Предвид горното, при постанояване на своя съдебен акт съдът не базира изводите си на
коментираните по-горе доказателствени източници.
Тази фактическа обстановка и
анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни
изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира обвиненията за
недоказани.
В
конкретния случай не се спори, че на процесната дата, в посочеия в тъжбата час,
подс. И. и тъж. Р. са
провели телефонен разговор. Спорно е дали в този разговор
подс. И. е отправила обидни реплики и закани по
отношение на тъж. Р.. В тази връзка от страна на
тъжителя се твърди, че в този разговор подсъдимата го е обиждала с конкретно
цитирани реплики и изрази и му се е заканила със саморазправа (частично
потвърдено и от свид. Б., на когото съдът избра да не
се довери по изложени по-горе съображения). От страна на
подсъдимата И. пък се твърди, че в хода на проведения разговор, същата не го е
обиждала и не му се е заканвала – обстоятелство потвърдено от категоричните
показания на свид. С., за които съдът не намери
основание да не бъдат кредитирани.
Няма спор в съдебната
практика, че за да е налице обида, то следва деецът да изрази чрез думи или
действия отрицателна оценка или мнение, унижаващо чувството за лично
достойнство на засегнатия, като с тези си действия,
деецът изразява своето презрително отношение към личността на засегнатия, и то
по начин противоречащ на морала. Що се касае до заканата по
чл. 144, ал. 1 НК, то за да е налице таква, следва да се докаже от една страна,
че такава е обективирана с думи или действия, а от друга, същата да е могла да
възбуди у нейния адресат основателн страха от осъществяване то ѝ. Няма
спор също така, че тежестта да се установи наличието на обективните и
субективните признаци от състава на визираните престъпни състави, лежи именно
върху обвинението – в случая върху частния тъжител. Както бе посочено по-горе в случая показанията на
свид. Б. се явяват единственият пряк
доказателствен източник по отношение на заявените в тъжбата обстоятелства,
поради което и предвид изложените по-горе съображения, съдът прие, че същият се
явява недостатъчен, за да обоснове категорична доказаност на обвинителната
теза, доколкото показанията на този свидетел се оцениха като необективни и
поради което като неубедителни.
Доколкото съдът прие за
недоказано подсъдимата С.И. да е изрекла посочените в тъжбата реплики, не се
доказа и наличието на обективните и субективните признаци от състава на
визираните престъпни състави, поради което липсва основание за
ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимата.
Ето защо и подс. С.И. бе призната за невиннна в
това да е извършила престъпление по чл. 146, ал. 1 НК и чл. 144, ал. 1 НК, поради което на основание
чл. 304 НПК бе оправдана по така повдигнатите й обвинения.
По въпроса за разноските:
По делото от страна на подсъдимата И. са направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лева, поради което и на основание чл. 190, ал. 1 НПК
съдът осъди тъжителя Р.Р., да заплати посочената сума на подсъдимата С.И..
По въпроса за разноските:
По делото като веществено
доказателство е бил приобщен постъпилия компактдиск, съдържащ запис на сигнал до Дирекция “Национална
система 112”, по
отношение на когото съдът постанови да остане по делото, тъй като не подлежи на
унищожаване или връщане.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.