Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2125 13.01.2020г. Град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На шестнадесети декември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Лили Добрева
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №04711 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К. А.Н., с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 482,31лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 89,88лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът К. А.Н. е подал отговор, с който е оспорил исковата молба като недопустима. Ответникът признава дължимостта на вземанията, отговарящи на 1/ 6 от правото на собственост в размер на главница от 80,39лв. и лихва за забава в размер на 14,98лв. За останалата част от исковете, ответникът ги оспорва по основание и размер, поради което и иска отхвърляне на исковете като неоснователни. Ответникът оспорва всички представени с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС.
С възражението срещу процесната заповед ответникът е заявил, че признава дължимостта на вземанията, отговарящи на 1/ 6 от правото на собственост в размер на главница от 80,39лв. и лихва за забава в размер на 14,98лв., като не възразява срещу процесната заповед в тази и част. Предвид гореизложеното и предвид липсата на валидно възражение по чл.414 ГПК следва да прекрати производството по делото в тази му негова част и да обяви за влязла в сила Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС, в частта, с която се иска да бъде признато за установено спрямо ищеца, че ответникът му дължи сумата от 80,39лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 14,98лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
Производството по делото е допустимо в частта, с която се претендира да бъде установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401,92лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 74,90лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
По основателността:
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на $1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
От съвкупната преценка на писмо от Община П., Дирекция “Местни приходи” от 31.04.2019г., данъчна декларация на 13.11.2016г. от лицето А.Е., удостоверение за наследници и Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС, е видно, че ответникът К.Н. е собственик на 1/ 6 идеална част от процесния имот. Процесният имот е топлофициран, поради което и ответникът се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните е възникнала по силата на закона. Съдът обаче намира, че ответникът следва да отговаря за задълженията спрямо припадащата му се част от собствеността, а именно 1/ 6 от същите. Ответникът е признал дължимостта на тези задължения и заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Съдът намира, че за останалите 5/ 6 части от задълженията следва да отговарят другите съсобственици, а не ответника.
Предвид изложеното и съдът намира, че вземанията, за които продължава настоящето производство, а именно: сумата от 401,92лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 74,90лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г, са неоснователни. Поради това и исковете, с които се иска признаване за установено, че ответникът дължи плащането им на ищеца следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.
Съдът намира, че доколкото ответникът е признал дължимостта на вземането за 1/ 6 част от сумите по заповедта с възражението по чл.414 ГПК, то и ПРС следва да присъди направените от ищеца разноски в заповедното производство съответстващи на тази негова част, т.е. сумата от 8,33лв. за юрисконсултско възнаграждение и сумата от 4,17лв. за държавна такса. Ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство, като е признал дължимостта на тези суми след издаване на процесната заповед за изпълнение, поради което и дължи разноски незамисимо от признаването на заповедта.
Ответникът е доказал разноски в размер на 600,00лв. за адвокатско възнаграждение в исковото производство и заповедното производства, от които в съответствие с отхвърлената и прекратена част от исковете му се дължи сумата от 500,00лв., която и следва да му бъде присъдена.
Съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, тъй като същите възнаграждения са съобразени с минималните такива по Наредба №1.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта му, с която се иска да бъде признато за установено по искове, предявени от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К. А.Н., с адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 80,39лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 14,98лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС, КАТО ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС в тази и част.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу К. А.Н., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 401,92лв., представляваща неплатена главница за доставена и ползвана топлинна енергия на апартамент, находящ се в гр.П., ул.“***, за периода от 01.05.2016г. до 30.04.2017г., сумата от 74,90лв., представляваща лихва за забава за периода от 10.07.2016г. до 25.09.2018г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №2585/27.06.2019г. по ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС.
ОСЪЖДА К. А.Н., с адрес: ***, да заплати на “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, сумата от 8,33лв., представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство и сумата от 4,17лв., представляваща направени разноски за държавна такса в заповедното производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД, със снети по делото данни, да заплати на К. А.Н., със снета по делото самоличност, сумата от 500,00лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства в съответствие с отхвърлената и прекратената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила, ч.г.д.№03915/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: