Определение по дело №277/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 41/15.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1633/2010 г. по описа на К.йския районен съд, „М. Ф." Е. гр. К. с ЕИК *, е осъдено да заплати на Х. С. С. с от гр. К. сумата 883.15 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 01.10.2010 г. до окончателното й изплащане, представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за м. май, юни, юли, август, септември и октомври 2009 г., както и сумата 98.62 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатените нетни трудови възнаграждения за м. май, юни, юли, август, септември и октомври 2009 г. за периода от 1- во число на месеца, следващ този, за който са дължими, до 30.09.2010 г. включително и 650 лв.- разноски по делото. С решението „М. Ф." Е. гр. К. е осъдено да заплати по сметка на РС- К. сумата 160 лв., от която 100 лв. за държавни такси по делото и 60 лв. за възнаграждение за вещо лице.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят „М. Ф." Е. гр. К., който го атакува като незаконосъобразно, необосновано и постановено в противоречие със събраните доказателства. Счита, че съдът неправилно не обсъдил 7 броя справки за изплатени суми, като частен документ и неправилно приел, че нямат доказателствена сила за извършени плащания. От справките се установявало, че „М. Ф." Е. изплатило на ищцата общо сумата в размер на 320 лв., под формата па авансови плащания в брой, за което ищцата се е подписала и тези суми били начислени в съответните ведомости на дружеството. Обстоятелството, че във ведомостите липсвал подпис на ищеца, не било основание да се приеме, че трудовото възнаграждение не е изплатено реално. Претенцията на ищцата и по чл. 86 от ЗЗД била неоснователна. Поддържа, че дружеството дължало на ищцата сумата в размер на 563.25 лв., неизплатени трудови възнаграждения и обезщетение по чл. 222 от КТ. Неправилно съдът кредитирал в настоящото производство обясненията на управителя на дружеството, дадени пред „ОИТ" в административно наказателното производство по реда на ЗАНН и приел за признание от страна на ответника. Жалбодателят поискал лично явяване на ищцата по реда на чл. 175 от ГПК, което не било сторено. Моли да се отмени атакуваното решение. В съдебно заседание жалбодателят не се представлява.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата по въззивната жалба Х. С. С., чрез пълномощника й адв. И. Б., в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предявен е иск по чл. 124 от КТ за сумата в размер на 883.15 лв., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и иск по чл. 86 от ЗЗД за сумата 98.62 лв.

Ищцата твърди, че работила при ответника на длъжност „и. м.", на основание трудов договор от 16.05.2009 г., сключен за неопределено време, с основно месечно възнаграждение 240 лв. Договорът бил прекратен със заповед №*/**.**.**** г. Ответникът не заплатил на ищцата полагащото й се трудово възнаграждение в пълен размер по месеци и размери, както следва: за м. май 2009 г.- 58.86 лв., за м. юни 2009 г.- 223.67 лв., за м. юли 2009 г.- 223.67 лв., за м. август 2009 г.-138.47 лв., за м. септември 2009 г.-202.26 лв. и за м. октомври 2009 г.- 36.22 лв., или общо 883.15 лв. Твърди, че трудовите възнаграждения следвало да бъдат изплащани от ответника до края на месеца, следващ месеца на изпълнение на трудовите задължения, при което за претендираните възнаграждения ответникът изпаднал в забава и дължал лихва за забава върху всяко едно неизплатено възнаграждение, за времето от 1- во число на месеца, следващ този, през който трябвало да бъде изплатено, до деня предхождащ предявяване на иска- 30.09.2010 г., за който период претендира обезщетение за забава в размер на 98.62 лв. Върху неизплатените трудови възнаграждения претендира и законна лихва, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и разноски по делото.

От фактическа страна се установява следното:

Страните по делото не спорят, че ищцата е работила при ответника на длъжност „изпълнител модели" на основание трудов договор № 45/16.05.2009 г. за неопределено време, с основно месечно възнаграждение 240 лв. Договора бил прекратен със заповед № 31/22.10.2009 г. на управителя на ответника, издадена на основание чл. 325 ал. 1 КТ.

