РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на седми октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румен Ат. Стойнов
при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова
като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно
наказателно дело № 20211880200207 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 277 от Закона за горите (ЗГ). Образувано е
по жалба подадена от Д. Б. П. от ....., ЕГН **********, срещу Наказателно
постановление № 414/18.08.2021 г. - издадено от директора на Регионална дирекция по
горите София (РДГ), с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 лева.
В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е
незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила и материално-правните норми. Иска се от съда да го отмени
изцяло. Същото се поддържа и от защитника – в открито съдебно заседание, както и в
писмена защита.
Административнонаказващият орган, в съпроводителното писмо, както и в
писмена защита, дава становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че
издаденото наказателно постановление е правилно и законосъобразно.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното наказателно
постановление и са разпитани трима свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени
средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното
от фактическа страна :
1
Жалбоподателят е лице, вписано в публичния регистър за упражняване на
лесовъдска практика. В това му качество и като представител на Община С. на
04.01.2021 г. му е издадено позволително за сеч № 0588719 за отдел № 219, подотдел
„ц”, общинска горска територия попадаща в землището на с. Бов, общ. Своге.
Позволителното е издадено от компетентното длъжностно лице в общинската
администрация и в него е посочено, че дърветата са маркирани от Д. П., както и вида
на разрешената сеч : „пробирка”. С позволителното е определена началната дата за
провеждане на сечта и за извозване на материалите от сечището – 08.01.2021 г. На
14.05.2021 г. е извършена проверка на място от свидетелите Б., М. и Н., служители на
РДГ. Те констатирали, че на сечището е извършена сеч на 12 броя дървета от бук,
равняващи се на 3,0 пл.м.куб. (плътен кубически метър) стояща маса, немаркирани с
контролна горска мярка, за което съставили констативен протокол. Нарушението било
установено по пъновете на отсечените дървета, тъй като отрязаната дървесина не била
налична. На следващия ден свидетелят Б. съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) срещу жалбоподателя. В него е посочено, че П.
не е следил за спазване на правилата за сеч и не е взел мерки за предотвратяване и
спиране на незаконни действия по извършване на добива на дървесина. Посоченото
негово поведение е квалифицирано като нарушение на 108, ал. 3 ЗГ(лицето на което е
издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване
и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина) във вр. с
чл. 12б, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските
територии (лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са
длъжни да следят за спазването на правилата за сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на
определените и отбелязани за сеч дървета). В издаденото на 18.08.2021 г. НП деянието
е определено като административно нарушение по чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ (лице
упражняващо лесовъдска практика, което не вземе своевременно мерки за
предотвратяване и спиране на незаконни дейности в горските територии), за което е
предвидено административно наказание „глоба”. В АУАН и в НП периодът на
извършване на нарушението е определен от 07.01.2021 г., денят предхождащ началото
на сечта, до 14.05.2021 г., денят на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана по делото въз основа
на показанията на свидетелите горски служители, които на място - лично и
непосредствено са установили административното нарушение и неговия извършител.
Показанията им са безпротиворечиви и логически издържани и не се разколебават от
никое приобщено по делото доказателство.
АУАН съдържа реквизитите посочени в чл. 42 ЗАНН и при съставянето му са
спазени изискванията на чл. 40 и чл. 41 ЗАНН. Актът е подписан от актосъставителя,
жалбоподателя и свидетелите. Д. П. се е запознал със съдържанието му и е бил е
2
уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и
обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената
му възможност. Издаденото на 18.08.2021 г. НП съдържа всички необходими елементи
по чл. 57 ЗАНН. Задължението да докаже надлежното връчване на наказателното
постановление лежи върху наказващия орган (арг. от чл. 84 ЗАНН вр. с чл. 103, ал. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс), а задължението да се докаже спазването на
седмодневния срок лежи върху оспорилия постановлението. Невъзможността да се
докаже надлежното връчване на постановлението всякога следва да се тълкува в полза
на жалбоподателя, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.
Въз основа на установеното по делото съдът приема, че актът и наказателното
постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в АУАН и НП, се потвърждават от събраните и относими
доказателства. Реалното фактическо положение, което проверяващите са констатирали,
е възпроизведено в показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи :
Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил
административното нарушение, за което е наказан. Той не е упражнил контрол и не е
взел мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на
добива на дървесина, като не е следил за спазването на сроковете и правилата за сеч, в
т. ч. да се извършва сеч само на отбелязани за сеч дървета). С оглед на изложеното
следва да се ангажира отговорността на П. по чл. 257, ал. 1, т. 3 ЗГ за извършеното от
него администартивно нарушение.
В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е
съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил
наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно
ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание.
Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание,
поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и
нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена
санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са
издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ.
съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушението
е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като
административно нарушение по ЗГ. Налице е нужното фактическо и правно единство
3
между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите
по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото,
където е извършено, както и всички обстоятелствата, при които е извършено. Ето защо
се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство.
Санкционираното деяние е под формата на бездействие, поради което мястото
на извършването му е там, където е било дължимо съответното действие – т.е. отдел №
219, подотдел „ц”, общинска горска територия попадаща в землището на с. Бов, общ.
Своге, както е посочено в АУАН и в НП. При този вид нарушения, изразяващи се в
бездействие, се създава трайно противоправно състояние, което обхваща времето от
възникване на задължението за действие до преустановяване на това бездействие или
до установяването му по надлежния ред. В случая както в съставения АУАН, така и в
издаденото въз основа на него НП се сочи датата на извършената проверка –
14.05.2021 г., поради което правото на защита на санкционираното лице не е
нарушено. Задължението е възникнало от началото на сечта, като съществена е
крайната дата, от която и текат сроковете, предвидени в нормативните актове. Ако
жалбоподателят беше изпълнил задълженията си, щеше да упражни нужния контрол и
да вземе мерки за предотвратяване и спиране на незаконните действия по
извършването на добива на дървесина, както и да следи за спазването на правилата за
сеч, в т. ч. да се извършва сеч само на отбелязани за сеч дървета. Освен в нормативните
актове тези негови задължения произтичат и от длъжностната му характеристика,
заверено копие от която е приложено към делото.
Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, тъй като не се доказа
по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с
предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет
на регулиране от Закона за горите и подзаконовите нормативни актове по прилагането
му. Размерът на наложената глоба е минималния предвиден от закона, като според
съда е правилно индивидуализиран.
В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати
нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление. Наказващият орган
осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил
обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и
отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е
приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че Д. П. е осъществил от
обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран
административно. От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като
деецът е бил запознат с относимата правна уредба, но въпреки това не е изпълнил
задълженията вменени му със Закона за горите и с Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за
4
контрола и опазването на горските територии.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Потвърждава Наказателно постановление № 414 от 18.08.2021 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите София, по жалба подадена от Д. Б. П. от
....., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се
подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
5