Присъда по дело №231/2019 на Районен съд - Троян

 

 

 

 

 

                                П Р И С Ъ Д А

 

                                                                   № 260002

 

                                      гр. Троян, 27.04.2021 година

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ТРОЯНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ,  на двадесет и седми април  две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА

 

                           СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. С.С.                                                                           2. Т.Л.

 

                                                 

съдебен секретар Ценка Банчева

прокурор Николай Семов

разгледа докладваното от съдията  СИМЕОНОВА

наказателно общ характер дело № 231 от 2019 година по описа на Троянски районен съд.

Въз основа на доказателствата по делото и Закона

 

                                     П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия А.Г.Я., роден на ***г. в гр. Свиленград , живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, работи, осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че  около 10.30 часа на 30.10.2017г. в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „Елма 13“ ООД с.Б., обл.Ловешка, в съучастие, като съизвършител с Г.А.Я. ***, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата, причинил на М.Т.К. *** средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота,  поради което и на основание чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК  във вр. с чл. 54 от НК  му налага  НАКАЗАНИЕ   8 /осем  / МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи при първоначален ОБЩ  режим, съгласно чл.57, ал.1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия  Г.А.Я., роден на ***г***, обл.Ловешка, българин, български гражданин,  с начално образование,  неженен, работи, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че около 10.30 часа на 30.10.2017г. в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „Елма 13“ ООД с.Б., обл.Ловешка, в съучастие, като съизвършител с А.Г. ***, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата, причинил на М.Т.К. *** средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота,  поради което и на основание чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК  във вр. с чл. 54 от НК, му налага  НАКАЗАНИЕ   8 /осем / МЕСЕЦА  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66, ал.1 от  НК ОТЛАГА наложеното на подсъдимия Г.А.Я., ЕГН ********** наказание 8 месеца лишаване от свобода за ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК от 3 /ТРИ/ ГОДИНИ.         

ОСЪЖДА подсъдимите А.Г.Я., ЕГН ********** и Г.А.Я.,  ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО  на М.Т.К.,  ЕГН  **********  с адрес: ***, сумата 5 000.00 /пет хиляди/ лева,  представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,  изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение,    ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 10 000 /десет хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск от М.Т.К.,  ЕГН  **********  с адрес: ***, против А.Г.Я., ЕГН ********** и Г.А.Я.,  ЕГН **********,  за сумата 812.78 / осемстотин и дванадесет лв. и 78 ст./ лева,  представляваща обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от , ведно със законната лихвата за забава , считано от 30.10.2017 година  до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.Я., ЕГН **********  ДА ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на Държавата, по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата  100.00 /сто/ лева, представляваща половината държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

ОСЪЖДА подсъдимия  Г.А.Я.,  ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в ПОЛЗА на Държавата, по сметка на Районен съд гр. Троян, сумата  100.00 /сто/ лева, представляваща половината държавна такса върху размера на уважения граждански иск.

На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А.Г.Я., ЕГН ********** ,  ДА ЗАПЛАТИ на гражданския ищец  и частен обвинител  М.Т.К., ЕГН  **********  с адрес: ***, сумата    400.00 / четиристотин/ / ЛЕВА  - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия   Г.А.Я.,  ЕГН **********,  ДА ЗАПЛАТИ    на гражданския ищец  и частен обвинител  М.Т.К., ЕГН  **********  с адрес: ***, сумата    400.00 / четиристотин/ / ЛЕВА  - разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

 

 

 

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А.Г.Я., ЕГН **********  , ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр.Ловеч сумата 492.66 /четиристотин деветдесет и два лв. и 66 ст./ лева, представляваща разноски в досъдебното производство, а по сметка на Троянски районен съд – сумата 744.30 / седемстотин четиридесет и четири лв. и 30 ст./  лева, представляваща разноски в съдебното производство.

ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г.А.Я.,  ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОДМВР гр.Ловеч сумата 492.66 /четиристотин деветдесет и два лв. и 66 ст./ лева, представляваща разноски в досъдебното производство, а по сметка на Троянски районен съд – сумата 744.30 / седемстотин четиридесет и четири лв. и 30 ст./  лева, представляваща разноски в съдебното производство.

СЪДЪТ ОБЯВЯВА 60-дневен срок от днес за изготвяне на мотивите по чл. 308, ал.2 от НПК.      

         ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд  в 15-дневен срок от днес.

 

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                                                                                                    1:

                                                 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 

                                                                                                      2:       

 

 

 

 

МОТИВИ  към присъда № 260002 от 27.04.2021 г., постановена по

НОХД № 231  по описа на Троянски районен съд за 2019 г.

 

       Подсъдимите  А.Г.Я. и Г.А.Я.,***, са предадени на съд по обвинение за престъпление  по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това, че около 10.30 часа на 30.10.2017г. в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „Елма 13“ ООД с.Б., обл.Ловешка, в съучастие, като съизвършители, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата, причинили на М.Т.К. *** средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота.

Посоченото обвинение е изменено от прокурора при РП-Ловеч, ТО-Троян, по реда на чл.287, ал.1, пр.1 от НПК.

          В съдебното производство  по искане на пострадалия  М.Т.К. *** същият е конституран като частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от К. граждански иск против двамата подсъдими за сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на  престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,  изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение,    ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. година до окончателното й изплащане, както и граждански иск за сумата 812.78 (осемстотин и дванадесет лв. и 78 ст.) лева,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихвата за забава, считано от 30.10.2017 година  до окончателното изплащане на сумата.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян, поддържа обвинението  спрямо двамата подсъдими, като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага подробни доводи и правни аргументи във връзка със становището си. Прокурорът предлага на подс. А.Я. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим, а за подс.Г.Я. наказанието да бъде лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НПК. По отношение предявения граждански иск становището на прокурора е, че същият е доказан по основание, като предлага съдът да определи неговия размер по справедливост.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.К. – адв. С.И. от САК, подкрепя обвинението на РП-Ловеч, ТО-Троян, като изразява становище, че същото е доказано. Своите правни аргументи адв.И. е изложил подробно в своята пледоария в хода на съдебните прения. Направил е искане да бъде уважен предявения граждански иск изцяло, като бъдат присъдени на частния обвинител и граждански ищец направените от него разноски в производството.

ГИ и ЧО М.К. поддържа заявеното от прокурора и от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимите - адвокат Ц.А. ***, излага, че повдигнатото срещу подсъдимите обвинение не е доказано. Твърди, че изложената от прокурора и повереника на ЧО и ГИ фактическа обстановка се различава от действителната такава. Адв.А. посочва, че представителите на държавното и  частното обвинение неправилно интерпретират събраните доказателства. Оспорва заключенията по приетите СМЕ и допълнителни СМЕ, с оглед на което излага становище, че причинената телесна повреда на пострадалия К. не е средна такава по см. на чл.129 НК,  а се касае за „един медицински абсурд“. По отношение на виновността на подсъдимите адв.А. заявява, че ако има нанесена телесна повреда, то тя е нанесена само от подс.Г.Я., без участието на А.Я.. Защитникът на подсъдимите  моли, ако съдът счете някой от тях за виновен, да наложи наказание в минимални размери, като отчете, че скандалът е започнал от действията на М.К.. По отношение на предявения граждански иск адв.А. счита, че същият е изцяло недоказан, както по основание, така и по размер.

          Подсъдимият А.Г.Я. в обясненията си, дадени в съдебно заседание след изменение на обвинението, посочва, че не се счита за виновен. Поддържа изцяло обясненията, дадени по първоначално повдигнатото обвинение в проведеното с.з. на 14.12.2020 г. В тях той излага, че действително между него и М.К. възникнал конфликт на посочената дата, като твърди, че това станало по повод искането на пострадалия да бъдат преместени автомобилите на работниците. Твърди, че К. го заплашил, че ако не си премести колата, щял да я запали. Отрича да е удрял пострадалия, като твърди, че К. го блъснал и понечил да го удари, като в това време се намесил синът му Г.Я.. Подсъдимият А.Я. твърди, че  синът му  ударил К. един или два пъти. В своята лична защита подсъдимият заявява, че се счита за невинен, а като последна дума моли съда да му наложи минимално наказание. 

Подсъдимият Г.А.Я. в  обясненията си, дадени в съдебно заседание след изменение на обвинението, посочва, че поддържа изцяло обясненията, дадени по първоначално повдигнатото обвинение в проведеното с.з. на 09.03.2020г. В тях той излага, че след като видял, че пострадалият М.К. влязъл в конфликт с баща му, блъснал го и посегнал да го удари с дърво, самият той се намесил и му ударил един шамар в областта на бузата. К. се отдръпнал назад и в този момент паднал на земята. Подсъдимият твърди, че е отишъл да защити баща си, за когото отрича да е нанасял удари на пострадалия. Отрича също К. да е изпадал в безсъзнание, като твърди, че минута-две след приключване на конфликта пострадалият и сина му влезли в цеха, за да ги търсят и да се саморазправят с тях. Изразява частично признание за вина. В своята лична защита се придържа към заявеното от защитника му адв.А., а като последна дума моли съда да му наложи по-малко наказание. 

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, дадени в  съдебно заседание, показанията на свидетелите М.Т.К., Т. М.в К., К.И.Х., В.К.Р., Г.Д.Ц., В. И.К., Т.Т.И., Х.С.К. и Г.Г.С., заключението на тройната съдебно-медицинската експертиза и допълнителните СМЕ, изготвени от доц.П.Л., д-р П.Д. и д-р Г.Н.,   както и другите писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Г.Я. е  *********, ****, ЕГН ********** .

Подс. Г.Я. е син на подс.А.Я.. Към 30.10.2017г. двамата работели като общи работници в цех за производство на маси и столове на „Елма 13“ ООД, находящ се в с.Б., общ.Троян, обл.Ловешка.

 Пострадалият М.Т.К. ***. Сестра му-свид.Т.Т.И. и сина му – свид. Т. М.в К., притежават наследствен имот - къща с дворно място и стопанска постройка /плевня/, находящи се в с.Б., обл. Ловешка срещу входа на  цеха на „Елма 13“ ООД.

На 27.10.2017г. пострадалият К. отишъл във въпросния имот заедно със сина си Т.К. и неговата приятелка - свид. К.Х., която им гостувала за пръв път. Целта на посещението била да останат няколко дни, за да извършат действия за почистване и облагородяване на имота. През почивните дни пострадалият К. и сина му почиствали дворното място, като били наели багер и камион. С тяхна помощ успели да подравнят намиращото се пред имота място, с намерение на 30.10.2017г. (понеделник) да го засипят с предварително поръчан чакъл.

Сутринта на 30.10.2017г. М.К. установил, че от двете страни на пътя, в т.ч. и върху подравненото и подготвено за засипване място пред въпросния имот, работници от „Елма 13" ООД били паркирали автомобилите си. По този повод М.К. посетил административната сграда на фирмата и провел разговор със свидетелката В.К.Р., работеща като инженер - производство в „Елма 13“ ООД. Поискал от нея да уведоми работниците, които ползвали въпросните паркирани автомобили, да ги преместят. Малко по-късно въпросните превозни средства били преместени от местата,  на които били паркирани. При преместването на паркирания лек автомобил „**** от ползвателя му – подс. А.Я., същият направил коментар на висок глас: „От къде  накъде тези софиянци са дошли тука и да ни казват на нас как да си паркираме колите !". Пострадалият се афектирал от думите му и му отвърнал, че ако той не си премести  колата,  следващия път ще му я запали и премести  той самият,  за да не пречи на улицата. Обяснил му, че начинът, по който е паркиран автомобила, възпрепятства възможността да влезе чаканият товарен автомобил и да  насипе с чакъл. Подс.А.Я. му заявил, че нямало той да му казва къде ще спира и ще го прави,  както прецени за добре. След това обаче се качил в колата си и я преместил, а М.К. се върнал обратно в дворното място на имота си и продължил с почистването му. През това време синът му Т.К. и неговата приятелка К.Х. все още спели в ъглова стая на втория етаж, с югоизточно разположение, с видимост от единия прозорец на стаята към двора, а от другите два-към цеха на фирма „Елма 13“ ООД.

Около 10.30 часа всички  служители на „Елма – 13“ ООД, които били излези да преместят автомобилите си, се прибрали по работните си места, с изключение на подс. А.Я.,  който, след като оставил колата си, отишъл със сина си –подс.Г.Я., до портата на имота. А.Я. останал до портата,  а Г.Я. влязъл на около 20 метра навътре в двора на къщата, като попитал М.К. защо е казал,  че  ще му запали колата. Недоумявал, предвид че преди седмица имало пожар в двора на К. от събраните съчки, като те и други работници му помогнали да изгасят огъня. К. му благодарил  и  му обяснил,  че паленето на колата е в смисъл, че ще  я премести. Подс.Г.Я. се успокоил и си тръгнал, като подминал баща си,  който бил на портата   и  се върнал на работното си място в цеха.  Тогава подс.А.Я. влязъл в двора и  започнал да ругае и да псува с думите:  „Да ти еба майката, на Вас всичките тука в тази къща,  гадни софиянци,  все като дойдете,  все ние Ви пречим!“ Пострадалият К. се опитал да му обясни, че независимо , че живее в София,  е отраснал в тази къща и други неща във връзка с ругатните, но А.Я. продължил да псува и да ругае. М.К. го помолил да не говори такива думи, за да не притесни гостуващата им приятелка на Т.К. и го хванал с двете си  ръце за неговите ръце в областта на бицепсите, като започнал да го избутва  навън от имота си, за  да го изкара на улицата. Докато К. го  бутал, Ал.Я. пък държал него. Пострадалият успял да го избута от двора си на пътя, като в бутането  се завъртели по начин,  че К. бил в полугръб,   в полустранично положение  към входа - изхода  на цеха на „Елма- 13“ ООД. В този момент пострадалият видял, че от дясната му страна се появил Г.Я., който изненадващо му нанесъл няколко удара  с юмруци в главата, в областта на лицето.  Тогава М.К. пуснал А.Я. и свил ръцете си, за да се предпази. В този момент,  когато пуснал А.,  и той започнал да го  удря с юмруци в главата,  като К. получавал удари и от двамата подсъдими. Това станало  на земния път без изход на два - три метра от портата на двора му,  като двамата подсъдими посредством ударите, които му нанасяли, постепенно го избутвали, той отстъпвал назад и така и тримата влезли в двора на къщата.   Когато се озовали на разстояние около 10 – 15 метра навътре в двора пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, като  двамата подсъдими продължили да го ритат с крака по главата и тялото. Пострадалият К. в един момент  загубил възможност да възприема случващото се. В последващ момент,  в който се осъзнал и намирайки се на земята, чул как подсъдимият Г.Я. казвал на баща си да го остави,  защото щели да го убият. В този момент се появил и сина му Т.К., който бил събуден от свид.К.Х., която първа се събудила от виковете, идващи от двора на къщата. Когато свидетелката погледнала през прозореца на стаята, в която все още спял Т.К., тя видяла спора между М.К. и подс.А.Я.. Х. веднага  събудила спящия  си приятел. Последният, след като погледнал през прозореца и възприел конфликтната ситуация между баща му и подс.А.Я., се облякъл възможно най - бързо, след което излязъл от къщата и отишъл на двора,  за да помогне на баща си. Той видял как двамата подсъдими  ритат баща му, който се намирал на земята в дворното място. В момента,  в който го видели, подсъдимият Г.Я. дръпнал все още ритащия пострадалия подс. А.Я., след което двамата бързо напуснали мястото на инцидента.

  Свидетелят Т.К. помогнал на баща си да се изправи от земята. От цялата дясна страна на главата му, от носа, междувеждието и от устата му капела кръв и същия говорел „носово". По-късно установили, че се е „изпуснал“ (дефекирал).

След като пострадалият измил кръвта от лицето си заедно със сина му Т.К. посетили офиса на „Елма 13“ ООД,  за да поискат данни за двамата подсъдими, тъй като пострадалият решил да подаде жалба срещу тях в полицията, но не  намерили никого в административната сграда, вкл. и свид.Р., която се уплашила и не се показала, като ги видяла, че са влезли в административната сграда на дружеството. Незабавно след това М. и Т. К. тръгнали към гр.Троян, където посетили ФСМП - Троян за оказване на медицинска помощ на М.К.. От там пострадалият бил насочен към д-р Г.Д.Ц. - специалист „Уши, нос, гърло" при МБАЛ-Троян, който  констатирал оток по лицето и кръвонасядания по лицето на пострадалия М.К.. Поради съмнения за счупен нос, същия бил изпратен за рентгенова графия на носните му кости. От направена рентгенова снимка било установено, че пострадалият имал фрактура на носните кости без разместване /дислокация/ на фрагментите, което не налагало тяхното последващо наместване. Свидетелят Ц. извършил риноскопия, направил на пострадалия поддържаща тампонада за спиране на обилното кръвотечението от носа му, като му назначил и обезболяващо средство. С оглед естеството на травмата му и евентуалните последици от нея, свидетелят Ц. препоръчал на пострадалия К. незабавна консултация със специалист - невролог. За извършения преглед на последния бил издаден по надлежния ред амбулаторен лист.

Преди  заминаването си за гр.София свидетелите Т. и М. К. посетили ОДЧ на РУ МВР - Троян, където последният депозирал писмена жалба за нанесения му побой.

Същият ден (30.10.2017г.), около 20.30 часа пострадалият К. посетил УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - София. След извършен първоначален медицински преглед отказал хоспитализация. На 31.10.2017г. по собствено желание същият бил приет за стационарно лечение в „Отделение по невротравматология". На 03.11.2017г. бил изписан от там с окончателна диагноза "Комоцио церебри. Контузио ет екскориацио регио глабеле. Миалгиа коли. Фрактура осиум нази нондислоката - счупване на носните кости без разместване на фрагментите. Епистаксис травматика". Независимо от поставената диагноза при извършените контролни прегледи, видно от заключението на вещите лица по допълнителната СМЕ № 206/2018г. и 206/2018 година, на направеното на пострадалия на 02.11.2017г. образно изследване - КТ на околоносните му кухини в „Пирогов" безспорно е било установено прясна фрактура на носната му преграда, с разместване на фрагментите /костна и хрущялна част/.

Около двадесет дни след изписването му от болница „Пирогов“ пострадалият получил силно главоболие и носът му станал трайно запушен. В тази връзка извършил консултация с други медицински специалисти. На 05.01.2018г. в МБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ" гр.София му била извършена компютърна томография. На 11.01.2018г. била направена и компютърна томография на главен мозък без прицелно изследване на носните кости. На 24.01.2018г. в „Аджибадем Клиник" - София, след извършен преглед му бил издаден амбулаторен лист от специалист УНГ д-р К.в който като обективни находки при разчитането на двете горепосочени КТ от „Пирогов“ и „Царица Йоана" е било отразено /експертно установеното и от заключенията на приетите по делото СМЕ/ фрактура на носни кости без разместване, фрактура на носна преграда с разместени фрагменти носна и хрущялна части обтуриращи /запушващи/ носните ходове в дясно. Явни фрактурни линии.

От заключението на тройна съдебно-медицинската експертиза и допълнителнителни СМЕ  се установява, че  на пострадалия М.Т.К. е причинено счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда с разместване на фрагментите; дясноконвексна девиация на носната му преграда, хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на  десния му сфеноидален синус, полипоидна разрастване на лигавицата на левия му сфеноидален синус. Тези увреждания са обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Във връзка с възраженията на адв.Цв.А., че при първоначално извършения преглед от д-р Ц. и направената рентгенография не е установено счупването на носа, в проведен в с.з. на 28.07.2020г. разпит на вещите лица по приетите по делото СМЕ по писмени данни, същите са разяснили разликата между двата вида образно изследване : конвенционална рентгенография и компютърна томография, както и поради каква причина при направеното на 30.10.2017г. в МБАЛ-Троян рентгенографско изследване на пострадалия не е било установено от извършилия прегледа д-р Ц. счупването на хрущялната част на носната му преграда от направената профилна снимка. Вещите лица сочат, че рентгеновите лъчи хващат само костни структури, хрущялната част на сектума не може да се види на рентген, докато по усъвършенствания вид образно диагностика / КТ/ обхваща,  както костните,  така и хрущялните части, така и меките тъкани,  поради и което не може да бъдат сравнявани. За това и извършената рентгенография на носните кости на пострадалия не е могла да даде данни за счупената носна преграда на последния.     

Във връзка с възраженията на адв.А., че причинените телесни увреждания на пострадалия са в резултат на друга, вторична травма, съдът допусна допълнителни задачи към тройната СМЕ.

От заключението на допълнителната СМЕ № 206/2108-в, при извършено експертно изследване на направените образни изследвания - компютърни томографии на пострадалия от 02.11.2017г.в УМБАЛСМ „Пирогов" - София и на 05.01.2018г. в УМБАЛ "Царица Йоана" - София". При направения контролен преглед на представените изследвания е установена една и съща образна картина, с появи на зарастване при второто извършено по време образно изследване/ потвърдено и от отразените в издадения на пострадалия амбулаторен лист 000033/24.01.2018г. от специалист УНГ в „Аджибадем Клиник" – София/,  поради и което вещите лица категорично са приели отсъствие на основание за налична суперпонирана втора или следваща травма в областта на носа на пострадалия. В посоченото и прието  по делото експертно заключение е посочено, че настъпилите в резултат на причинените травматични увреждания на пострадалия усложнения -хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус, са били видни на второто горепосочено образно изследване)скенер на 05.01.2018г.) Последните били установими и от извършения контролен преглед на извършения на 11.01.2018г. ЯМР/МРТ на главен мозък, като към тях се добавяли и хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус. По посочения начин вещите лица са обосновали, респективно потвърдили и изложеното от тях в предходните  приети по делото експертни заключения за налична пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между причинените от побоя травматични увреждания на пострадалия - счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда довели,  като усложнения в хода на оздравителния процес до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус обусловило постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота. Експертно е установено, че това затруднение в дишането е постоянно и може да бъде коригирано единствено по оперативен път чрез така наречената септопластика.            

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени от вещи лица с необходимите професионални познания и опит в съответната област. Макар, че същите са оспорени от защитника на подсъдимите, съдът ги кредитира, тъй като те съответстват на събрания по делото доказателствен материал, като се базират на приобщени по делото медицински документи и магнитни носители, изискани от всички болнични и здравни заведения, където пострадалият е бил преглеждан и лекуван.

 Възраженията на адв.А., който оспорва компетентността на вещите лица, не се споделят от настоящия състав. В тази връзка съдът счита, че е недопустимо да се предоставя медедицинска литература-учебник по лицево-челюстна и орална хирургия и да се квалифицира заключението с изявление, че „техния труд / на вещите лица/ е годен за „Нобелова награда“, като „вещите лица измислят нова медицина в настоящето производство“ / с.з. от 28.07.2020г./

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимите, дадени в с.з., като отчита, че същите са както доказателствено средство, така и средство за защита.

Обясненията на подсъдимите съдебният състав  кредитира  в частта, в която те излагат случилото се преди конфликта, станало повод за същия- поведението на пострадалия, свързано с искането за преместване на паркираните автомобили, което е провокирало последващото поведение на подсъдимите.  Съдът не приема обясненията им за достоверни в частта, в която твърдят, че подс.Г.Я. е ударил на пострадалия само един шамар, а отричат А.Я. въобще да е удрял К.. Тези обяснения се опровергават изцяло от заключенията по СМЕ и от разпита на вещите лица в с.з., които излагат, че причинените на пострадалия увреждания не могат да се получат обективно от един удар с шамар.   Обясненията на подс. Г.Я., че пострадалият носел дърво в ръце,  с което посегнал да нанесе удар на баща му, се опровергават от показанията на М.К. и на очевидеца св. К.Х., която е заявила,  че към момента,  в който тя възприела караницата и бутането между М.К. и подс. Ал.Я., първият не носел нищо в ръцете си.

От събраните първични и преки гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетели – очевидци М.К., Т.К. и К.Х. категорично са опровергани и обясненията на подсъдимия Г.Я. за мястото на увреждащото деяние, както и твърденията за неучастие на другия подсъдимия – Ал.Я., в причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Установено е,  че  деянието  е започнато на улицата пред имота посредством удари, нанесени преимуществено в главата /лицето/ от Ал.Я. първоначално, впоследствие и от сина му Г.Я., след което пострадалият е бил изтласкан  на около 10 метра навътре в дворното място от двамата подсъдими след загуба на равновесие и падането му на земята, след което последните са му нанесли удари с крака в областта на главата и тялото.

Показанията на пострадалия К. съдът кредитира,  тъй като те се характеризират с голяма степен на конкретност, хронологично последователни са, съответстват на заключенията на СМЕ, които се базират на писмени медицински документи и образни изследвания; кореспондират с показанията на Т.К. и К.Х. и с прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свид.Ц., като се подкрепят от проведените разпознавания на лица, а именно-на подсъдимите А. иГ.Я. и от данните при проведения следствен ексепримент в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. М.в К. и К.Х., които са последователни, изчерпателни - с посочване на детайли от случилото се две години преди провеждане на разпита им ( в с.з. на 14.11.2019г.), и съответстващи, както помежду си, така и с показанията на свидетеля  М.К., както и с данните,  получени при проведения следствен експеримент и извършеното разпознаване на лица в хода на ДП. Показанията на Т.К., дадени в хода на досъдебното производство, са приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК.

При проведения следствен ексепримент се установи, че стаята, в която са се намирали Т.К. и К.Х. към момента на извършване на престъплението, има прозорци, от които има видимост както към пътя и цеха на „Елма 13“ООД , така и към двора на къщата, тоест и към двете места, където е осъществено деянието.

Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката В.Р., като отчита близките й отношения с подсъдимите, с които са били колеги в „Елма 13“ ООД към датата на инкриминираното деяние. Освен това констатира противоречия в първоначално дадените показания с тези, дадени в хода на ДП, както и с тези при проведената в последствие очна ставка между нея и М.К..

 В първоначалния си разпит в хода на съдебното следствие Р. сочи, че след като е чула размяната на висок тон на реплики, е влязла в цеха и е повикала за съдействие служителите Х.К. и Герги Семов. След като тримата излезли, вече навън нямало никой. Тези й показания съответстват на дадените в ДП такива. Същевременно при проведената й очна ставка с пострадалия в проведеното с.з. на 14.01.2021г.  показанията й във връзка с извиканите двама колеги - К. и Семов, се различават от първоначалните, като тя твърди, че след като двамата й колеги са били извикани от нея, те тръгнали да видят какво се случва, но вече не твърди, че тримата с нея са излезли навън, за да се намесят в конфликта.

 Приемат се за достоверни показанията й в частта, в която сочи, че след като подс.А.Я. е преместил автомобила, между него и М.К. е възникнал словестен конфликт, като двамата са разменили думи на висок тон. Кредитират се и показанията й, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК /л.51 от ДП, абзац 5 и 6/, в които е посочила, че известно време след инцидента, около десетина минути по-късно пострадалият заедно с „по - млад мъж" /св.Т.К./ излезли от дома си и влезли да я търсят в административната част /офис/ на въпросната фабрика, тя видяла че пострадалият имал кръв по носа и устата, но не се показала,  защото я  „дострашало". Също така е посочила, че след инцидента „С. и Г. споделиха, че са се сбили с М., но подробности не са разказвали. Г. каза, че се изплашил М. да не направи нещо на баща му“.

Свид. Р. единствена от свидетелите твърди, че пострадалият е носил дърво когато е излязъл на улицата и викал заканително, когато Ал.Я. си премествал автомобила. Тези нейни показания не се подкрепят от други доказателства, освен от обясненията на подсъдимите, които съдебният състав, както вече посочи, не кредитира в тази част.

Свид.К. и Семов твърдят, че не са излизали с Р., а заради казаното от нея, че М.К. е тръгнал с дърво срещу А., те тръгнали, за да окажат съдействие, но на вратата на цеха ги срещнал А.Я. и им казал, че конфликта е преустановен и няма нужда да излизат. К. твърди и че по-късно пристигнали полицаи, които направили очни ставки между А.Я. и пострадалия.

Съдебният състав не кредитира показанията на двамата свидетели, които бяха призовани единствено поради обстоятелството, че при пръвночалния разпит на св.Р., тя сочи, че с тях двамата са излезли навън, където е било мястото на конфликта. Техните показания не се приемат с доверие, тъй като те не са очевидци на инкриминираното събитие, свидетелстват за факти, които са им казани ... „В. каза, че А. и М. са се спречкали...“ Освен това се опровергават от наличните доказателства твърденията, че след инцидента мястото е било посетено от полицейски служители , които правили „очни ставки“.

Свидетелите В. К. и Т.И.са дали показания във връзка с предявения граждански иск и са изложили обстоятелства относно  състоянието на пострадалия след 30.10.2017г. и провежданото от него лечение във връзка с настъпилите увреждания. Тези показания  съдът приема за достоверни, тъй като те съответстват на приобщените писмени медицински документи и заключенията по СМЕ и ДСМЕ.

            По така посочените доказателства съдът приема описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

От събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимите  А.Г.Я. и Г.А.Я. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на 30.10.2017г. около 10.30 часа в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „Елма 13“ ООД с.Б., обл.Ловешка, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата на М.Т.К. ***, са причинили на същия средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота.

Подсъдимите са пълнолетни и вменяеми лица, субекти на наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК.

Родов обект на посоченото престъпление е засягането на здравето  на човека като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм, както и на телесната му неприкосновеност.

Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в увреждане на  здравето. Касае се за въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе промяна в неговото функциониране.

От обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, като в  посоченото по-горе време и място А.Я. и Г.Я. в съучастие,  като извършители, посредством нанасянето на няколко /неустановен брой/ юмручни удари и удари с крака в областта на лицето, причинили на пострадалия К. посочените съставомерни травматични увреждания.

Доказателства в тази насока са показанията на пострадалия М.К., на свидетелите-очевидци К.Х. и Т.К.,  заключението по съдебно-медицинската експертиза и допълнителните две СМЕ, които са изготвени по писменни данни от медицински документи и образни изследвания.

Съгласно медико - биологичните си признаци гореописаното телесно увреждане на пострадалия следва да бъде наказателно - правно квалифицирано  като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.5-то, алт. 1-ва от НК.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.17 от ППВС № 3/79г. по н.д. № 6/79г., характера и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според най - тежките последици за здравето,  независимо дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние, какъвто се явява и конкретния случай. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между реализираната от двамата подсъдими описана инкриминирана деятелност с насоченост здравето на пострадалия, причинената му основна травма и настъпилото в хода на оздравителния процес  влошаване на здравословното му състояние, обусловило постоянно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

 Престъплението е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство, като в резултат от съвместната престъпна дейност, съвместното нанасяне на удари от двамата подсъдими върху К., е причинен и престъпния резултат-телесните увреждания на М.К., обусловили постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

От страна на подсъдимия А.Я. и неговия защитник  се оспорва, че този подсъдим няма участие в извършеното престъпление, но съдът намира за доказано, че в случая и двамата подсъдими обективно са допринесли за отрицателното засягане на правно защитения обект - телесната неприкосноеност на пострадалия К., независимо, че не е установено конкретно от кой от ударите на всеки един от подсъдимите са причинени и съответните телесни увреждания.

Когато в самото изпъление на престъплението участват две или повече задружно действащи лица, е налице съизвършителство. В тази хипотеза всеки от съизвършителите е извършител, от обективна страна е налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на престъплението, като то бива осъществено не единствено от единия съизвършител, а заедно с други съизвършители. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с останалите участници в изпълнителното деяние.

В конкретния случай е налице едновременно съизвършителство, като двамата подсъдими са осъществили признаци на изпълнителното деяние по едно и също време. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че кой от подсъдимите какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Когато всеки от съизвършителите върши проява, подобна на тази на другия, както е в случая с подсъдимите Г. и А. Я., за възникването на тяхната отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат .

От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението умишлено, с пряк умисъл. Те са съзнавали, че чрез съвместните си действия пряко засягат телесната неприкосновеност на пострадалия Ковачевв, причинявайки му телесни увреждания, искали са и са  предвиждали настъпване на разстройството на здравето му. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, като са искали настъпването им.

            Относно индивидуализация на наказанието.

За извършеното от подсъдимите А.Г.Я. и Г.А.Я.  престъпление по 129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК  е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.

Подсъдимият А.Я.  е осъждан, като вкл. е и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административмно наказане по реда на чл.78а от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предишни осъждания и механизмът на извършеното деяние, посредством нанасяне на множество удари по пострадалия, както и наличието на причинени и други  несъставомерни телесни повреди на пострадалия с характе на леки такива - контузия и охлузване в областта на глабелата /междувеждие и кръвотечение от носа  и черепно - мозъчна травма, протекла с мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнанието.

Съдът взе предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки и незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на личността.

При индивидуализация на наказанието съдът намери, че следва да определи наказанието  по правилата на чл.54 от НК, като съобрази, че налаганите наказания лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК и наказанието „пробация“ при предходните  осъждания на подс.Ал.Я.,  не са изиграли необходимото възпитателно и възпиращо въздействие. Поради което намери, че в случая следва да наложи на подсъдимия наказание  8 (осем) месеца  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което той да  изтърпи при първоначален  ОБЩ  режим на основание чл.57, ал. 1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Това наказание съдебният състав прие, че се явява справедливо и че същото съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като намери, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.

Подс.Г.Я. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете механизмът на извършеното деяние, посредством нанасяне на множество удари по пострадалия, както и наличието на причинени и други  несъставомерни телесни повреди на пострадалия с характер на леки телесни повреди, посочени по-горе.

Съдът взе предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки и незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия.

При индивидуализация на наказанието съдът намери, че не са  налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК,  тъй по делото не се установи наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива, които да са изключителни по своята същност.  В настоящия случай съдът, имайки предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, намери, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК при минимален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Поради което и на основание чл.54 и чл. чл.129, ал.2 от НК съдът прецени, че  справедливо се явява наказанието осем месеца лишаване от свобода. Съдебният състав намери така наложеното наказание на подсъдимия Г.Я., че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като прие, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.

В случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното наказание, тъй като наложеното наказание е до три години и подсъдимият към момента на деянието не е осъждан. Съдът прецени, че с оглед постигане целите на наказанието, същото не следва да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е млад човек,  трудово ангажиран, поради което определянето на условно наказание би спомогнало същият да осъзнае извършеното и да поправи поведението си занапред. Поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което постанови изпълнението на наложеното наказание на Г.Я. да  бъде отложено с изпитателен срок от три години.

              Относно предявените за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански искове.

Гражданският ищец М.К. е предявил два иска срещу подсъдимите А.Я. и Г.Я. – за причинени имуществени и неимуществени вреди от престъплението.

Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в процеса са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно е, че процесното престъпление представлява противоправно деяние, извършено виновно и в  причинна връзка с уврежданията на пострадалия К., поради което съдът прие, че следва да бъде ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите лица.

Съдът намери, че гражданският иск на ищеца за причинени неимуществени вреди е доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите М.К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното в съучастие от А.Я. и Г.Я. престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД   обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По отношение на претендирания размер на исковата претенция от 10 000 лв.,  съдът  намери същата за частично основателна и осъди подсъдимите  да заплатят солидарно на М.Т.К. сумата 5000.00 /пет хиляди/ лева,  представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,  изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение,    ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. година до окончателното й изплащане.

Предвид доказателствата, посочени по-горе и изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което, според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество, настоящият съдебен състав намери, че на ищеца следва да се присъди  обезщетение в размер от 5 000.00лв.

Съдебният състав съобрази  характера на причинените увреждания на постр. К., които обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Безспорно тези телесни увреждания са се отразили негативно на физическото и психическо здравословно състояние на постр. К., който продължително време  е понасял освен болки и страдания, така също и неудобства, ограничения и затруднения в ежедневния си обичаен начин на живот - всички свързани с получените увреждания. След деянието имал синини по лицето, непрекъснати болки в главата, не можел да диша нормално, непрекъснато използвал капки за нос. Получил усложнения, обосновали необходимостта от допълнително лечение. Вследствие счупването на носа му се налагало извършването на оперативна интервенция -  корекция на носната му преграда (септопластика), без която щял да има до края на живота си неблагоприятни последици от причинената му носова травма, изразяваща в запушване на синусите му. До извършването и К. следвало да извършва промивки на същите.

 Освен това е понесъл и унижения – непосредствено след престъплението той се е „изпуснал“ и както сочи сина му Т.К.  в своите показания: „ докато пишехме в полицията, до нас имаше хора от ромски произход, които се обръщаха с отвръщение, защото от баща ми миришеше“. Престъплението оказало негативен ефект и върху социалния живот на М.К.- известно време след случилото се той се срамувал да се показва пред съседи и клиенти.

С разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед характера на претърпените увреждания и настъпилите неблагоприятни последици за гражданския ищец, при наличие на усложнения за здравето му, справедливият размер на иска е  5000 лв. срещу двамата подсъдими, като в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

        Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, като същата е дължима към размера на определеното обещетение в размер на законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Предвид което върху уважения размер на гражданския иск съдът присъди и законна лихва, считана от датата на увреждането - 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдебният състав изцяло отхвърли предявения граждански иск за сумата 812.78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан. Гражданският ищец не представи по делото никакви доказателства, установяващи направените от него разноски за лечение и лекарства, съгласно твърденията, изложени в молбата, с която е предявен гражданския иск срещу двамата подсъдими.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възъзложи в тежест на подсъдимите направените по делото разноски от частния обвинител, като осъди всеки един от тях да заплати на М.К.    по 400.00 ( четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на основание чл.189, ал.3 от НПК по 492.66 (четиристотин деветдесет и два лв. и 66 ст.) лева по сметка на ОДМВР гр.Ловеч, представляващи разноски в досъдебното производство, а по сметка на Троянски районен съд – по 744.30  (седемстотин четиридесет и четири лв. и 30 ст.)  лева, представляващи разноски в съдебното производство.

По делото няма приобщени веществени доказателства .

            Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в открито съдебно заседание, проведено  на 27.04.2021 година.

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

МОТИВИ  към присъда № 260002 от 27.04.2021 г., постановена по

НОХД № 231  по описа на Троянски районен съд за 2019 г.

 

       Подсъдимите  А.Г.Я. и Г.А.Я.,***, са предадени на съд по обвинение за престъпление  по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, за това, че около 10.30 часа на 30.10.2017г. в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „***** с.Б., обл.Ловешка, в съучастие, като съизвършители, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата, причинили на М.Т.К. *** средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота.

Посоченото обвинение е изменено от прокурора при РП-Ловеч, ТО-Троян, по реда на чл.287, ал.1, пр.1 от НПК.

          В съдебното производство  по искане на пострадалия  М.Т.К. *** същият е конституран като частен обвинител и граждански ищец. Приет е за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от К. граждански иск против двамата подсъдими за сумата от 10 000.00 (десет хиляди) лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на  престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,  изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение,    ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. година до окончателното й изплащане, както и граждански иск за сумата 812.78 (осемстотин и дванадесет лв. и 78 ст.) лева,  представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението по чл.129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, ведно със законната лихвата за забава, считано от 30.10.2017 година  до окончателното изплащане на сумата.

            В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Ловеч, ТО-Троян, поддържа обвинението  спрямо двамата подсъдими, като счита, че същото е доказано от събраните доказателства и излага подробни доводи и правни аргументи във връзка със становището си. Прокурорът предлага на подс. А.Я. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, което да бъде изтърпяно реално, при първоначален общ режим, а за подс.Г.Я. наказанието да бъде лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години на осн. чл.66, ал.1 от НПК. По отношение предявения граждански иск становището на прокурора е, че същият е доказан по основание, като предлага съдът да определи неговия размер по справедливост.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец М.К. – адв. С.И. от САК, подкрепя обвинението на РП-Ловеч, ТО-Троян, като изразява становище, че същото е доказано. Своите правни аргументи адв.И. е изложил подробно в своята пледоария в хода на съдебните прения. Направил е искане да бъде уважен предявения граждански иск изцяло, като бъдат присъдени на частния обвинител и граждански ищец направените от него разноски в производството.

ГИ и ЧО М.К. поддържа заявеното от прокурора и от неговия повереник.

Защитникът на подсъдимите - адвокат Ц.А. ***, излага, че повдигнатото срещу подсъдимите обвинение не е доказано. Твърди, че изложената от прокурора и повереника на ЧО и ГИ фактическа обстановка се различава от действителната такава. Адв.А. посочва, че представителите на държавното и  частното обвинение неправилно интерпретират събраните доказателства. Оспорва заключенията по приетите СМЕ и допълнителни СМЕ, с оглед на което излага становище, че причинената телесна повреда на пострадалия К. не е средна такава по см. на чл.129 НК,  а се касае за „един медицински абсурд“. По отношение на виновността на подсъдимите адв.А. заявява, че ако има нанесена телесна повреда, то тя е нанесена само от подс.Г.Я., без участието на А.Я.. Защитникът на подсъдимите  моли, ако съдът счете някой от тях за виновен, да наложи наказание в минимални размери, като отчете, че скандалът е започнал от действията на М.К.. По отношение на предявения граждански иск адв.А. счита, че същият е изцяло недоказан, както по основание, така и по размер.

          Подсъдимият А.Г.Я. в обясненията си, дадени в съдебно заседание след изменение на обвинението, посочва, че не се счита за виновен. Поддържа изцяло обясненията, дадени по първоначално повдигнатото обвинение в проведеното с.з. на 14.12.2020 г. В тях той излага, че действително между него и М.К. възникнал конфликт на посочената дата, като твърди, че това станало по повод искането на пострадалия да бъдат преместени автомобилите на работниците. Твърди, че К. го заплашил, че ако не си премести колата, щял да я запали. Отрича да е удрял пострадалия, като твърди, че К. го блъснал и понечил да го удари, като в това време се намесил синът му Г.Я.. Подсъдимият А.Я. твърди, че  синът му  ударил К. един или два пъти. В своята лична защита подсъдимият заявява, че се счита за невинен, а като последна дума моли съда да му наложи минимално наказание. 

Подсъдимият Г.А.Я. в  обясненията си, дадени в съдебно заседание след изменение на обвинението, посочва, че поддържа изцяло обясненията, дадени по първоначално повдигнатото обвинение в проведеното с.з. на 09.03.2020г. В тях той излага, че след като видял, че пострадалият М.К. влязъл в конфликт с баща му, блъснал го и посегнал да го удари с дърво, самият той се намесил и му ударил един шамар в областта на бузата. К. се отдръпнал назад и в този момент паднал на земята. Подсъдимият твърди, че е отишъл да защити баща си, за когото отрича да е нанасял удари на пострадалия. Отрича също К. да е изпадал в безсъзнание, като твърди, че минута-две след приключване на конфликта пострадалият и сина му влезли в цеха, за да ги търсят и да се саморазправят с тях. Изразява частично признание за вина. В своята лична защита се придържа към заявеното от защитника му адв.А., а като последна дума моли съда да му наложи по-малко наказание. 

Съдът, като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимите, дадени в  съдебно заседание, показанията на свидетелите М.Т.К., Т. М.в К., К.И.Х., В.К.Р., Г.Д.Ц., В. И.К., Т.Т.И., Х.С.К. и Г.Г.С., заключението на тройната съдебно-медицинската експертиза и допълнителните СМЕ, изготвени от доц.П.Л., д-р П.Д. и д-р Г.Н.,   както и другите писмени доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Г.Я. е  роден на ***г. в гр. *******, ЕГН **********.

Подсъдимият Г.А.Я. е роден на ***г***, ******, ЕГН ********** .

Подс. Г.Я. е син на подс.А.Я.. Към 30.10.2017г. двамата работели като общи работници в цех за производство на маси и столове на „*******, находящ се в с.Б., общ.Троян, обл.Ловешка.

 Пострадалият М.Т.К. ***. Сестра му-свид.Т.Т.И. и сина му – свид. Т. М.в К., притежават наследствен имот - къща с дворно място и стопанска постройка /плевня/, находящи се в с.Б., обл. Ловешка срещу входа на  цеха на „****

На 27.10.2017г. пострадалият К. отишъл във въпросния имот заедно със сина си Т.К. и неговата приятелка - свид. К.Х., която им гостувала за пръв път. Целта на посещението била да останат няколко дни, за да извършат действия за почистване и облагородяване на имота. През почивните дни пострадалият К. и сина му почиствали дворното място, като били наели багер и камион. С тяхна помощ успели да подравнят намиращото се пред имота място, с намерение на 30.10.2017г. (понеделник) да го засипят с предварително поръчан чакъл.

Сутринта на 30.10.2017г. М.К. установил, че от двете страни на пътя, в т.ч. и върху подравненото и подготвено за засипване място пред въпросния имот, работници от „Елма 13" ООД били паркирали автомобилите си. По този повод М.К. посетил административната сграда на фирмата и провел разговор със свидетелката В.К.Р., работеща като инженер - производство в „*****. Поискал от нея да уведоми работниците, които ползвали въпросните паркирани автомобили, да ги преместят. Малко по-късно въпросните превозни средства били преместени от местата,  на които били паркирани. При преместването на паркирания лек автомобил „Фолксваген Пасат" от ползвателя му – подс. А.Я., същият направил коментар на висок глас: „От къде  накъде тези софиянци са дошли тука и да ни казват на нас как да си паркираме колите !". Пострадалият се афектирал от думите му и му отвърнал, че ако той не си премести  колата,  следващия път ще му я запали и премести  той самият,  за да не пречи на улицата. Обяснил му, че начинът, по който е паркиран автомобила, възпрепятства възможността да влезе чаканият товарен автомобил и да  насипе с чакъл. Подс.А.Я. му заявил, че нямало той да му казва къде ще спира и ще го прави,  както прецени за добре. След това обаче се качил в колата си и я преместил, а М.К. се върнал обратно в дворното място на имота си и продължил с почистването му. През това време синът му Т.К. и неговата приятелка К.Х. все още спели в ъглова стая на втория етаж, с югоизточно разположение, с видимост от единия прозорец на стаята към двора, а от другите два-към цеха на фирма „****.

Около 10.30 часа всички  служители на „*****, които били излези да преместят автомобилите си, се прибрали по работните си места, с изключение на подс. А.Я.,  който, след като оставил колата си, отишъл със сина си –подс.Г.Я., до портата на имота. А.Я. останал до портата,  а Г.Я. влязъл на около 20 метра навътре в двора на къщата, като попитал М.К. защо е казал,  че  ще му запали колата. Недоумявал, предвид че преди седмица имало пожар в двора на К. от събраните съчки, като те и други работници му помогнали да изгасят огъня. К. му благодарил  и  му обяснил,  че паленето на колата е в смисъл, че ще  я премести. Подс.Г.Я. се успокоил и си тръгнал, като подминал баща си,  който бил на портата   и  се върнал на работното си място в цеха.  Тогава подс.А.Я. влязъл в двора и  започнал да ругае и да псува с думите:  „Да ти еба майката, на Вас всичките тука в тази къща,  гадни софиянци,  все като дойдете,  все ние Ви пречим!“ Пострадалият К. се опитал да му обясни, че независимо , че живее в София,  е отраснал в тази къща и други неща във връзка с ругатните, но А.Я. продължил да псува и да ругае. М.К. го помолил да не говори такива думи, за да не притесни гостуващата им приятелка на Т.К. и го хванал с двете си  ръце за неговите ръце в областта на бицепсите, като започнал да го избутва  навън от имота си, за  да го изкара на улицата. Докато К. го  бутал, Ал.Я. пък държал него. Пострадалият успял да го избута от двора си на пътя, като в бутането  се завъртели по начин,  че К. бил в полугръб,   в полустранично положение  към входа - изхода  на цеха на „*** В този момент пострадалият видял, че от дясната му страна се появил Г.Я., който изненадващо му нанесъл няколко удара  с юмруци в главата, в областта на лицето.  Тогава М.К. пуснал А.Я. и свил ръцете си, за да се предпази. В този момент,  когато пуснал А.,  и той започнал да го  удря с юмруци в главата,  като К. получавал удари и от двамата подсъдими. Това станало  на земния път без изход на два - три метра от портата на двора му,  като двамата подсъдими посредством ударите, които му нанасяли, постепенно го избутвали, той отстъпвал назад и така и тримата влезли в двора на къщата.   Когато се озовали на разстояние около 10 – 15 метра навътре в двора пострадалият загубил равновесие и паднал на земята, като  двамата подсъдими продължили да го ритат с крака по главата и тялото. Пострадалият К. в един момент  загубил възможност да възприема случващото се. В последващ момент,  в който се осъзнал и намирайки се на земята, чул как подсъдимият Г.Я. казвал на баща си да го остави,  защото щели да го убият. В този момент се появил и сина му Т.К., който бил събуден от свид.К.Х., която първа се събудила от виковете, идващи от двора на къщата. Когато свидетелката погледнала през прозореца на стаята, в която все още спял Т.К., тя видяла спора между М.К. и подс.А.Я.. Х. веднага  събудила спящия  си приятел. Последният, след като погледнал през прозореца и възприел конфликтната ситуация между баща му и подс.А.Я., се облякъл възможно най - бързо, след което излязъл от къщата и отишъл на двора,  за да помогне на баща си. Той видял как двамата подсъдими  ритат баща му, който се намирал на земята в дворното място. В момента,  в който го видели, подсъдимият Г.Я. дръпнал все още ритащия пострадалия подс. А.Я., след което двамата бързо напуснали мястото на инцидента.

  Свидетелят Т.К. помогнал на баща си да се изправи от земята. От цялата дясна страна на главата му, от носа, междувеждието и от устата му капела кръв и същия говорел „носово". По-късно установили, че се е „изпуснал“ (дефекирал).

След като пострадалият измил кръвта от лицето си заедно със сина му Т.К. посетили офиса на „*****  за да поискат данни за двамата подсъдими, тъй като пострадалият решил да подаде жалба срещу тях в полицията, но не  намерили никого в административната сграда, вкл. и свид.Р., която се уплашила и не се показала, като ги видяла, че са влезли в административната сграда на дружеството. Незабавно след това М. и Т. К**** тръгнали към гр.Троян, където посетили ФСМП - Троян за оказване на медицинска помощ на М.К.. От там пострадалият бил насочен към д-р Г.Д.Ц. - специалист „Уши, нос, гърло" при МБАЛ-Троян, който  констатирал оток по лицето и кръвонасядания по лицето на пострадалия М.К.. Поради съмнения за счупен нос, същия бил изпратен за рентгенова графия на носните му кости. От направена рентгенова снимка било установено, че пострадалият имал фрактура на носните кости без разместване /дислокация/ на фрагментите, което не налагало тяхното последващо наместване. Свидетелят Ц. извършил риноскопия, направил на пострадалия поддържаща тампонада за спиране на обилното кръвотечението от носа му, като му назначил и обезболяващо средство. С оглед естеството на травмата му и евентуалните последици от нея, свидетелят Ц. препоръчал на пострадалия К. незабавна консултация със специалист - невролог. За извършения преглед на последния бил издаден по надлежния ред амбулаторен лист.

Преди  заминаването си за гр.София свидетелите Т. и М. К. посетили ОДЧ на РУ МВР - Троян, където последният депозирал писмена жалба за нанесения му побой.

Същият ден (30.10.2017г.), около 20.30 часа пострадалият К. посетил УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД - София. След извършен първоначален медицински преглед отказал хоспитализация. На 31.10.2017г. по собствено желание същият бил приет за стационарно лечение в „Отделение по невротравматология". На 03.11.2017г. бил изписан от там с окончателна диагноза "Комоцио церебри. Контузио ет екскориацио регио глабеле. Миалгиа коли. Фрактура осиум нази нондислоката - счупване на носните кости без разместване на фрагментите. Епистаксис травматика". Независимо от поставената диагноза при извършените контролни прегледи, видно от заключението на вещите лица по допълнителната СМЕ № 206/2018г. и 206/2018 година, на направеното на пострадалия на 02.11.2017г. образно изследване - КТ на околоносните му кухини в „Пирогов" безспорно е било установено прясна фрактура на носната му преграда, с разместване на фрагментите /костна и хрущялна част/.

Около двадесет дни след изписването му от болница „Пирогов“ пострадалият получил силно главоболие и носът му станал трайно запушен. В тази връзка извършил консултация с други медицински специалисти. На 05.01.2018г. в МБАЛ „Царица Йоана - ИСУЛ" гр.София му била извършена компютърна томография. На 11.01.2018г. била направена и компютърна томография на главен мозък без прицелно изследване на носните кости. На 24.01.2018г. в „Аджибадем Клиник" - София, след извършен преглед му бил издаден амбулаторен лист от специалист УНГ д-р К.в който като обективни находки при разчитането на двете горепосочени КТ от „Пирогов“ и „Царица Йоана" е било отразено /експертно установеното и от заключенията на приетите по делото СМЕ/ фрактура на носни кости без разместване, фрактура на носна преграда с разместени фрагменти носна и хрущялна части обтуриращи /запушващи/ носните ходове в дясно. Явни фрактурни линии.

От заключението на тройна съдебно-медицинската експертиза и допълнителнителни СМЕ  се установява, че  на пострадалия М.Т.К. е причинено счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда с разместване на фрагментите; дясноконвексна девиация на носната му преграда, хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на  десния му сфеноидален синус, полипоидна разрастване на лигавицата на левия му сфеноидален синус. Тези увреждания са обусловили постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Във връзка с възраженията на адв.Цв.А., че при първоначално извършения преглед от д-р Ц. и направената рентгенография не е установено счупването на носа, в проведен в с.з. на 28.07.2020г. разпит на вещите лица по приетите по делото СМЕ по писмени данни, същите са разяснили разликата между двата вида образно изследване : конвенционална рентгенография и компютърна томография, както и поради каква причина при направеното на 30.10.2017г. в МБАЛ-Троян рентгенографско изследване на пострадалия не е било установено от извършилия прегледа д-р Ц. счупването на хрущялната част на носната му преграда от направената профилна снимка. Вещите лица сочат, че рентгеновите лъчи хващат само костни структури, хрущялната част на сектума не може да се види на рентген, докато по усъвършенствания вид образно диагностика / КТ/ обхваща,  както костните,  така и хрущялните части, така и меките тъкани,  поради и което не може да бъдат сравнявани. За това и извършената рентгенография на носните кости на пострадалия не е могла да даде данни за счупената носна преграда на последния.     

Във връзка с възраженията на адв.А., че причинените телесни увреждания на пострадалия са в резултат на друга, вторична травма, съдът допусна допълнителни задачи към тройната СМЕ.

От заключението на допълнителната СМЕ № 206/2108-в, при извършено експертно изследване на направените образни изследвания - компютърни томографии на пострадалия от 02.11.2017г.в УМБАЛСМ „Пирогов" - София и на 05.01.2018г. в УМБАЛ "Царица Йоана" - София". При направения контролен преглед на представените изследвания е установена една и съща образна картина, с появи на зарастване при второто извършено по време образно изследване/ потвърдено и от отразените в издадения на пострадалия амбулаторен лист 000033/24.01.2018г. от специалист УНГ в „Аджибадем Клиник" – София/,  поради и което вещите лица категорично са приели отсъствие на основание за налична суперпонирана втора или следваща травма в областта на носа на пострадалия. В посоченото и прието  по делото експертно заключение е посочено, че настъпилите в резултат на причинените травматични увреждания на пострадалия усложнения -хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус, са били видни на второто горепосочено образно изследване)скенер на 05.01.2018г.) Последните били установими и от извършения контролен преглед на извършения на 11.01.2018г. ЯМР/МРТ на главен мозък, като към тях се добавяли и хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус. По посочения начин вещите лица са обосновали, респективно потвърдили и изложеното от тях в предходните  приети по делото експертни заключения за налична пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между причинените от побоя травматични увреждания на пострадалия - счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда довели,  като усложнения в хода на оздравителния процес до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус обусловило постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота. Експертно е установено, че това затруднение в дишането е постоянно и може да бъде коригирано единствено по оперативен път чрез така наречената септопластика.            

Съдът кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени от вещи лица с необходимите професионални познания и опит в съответната област. Макар, че същите са оспорени от защитника на подсъдимите, съдът ги кредитира, тъй като те съответстват на събрания по делото доказателствен материал, като се базират на приобщени по делото медицински документи и магнитни носители, изискани от всички болнични и здравни заведения, където пострадалият е бил преглеждан и лекуван.

 Възраженията на адв.А., който оспорва компетентността на вещите лица, не се споделят от настоящия състав. В тази връзка съдът счита, че е недопустимо да се предоставя медедицинска литература-учебник по лицево-челюстна и орална хирургия и да се квалифицира заключението с изявление, че „техния труд / на вещите лица/ е годен за „Нобелова награда“, като „вещите лица измислят нова медицина в настоящето производство“ / с.з. от 28.07.2020г./

Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимите, дадени в с.з., като отчита, че същите са както доказателствено средство, така и средство за защита.

Обясненията на подсъдимите съдебният състав  кредитира  в частта, в която те излагат случилото се преди конфликта, станало повод за същия- поведението на пострадалия, свързано с искането за преместване на паркираните автомобили, което е провокирало последващото поведение на подсъдимите.  Съдът не приема обясненията им за достоверни в частта, в която твърдят, че подс.Г.Я. е ударил на пострадалия само един шамар, а отричат А.Я. въобще да е удрял К.. Тези обяснения се опровергават изцяло от заключенията по СМЕ и от разпита на вещите лица в с.з., които излагат, че причинените на пострадалия увреждания не могат да се получат обективно от един удар с шамар.   Обясненията на подс. Г.Я., че пострадалият носел дърво в ръце,  с което посегнал да нанесе удар на баща му, се опровергават от показанията на М.К. и на очевидеца св. К.Х., която е заявила,  че към момента,  в който тя възприела караницата и бутането между М.К. и подс. Ал.Я., първият не носел нищо в ръцете си.

От събраните първични и преки гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетели – очевидци М.К., Т.К. и К.Х. категорично са опровергани и обясненията на подсъдимия Г.Я. за мястото на увреждащото деяние, както и твърденията за неучастие на другия подсъдимия – Ал.Я., в причиняване на телесните увреждания на пострадалия. Установено е,  че  деянието  е започнато на улицата пред имота посредством удари, нанесени преимуществено в главата /лицето/ от Ал.Я. първоначално, впоследствие и от сина му Г.Я., след което пострадалият е бил изтласкан  на около 10 метра навътре в дворното място от двамата подсъдими след загуба на равновесие и падането му на земята, след което последните са му нанесли удари с крака в областта на главата и тялото.

Показанията на пострадалия К. съдът кредитира,  тъй като те се характеризират с голяма степен на конкретност, хронологично последователни са, съответстват на заключенията на СМЕ, които се базират на писмени медицински документи и образни изследвания; кореспондират с показанията на Т.К. и К.Х. и с прочетените по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК показания на свид.Ц., като се подкрепят от проведените разпознавания на лица, а именно-на подсъдимите А. и Г.Я. и от данните при проведения следствен ексепримент в хода на съдебното следствие.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. М.в К. и К.Х., които са последователни, изчерпателни - с посочване на детайли от случилото се две години преди провеждане на разпита им ( в с.з. на 14.11.2019г.), и съответстващи, както помежду си, така и с показанията на свидетеля  М.К., както и с данните,  получени при проведения следствен експеримент и извършеното разпознаване на лица в хода на ДП. Показанията на Т.К., дадени в хода на досъдебното производство, са приобщени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК.

При проведения следствен ексепримент се установи, че стаята, в която са се намирали Т.К. и К.Х. към момента на извършване на престъплението, има прозорци, от които има видимост както към пътя и цеха на „****** , така и към двора на къщата, тоест и към двете места, където е осъществено деянието.

Съдът не кредитира изцяло показанията на свидетелката В.Р., като отчита близките й отношения с подсъдимите, с които са били колеги в „****“ ООД към датата на инкриминираното деяние. Освен това констатира противоречия в първоначално дадените показания с тези, дадени в хода на ДП, както и с тези при проведената в последствие очна ставка между нея и М.К..

 В първоначалния си разпит в хода на съдебното следствие Р. сочи, че след като е чула размяната на висок тон на реплики, е влязла в цеха и е повикала за съдействие служителите Х.К. и Герги Семов. След като тримата излезли, вече навън нямало никой. Тези й показания съответстват на дадените в ДП такива. Същевременно при проведената й очна ставка с пострадалия в проведеното с.з. на 14.01.2021г.  показанията й във връзка с извиканите двама колеги - К. и Семов, се различават от първоначалните, като тя твърди, че след като двамата й колеги са били извикани от нея, те тръгнали да видят какво се случва, но вече не твърди, че тримата с нея са излезли навън, за да се намесят в конфликта.

 Приемат се за достоверни показанията й в частта, в която сочи, че след като подс.А.Я. е преместил автомобила, между него и М.К. е възникнал словестен конфликт, като двамата са разменили думи на висок тон. Кредитират се и показанията й, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК /л.51 от ДП, абзац 5 и 6/, в които е посочила, че известно време след инцидента, около десетина минути по-късно пострадалият заедно с „по - млад мъж" /св.Т.К./ излезли от дома си и влезли да я търсят в административната част /офис/ на въпросната фабрика, тя видяла че пострадалият имал кръв по носа и устата, но не се показала,  защото я  „дострашало". Също така е посочила, че след инцидента „С. и Г. споделиха, че са се сбили с М., но подробности не са разказвали. Г. каза, че се изплашил М. да не направи нещо на баща му“.

Свид. Р. единствена от свидетелите твърди, че пострадалият е носил дърво когато е излязъл на улицата и викал заканително, когато Ал.Я. си премествал автомобила. Тези нейни показания не се подкрепят от други доказателства, освен от обясненията на подсъдимите, които съдебният състав, както вече посочи, не кредитира в тази част.

Свид.К. и Семов твърдят, че не са излизали с Р., а заради казаното от нея, че М.К. е тръгнал с дърво срещу А., те тръгнали, за да окажат съдействие, но на вратата на цеха ги срещнал А.Я. и им казал, че конфликта е преустановен и няма нужда да излизат. К. твърди и че по-късно пристигнали полицаи, които направили очни ставки между А.Я. и пострадалия.

Съдебният състав не кредитира показанията на двамата свидетели, които бяха призовани единствено поради обстоятелството, че при пръвночалния разпит на св.Р., тя сочи, че с тях двамата са излезли навън, където е било мястото на конфликта. Техните показания не се приемат с доверие, тъй като те не са очевидци на инкриминираното събие, свидетелстват за факти, които са им казани ... „В. каза, че А. и М. са се спречкали...“ Освен това се опровергават от наличните доказателства твърденията, че след инцидента мястото е било посетено от полицейски служители , които правили „очни ставки“.

Свидетелите В. К. и Т.И.са дали показания във връзка с предявения граждански иск и са изложили обстоятелства относно  състоянието на пострадалия след 30.10.2017г. и провежданото от него лечение във връзка с настъпилите увреждания. Тези показания  съдът приема за достоверни, тъй като те съответстват на приобщените писмени медицински документи и заключенията по СМЕ и ДСМЕ.

            По така посочените доказателства съдът приема описаната фактическа обстановка.

Анализът на събраните по делото доказателства дава основание за следните правни изводи:

От събраните доказателства безспорно се установява, че подсъдимите  А.Г.Я. и Г.А.Я. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, като на 30.10.2017г. около 10.30 часа в с.Б., обл. Ловешка, в дворно място на частен имот и на участък от земен път без изход, находящи се срещу цех на „**** ООД с.Б., обл.Ловешка, посредством нанасяне на удари с юмруци и крака в областта на главата на М.Т.К. ***, са причинили на същия средна телесна повреда, изразила се в счупване на носните му кости без разместване на фрагментите, счупване на носната му преграда, с разместване на фрагментите и дясноконвексна девиация на носната му преграда, довели до хиперплазия на лигавицата на лявата му носна конха и на лигавицата на десния му сфеноидален синус, както и полипоидна хиперплазия на лигавицата на левия му сфеноидален синус/ хиперплазия на лигавицата в част от клетките на етмоидалния лабиринт и десния фронтален синус/ и обусловила постоянно общо разстройство на здравето му, неопасно за живота.

Подсъдимите са пълнолетни и вменяеми лица, субекти на наказателна отговорност по смисъла на чл.31, ал.1 от НК.

Родов обект на посоченото престъпление е засягането на здравето  на човека като съвкупност от телесна цялост, физиологично състояние и нормално функциониране на човешкия организъм, както и на телесната му неприкосновеност.

Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано от законодателя посредством резултата и се изразява в увреждане на  здравето. Касае се за въздействие върху организма на другиго, което може да предизвика изменение в анатомичната цялост на организма или да доведе промяна в неговото функциониране.

От обективна страна подсъдимите са осъществили изпълнителното деяние на престъплението чрез действия, като в  посоченото по-горе време и място А.Я. и Г.Я. в съучастие,  като извършители, посредством нанасянето на няколко /неустановен брой/ юмручни удари и удари с крака в областта на лицето, причинили на пострадалия К. посочените съставомерни травматични увреждания.

Доказателства в тази насока са показанията на пострадалия М.К., на свидетелите-очевидци К.Х. и Т.К.,  заключението по съдебно-медицинската експертиза и допълнителните две СМЕ, които са изготвени по писменни данни от медицински документи и образни изследвания.

Съгласно медико - биологичните си признаци гореописаното телесно увреждане на пострадалия следва да бъде наказателно - правно квалифицирано  като средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.5-то, алт. 1-ва от НК.

Съгласно задължителното тълкуване, дадено в т.17 от ППВС № 3/79г. по н.д. № 6/79г., характера и степента на увреждането на човешкия организъм се определят според най - тежките последици за здравето,  независимо дали те са настъпили непосредствено след причиняване на увреждането или по-късно чрез усложнения, които са в причинна връзка с извършеното деяние, какъвто се явява и конкретния случай. Налице е и пряка и непосредствена причинно - следствена връзка между реализираната от двамата подсъдими описана инкриминирана деятелност с насоченост здравето на пострадалия, причинената му основна травма и настъпилото в хода на оздравителния процес  влошаване на здравословното му състояние, обусловило постоянно разстройство на здравето му, неопасно за живота.

 Престъплението е извършено в съучастие, под формата на съизвършителство, като в резултат от съвместната престъпна дейност, съвместното нанасяне на удари от двамата подсъдими върху К., е причинен и престъпния резултат-телесните увреждания на М.К., обусловили постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота.

От страна на подсъдимия А.Я. и неговия защитник  се оспорва, че този подсъдим няма участие в извършеното престъпление, но съдът намира за доказано, че в случая и двамата подсъдими обективно са допринесли за отрицателното засягане на правно защитения обект - телесната неприкосноеност на пострадалия К., независимо, че не е установено конкретно от кой от ударите на всеки един от подсъдимите са причинени и съответните телесни увреждания.

Когато в самото изпъление на престъплението участват две или повече задружно действащи лица, е налице съизвършителство. В тази хипотеза всеки от съизвършителите е извършител, от обективна страна е налице участие на две или повече лица в самото изпълнение на престъплението, като то бива осъществено не единствено от единия съизвършител, а заедно с други съизвършители. За наличието на съизвършителство от обективна страна е достатъчно всеки от съучастниците да извърши такъв елемент от общата дейност, че тя като цяло да причини последиците от престъплението. От субективна страна съизвършителят има съзнанието, че не е сам, обективирайки волята си да осъществи замисленото престъпление заедно с останалите участници в изпълнителното деяние.

В конкретния случай е налице едновременно съизвършителство, като двамата подсъдими са осъществили признаци на изпълнителното деяние по едно и също време. Съдебната практика безпротиворечиво приема, че кой от подсъдимите какви конкретни удари и с какво ги е нанесъл, е без значение относно това дали деятелността е съизвършителска, важното е дали тази дейност е част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат. Когато всеки от съизвършителите върши проява, подобна на тази на другия, както е в случая с подсъдимите Г. и А. Я., за възникването на тяхната отговорност е без значение конкретният принос на всеки един за причиняване на престъпния резултат .

От субективна страна подсъдимите са извършили престъплението умишлено, с пряк умисъл. Те са съзнавали, че чрез съвместните си действия пряко засягат телесната неприкосновеност на пострадалия Ковачевв, причинявайки му телесни увреждания, искали са и са  предвиждали настъпване на разстройството на здравето му. Подсъдимите са разбирали противоправния характер на извършваното, както и общественоопасните последици на същото, като са искали настъпването им.

            Относно индивидуализация на наказанието.

За извършеното от подсъдимите А.Г.Я. и Г.А.Я.  престъпление по 129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК  е предвидено наказание лишаване от свобода до шест години.

Подсъдимият А.Я.  е осъждан, като вкл. е и освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административмно наказане по реда на чл.78а от НК. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази като отегчаващи отговорността обстоятелства наличието на предишни осъждания и механизмът на извършеното деяние, посредством нанасяне на множество удари по пострадалия, както и наличието на причинени и други  несъставомерни телесни повреди на пострадалия с характе на леки такива - контузия и охлузване в областта на глабелата /междувеждие и кръвотечение от носа  и черепно - мозъчна травма, протекла с мозъчно сътресение, без пълна загуба на съзнанието.

Съдът взе предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки и незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на личността.

При индивидуализация на наказанието съдът намери, че следва да определи наказанието  по правилата на чл.54 от НК, като съобрази, че налаганите наказания лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК и наказанието „пробация“ при предходните  осъждания на подс.Ал.Я.,  не са изиграли необходимото възпитателно и възпиращо въздействие. Поради което намери, че в случая следва да наложи на подсъдимия наказание  8 (осем) месеца  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което той да  изтърпи при първоначален  ОБЩ  режим на основание чл.57, ал. 1, т.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Това наказание съдебният състав прие, че се явява справедливо и че същото съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като намери, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.

Подс.Г.Я. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания като смекчаващо отговорността обстоятелство. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете механизмът на извършеното деяние, посредством нанасяне на множество удари по пострадалия, както и наличието на причинени и други  несъставомерни телесни повреди на пострадалия с характер на леки телесни повреди, посочени по-горе.

Съдът взе предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви задръжки и незачитане от негова страна на телесната неприкосновеност на личността на пострадалия.

При индивидуализация на наказанието съдът намери, че не са  налице предпоставките за прилагане на чл.55 от НК,  тъй по делото не се установи наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива, които да са изключителни по своята същност.  В настоящия случай съдът, имайки предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, намери, че наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК при минимален превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Поради което и на основание чл.54 и чл. чл.129, ал.2 от НК съдът прецени, че  справедливо се явява наказанието осем месеца лишаване от свобода. Съдебният състав намери така наложеното наказание на подсъдимия Г.Я., че съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като прие, че чрез него ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и генералната превенция.

В случая са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на така определеното наказание, тъй като наложеното наказание е до три години и подсъдимият към момента на деянието не е осъждан. Съдът прецени, че с оглед постигане целите на наказанието, същото не следва да бъде изтърпяно ефективно. Подсъдимият е млад човек,  трудово ангажиран, поради което определянето на условно наказание би спомогнало същият да осъзнае извършеното и да поправи поведението си занапред. Поради което съдът намери, че за постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения не е наложително същият да го изтърпи ефективно, поради което постанови изпълнението на наложеното наказание на Г.Я. да  бъде отложено с изпитателен срок от три години.

              Относно предявените за съвместно разглеждане  в наказателния процес  граждански искове.

Гражданският ищец М.К. е предявил два иска срещу подсъдимите А.Я. и Г.Я. – за причинени имуществени и неимуществени вреди от престъплението.

Основанието за ангажиране на гражданска отговорност в процеса са разпоредбите на чл. 45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно е, че процесното престъпление представлява противоправно деяние, извършено виновно и в  причинна връзка с уврежданията на пострадалия К., поради което съдът прие, че следва да бъде ангажирана и гражданската отговорност на подсъдимите лица.

Съдът намери, че гражданският иск на ищеца за причинени неимуществени вреди е доказан по своето правно основание - чл.45 от ЗЗД. В резултат на виновното и противоправно поведение на подсъдимите М.К. е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното в съучастие от А.Я. и Г.Я. престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД   обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

По отношение на претендирания размер на исковата претенция от 10 000 лв.,  съдът  намери същата за частично основателна и осъди подсъдимите  да заплатят солидарно на М.Т.К. сумата 5000.00 /пет хиляди/ лева,  представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в резултат на престъплението по чл. 129, ал.1 във вр. с ал.2, пр.5-то, алт.1-ва във вр. с чл. 20, ал.2 от НК,  изразяващи се в претърпени болки, страдания и унижение,    ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.10.2017г. година до окончателното й изплащане.

Предвид доказателствата, посочени по-горе и изхождайки от понятието "неимуществени вреди", в което, според последователната практика на ВКС, се включват всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време, както и от разбирането, че критерият за справедливост, чийто израз е нормата на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактен, а всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество, настоящият съдебен състав намери, че на ищеца следва да се присъди  обезщетение в размер от 5 000.00лв.

Съдебният състав съобрази  характера на причинените увреждания на постр. К., които обуславят постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота. Безспорно тези телесни увреждания са се отразили негативно на физическото и психическо здравословно състояние на постр. К., който продължително време  е понасял освен болки и страдания, така също и неудобства, ограничения и затруднения в ежедневния си обичаен начин на живот - всички свързани с получените увреждания. След деянието имал синини по лицето, непрекъснати болки в главата, не можел да диша нормално, непрекъснато използвал капки за нос. Получил усложнения, обосновали необходимостта от допълнително лечение. Вследствие счупването на носа му се налагало извършването на оперативна интервенция -  корекция на носната му преграда (септопластика), без която щял да има до края на живота си неблагоприятни последици от причинената му носова травма, изразяваща в запушване на синусите му. До извършването и К. следвало да извършва промивки на същите.

 Освен това е понесъл и унижения – непосредствено след престъплението той се е „изпуснал“ и както сочи сина му Т.К.  в своите показания: „ докато пишехме в полицията, до нас имаше хора от ромски произход, които се обръщаха с отвръщение, защото от баща ми миришеше“. Престъплението оказало негативен ефект и върху социалния живот на М.К.- известно време след случилото се той се срамувал да се показва пред съседи и клиенти.

С разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съобразно която предявеният иск за неимуществени вреди се уважава от съда по справедливост, настоящата инстанция счете, че с оглед характера на претърпените увреждания и настъпилите неблагоприятни последици за гражданския ищец, при наличие на усложнения за здравето му, справедливият размер на иска е  5000 лв. срещу двамата подсъдими, като в останалата част до пълния предявен размер от 10000лв. искът е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

        Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер, като същата е дължима към размера на определеното обещетение в размер на законната лихва, считано от началната дата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Предвид което върху уважения размер на гражданския иск съдът присъди и законна лихва, считана от датата на увреждането - 30.10.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

Съдебният състав изцяло отхвърли предявения граждански иск за сумата 812.78 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.129, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, като неоснователен и недоказан. Гражданският ищец не представи по делото никакви доказателства, установяващи направените от него разноски за лечение и лекарства, съгласно твърденията, изложени в молбата, с която е предявен гражданския иск срещу двамата подсъдими.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възъзложи в тежест на подсъдимите направените по делото разноски от частния обвинител, като осъди всеки един от тях да заплати на М.К.    по 400.00 ( четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

Съдът осъди двамата подсъдими да заплатят на основание чл.189, ал.3 от НПК по 492.66 (четиристотин деветдесет и два лв. и 66 ст.) лева по сметка на ОДМВР гр.Ловеч, представляващи разноски в досъдебното производство, а по сметка на Троянски районен съд – по 744.30  (седемстотин четиридесет и четири лв. и 30 ст.)  лева, представляващи разноски в съдебното производство.

По делото няма приобщени веществени доказателства .

            Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на страните в открито съдебно заседание, проведено  на 27.04.2021 година.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: