№ 75
гр. Варна, 18.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20223000500142 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
След спазване разпоредбите на чл.142, ал.1 от ГПК на именното
повикване в 09.15 часа се явиха:
Въззивникът КОМИСИЯ ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА
КОРУПЦИЯТА И ЗА ОТНЕМАНЕ НА НЕЗАКОННО ПРИДОБИТОТО
ИМУЩЕСТВО, редовно призован, представлява се от държавен инспектор
А.В., редовно упълномощена и приета от съда от първата инстанция.
Въззиваемата страна КР. СЛ. АТ., редовно призована, не се явява, не се
представлява
Въззиваемата страна С. С. Р., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА
Въззивното производство е образувано по жалба, подадена от
КПКОНПИ, гр. София чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, против решение № 12/02.02.22г., постановено по гр.д. №
266/21г. на ОС-Силистра, в частите му, с които са отхвърлени исковете й с
правно основание чл. 151 вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ, а именно:
- за отнемане от С. С. Р. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра
1
на сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към
датата на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка
„Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. № СС3791АМ, дата на първа регистрация
06.08.1999г., рама № WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324;
сумата в размер на 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата
на прекратяване на регистрацията на лек автомобил, марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595;
- за отнемане от КР. СЛ. АТ. от с. Средище, общ. Кайнарджа, обл.
Силистра на сумата в размер на 99 573.44 лв., представляваща получени
парични преводи от трети лица, непреобразувани в друго имущество, за
получаването на които не е установено законно основание.
Във въззивната жалба се поддържа, че в тези му части решението
следва да се счита за постановено по общия ред и поради това подлежи на
обжалване от ищеца, тъй като независимо от приетото от съда с определение
по реда на чл. 239 от ГПК искане на Комисията за постановяване на
неприсъствено решение по отношение на ответниците, част от предявените
искове са били отхвърлени (съобразно приетото в такава хипотеза в
определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. № 306/15г. на ВКС, І г.о.). Поради
това се счита, че решението в обжалваните му части е неправилно,
постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка се изразява
несъгласие с цитираната от първоинстанционния съд съдебна практика на
ВКС (Решение № 137/02.11.18г. по гр.д. № 2507/17г., ІV г.о. и Решение №
147/16.09.19г. по гр.д. № 1998/18г., ІV г.о.), тъй като се поддържа, че
„имущество“ по смисъла на ЗПКОНПИ представляват и парите и като такова
те подлежат на отнемане в полза на държавата ако са придобити незаконни.
Когато пък имуществото липсва или е отчуждено (вкл. и когато е укрито), то
на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ подлежи на отнемане неговата парична
равностойност. В противен случай ще се стигне до резултат незаконната
облага да не е премахната, което е в противоречие с целите на ЗПКОНПИ.
Освен това подобно тълкуване би довело до нееднакво приложение на закона
спрямо онези лица, които са трансформирали незаконно придобитото
имущество в друго налично имущество, което се отнема. Акцентира се на
обстоятелството, че съдът е постановил отнемането на суми от продажбата на
МПС, за които също няма данни да са налични в патримониума на
проверяваното лице в края на проверявания период и към датата на
предявяване на иска, а същевременно отхвърля исковете за отнемането на
суми от по 200 лв. като парична равностойност на две МПС към датата на
прекратяване на регистрацията им по аргумент, че не са налични в
патримониума на ответника. Това е вътрешнопротиворечив извод, тъй като
разликата е само в това дали МПС са били отчуждени или не. Тъй като
исковете са осъдителни, а не конститутивни, то и не е налице пречка да се
отнеме липсващото имущество. Цитира се и решение № 29/12.04.21г. по гр.д.
№ 1021/19г., ІІІ г.о. на ВКС, в което се приема, че приложимият закон не
2
изисква имуществото да е налично, тъй като когато то липсва, се отнема
неговата парична равностойност и поради това при изчисляване на
„значителното несъответствие“ се взема предвид и неналичното, но
придобито през проверявания период, имущество. В условията на
евентуалност, ако се приеме, че въззивната жалба е недопустима, то в такъв
случай и първоинстанцинното решение следва да се приеме за недопустимо
(цитира се в този смисъл Определение № 394/26.05.14г. по ч.т.д. № 1418/14г.
на ВКС, І г.о.). Претендира се решението в обжалваната му част да бъде
отменено и да се уважат отхвърлените искове, евентуално – решението да
бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за произнасяне
по предявените искове.
В определения срок насрещните страни С. С. Р. и КР. СЛ. АТ. не са
депозирали отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от страна с правен
интерес от обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт, поради което е допустима.
За да достигне до горния извод, съдът намира, че въпреки постановеното въз
основа на отправеното от ищеца в първото по делото с.з. на 25.01.22г.
определение от съда, че приема направеното искане за постановяване на
неприсъствено решение на осн. чл. 239 от ГПК, с обжалваното решение съдът
е отхвърлил част от предявените искове. Изхождайки от приетото в
доктрината („Граждански процесуален кодекс. Приложен коментар,
Проблеми на правоприлагането.Анализ на съдебната практика“, Второ
преработено и допълнено издания, ИК „Труд и право“, София, 2017г., стр.
561-562) и в съдебната практика (определение № 184/20.04.15г. по ч.гр.д. №
306/15г. на ВКС, І г.о.) в такава хипотеза за вида на решението следва да се
съди не по неговото наименование, а по неговото съдържание. Това е така,
защото след като веднъж съдът е направил с определението си по чл. 239 от
ГПК преценка за наличието на всички препоставки, вкл. и за вероятна
основателност на иска, същият следва да го уважи (хипотезата е различна от
тази, разглеждана в Решение № 157/29.11.10г. по т.д. № 262/10г., І т.о. на
ВКС, където въпреки отправеното от страната искане за постановяване на
неприсъствено решение, съдът не се е произнесъл по искането, а е постановил
редовно решение). Ако обаче тази предварителна преценка на вероятната
основателност на иска е била неправилна, съдът е следвало да оттегли своето
определение за приемане на искането за постановяване на неприсъствено
решение и да премине към решаване на делото по общия ред, вкл. и чрез
провеждането на фазата по събиране на доказателства с оглед провеждането
на пълно и главно доказване от ищеца. Това в настоящия случай не е станало,
но изхождайки от съдържанието на постановеното от първоинстанционния
съд решение следва да се приеме, че същото не е неприсъствено и подлежи на
обжалване по общия ред.
Решението в частите му, с които е отнето имущество от ответниците, е
влязло в сила поради необжалването му.
3
Първоинстанционният съд е приел представените с исковата молба
документи като писмени доказателства по делото, представляващи актовете
на съответните длъжностни лица и органи от КПКОНПИ за образуване на
проверката, за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество и за наличието на решение за внасяне на искова молба
в съда за отнемане на процесното имущество от всеки от ответниците; както и
такива в подкрепа на твърденията на Комисията за наличието на значително
несъответствие в имуществото на ответниците за проверявания период чрез
сравняемите стойности на имуществото и нетния доход (а последния – като
разлика между доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с
размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице и членовете на семейството му).
Съдът с определението си от разпоредително заседание е указал на
страните, че при липсата на оспорване от ответниците настоящият съд ще
приеме, че пазарните стойности към датите на прекратяване на регистрациите
на леките автомобили (марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ с рег. №
СС3791АМ, дата на първа регистрация 06.08.1999г., рама №
WVWZZZ3BZYP093148, двигател № AFB132324 и марка „Опел“, модел
„Вектра“ с рег. № СС6001АН, дата на първа регистрация 05.03.1998г., рама №
W0L0JBF19W1155459, двигател № X18XE14387595), възлизат на по 200 лв.
за всеки от тях.
Дал е възможност на въззивника КПКОНПИ, гр. София в качеството му
на ищец да уточни с преписи за ответниците дали твърди, че претендираните
за отнемане суми, представляващи предмет на отхвърлените искове, са
налични в патримониума на ответниците към края на проверявания период и
към датата на подаване на исковата молба. Ако е налице такова твърдение –
доказването му подлежи на доказване от ищеца с всички доказателствени
средства. При липсата на уточнение, съдът ще приеме, че не се твърди
паричните суми да са в патримониума на ответниците.
Съобразно даденото указание и възможност на въззивника, в качеството
му на ищец в исковото производство, Комисията с уточняваща молба от
15.04.2022 г. е посочила, че от приложените като доказателства към исковата
молба банкови извлечения са установени единствено наличност от 5.13 лв. по
банкова сметка на ответницата А. към 15.11.2019 г. След посочената дата
няма движение до края на проверявания период - 27.08.2020 г. Ответниците
нямат други банкови сметки. Посочено е, че Комисията разполага с
информация за наличностите по банковите сметки само към края на
проверявания период – 27.08.2020 г., не и към датата на проверката или към
датата на внасяне на иска в съда.
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Поддържам въззивната жалба, с изключение на
направеното от мен искане в условията на евентуалност, в случай, че съдът
приеме въззивната жалба за недопустима, което в случая не е така.
Поддържам и уточняващата молба, която съм депозирала. Нямам искания за
4
други доказателства.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ДЪРЖ.ИНСП.В.: Уважаеми апелативни съдии, съвсем подробно съм
изложила доводите, поради които считам, че обжалваното решение в частта, в
която са отхвърлени предявени искове за отнемане на имущество придобито
незаконно, които поддържам изцяло, като считам, че в отхвърлителната част
решението на първоинстанционния съд, обосновано с налагащата се в
последно време практика на ВКС, която е предмет и на образувано
тълкувателно дело, която по същество считам, че е постановена при
неправилно тълкувано на закона, на целите заложени от законодателя в
специалните закони, предвиждащи отнемане на имущество в полза на
държавата.
По отношение на отхвърлените искове за отнемане на пазарната
стойност на два автомобила, които собствениците са притежавали, но към
края на проверявания период същите са по същество бракувани, негодни за
употреба, считам, че е налице хипотезата на чл.151 от ЗПКОНПИ, същата е в
съответствие с друга практика на ВКС и в тази част искът също следва да
бъде уважен, тъй като е предявен с оглед законовите предпоставки за това.
Моля да постановите решение, с което да уважите жалбата и да
отмените решението на ВОС в обжалваната част и вместо него постановите
друго, с което да уважите предявените искове.
Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се
произнесе с решение в законния срок.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09.20 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5