Р
Е Ш Е
Н И E
№25 03.02.2020 год. град Стара Загора
В И М
Е Т О
Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският административен съд,
VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и
двадесета год., в състав:
СЪДИЯ:
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретар Зорница
Делчева и в присъствието на прокурора Константин Тачев като разгледа
докладваното от съдия Михаил Русев административно дело №770 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 1, ал.2 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба на Ц.М.С.
с постоянен адрес ***, чрез пълномощника си по делото адв. Н.К., против Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, за заплащане на сумата от 1 120.00 лв.,
представляваща имуществени вреди от отменено наказателно постановление на Началника
на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР - Стара Загора.
В исковата молба се твърди, че с
Решение №48/03.06.2019 год., постановено по АНД №263/2018 год.
по описа на Районен съд Гълъбово е отменено наказателно постановление №18-0447-000357/24.08.2018
год. на Началника на Районно управление Гълъбово при Областна
дирекция на МВР - Стара Загора. С решение №290/03.10.2019 год., постановено по
КАНД №275/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора, решението на
районният съд Гълъбово е оставено в сила. За представителство в съдебното
производство пред районният съд, ищецът сключил договор за правна защита и
съдействие с адвокат, като за предоставената процесуална защита заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв. в съдебното производство, а за процесуалното представителство за
второто и третото заседание е сключил друг договор на стойност 200.00 лв.. За
изготвянето, подписване и изпращане на отговор на касационна жалба е подписан
нов договор за правна защита и съдействие, с което е заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 200.00 лв., а за самото процесуално представителство
e
уговорено и платено възнаграждение в размер на 300.00 лв. Претендира и
сумата от двадесет лева, представляващи заплатени от него автобусни билетчета,
с които е ходил и връщал от сектор „Пътна полиция“ за подновяването на срока на
наказателното постановление, което да замества отнетия талон. Ищецът счита, че
заплатената сума в размер на 1 120.00 лв. съставлява за него имуществена вреда,
която е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото наказателно
постановление на Началника на Районно управление Гълъбово при Областна дирекция
на МВР - Стара Загора. Иска от съда след установяване на твърденията в исковата
молба да бъде осъден ответника по иска Областна дирекция на МВР - Стара Загора да
му заплати претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер 1 120.00
лева, ведно със законната лихва от 11.10.2019 год. – датата на завеждане на
исковата молба, както и да му се присъдят следващите се от настоящото
производство разноски.
Ответникът
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, в представеният отговор на исковата
молба, оспорва предявеният иск по основание и размер. Разноските направени в
производството по оспорване на издаденият наказателно постановление не са пряка
и непосредствена последица от незаконосъобразен акт. Твърди, че по делото не са
представени доказателства за реалното заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение. Излага също така съображения, че претендираната вреда е завишен
размер и следва да бъде присъдено към минималният такъв предвиден в Наредбата
за адвокатските възнаграждения. Що се отнася до претендираните вреди от
заплатените билетчета, счита че същото е неоснователно, а близостта на номерата
на билетите буди съмнение относно самите доказателства, а счита от друга страна,
че не е налице пряка е непосредствена връзка между направените разноски и
отмененото наказателно постановление. Направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Стара Загора,
конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез
участващия по делото прокурор, дава заключение за основателност на исковата
претенция, но споделя изложеното в отговора на исковата молба, че размерът на
търсеното обезщетение следва да бъде съобразено с обема на осъществената защита.
Счита също така, че вредите за заплатените билети, не следва да се претендират
в настоящето производство.
От събраните по делото писмени,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното:
С наказателно постановление №18-0447-000357/24.08.2018
год., издадено от Началника на Районно управление Гълъбово при Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, на ищеца е наложено административно наказание - глоба в размер на 50.00 лева за нарушение на
чл.98, ал.2, т.3 от Закона за движение по пътищата. По жалба на санкционираното
лице било образувано АНД №263/2018
год. по описа на Районен съд Гълъбово, приключило с Решение №48/03.06.2019
год., с което е отменено като незаконосъобразно
наказателното постановление. Срещу така постановено решение е подадена
касационна жалба от страна на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, по повод
на която е образувано КАНД №275/2019 год. по описа на Административен съд Стара
Загора. С решение №290/03.10.2019 год. решението на районния съд е оставено в
сила.
По повод на жалбата на Ц.М.С. против
наказателното постановление №18-0447-0000357/24.08.2018 год. на Началник Районно
управление Гълъбово при ОД на МВР Стара Загора е образувано АНД №263/2018 год.
по описа на Районен съд Гълъбово. По делото е приложен договор за правна защита
и съдействие от 12.12.2018 год. с предмет процесуално представителство,
изразяващо се в съставяне, подписване и изпращане на жалба против наказателно
постановление №18-0447-001856/24.08.2018 год. на Началник Районно управление
Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора с договорено и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лв. Тъй като делото е продължило повече от
едно заседание, то е приложен нов договор за правна защита е съдействие, с
предмет процесуално представителство за второ и трето заседание, с договорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Срещу решението
е подадено жалба от ОД на МВР – Стара Загора и е образувано КАНД №275/2019 год.
по описа на Административен съд Стара Загора. В кориците на делото се намира и
договор за правна защита и съдействие от 19.09.2019 год. с предмет – съставяне,
подписване и изпращане на отговор на касационната жалба и процесуално
представителство пред Административен съд Стара Загора. Договореното и платено
в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лв.. С решение №290/03.10.2019
год. решението на районен съд Стара Загора е оставено в сила.
В развилото се съдебно производство
не са били поискани, нито присъдени направените разноски, който факт не се
оспорва от ответника.
Въз основа на така установената по
делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е процесуално
допустим и по същество се явява частично основателен, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вреди причинени на
граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност. Следователно отговорността на държавата възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата; 2.
Незаконосъобразният административен акт, респ. действие или бездействие да е
при или по повод изпълнение на административна дейност; 3. Реално претърпяна
вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 4. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат.
Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно -
липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения
специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Съдът
счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника за вреди е налице.
В
случая се претендира обезвреда за имуществена щета, причинена от издадено наказателно
постановление №18-0447-000357/24.08.2018 год. на Началника на Районно
управление Гълъбово при Областна дирекция на МВР - Стара Загора, което е било отменено
като незаконосъобразно по съдебен ред. Касае се за административнонаказателно
производство по налагане на административно наказание. Т.е. налице е
административна дейност на административен орган при упражняване на административнонаказващата му функция. В този смисъл е и
Тълкувателно постановление
№2/2014 от 19.05.2014 год. на общото събрание от съдиите от Гражданска колегия
на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на ВАС.
Безспорно
се установи по делото, че за обжалването на посоченото наказателно
постановление ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение. Направените от Ц.С. разноски, съставляващи заплатен
адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на
закона и подлежат на репариране.
Налице
е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за
адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като
адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното
производство по обжалване на наказателно постановление №18-0447-000357/24.08.2018
год. на Началника на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора. Наемането на адвокат в случая е било една
закономерна последица от издаването на наказателното постановление, тъй като е
логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си
и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на
правата, които претендира в съдебния спор. В тази връзка твърдените от ищеца
имуществени вреди се явяват пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразно издаденото наказателно постановление №18-0447-000357/24.08.2018
год. на Началника на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора.
Действително
законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН, което обаче не е основание за изключване приложението на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Липсващата процесуална възможност да се упражни претенцията
за разноски в административнонаказателния процес
налага извода, че разходваните средства в хода му, когато той е приключил с
отмяна на атакувания санкционен акт, се явяват за лицето, подложено на
неоправдана административнонаказателна репресия имуществена вреда, за която
държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 от ЗОДОВ.
Действително процесуалната защита по тези дела не е задължителна съгласно чл.94
от НПК, но това не означава, че осъществяването му е в нарушение на
процесуалните правила. Налице е субективен елемент на наказаното лице по отношение
на реализирането му на правото на защита, което не подлежи на съдебен контрол и
не може да бъде отречено по никакъв начин. Безспорно е в случая, че във
въззивното производство, ищецът е бил представляван от адвокат, което
предполага и реалното осъществяване на тази защита, а не формалният й характер.
Кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране
отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, с оглед на което съдът
приема, че предявеният от Ц.С. иск срещу Областна дирекция на МВР - Стара
Загора е доказан по основание.
Исковата
претенция се явява доказана и по размер, тъй като видно от приложените договори
за правна защита и съдействие, се установява по безспорен начин, че ищецът е
заплатил в брой договореното възнаграждение в размер общо на 1 100.00 лв. за
процесуално представителство по АНД №263/2018 год. по описа на Районен съд Гълъбово
и по КАНД №275/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора.
Приложените договори за правна защита и съдействие има характера на разписки,
поради което удостоверяват по надлежния ред извършеното плащане /в този смисъл
е и Тълкувателно решение №6/06.11.2018 год. по тълк.
дело №6/2012 год, ОСГТК на ВКС/. Ето защо съдът
приема за доказано по делото, че ищецът е претърпял имуществени вреди в размер
на 1 100.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение във връзка с воденото съдебно производство по
обжалване на наказателно постановление №18-0447-000357/24.08.2018 год. на Началника
на Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора, отменено като
незаконосъобразно с влязъл в сила съдебен акт.
Що
се отнася до направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, съдът намира същото за частично основателно.
В Тълкувателно решение №1
от 15 март 2017 год. по Тълкувателно дело №2/2016 год. на Общото събрание на
Върховния административен съд е прието, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с действителната
фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да го намали до
минималния такъв, определен от наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в случая държавата,
да защити правата си и да не позволи на ответната страна да бъде присъден
хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона - „справедлив и
обоснован“. Производството по обжалване на наказателно постановление не се
отличава с правна и фактическа сложност, като също така тези производства
обикновено приключват с едно съдебно заседание.
Делата за обезщетения по
чл.1, ал.1 ЗОДОВ са искови производства, те се развиват по правилата на ГПК,
доколкото материята не е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят
всички относими доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви
доводи в тяхна защита, да правят възражения и да се защитават с всички
допустими от закона средства. Институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне обаче в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата- да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената
правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от
нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено увреждане, без да
накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в
производството.
Съгласно чл.7, ал.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (Наредбата), приложим съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от
същата наредба, адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в
зависимост от материалния интерес на спора. По този начин Наредбата приравнява
тежестта на делата в зависимост от материалния интерес по спора, а не от вида
на делото и извършените по него процесуални действия и противоречи на
материалния закон. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е
справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено,
че е минимален. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗАдв размерът
на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване
следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските
възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия –
обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания
интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения
са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на
адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този
смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване
на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – решение №9273 от 27.07.2016 год. по адм. дело №3002 от 2015
год., потвърдено с решение №5485 от 02.05.2017 год. на петчленен състав на
Върховния административен съд по адм. дело №1403/2017 год. Подобни мотиви в
този смисъл са изложени и в решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017
год. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В т.47 от решението СЕС посочва,
относно Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че
правната уредба не съдържа какъвто и да било точен критерий, който би могъл да
гарантира, че определените от Висшия адвокатски съвет минимални размери на
адвокатските възнаграждения са справедливи и обосновани при зачитане на общия
интерес. В частност тази правна уредба не предвижда каквото и да било условие,
отговарящо на изискванията, които Върховният административен съд (България)
формулира в решението си от 27 юли 2016 год. и които се отнасят по-специално до
достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ и
необходимостта от предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на качеството
на предоставяните услуги.“ Изложеното потвърждава тезата, че Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда определяне
на последните единствено в зависимост от материалния интерес по спора, без да
отчита обема и сложността на свършената работа във връзка с предоставяне на
адвокатска услуга, противоречи на чл.36, ал.2 от ЗА, тъй като определените
съобразно Наредбата възнаграждения не биха могли да са справедливи и
обосновани. Реално погледнато, дали санкцията е 3 000.00 лв. или 50.00 лв.,
както е в настоящия случай, обема на предоставената защита е един и същ –
изготвяне на жалба и процесуална защита. Не са представени нови доказателства,
не са назначавани експертизи, нито е отправяно преюдициално
запитване или са извършени големи по обем процесуални действия. При
противоречие на подзаконов нормативен акт със закон, следва приложение на чл.
15, ал.3 ЗНА.
На първо място по договора
за правна защита и съдействие от 12.12.2018 год., приложен по АНД №263/2018
год. по описа на Районен съд Гълъбово. Същият е с предмет съставяне, подписване
и изпращане на жалба против наказателно постановление №18-0447-001856/24.08.2018
год. на Началник Районно управление Гълъбово при ОД на МВР – Стара Загора с
договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв..
Съдът намира, че за конкретния договор, не е налице прекомерност на
договореното възнаграждение. Видно от приложеното дело, налице е изготвяне и
подаване на жалбата, както и реално осъществено процесуално представителство –
проведени са открити съдебни заседания на 12.12.2018 год., на 16.01.2019 год.,
на 25.02.2019 год. и на 18.03.2019 год., на които заседания е присъствал и адв.
К., т.е. налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга.
Размерът на минималните възнаграждения е определен в чл.18 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е за една
инстанция, което мотивира съдът да приеме, че не е налице прекомерност на
възнаграждението.
По
отношение на договора за правна защита и съдействие от 18.03.2019 год. с
предмет – изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба и процесуално
представителство пред Административен съд Стара Загора. Договореното и платено
в брой адвокатско възнаграждение е в размер на 500.00 лв.. Видно от приложеното
дело, срещу касационната жалба е подаден отговор, а в откритото съдебно
заседание ищецът е бил представляван от адв. К.. При така установеното, съдът
намира, че е налице реално предоставяне на договорената и заплатена адвокатско
услуга, а не формалното й осъществяване. Доколкото възнаграждението обаче не е съобразено
с минималните възнаграждения и се отнася за една инстанция, съдът намира, че действително
е налице прекомерност на възнаграждението. Обема на изготвеният отговор на
касационната жалба, както и продължителността на съдебното заседание – 7 минути
не обосновават този размер на договореното възнаграждение. Съдът намира, че
същото следва да бъде определено по справедливост в размер на 300.00 лв.
По договора за
правна защита и съдействие от 18.03.2019 год., приложен по АНД №263/2018 год.
по описа на Районен съд Гълъбово. Същият е с предмет процесуално
представителство и защита пред Районен съд Гълъбово по АНД №263/2018 год., с
договорено и платено в брой възнаграждение в размер на 200.00 лв.. Процесуалният
представител се е явил в открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2018 год..
За допълнително проведените съдебни заседания на 16.01.2019 год. и 18.03.2019
год. е подписан нов договор за правна защита и съдействие, с договорено
възнаграждение в размер на 200.00 лв., платено в брой. В тези заседания, адв. К.
се е явявал, като първото е продължило 5 минути, а второто 20 минути.
Настоящият съдебен състав намира обаче, че разпоредбата на чл.14 от Наредбата
не е приложима в настоящия случай, тъй като същата се отнася само до
наказателни дела, но не и за делата с предмет обжалване на наказателни
постановления. Не води до обратен извод и разпоредбата на §1 – не е налице
неуреден случай и не следва да се прилага по аналогия чл.14 от Наредбата.
Възнаграждението за една инстанция по дела, с предмет обжалване на наказателни
постановления е предвидено да се определя съгласно разпоредбите на чл.18 от
Наредбата и се отнася за цялото производство. Възнаграждението включва и
осъществяването на процесуално представителство. Ето защо за процесуалното
представителство по АНД №263/2018 год. по описа на Районен съд Гълъбово,
доказано и основателно се явява заплатеното възнаграждение в размер на 400.00
лв.
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по предявения от Ц.М.С. иск срещу
Областна дирекция на МВР - Стара Загора, по безспорен начин е установено и
доказано наличието на всеки един от елементите от правопораждащия
фактически състав за отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за
претърпени от ищеца имуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно наказателно
постановление, поради което исковата претенция се явява доказана по основание и
размер и следва да бъде уважена частично. Заплатеното възнаграждение следва да
бъде присъдено в предвиденият от чл.18, ал.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер.
В исковата молба е
направено искане за присъждане на обезщетението, ведно със законната лихва
върху същото, считано от датата на завеждане на исковата молба. Съдът намира
същото за основателно. Претендираната сума по същество представлява вреда по
смисъла на ЗОДОВ, съгласно тълкувателното решение на ВАС. В този смисъл,
претендираното обезщетение в конкретния случай е за действие на държавен орган,
което действие има характер на “квазиделикт”. Следователно лихвата ще се дължи
от момента, в който е признато за установено по предвидения в закона ред, че
това действие е неправомерно или неправилно. В конкретния случай това ще бъде
момента на влизане в сила на решенията на съда, с които е отменено
наказателното постановление. В този смисъл е Решение №1503 от 1996 год. на
Върховния съд, ІV г.о. Доколкото обаче в случая се
претендира лихва от датата на завеждане на исковата молба, то съдът следва да
се произнесе само по така предявената претенция.
Неоснователна
е исковата претенция за заплащането на сумата от 20.00 лв., представляваща
заплатени автобусни билети. На първо място не е доказано по безспорен начин, че
тези билети са заплатени на съответните дати, когато ищеца е ходил да заверява
издаденото му наказателно постановление. На второ място, заплащането на същите
не представлява пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, съгласно тълкувателното решение на ВАС. Със заверяването на
наказателното постановление, ищецът е получил възможността да управлява МПС,
поради което и неясно е и по каква причина същият е ползвал градския транспорт.
Наложеното наказание е само глоба, но не и лишаване от право да управлява МПС,
поради което и със заверяването на наказателното постановление, същият не губи
възможността си да управлява МПС, вместо да ползва градския транспорт, както е
сторил. В противен случай звучи нелогично да водач да се заверява наказателното
постановление с цел управление на МПС, а в същото време да ползва градския
транспорт.
По
делото е направено искане за присъждане на направените разноски по делото от
страна на ищеца, което с изхода на делото е частично основателно. По настоящето
дело е представен договор за правна защита и съдействие /лист 8 от делото/ от 07.10.2019
год., съгласно който ищецът е заплатил
на адв. Н.К. сумата от 300.00 лв. за изготвяне и подаване на искова молба срещу
Областна дирекция на МВР Стара Загора пред Административен съд Стара Загора,
както и процесуално представителство пред Административен съд Стара Загора във
връзка с подадената искова молба, което възнаграждение е платено в брой. Ответникът
е направил своевременно възражение за прекомерност на тези разноски. Съгласно
разпоредбата на чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималния предвиден размер на
адвокатското възнаграждение е 300.00 лева. С оглед изложеното и предвид липсата
на фактическа и правна сложност на спора, и извършените от процесуалния
представител процесуални действия, възражението на ответника е неоснователно, а
заплатеното на адвокатското възнаграждение е в предвиденият минимален размер в
чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съобразно
своевременно направеното искане и съобразно коригирания от съда размер на
адвокатското възнаграждение, следва да бъде осъден ответникът съразмерно на
уважената част от иска да заплати на ищеца разноските за възнаграждение за един
адвокат в размер на 187.50 лв. Също така ищецът е внесъл и предварително
дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева. Такава е дължима и с оглед
изхода на правния спор, тя следва да бъде възложена на ответника. Следователно
на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 197.50 лева.
Направено
е искане и от страна ответника по делото за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира същото за неоснователно с оглед изхода на делото.
На ответника се дължат разноски само в случаите на пълно отхвърляне на исковата
претенция или ако е налице отказ от иска изцяло или оттегляне изцяло, каквито
хипотези в настоящето производство не са налице.
Водим
от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, ул.”Граф
Игнатиев”№16, представлявана от Директора С. С.
на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, да заплати на Ц.М.С., ЕГН ********** *** сумата
от 700.00 /седемстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди вследствие на отменено незаконосъобразно наказателно
постановление №18-0447-000357/24.08.2018 год. на Районно управление Гълъбово
при ОД на МВР – Стара Загора, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 11.10.2019 год. до окончателното заплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Ц.М.С., ЕГН ********** *** против Областна дирекция на МВР Стара Загора
в останалата му част до 1 120.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Стара Загора, представлявана от Директора С. С. на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ, да заплати на Ц.М.С., ЕГН ********** *** сумата от 197.50 /сто деветдесет
и седем лв. и 50 ст./ лева, представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за присъждане на разноски
по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: