РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Бургас, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Т. Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20242100101192 по описа за 2024 година
Делото е образувано по исковата молба на П. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес: град Пловдив,
улица „Райко Даскалов“ № 72, етаж 2, офис 10 - чрез адв. Иван
Богомилов Маринов с персонален номер ********** от АК-Пловдив
срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Освободител“ № 14,
представлявана от изп. директор Петя Николова Димитрова и
Димитър Борисов Шумаров и със съдебен адрес: гр. София, кв.
Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 6, сграда Матрикс
Тауър, етаж 4-6, адвокат Преслав Василев и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1766, р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк-София № 1,
сграда 15, вх. А, ет. 4,юрисконсулт Милушева.
Видно от изложеното в исковата молба, със заповед за незабавно
изпълнение № 1155/03.12.2010 г. по ч.гр.д. № 608/2010 г. на Районен
съд – Средец, П. И. П. е осъден да заплати солидарно заедно с Тинка
1
Стефанова Миркова в полза на „Юробанк И Еф Джи България“ АД
сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № FL482639/12.06.2009г., ведно със
законната лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за
периода 12.07.2009г. до 24.11.2010г., 152,72 лева наказателна лихва за
периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419,07 лева разноски в
заповедното производство.
Издаденият в полза на ответника изпълнителен лист №
608/03.12.2010 г. е представен за образуване на изпълнително
производство № 247/2011г. и предприемане на принудителни действия
при ЧСИ Т. М. с peг. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен
съд - Бургас на дата 08.02.2011г.
Ищецът твърди, че по изпълнителното дело не са предприемани
изпълнителни действия, като вземането на ответниците към ищеца е
погасено по давност.
С оглед на което се иска установяване по отношение на
ответниците на недължимост на сумите по банковия кредит, за което е
издадена заповед за изпълнение.
Предявяването на иска по отношение на двамата посочени
ответници ищецът обосновава с факта, че не е бил надлежно уведомен
за сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* и
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* договор за цесия от
18.01.2016г., поради което счита, че право на вземането има
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********. Твърди, че въпреки
сключения договор за цесия, е налице правен интерес от установяване
на недължимост на вземането на праводателя на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, за да бъде обвързан със силата на пресъдено
нещо на решението. Ищецът счита, че ако правните последици на
погасителната давност са настъпили преди сключване на договора за
цесия, то договора за цесия е нищожен поради липса на предмет,
вземането ще е останало в патримониума на „ЮРОБАНК
2
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* и ако искът не е насочен към
банката, същата ще може да претендира изпълнение.
В съдебно заседание ищецът поддържа предявените претенции и
иска тяхното уважаване.
В законопредвидения едномесечен срок е постъпил отговор на
исковата молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, който
оспорва предявената претенция и я счита неоснователна. Твърди се, че
с оглед сключения договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД, ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
надлежен кредитор и пасивно легитимиран по иска е именно „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********. Твърди се, че е налице валидно
съобщаване на сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* договор за
цесия на длъжника и ищеца по делото. При становище на съда, че
цесията не е надлежно съобщена на длъжника, се прави писмено
уведомление в този смисъл.
Ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* счита, че
не е налице твърдяното погасяване чрез давност на задължението на
ищеца, тъй като е невярно твърдението му, че считано от 2011г. не са
предприемани изпълнителни действия по изпълнителното
производство, образувано по издадения изпълнителен лист по
установеното срещу ищеца в заповедното производство задължение
към банката. Твърди се, че извършените изпълнителни действия по
отношение на един от солидарните длъжници, рефлектира и по
отношение на останалите длъжници. Твърди се, че до 26.06.2015г. за
вземането не е текла давност, а след този период има изпълнителни
действия, както следва:
На 08.02.2011 г. е входирана молба за образуване на изпълнително
дело с искане за
извършване на изпълнителни действия;
3
На 15.02.2011 г. до длъжниците са изходирани покани за
доброволни изпълнение, като същите са връчени и заповедта за
изпълнение е стабилизирана:
На 23.02.2011 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор трудово възнаграждение;
На 02.03.2011 г., 18.03.2011 г„ 31.03.2011 г. и 25.05.2011 г. са
изходирани запорни съобщения за налагане на запор на
установените банкови сметки на длъжниците;
На 28.05.2014 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 31.05.2014 г. е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор трудово възнаграждение;
На 01.08.2014 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 23.02.2018 г. е вписана възбрана;
На 29.07.2021 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запор на банкови сметки;
На 05.08.2021 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 02.09.2021 г. е изпратена призовка за принудително
изпълнение;
На 06.10.2021 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 21.12.2021 г. е входирана молба а искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 07.06.2023 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 10.07.2023 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия;
На 14.07.2023 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на
запор на банкови сметки;
4
На 24.04.2024 г. е входирана молба с искане за извършване на
изпълнителни действия
На 29.04.2024 г. е изпратено запорно съобщения за налагане на
запор на банкова сметка;
На 14.10.2024 г, е изпратено запорно съобщение за налагане на
запор МПС;
Ответникът твърди, че в хода на производството са налице
непрекъснати ежемесечни постъпления в периода от 25.03.2011 г. до
09.03.2021 г., с които погасителната давност е прекъсвана многоратно.
Ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК ********* счита
искът за недопустимо предявен по отношение на него, тъй като
вземането му към ищеца е прехвърлено чрез договор за цесия на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, с оглед на което и не се
счита за пасивно легитимиран по претенцията, предявена по
отношение на него. Прави се и твърдение за недопустимост на иска с
оглед липсата на правен интерес за воденето му срещу него именно
поради сключения договор за цесия и настъпилото правоприемство по
отношение на вземането. Твърди се, че липсва и последващи
твърдения на банката, че сумите са и дължими от ищеца, с оглед на
което и липсва правен интерес от водене на делото по отношение на
банката. Иска се прекратяване на делото по отношение на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не е спорна фактическата обстановка, че е налице
валидно сключен договор за потребителски кредит № FL482639 от
12.06.2009г. между Т.С.М. и П. И. П. /кредитополучатели/, от една
страна, и „Юробанк И Еф Джи България“ АД /сега„Юробанк
България” АД/ /кредитор/, от друга страна. Поради неизпълнение на
договорения погасителен план, банката е инициирала заповедно
5
производство, завършило с издаването на заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК № 1155/03.12.2010 г. по ч.гр.д. №
608/2010 г. на Районен съд – Средец, с която П. И. П. е осъден да
заплати солидарно заедно с Т.С.М. в полза на „Юробанк И Еф Джи
България“ АД сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена
главница по договор за потребителски кредит №
FL482639/12.06.2009г., ведно със законната лихва от 30.11.2010г., 2
390 лева, договорна лихва за периода 12.07.2009г. до 24.11.2010г.,
152,72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г.,
както и 1 419,07 лева разноски в заповедното производство.
Издаденият в полза на банката изпълнителен лист № 608/03.12.2010 г.
е представен за образуване на изпълнително производство №
247/2011г. и предприемане на принудителни действия при ЧСИ Т. М. с
peг. № 803 от КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас на
дата 08.02.2011г. Не е спорно също така, че на 18.01.2016г. това
вземане на банката е прехвърлено на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********.
При така установената и неспорна фактология по правото съдът
намира следното:
Предявената претенция е с правно основание чл. 439, ал. 2, във
вр. ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно да се приеме за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответниците
сумата от 24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по
договор за потребителски кредит № FL482639/12.06.2009г. ведно със
законната лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за
периода 12.07.2009г. до 24.11.2010 г., 152,72 лева наказателна лихва за
периода 12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419.07 лева разноски в
заповедното производство, които суми се претендират в изпълнително
производство № 247/2011г. по описа на ЧСИ Т. М. с peг. № 803 от
КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Бургас, тъй като сумите са
погасени по давност след образувано изпълнително производство за
6
събиране на същите.
По делото е приложено и прието като доказателство копие от
изпълнително производство № 803/2011г. по описа на ЧСИ Т. М.,
видно от което същото е образувано на 08.02.2011г. Към момента на
образуване на изпълнителното дело е действало Постановление № 3
от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС, което е
предвиждало, че с образуване на изпълнителното производство се
прекъсва изтеклата давност, а докато трае същото давност не тече.
Действието на цитираното постановление е до постановяване на
тълкувателното решение по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, с което в т. 10 на същото се приема, че считано от
26.06.2015г. Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС се счита за загубило сила. С оглед цитираната съдебна
практика, която е задължителна за съдилищата, е видно, че от
образуването на № 803/2011г. по описа на ЧСИ Т. М. -08.02.2011г. до
отмяната на Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
Пленум на ВС-25.06.2015г. изобщо не е текла погасителна давност за
задължението на ищеца. Считано от 26.06.2015г., съгласно
тълкувателното решение по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС
давност по отношение на задължението тече, но всяко предприето
изпълнително действие прекъсва давността. С оглед на началото на
давностният срок от 26.06.2015г., безспорно към датата на сключения
договор за цесия между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ********* от 18.01.2016г.,
вземането на банката не е погасено по давност и договора за цесия не
е нищожен поради липса на предмет и е налице валидно прехвърляне
на вземането от банката на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********.
С постановяването на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, докладчик съдията Борислав
Белазелков, Върховният касационен съд разтълкува, кои действия в
изпълнителното производство прекъсват давността, и това са всички
7
действия представляващи осъществяване на изпълнителен способ за
осребряване на имуществото на длъжника и удовлетворяване на
взискателя., като насочването на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и др.. Тълкувателно
решение посочва примерно и кои изпълнителни действия не прекъсват
давността, а именно: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването
на справки, набавянето на документи, книжа и др. При така
направеното разграничение на изпълнителните действия и от
приложеното в цялост изпълнително дело, съдът констатира, че по
отношение на ищеца са налагани запори през март 2011г., има
постъпили плащания от ищеца на 31.05.2011г., 13.06.2011г.,
14.06.2011г. и на 27.06.2011г., наложен е запор на 25 май 2011г. и
последно е наложен запор на 14.07.2023г. При извършваните
изпълнителн действия през 2011г. изобщо не е текла давност по
отношение на задължението с оглед действието на Постановление №
3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., Пленум на ВС. Давността е
започнала да тече на 26.06.2015г. по изложените по-горе правни
аргументи, като е текла до 12.03.2020г., тъй като съгалсно чл. 3, т. 2 от
ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение
и за преодоляване на последиците, считано от 13.03.2020г. е спряно
теченето на този срок. С оглед разпоредбата на § 13 ЗИД на Закона за
здравето, срокът не е текъл до 20.05.2020г., а от 21.05.2020г. е
продължил да тече и безспорно към началото на 2021г. петгодишиния
давностен срок за вземането е изтекъл. Изпълнително действие,
имащо възможност да прекъсне давността, е предприето едва през
2023г., когато вече вземането е погасено по давност. Следователно е
основателна претенцията на ищеца, че не дължи това вземане, тъй
като същото е погасено по давност. Съдът намира за неоснователни
8
твърденията на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********,
че извършваните действия в изпълнителните прозиводство по
отношение на солидарния длъжник Т.М. и регулярните месечни
погасявания,направено от този солидарен длъжник, влияят и
съответно прекъсват погасителната давност на задължението на
ищеца. За тези си твърдения, ответникът се позовава на Тълкувателно
решение № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 2/2023 г., ОСГТК.
Цитираното тълкувателно решение касае настъпването на
перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно хипотезата на
неизвършвани изпълнителни действия в продължение на две години
при солидарните длъжници. Съгласно същото перемпция настъпва
само ако хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се констатира за
всички солидарни длъжници или перемпция не настъпва, ако поне по
отношение на един от солидарните длъжници са предприемани
изпълнителни действия. Именно поради това не е настъпила и
перемпция по отношение на изпълнителното дело срещу ищеца, тъй
като по отношение на солидарния длъжник Тинка Милкова са
предприемани такива действия и този длъжник е извършвал
регулярни погасявания на задължението. В самото цитираното
тълкувателно решение обаче се прави разграничение на перемпцията
при солидарността и прекъсването и спирането на давността при
солидарност на задължението, като не се предвижда, че предприетите
действия по отношение на един солидарен длъжник, прекъсват
давността на задължението на друг. Това няма как и да бъде прието с
цитираното тълкувателно решение, тъй като разпоредбата на чл. 125
от Закона за задълженията и договорите е категорично ясна, че
прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен
длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
С оглед изложеното до тук, съдът намира, че предявената
претенция, с правно основание чл. 439, ал. 2, във вр. ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, а именно че задължението на ищеца е
9
погасено по давност след съдебното му установяване, е основателна и
следва да бъде уважена по отношение на ответника „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********, който се явява надлежно пасивно
легитимирана страна по делото. Процесният иск касае защита на
длъжника срещу предприето срещу него изпълнение, като надлежни
страни по иска са страните в изпълнителното производство. С оглед
представеното изпълнително дело и наличните по него доказателства,
че по силата на договор за цесия, ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
********* е придобило вземането срещу ищеца и заместил
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД като взискател е изпълнителното
производство, пасивно легитимирана страна по иска е цесионера, в
какъвто смисъл е налице и поставенона съдебна практика-
Определение № 402 от 10.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1385/2018 г., II
т. о., ТК, Определение № 1079 от 1.03.2018 г. на САС по в. гр. д. №
509/2018 г. Обосновката на ищеца за насочване на иска срещу банката,
предвид на ненадлежното му уведомяване за цесията е неоснователно.
Предмет на установяване на иска е съществуването на вземането, като
съобщаването на цесията на длъжника е ирелевантно за това
обстоятелство. Видно от изпълнителното дело, с молба от
20.02.2024г. ищецът е поискал достъп до изпълнителното дело и
копиране на същото, т. е преди завеждане нанастоящото дело, е бил
наясно, кой е взискател по изпълнителното производство.
Следователно искът по отношение на ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД е недопустимо предявен и производството по
отношение на този ответник следва да се прекрати.
-разноски
С оглед основателността на предявения иск и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право да му се присъдят направените в
производството разноски в размер на 4 000 лева, от които платена
държавна такса в размер на 1 000 лева и платен адвокатки хонорара в
размер на 3 000 лева.
10
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 2, във
вр. ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, че П. И. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес: град Пловдив,
улица „Райко Даскалов“ № 72, етаж 2, офис 10 - чрез адв. Иван
Богомилов Маринов, не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766,
р-н Младост, ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк-София № 1, сграда 15,
вх. А, ет. 4, юрисконсулт Милушева, сумата от 24 955,08 лева,
съставляваща непогасена главница по договор за потребителски
кредит № FL482639/12.06.2009г., ведно със законната лихва от
30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за периода 12.07.2009г. до
24.11.2010г., 152,72 лева наказателна лихва за периода 12.04.2010г. -
24.11.2010г., както и 1 419,07 лева разноски в заповедното
производство, която сума е установена със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 608/2010 г. на Районен съд – Средец с кредитор „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, като вземането е цедирано на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД, ЕИК *********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1192 по описа на
БОС за 2024г. по отношение на предявения на основание чл. 439, ал.
2, във вр. ал. 1 от ГПК във вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК иск от П. И. П.,
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес: град
Пловдив, улица „Райко Даскалов“ № 72, етаж 2, офис 10 - чрез адв.
Иван Богомилов Маринов срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ № 14, представлявана от изп. директор Петя Николова
Димитрова и Димитър Борисов Шумаров и със съдебен адрес: гр.
София, кв. Малинова долина, ул. Рачо Петков-Казанджията № 6,
сграда Матрикс Тауър, етаж 4-6, адвокат Преслав Василев, за
11
приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от
24 955,08 лева, съставляваща непогасена главница по договор за
потребителски кредит № FL482639/12.06.2009г., ведно със законната
лихва от 30.11.2010г., 2 390 лева, договорна лихва за периода
12.07.2009г. до 24.11.2010г., 152,72 лева наказателна лихва за периода
12.04.2010г. - 24.11.2010г., както и 1 419,07 лева разноски в
заповедното производство, която сума е установена със заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 608/2010 г. на Районен съд – Средец с
кредитор „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, като взенаето е цедирано на
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1766, р-н Младост,
ж.к. Младост 4, ул. Бизнес парк-София № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4,
юрисконсулт Милушева, да заплати на П. И. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес: град Пловдив, улица „Райко
Даскалов“ № 72, етаж 2, офис 10 - чрез адв. Иван Богомилов
Маринов, сумата от 4 000 лева, представляваща направените по
делото съдебни разноски.
Решението, в прекратителната си част има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Бургаския
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата си
част подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
12