От заключението на съдебно- счетоводната експертиза, която съдът приема, се установява, че размерът на брутното /БТВ/ и нетното /НТВ/ трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. май 2009 г. до м. октомври 2009 г. е било, както следва: м. май 2009 г. за 5 работни дни 75.67 лв. БТВ и 58.86 лв. НТВ; за м. юни 2009г. за 22 работни дни 287.52 лв. БТВ и 223.67 лв. НТВ; за м. юли 2009 г. за 23 работни дни 287.52 лв. БТВ и 223.67 лв. НТВ; за м. август 2009 г. за 13 работни дни 177.99 лв. БТВ и 138.47 лв. НТВ; за м. септември 2009 г. за 19 работни дни 260.13 лв. БТВ и 202.36 лв. НТВ; и за м. октомври 2009 г. за 4 работни дни 52.54 лв. БТВ и 36.22 лв. НТВ, или общо- 883.25 лв. Неизплатеното НТВ се установявало от ведомостите и подадените в ТД НАП- Пловдив, ¯фис К. Справки Декларации Обр. 1, както и Справки Декларации обр. № 6 за отлагане от ответника плащането на начислени възнаграждения и осигуровки. Размерът на законната лихва върху неизплатено нетно трудово възнаграждение възлизал на сумата общо 98.62 лв.

Неизплащането на претендираните трудови възнаграждения се установява и от извършената проверка от Дирекция „Инспекция по труда"- К., при която се установило, че начислените възнаграждения не са изплатени на ищцата срещу подпис във ведомостта и било дадено задължително предписание на ответника да изплати същите. В подкрепа на горното са и представените извлечения от ведомости и фишове за заплати, от които се установява, че нетните трудови възнаграждения са в размерите, установени от експертизата и същите по ведомост не са изплатени на ищцата.

Задължението на работодателя за начисление и плащане на трудово възнаграждение е визирано в разпоредбите на чл. 124 и чл. 128 от КТ, а съгласно разпоредбата на чл. 270 ал. 1 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща в предприятието, където се извършва работата. То се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. Начина, по който се осъществява изплащането на трудовото възнаграждение е визирано в чл. 270 ал. 3 от КТ, съгласно която разпоредба, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В конкретния случай, по делото не се установява трудовото възнаграждение на ищцата за претендираните периоди от време, да е било изплатено по един от посочените начини. Напротив, по делото категорично се установява, че във ведомостите за заплати за посочените месеци липсва подпис на работника. Представените от ответника справки за платени суми, не са годни да установят твърденията на ответника за частични авансови плащания- същите не представляват надлежни първични или вторични счетоводни документи. В справките са посочени лични имена и цифри, от които не може да се направи несъмнен извод за какво се отнасят, а и като частни документи, нямат обвързваща материална доказателствена сила. Същите не съответстват на счетоводните записвания на ответника по ведомости за заплати и подадените пред НАП справки, още повече, че вещото лице посочва в съдебно заседание, че счетоводството на ответника по отношение на работните заплати, не било водено редовно. Следва да се отчетат и дадените от управителя на ответника обяснения пред Дирекция „Инспекция по труда"- К., че възнагражденията не били изплатени поради нереализирани вземания от длъжници на ответника, което представлява признание пред държавен орган, което има доказателствена сила като признание за неизгодни факти.

Впрочем, предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Несъстоятелен е довода на жалбодателя, че ищцата не се явила в съдебно заседание, за да отговори на въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, тъй като същата е сторила това в съдебно заседание на 11.01.2011 г. Що се касае до обясненията на управителя на ответника по иска пред друг държавен орган, следва да се посочи, че същите имат доказателствена сила, тъй като съдържат признание на неизгодни за страната факти.

Разноски в полза на ответницата по жалбата за тази инстанция не следва да се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени.

Водим от изложеното въззивният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 41/15.03.2011 г., постановено по гр. д. № 1633/2010 г. по описа на К.йския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/