Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...........
Гр.
София, 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, шести първоинстанционен
състав, в публично съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на
секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Дерменджийски,
като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 756 по описа на Софийски
окръжен съд за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
от И.Й.В. с ЕГН: ********** *** срещу И.П.Н. с ЕГН: ********** ***, с която е
предявен иск с правно основание чл. 5,
ал. 1 от ЗЛС, за поставяне на ответника под пълно запрещение, поради
неспособност да се грижи за себе си, в следствие на заболяване с водеща
диагноза „Умерена умствена изостаналост”.
Ищецът твърди, че е дядо на ответника и се грижи
заедно със съпругата си М. В. за него. Твърди, че детето страда от умерена умствена
изостаналост, било оставено от майка му Д. С. и е отглеждано
от тях. Със Заповед № 12/13.05.2009 г. на Агенция за социално подпомагане,
дирекция „Социално подпомагане“ –Община гр. И. е прекратено временното му настаняване в тяхното
семейство, поради навършване на пълнолетие на лицето. Посочва, че
ответникът се нуждае от чужда помощ, не
може да говори и не разбира какво му се говори, поради болестното си състояние.
Моли съда да го постави под пълно запрещение.
На ответника И.П.Н. е връчен препис от исковата молба
и доказателствата, който в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения особен
представител адв. Р.Н. е депозирал писмен отговор.
Счита иска за допустим и основателен, с оглед представените доказателства.
В
съдебно заседание И.Й.В. поддържа исковата молба, ответникът, чрез назначения му особен
представител адв. Н.
и представителят на С.о.п. изразяват становище за основателност.
При преценка на събраните доказателства, съдът счете
за установено следното:
От представеното удостоверение за раждане, издадено
въз основа на акт за раждане №…/………… г., съставен в гр. И., се установява, че И.П.Н. е роден на *** г. от майка
Д. И. Н. с
ЕГН: ********** и баща П. Г. Н. с
ЕГН: **********.
С Експертно решение № …. от …/………… г. на ТЕЛК за психични болести към „ОДПЗС-С. О.“ ЕООД, на И.П.Н.
е определена 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ, с пожизнен
срок, с водеща диагноза „умерена умствена изостаналост“.
От приетото удостоверение за съпруг и родствени
връзки, изх. № . от ……. г., издадено от О. К. се установява,
че Д. И. Д. с
ЕГН: ********** е дъщеря на ищеца И.Й.В.. Ищецът е дядо на ответника по майчина
линия.
Със заповед № ../……….. г. на
Директора на Д „СП“ – И. е прекратено
временното настаняване на И.П.Н. в семейството на неговите баба и дядо – М. и И. В., поради
навършване на пълнолетие от лицето.
Съдът се убеди лично в психическото и физическото
състояние на И.П.Н.. Същият е напълно неориентиран за време и място, не отговаря
на поставените въпроси и издава само нечленоразделни звуци.
Разпитаната свидетелка Р. З. Р. дава
показания, че познава ответника И.Н.. Майка му преди десет години го напуснала
и не се интересувала и грижела за него. От тогава баба му и дядо му полагат
грижи за него. И. не може да говори, не може да чете и пише, издава само звуци
и сочи с пръст. В това състояние е от раждането си. В ежедневието не може да се
справя сам със задачите си и да се грижи за себе си – всичките му потребности
се извършват от баба му и дядо му. Навън излиза винаги само с придружител. Като
цяло не е в състояние да се поддържа елементарните си битови нужди.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото гласни
и писмени доказателства, които кредитира.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим - исковата молба изхожда от
дядото на ответника, която е активно легитимиран, с оглед разпоредбата на чл. 336, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен, с оглед
вида и степента на състоянието на ответника същият следва да бъде поставен под пълно
запрещение.
Поставянето
под запрещение е акт на съда, с който се ограничава или отнема по установен ред
и въз основа на установени от закона основания дееспособността на едно
физическо лице при трайно душевно заболяване, което препятства лицето само да
се грижи за себе си и своите работи. Съгл. чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС
пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се
грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават
недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, но чието състояние
не е така тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на
чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на лицата по ал.
1 се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата по ал. 2 се прилага
чл. 4 ал. 2 от ЗЛС. Статутът на лицата, поставени под пълно и ограничено
запрещение, е приравнен по закон на този на малолетните и непълнолетните лица.
Следва да се отбележи, че сама по себе си душевната болест не прави болния
недееспособен, а болестното състояние заедно с невъзможността лицето да се
грижи за своите интереси са основание за поставяне на дадено лице под
запрещение. Т.е., за да се постави едно лице под запрещение, следва да са
налице кумулативно две предпоставки-лицето да страда от слабоумие или душевна
болест и на второ място невъзможност само да се грижи за своите интереси.
Считано
от 21.04.2012 г. в сила за Р България е Конвенцията на ООН от
С Решение № 10/2014 г. Конституционният съд прие, че
по отношение на лицата с психически увреждания особената защита включва и
предпазването на тези лица от извършване на правни действия, с които те биха
могли да увредят собствените си интереси. До приемането на нова уредба, която
да е в съответствие с европейското и международно право, разпоредбата на чл. 5,
ал. 1 ЗЛС следва да се прилага, макар и ограничително, като способ за подкрепа
и съдействие на нуждаещите се лица.
Въпреки
гореизложеното, в случая поставянето на
ответника под пълно запрещение се преценява от съда, че е именно в негов интерес, с оглед здравословното му състояние.
От събраните в производството по делото доказателства безспорно се
установи, че ответника страда от „умерена
умствена изостаналост“. Според мотивите
на издаденото Експертно решение № ….от …/………….. г. на
ТЕЛК при И.Н. е налице интелектуално-мнестична
недоразвитост до степен на умерена олигофрения с намален контрол на влеченията
и подтиците със затруднен говор, тежка липса на самостоятелност и невъзможност
да се самообслужва.
Т.е. степента на страданието при
ответника е такава, че го ограничава от възможността пълноценно да се грижи за
своите работи. Същият не може да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Т. е. налице е първият критерий- медицински за
признаването му за недееспособен по чл.5
от ЗЛС.
Налице е и втората предпоставка, а именно ответникът
не може пълноценно да се грижи за себе си и да охранява своите лични и имуществени
интереси. Съдът намира, че състоянието му е изключително тежко, тъй като той не
осъществи словесен контакт със съда, не беше в състояние да се концентрира,
нито да реагира адекватно.
Това
състояние се потвърждава и от разпита на
свидетелката Румяна Райчева, която дава показания, че И.Н. не може сам да се справя
с ежедневните си нужди, поради което е нужно да бъде обгрижван
и подпомаган от друго лице.
От
това съдът прави извода, че И.П.Н.
следва да бъде поставен под пълно запрещение. Към настоящия момент неговите
възможности са напълно ограничени в степен, че не може въобще да се справя сам със своите
работи.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО
ЗАПРЕЩЕНИЕ И.П.Н. с ЕГН: ********** ***.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на
органа по настойничество при Община К., обл. Софийска за
учредяване на настойничество.
СЪДИЯ: