Решение по дело №1264/2019 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№         /02.10.2019 година, гр. Варна

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1264 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалбата на „Меркурий П.“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Варна, срещу Решение № 2153-03-22/08.04.2019 година на директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт (ТП - Варна на НОИ), с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, при ТП – Варна на НОИ, с което настъпилата на 13.07.2017 година злополука с Т. М.М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че административното производство е започнало при липсата на валидно сезиране на административния орган. Твърди, че наследниците на пострадалото лице са подали декларация за трудова злополука на 16.07.2017 година, поради което не е спазен срока по чл. 57 ал. 2 от КСО. Твърди, че разпореждането е издадено след изтичане на законоустановеният 14-дневен срок по чл. 60, ал. 1 от КСО. Твърди, че не е бил в трудово правоотношение с пострадалото лице, както и че увреждането на здравето му не е станало при работа, извършена по негово възложение, поради което не са налице предпоставките по чл. 55, ал. 1 от КСО. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа жалбата. Претендира направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски. В писмено становище от 10.09.2019 година излага подробните си съображения.

Ответникът - директорът на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваното решение е постановено при спазване на процедурата и при правилно приложение на материалния закон. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни - М.Д.М., И.Т.М. и М.Т.М., чрез процесуален представител, оспорват жалбата. Твърдят, че оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като административният орган е направил обосновани изводи относно наличието на трудова злополука. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли жалбата.

Съдът, след преценка на събраните в хода на административното и съдебното производство писмени документи, прие за установено от фактическа страна и правна страна следното:

Административното производство е образувано по искането на наследниците на починалия Т. М.М.. С уведомление вх. № 1049-03-393/12.07.2018 година (л. 124 от адм. преписка) М.Д.М., И.Т.М. и М.Т.М. са уведомили ТП – Варна на НОИ, че на 13.07.2017 година наследодателят им Т. М. е починал при изпълнение на трудови функции, възложени му от „Меркурий П.“***. С Декларация за трудова злополука вх. № 1049-03-393#1/16.07.2018 година (л. 123 от адм. преписка), М.Д.М., съпругата на Т. М.М., е декларирала, настъпилата на 13.07.2017 година злополука.

С писмо от 17.07.2018 година, директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна (ДИТ-Варна) е уведомен за постъпилата в ТП – Варна на НОИ декларация за трудова злополука и е поискано становище за член на комисията по разследване на злополуката.

В отговор, с писмо от 26.07.2018 година, е посочен представител на ДИТ - Варна за член на комисията по разследване на злополуката, като е направено и уточнение, че Инспекцията е извършила проверка, във връзка с настъпилия на 13.07.2017 година инцидент с Т. М..

С писмо от 17.07.2018 година, е уведомен и осигурителят „Меркурий П.“*** за постъпилата в ТП на НОИ - Варна декларация за трудова злополука с Т. М. - „общ работник“, който към момента на злополуката е бил в трудово правоотношение с него, както и че се предприемат действия по разследване, тъй като се касае за летален изход от злополуката. Изразена е необходимостта, в определен срок да бъде предоставено становище за членове на комисията по нейното разследване.

В отговор, с възражение от 27.07.2018 година, управителят на посочения осигурител е възразил срещу твърдението, че пострадалото лице е било в трудовоправни отношения с „Меркурий П.“***. Посочил е, че не е работодател на М., поради което не може да разгледа случая, като трудова злополука и няма нужда да се назначава комисия за нейното разследване.

С писмо от 07.09.2018 година до директора на ДИТ - Варна, е поискано предоставянето на заверено за вярност копие от издаденото постановление за обявяване на трудово правоотношение между Т. М. и „Меркурий П.“***, като бъдат представени и доказателства за неговия стабилитет.

С писмо от 17.09.2018 година, преписи от постановлението и съдебното решение, с което то е потвърдено, са представени в ТП на НОИ - Варна, с посочена дата на влизане в сила - 01.06.2018 година.

С писмо от 28.09.2018 година, с оглед влязлото в сила постановление на ДИТ - Варна за обявяване на трудово правоотношение между Т. М. и „Меркурий П.“***, осигурителят отново е уведомен да посочи в срок членове на комисията по разследване на злополуката.

С писмо от 05.10.2018 година „Меркурий П.“*** е посочил Г.И.П., като представител на работодателя от ГУТ и К.М.К., като представител на работниците и служителите от ГУТ.

С писмо от 28.11.2018 година от ДИТ - Варна са изискани преписи от доказателствата по адм. дело № 2503/2017 година, 22 състав на Административен съд - Варна.

Със Заповед № 1049-03-393#10/05.12.2018 година, директорът на ТП на НОИ - Варна е наредил да се извърши разследване на злополуката, станала на 13.07.2017 година с Т. М.М., като е определил състава на комисията, както и разследването да започне на 07.12.2018 година.

С писмо от 17.12.2018 година от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД - Варна е изискана медицинската документация от извършената аутопсия на пострадалото при злополуката лице. На 03.01.2019 година е представена Служебна бележка, съдържаща Заключението от извършената аутопсия.

На 28.12.2018 година са взети писмени обяснения от С.М., А.А. и Б.М..

С Докладна записка от 04.01.2019 година на длъжностното лице по чл. 60 от КСО до ръководителя на ТП – Варна на НОИ е поискано удължаване на срока за разследване на злополуката, по съображения, изложени в същата.

С писмо от 07.01.2019 година на ДИТ - Варна административният орган е уведомен, че поисканите доказателства, събрани в съдебното производство ще бъдат предоставени, след изискването им от Административен съд - Варна, както и че определеният с посочената по-горе заповед член на комисията по разследване на злополуката е в продължителен отпуск, поради временна неработоспособност, поради което се налага да бъде заменен с друг представител от ДИТ - Варна.

С Докладна записка от 08.01.2019 година на длъжностното лице по чл. 60 от КСО до ръководителя на ТП – Варна на НОИ е поискана тази промяна, а със Заповед № 1049-03-393#16/08.01.2019 година, директорът на ТП – Варна на НОИ е определил новия състав на комисията, с оглед замяната на представителя на ДИТ - Варна и е наредил разследването да започне на 08.01.2019 година.

С писмо от 06.02.2019 година ДИТ – Варна е представила доказателствата, събрани по адм. дело № 2503/2017 година по описа на Административен съд - Варна.

Резултатите от извършеното разследване на злополуката са обективирани в Протокол № 1049-03-393#18/07.02.2019 година. Екземпляр от протокола е връчен, срещу подпис, на осигурителя, на представителите на работодателя и на работещите от ГУТ, както и на наследниците на пострадалото при злополуката лице.

С обжалваното Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година, декларираната злополука вх. № 1049-03-393#1/16.07.2018 година от съпругата на починалото при злополуката лице, в качеството на негов наследник, станала на 13.07.2017 година, е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.

Срещу разпореждането е депозирана жалба вх.№ 5104-03-25#1/11.03.2019 година от „Меркурий П.“ ООД, която е отхвърлена от Директора на ТП на НОИ-Варна като неоснователна.

В хода на настоящото съдебно производство е представена и приобщена по делото цялата административна преписка по издаване на оспорения административен акт. Приобщени са и доказателства за компетентност на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, копие от Разпореждане № 5104-03-25#2/17.05.2019 година за поправка на допусната в Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година очевидна фактическа грешка, както и доказателства за датата на изпращане на пощенска пратка с баркод № PS 900000S03H5, с подател Д.А..

Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ - Варна - компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО, и в предвидената от закона форма – чл. 117, ал. 3 от КСО, при спазване на действащите материално правни разпоредби и административно производствените правила, като същият е мотивиран и е съобразен с целта на закона. Не са налице основания за отмяна по чл. 146, т. 1 – т. 5 от АПК.

Решаващият орган е обсъдил всички събрани в производството доказателства и е мотивирал правните си изводи, като не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон.

Във връзка с основното възражение на жалбоподателя, че липсва валидно сезиране на компетентния административен орган, тъй като декларацията за трудова злополука е подадена след изтичане на срока по чл. 57, ал. 2 от КСО, съдът намира следното:

Административно производство е проведено по приложимите за него специални правила по глава пета от КСО и Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки (НУРРОТЗ), без съществени нарушения.

Съгласно чл. 57, ал. 2 от КСО, вр. чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ, когато злополуката не бъде декларирана по реда на ал. 1 (от страна на осигурителя, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа – от страна на предприятието ползвател) пострадалият или неговите наследници имат право да подадат декларацията в срок една година от настъпването на злополуката в териториалното поделение на НОИ. Възникването на това процесуално право и редовността на упражняването му не зависят от причините, довели от недеклариране на злополуката от осигурителя по чл. 57, ал.1 от КСО, вр. чл. 3, ал.1 и ал. 2 от НУРРОТЗ, нито от (не)добросъвестността му. Необходимо и достатъчно условие за приложението на чл. 57, ал. 2 от КСО, вр. чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ, в случая е, че в 1-годишния срок след настъпване на злополуката на 13.07.2017 година, същата да не е декларирана от „Меркурий П.“*** в НОИ.

Съдът намира, че наследниците на Т. М. надлежно са упражнили правото си по чл. 57, ал. 2 от КСО, вр. чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ – попълнили са декларация за трудова злополука по образеца, утвърден от управителя на НОИ, със задължителните данни и приложени документите, с които разполагат, които са изпратили чрез пълномощника си адв. Д.А. до ТП - Варна на НОИ по пощата на 13.07.2018 година (видно от служебна бележка изх. № 167/27.06.2019 година по описа на Пощенска станция Добрич – л. 53 от делото). При дата на настъпване на злополуката – 13.07.2017 година, 1-годишиният срок по чл. 57, ал. 2 от КСО, вр. чл. 3, ал. 3 от НУРРОТЗ, за нейното деклариране от страна на наследниците на пострадалия пред осигурителната администрация е спазен. Тук следва да бъде посочено, че релевантно е нейното изпращане по пощата в последния ден, а не денят на нейното постъпване в съответното териториално поделение на НОИ, респ. регистрирането и/или входирането й. Ето защо декларацията за трудова злополука на М.М. не е просрочена за това, че е заведена в ТП - Варна на НОИ с вх. № 1049-03-393#1/16.07.2018 година и с този номер е идентифицирана в административното производство, вкл. в Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година и Решение № 2153-03-22/08.04.2019 година.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от КСО, съответното териториално поделение на НОИ, съвместно с инспекцията по труда, комитетите и ГУТ, както и други компетентни органи в зависимост от случая, разследват всяка смъртна злополука, всяка злополука, причинила увреждането на повече от трима работещи, и всяка злополука, за която има основание да се предполага, че ще доведе до инвалидност. Аналогично, чл. 7, ал. 2, изр. 1 от НУРРОТЗ, гласи, че разследването на злополуката е задължително за всички случаи, когато има данни, че е причинено увреждане на повече от трима работещи, както и ако злополуката е довела до инвалидност или смърт, или има основание да се предполага, че ще доведе до такива увреждания. Т. е. дори и съдът да споделяше становището на жалбоподателя, в подзаконовия нормативен акт е определена допълнителна възможност за започване на производство по разследване, когато в НОИ са постъпили достатъчно данни за настъпила трудова злополука (такива данни са постъпили в ТП – Варна на НОИ с уведомлението от наследниците на Т. М. вх.№ 1049-03-393/12.07.2018 година – л. 124 от адм. преписка).

Съдът намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че порок на разпореждането е издаването му извън указания в чл. 60, ал. 1 от КСО, 14-дневен срок от декларирането на злополуката. Действително, злополуката е декларирана на 16.07.2018 година (тъй като тази дата е регистрирана (входирана в ТП - Варна на НОИ), а разпореждането е постановено на 22.02.2019 година, което е извън посочения 14-дневен срок. Неспазването на последния, обаче, категорично не се явява административно нарушение, чиято правна последица да бъде незаконосъобразност на административния акт. Безспорно, коментираният 14-дневен срок не е преклузивен, а инструктивен, тъй като съгласно чл. 35 от АПК, административният орган е длъжен да издаде индивидуалния административен акт след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая.

При издаване на обжалване на оспорения административен акт не е допуснато нарушение на материалния закон.

Легално определение на понятието „трудова злополука“ се съдържа в чл. 55, ал. 1 от КСО и това е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова, е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки – 1.) внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло; 2.) злополуката да е станала с осигурено лице; 3.) функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя; 4.) неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и 5.) причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа.

Видно от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице.

В процесния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че на 13.07.2017 година Т. М.М. е бил на строителния обект - еднофамилна къща, находяща се във вилна зона в землището на с. Звездица, ПИ 290 по кадастрален район 502, м-ст „Орехчето“, област Варна, за полагане на външна минерална мазилка и обличане на 1 брой водосточна тръба с гипскартон по трудово правоотношение с „Меркурий П.“*** (съгласно Постановление за обявяване на трудово правоотношение от 11.08.2017 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна - в законна сила от 01.06.2018 година). Т. М. се е качил на скелето да прави „куфар на водосточната тръба“, като след около половин час (около 09:15 часа), когато свид. Б.С.М. се качила на втория етаж го видяла да лежи отгоре върху скелето. От представената служебна бележка (л. 43 от адм. преписка) се установява заключението на СМЕ № 114/2017 година, според което при проведените оглед, аутопсия и изследвания върху трупа на М. е установено, че причина за настъпилата смърт е – действие на електрически ток по електрическа верига, преминала през лявата ръка, сърцето, дясната лъка, в резултат на което е настъпила остра сърдечно-съдова недостатъчност. А според доклада на ст. инспектор в отдел „БТКД“ в ДИТ - Варна (л. 82 от адм. преписка) – причината за смъртта е „удар от електрически ток“ при работа с електрически инструмент – перфоратор. Т.е. злополуката е настъпила през време и по повод на извършваната работа по трудовото правоотношение с „Меркурий П.“***. Според съда, несъмнено е налице функционалната зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждането на здравето на пострадалото лице.

Съдът намира за ирелевантни по спора възраженията на жалбоподателя за липса на трудовоправни отношения между него и пострадалото лице. Постановлението за обявяване на трудовото правоотношение от 11.08.2017 година на директора на ДИТ - Варна е потвърдено с Решение № 988/10.05.2018 година по адм. дело № 2503/2017 година по описа Административен съд – Варна, ХХІІ състав, и е в законна сила от 01.06.2018 година. С оглед зачитане силата на присъдено нещо по влязъл в сила съдебен акт, съдът намира, че понастоящем е недопустимо да се обсъжда този въпрос. Налице е административен акт, ползващ се със стабилитет.

Предвид гореизложеното и въз основа на доказателствата по делото, съдът приема, че Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което е прието, че настъпилата на 13.07.2017 година злополука с Т. М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, е законосъобразно, издадено от компетентен административен орган, в предвидената за това форма, в съответствие с материалния закон и целите на закона, с подробно изложени мотиви, поради което и правилно, и в съответствие с материалния, и процесуалния закон, е потвърдено с Решение № 2153-03-22/08.04.2019 година на директора на ТД на НОИ - Варна, като не страда от пороци, обосноваващи отмяната му като незаконосъобразно. В този смисъл жалбата срещу него, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена чрез присъждане на такова в размера по чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 350 лева.

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Меркурий П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, ул. „Чипровци“ № 7, представлявано от управителя Г.И.П., срещу Решение № 2153-03-22/08.04.2019 година на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Разпореждане № 5104-03-25/22.02.2019 година на длъжностното лице по чл. 60 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване при Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което настъпилата на 13.07.2017 година злополука с Т. М.М. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.

ОСЪЖДА „Меркурий П.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Чипровци“ № 7, представлявано от управителя Г.И.П., ЕГН: **********, да заплати в полза на Националния осигурителен институт – Териториално поделение - Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

 

СЪДИЯ: