Решение по дело №808/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, депозирана от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково, представлявана от старши комисар Ч. Г. – ВИД Директор на ОД на МВР – Хасково, против Решение № 164/05.06.2023 г., постановено по АНД № 330/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Касационният жалбоподател твърди, че преценявайки доказателствата по делото, съдът направил необосновани изводи, които не кореспондирали с материалния закон. Обжалваното решение било неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. От събраните по делото писмени доказателства не се доказвали изложените от жалбоподателя възражения. Издаденият ЕФ съдържал всички необходими реквизити, изискуеми по закон съгласно разпоредбите на ЗДвП и ЗАНН, а извършеното от жалбоподателя нарушение на ЗДвП било надлежно документирано. В тази връзка се оспорват изводите на съда, че ЕФ не удостоверявал по надлежен начин извършеното нарушение. По делото било категорично установено мястото на извършване на нарушението, както и мястото, на което било разположено техническото средство. Оспорва се като необосновано и твърдението, че предоставените доказателства по делото били недостатъчни и непълни, като се изтъква, че била предоставена цялата административна преписка по издаване на оспорения ЕФ, съдържаща всички необходими и относими писмени доказателства. Погрешни и необосновани били и изводите по отношение на съдържанието на ЕФ, както и правната квалификация на деянието. С оглед на така изложеното, се моли обжалваното решение да бъде отменено и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ в полза на ОДМВР - Хасково да бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.

Ответникът - А.Г. ***, депозира по делото чрез процесуален представител писмено становище, в което сочи, че обжалваното решение е обосновано и правилно и моли да бъде потвърдено изцяло. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за оказана безплатна правна помощ за касационната инстанция.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - Хасково посочва в хода по същество, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което предлага същото да бъде потвърдено.

Административен съд - Хасково, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното съдебно решение Районен съд – Хасково е отменил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия Г, № 0048151, издаден от ОД на МВР – Хасково и е осъдил ОД на МВР - Хасково да заплати на адв. М.Т.Т. с ЕИК : **********, сумата в размер на 400 лв. - адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.

При постановяване на решението си районният съд е посочил, че в обжалвания електронен фиш нарушението е описано по следния начин: „на 13.11.2022 г. в 12:37 часа в гр.Хасково, на бул.“Г.С.Раковски“, до завод МИР, в посока центъра на гр.Хасково е заснето с АТСС тип ARH САМ-SI, насочена в посока към гр.Димитровград, управление на МПС, лек автомобил * с регистрационен номер ***, регистрирано в Р. България, което не е спряно от движение и за което собственикът на автомобила не е сключил задължителна“, като е приел, че липсва посочване какво задължително не е сключил собственикът на автомобила. От представената Справка в централна база КАТ, по регистрационен номер, било установено, че автомобилът е регистриран на името на А.Г.Г.. В описателната част на електронния фиш било вписано установено нарушение на Кодекса за застраховането, заснето с техническо средство.

Излагайки правните си изводи, съдът е цитирал разпоредбата на чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, относно сключването на задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, както и тази на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, определяща задълженото да сключи такава застраховка лице. Посочил е, че по силата на чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. - за физическо лице, а съгласно т. 2 - имуществена санкция от 2 000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец. Цитирана е и нормативната уредба, свързана с установяването на нарушението с автоматизирано техническо средство или система и издаването на електронен фиш, както и изискванията към неговото съдържание.

Изследвайки описанието на нарушението от гледна точка на неговите елементи от обективна страна, съдът е намерил, че липсва точно и пълно описание на нарушението, доколкото не е посочено какво задължително не е сключил собственикът на автомобила, което се изисква по закон, а именно задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Липсата на посочване на тези елементи от нарушението водела до описание на едно несъставомерно деяние. Макар то да било квалифицирано правилно по чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането, то нямало как за нарушението да се предполага по неговата цифрова квалификация. Нарушението следвало на първо място да е описано точно и ясно, да са посочени всички елементи от състава му и да е точно квалифицирано. Случаят не бил такъв, тъй като липсвало посочване на един от основните елементи от състава на нарушението, а именно, че собственикът не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и автомобилът е заснет от техническо средство в движение. Съдът е приел, че се касае за съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на атакувания ЕФ.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Въззивният съд след съвкупен и задълбочен анализ на всички събрани доказателства в хода на производството е направил обоснован извод, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка касационната инстанция споделя напълно изводите на районния съд, че при издаване на процесния ЕФ е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна на издадения акт като незаконосъобразен – а именно налице е непълно описание на визираното административно нарушение, при което описание липсват елементи от фактическия състав на това нарушение от обективна страна. Следователно, обоснован от събраните по делото доказателства е изводът на въззивния съд, че в електронния фиш липсва посочване какво не е сключил собственикът на автомобила. Ето защо, правилно е прието, че непосочването на съществен елемент от състава на нарушението при неговото описание води до непълно и неясно описание на нарушението, което ограничава правото на защита на наказаното лице да разбере за какво точно нарушение е ангажирана отговорността му. Допуснатото нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на същото, в каквато насока са и изводите на районния съд. Ето защо наведените в касационната жалба основания за отмяна на обжалваното съдебно решение не се установяват. При извършената служебна проверка от настоящия съд по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, също не се установяват основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, като същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, включително и в частта за присъдените разноски, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на касационния ответник за присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Достатъчно за уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна, и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на АПК, приложими съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. В конкретния случай съдът присъжда разноски в размер на 400 лв., определени по реда на чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 164/05.06.2023 г., постановено по АНД № 330/2023 г. по описа на Районен съд – Хасково.

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР – Хасково да заплати на адв.М.Т.Т., ЕГН/ЕИК : **********,***, сумата в размер на 400 (четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото пред касационния съд, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: