Р Е Ш Е Н И Е № 47
гр. Варна, 25.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав, на двадесет и трети януари през
две хиляди и деветнадесета година в публичното заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ:
АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
секретар Десислава Чипева
като разгледа докладваното от съдия
Аракелян в. т. д. № 561/2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Община
Ловеч, чрез адв. В.У. и адв. Б.Ц. против решение № 578 от 17.07.2018 г.,
постановено по т. д. № 555/2018 г. на Варненския окръжен съд, с което са
отхвърлени предявените от настоящия жалбоподател против съдружниците в
„Консорциум Еврогеймс” ДЗЗД - „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 - Константин Димитров“
искове за осъждането на ответника:
- „Еврогеймс“ ООД да заплати сумата в
размер на 183 463.60 лева с ДДС, представляваща припадащата му се част от
обезщетение за претърпени от възложителя вреди по договор за обществена поръчка
по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК имуществена санкция чрез механизма на финансовите
корекции, по вина на изпълнителя, ведно със законната лихва до окончателно
плащане на главницата, както и сумата от 21 915.03 лева, представляваща лихва
за периода от 16.09.2014 г. до 20.01.2017 г. и сумата от 20 286.23 лева - лихва
за периода от 15.12.2014 г. до 20.01.2017 г.;
- ЕТ „2002 - Константин Димитров” да
заплати сумата от 176 268.94 лева с ДДС, представляваща припадащата му се част
от обезщетение за претърпени от възложителя на обществената поръчка вреди в общ
размер от 359 732.55 лева следствие наложена му по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК
имуществена санкция чрез механизма на финансовите корекции, по вина на
изпълнителя, ведно със законната лихва до окончателно изплащане на главницата,
както и сумата от 21 055.62 лева, представляваща лихва за периода от 16.09.2014 г. до
20.01.2017 г. и сумата от 19 490.70 лева, представляваща лихва за периода от
15.02.2014 г. до 20.01.2017 г., на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 1 от
Договор № BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24 от 03.09.2014 г. и чл. 86 от ЗЗД
Във въззивната жалба, жалбоподателят
излага доводи за неправилност на решението. Намира за неприложима разпоредбата
на чл. 17, ал. 2 от ГПК досежно възможността на съда да упражнява косвен
съдебен контрол за законосъобразност върху административните актове. Сочи за
неправилен изводa, че неизползването на атракционното влакче не е следствие на променените
характеристики на същото. Използването на влакчето в периода от три месеца
посочва, че не кореспондира на основната цел по проекта, а именно да свързва
старата баня „Дели хамам“ и крепостта „Хисаря“. Излага аргументи, че наклонът и
площта на паркинга са елементи от съществуващата инфраструктура, която при
изпълнение на поръчката е следвало да бъде съобразена от изпълнителя. Навежда
доводи, че заключението по СТЕ е прието от съда, без да се вземе предвид
становището им. Счита, че съобразно променените характеристики на влакчето
същото е негодно да изпълнява маршрута си, поради което е отказано
възстановяване на заплатените суми от Община Ловеч. Моли за отмяна на
обжалваното решение.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ЕТ „2002 -Константин Димитров“, в който се сочат аргументи за
неоснователността на жалбата и за правилността на решението. Счита, че
невъзможността за завиване на влакчето на паркинга е поради паркиралите на
същия леки автомобили. Намира за недоказани в хода на производството твърденията
за наличие на недостатъци в предмета на договора. От получените приходи от
страна на възложителя за периода от 23.07.2015 г. до 24.10.2015 г. от
експлоатацията на влакчето извежда доводи за престиране на вещ, която може да
бъде използвана по предназначение. В допълнение на горното, подробно обсъжда и
свидетелските показания и заключението на вещото лице по САТЕ. Сочи, че
предадената вещ е годна за употреба съобразно предназначението й, предвид
липсата на възразяване за недостатъци по същата от страна на възложителя, нито
към момента на приемането й, нито към този на използването й. Моли за
потвърждаване на решението. Претендира заплащането на съдебно-деловодни
разноски.
Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от „Еврогеймс“ ООД, чрез управителя Б. Д., в който се сочат
аргументи за неоснователността на жалбата и за правилността на решението. В
същия се излагат идентични доводи с тези в депозирания отговор от страна на ЕТ
„2002 - Константин Димитров“. Моли за потвърждаване на решението. Претендира
заплащането на съдебно-деловодни разноски.
Няма доказателствени искания.
Настоящият съдебен състав намира, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
В о. с. з. заседание процесуалният
представител на въззивника поддържа жалбата. В писмена защита навежда подробни
твърдения за основателността на исковете. Моли за отмяна на обжалваното
решение. Претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски.
В о. с. з. процесуалният представител
на въззиваемите излага доводи за правилност на решението. Моли за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
След като прецени доказателствата по
делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа
на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Съдът е сезиран посредством, обективно кумулативно съединени искове за
осъждане на съдружниците в „Консорциум Еврогеймс” ДЗЗД - „Еврогеймс“ ООД и ЕТ
„2002 - Константин Димитров“ да заплатят на ищеца Община Ловеч припадащите им
се части от суми, представляващи обезщетение за претърпени от възложителя вреди
по договор за обществена поръчка по реда на ЗУСЕСИФ и МОФК имуществена санкция,
ведно със законната лихва до окончателно плащане на главницата, както и законна
лихва за забава от върху първото плащане за периода от 16.09.2014 г. до
20.01.2017 г. и върху второто плащане за периода от 15.12.2014 г. до 20.01.2017
г., на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 1 от Договор № BG
161РО0001/3.1-03/2010/032-D24 от 03.09.2014 г. и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се навеждат доводи
за наличие на сключен Договор № BG161PО001/3.1-03/2010/032-D
от 03.09.2014 г. между „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 – Константин
Димитров“ като съдружници в консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД, с предмет: „Доставка на атракционно влакче локомотив с два
вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на туристически атракции в Община
Ловеч“. Сочи, че е заплатена пълната цена на изпълнителя в
размер на 359 732.55 лева с ДДС. Във връзка с доклад на Агенция за
държавна финансова инспекция намира, че договорът не е изпълнен по вина на
изпълнителя. Посочва, че е стартирана процедура по чл. 13 от МОФК във връзка с
нарушения при възлагането и изпълнението на обществената поръчка. Моли за
уважаване на исковете.
В депозирания
писмен отговор, ответникът ЕТ
„2002 - Константин Димитров“ оспорва предявените искове. Не оспорва сключването на
договора и извършените плащания по същия. Посочва, че съгласно чл. 18 от
Договора възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши проверка
на съответствието й с оферираните параметри. Счита, че не е налице виновно
поведение у изпълнителя, което да ангажира отговорността на същия по чл. 25 от
Договора. Намира, че АДФИ в доклада си не е отчела факта, че атракционното
влакче е било използвано през гаранционния си период. Оспорва твърденията, че
влакчето не може да бъде използвано по предназначението си, че същото е с
променени параметри, както и че придвижването на туристи не е безопасно.
Решение № РД-02-036-1416 от 23.11.2016 г. на ръководителя на ОУ при ОПРР, с
което е наложена финансова корекция на Община Ловеч намира, че не е основание
за ангажиране на отговорността на изпълнителя. Оспорва по основание и размер претенцията за законна лихва за забава
като посочва и датата на първата покана – 19.12.2016 г.. Моли за отхвърляне на
исковете.
В законоустановения срок е
депозиран писмен отговор от „Еврогеймс“
ООД, в който се излагат идентични доводи за неоснователността на исковете, с
тези, наведени от ЕТ „2002 - Константин Димитров“.
В допълнителната искова молба ищецът, посочва, че
спорен в процеса е въпросът относно точното изпълнение на договора, а именно
атракционно влакче, което да свързва старата баня „Дели Хамам“ и крепостта
„Хисаря“. Твърди, че към доставеното влакче не са представени необходимите
документи, както и че двигателят не отговаря на техническите изисквания на
възложителя. Уточнява претенцията си за законната лихва за забава, а именно от
датата на извършване на всяко едно плащане до датата на исковата молба.
В отговорите на допълнителната искова молба,
ответниците, се противопоставят на оспорванията, направени от ищеца с
допълнителната искова молба.
Настоящата съдебна инстанция
съобразява следната фактическа
установеност:
Страните не спорят помежду си и съдът, с оглед на
събраните и приобщени към доказателствения материал по делото доказателства,
приема за безспорно установено, че между страните е сключен Договор № BG161PО001/3.1-03/2010/032-D от 03.09.2014 г. между Община
Ловеч като възложител и „Еврогеймс“ ООД и ЕТ „2002 – Константин Димитров“ като
изпълнители, с предмет: „Доставка на
атракционно влакче локомотив с два вагона“ по проект „Подкрепа за развитие на
туристически атракции в Община Ловеч“. В договора
страните са уговорили срок за доставката – 80 месеца /чл. 2, ал. 2/, размер на
възнаграждението – 359 732, 56 лева с ДДС, платимо с аванс от 50 % в
20-дневен срок от подписване на договора и остатък в 30-дневен срок след подписването
на двустранен протокол за приемане на доставката без забележки /чл. 3 и чл. 4/.
В чл. 5, ал. 1 от договора, страните са предвидили задължение на изпълнителя да
предостави договореното влакче, съгласно офертата на участника и отговарящо на
техническите изисквания и спецификации. В чл. 12, ал. 2, вр. с чл. 18 от същия,
е уговорено, че възложителят е длъжен при приемане на доставката да извърши
проверка на съответствието й с оферираните параметри, за което се подписва
приемо-предавателен протокол в момента на разтоварването на влакчето.
Предвидили са също в чл. 25, ал. 1 от договора, че ако направените разходи от
възложителя не бъдат възстановени съгласно Договора за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по ОП „Регионално развитие“ 2007 г. – 2013 г.,
схема за предоставяне на БГП BG161PО001/3.1-03/2010 „Подкрепа за развитието на природни, културни и
исторически атракции“ по вина на изпълнителя, последният дължи възстановяване
на направените плащания от страна на възложителя, ведно със законна лихва за
забава.
В производството е представено техническо предложение
от 04.08.2014 г. за изпълнение на поръчката от управителя на консорциум
„Еврогеймс“ ДЗЗД, в което са описани подробно техническите спецификации на
атракционното влакче.
На 09.06.2014 г. е издадено удостоверение за изменение
на конструкцията на регистрирано пътно превозно средство от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.
За приемането на доставката е съставен
приемо-предавателен протокол от 05.11.2014 г., двустранно подписан от
представители на възложителя и изпълнителя. В същия изрично са описани
техническите характеристики на предмета на договора, както и че същият е приет
без забележки.
Представен е протокол № 6 от 08.12.2014 г. за
допълнително монтиране на моторно превозно средство на уредба, която позволява
работа на двигателя със сгъстен природен газ /л. 238/, както и такъв от същата
дата и със същото съдържание за монтаж на уредба за втечнен нефтен газ.
Доколкото в производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетеля П.Ш., следва да се приеме, че е монтирана
уредба за втечнен нефтен газ, като е допусната техническа грешка при
изписването в единия от протоколите. Този извод се подкрепя и от заключението на
вещото лице по назначената САТЕ в частта, в която е посочено, че на влакчето е
монтирана уредба за сгъстен природен газ – метан /л. 353/, както и на отговора
даден в о. с. з. на вещото лице, изготвило ССЕ, че в отчетите е посочено, че са
направени разходи за закупуване на метан и от свидетелските показания на свид. П.Ш..
От доклад № ДИ 2 ЛЧ-5 от 03.10.2016 г. за извършена
финансова инспекция на Община Ловеч се установява, че участникът консорциум
„Еврогеймс“ ДЗЗД не е представил в офертата изискуемите документи, а именно:
сертификат за типово одобрение на спирачната система и документ за съответствие
на втория вагон, поради което членовете на комисията са били длъжни да
отстранят участника от процедурата, на основание чл. 69, ал. 1, т. 3 от ЗОП /л.
47/, каквото е процесния случай не се доказа да е направено. В същия е посочено
също, че при приемане на доставката ръководителят на проекта инж. Т.С.не е
изискала или изготвила приемо-предавателен протокол за представените от
изпълнителя документи, както и че същата не притежава необходимата техническа
компетентност да установи дали влакчето отговаря на договорените изисквания. На
следващо място, в същия е записано, че влакчето е с променени параметри и не
може да бъде използвано по предназначение.
С допълнителната искова молба е представен граждански
договор от 27.08.2012 г. между Община Ловеч и инж. Т. С., по силата, на който
на последната е възложено да участва като ръководител в проект „Подкрепа за
развитие на туристическите атракции в Община Ловеч“.
С писмо изх. № 99-00-6-1903 от 08.11.2016 г. МРРБ,
Главна дирекция „Градско и регионално развитие“ уведомява Община Ловеч, че във
връзка със сигнал за нередност стартира процедура по чл. 13 от МОФК по II.2.2. във връзка с изменение на критериите за подбор
на кандидатите – 25% и II.2.3. във
връзка със съмнение на нередовност по чл. 2, т. 7 от Регламент № 1083/2006 г.
на Съвета – 100 % от разходите по договора. С решение № РД-02-36-1416 от
23.11.2016 г. МРРБ определя финансова корекция на Община Ловеч в размер на
323 759.29 лева с ДДС, от които 307 571.33 лева с ДДС, представляваща
верифицирана изплатена безвъзмездна финансова помощ и 16 187.96 лева с ДДС
– задължителен собствен принос на бенефициента.
От съдържанието на представеното писмо изх. №
0400-548-6 от 16.12.2016 г. от Община Ловеч до консорциум „Еврогеймс“ ДЗЗД се
установява, че във връзка с наложената финансова корекция възложителят отправя
покана за доброволно възстановяване на направените разходи от последния във
връзка с договора в общ размер на 359 732.55 лева с ДДС, ведно с лихва за
забава от извършването им до окончателното изплащане, на основание чл. 5, ал.
9, т. 6, чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от Договора.
В изготвената в първоинстанционното производство САТЕ,
кредитирана от съда като обективно и компетентно дадена, се установява, че: 1./
са налице разминавания между офертата на изпълнителя и приемо-предавателния
протокол, 2./ монтирана е уредба за сгъстен природен газ – метан и 3./ влакчето
към 08.05.2017 г. е изминало 1842 км. В о. с. з. вещото лице посочва, че
разликата в дължината на единия от вагоните се дължи на предвидената инвалидна
площадка, както и че влакчето би могло да направи обратен завой ако на паркинга
няма паркирали автомобили.
От допуснатата тричленна САТЕ, кредитирана от съда
като обективно и компетентно дадена, се установява, че 1/. минималният радиус
на завиване на вътрешната страна е 4,10 м., а на външната – 6 м., 2/. в
началото на наклона е поставена пътна табела, че наклонът е 17 %, а в
определени точки достига до 20 %, 3/. в частта на маршрута към ул. „Мадара“ има
къщи с паркирали автомобили, но дори да няма в сегашното състояние на пътя не е
възможно безопасното преминаване на влакчето, 4/. натоварено влакчето може да
изкачва наклона и 5/. установените различия между зададените и изпълнените
технически параметри не са пречка за използване на влакчето по проектния
маршрут.
От назначената ССЕ, кредитирана от съда като обективно
и компетентно дадена и неоспорена от страните, се установява, че приходите на
Община Ловеч от експлоатация на влакчето са в общ размер на 2 880.50 лева
и са реализирани посредством събиране на плащания по билети за граждани – 2 лв.,
групови посещения над 15 души – 1,50 лв., деца, ученици, студенти и пенсионери
–1,50 лв., пакетен билет за семейство – 4 лв..
От събраните гласни доказателствени средства в
първоинстанционното производство посредством разпит на свид. Т.С.се установява,
че е подписала приемо-предавателния протокол след като е огледала влакчето.
Същата посочва, че е направено искане за поставяне на метанова уредба на
влакчето с оглед на икономичността и опазването на околната среда, както и че в
заданието е заложен наклон от 16 %. Свидетелят Минчо Казанджиев, бивш общински
съветник, посочва, че е присъствал при приемането на влакчето, заедно с
представители на общината и служители по проекта, както и че е издал заповед
влакчето да се движи по различен маршрут предвид ремонтирането на част от
маршрута по проекта. От свидетелските показания на свид. Нейчо Василев, шофьор
на атракционното влакче се установява, че е изпълнявал променен маршрут без
наклон и приходите е отчитал с касов апарат.
При така установеното от фактическа
страна, настоящият състав на съда достига до следните правни изводи:
По същество:
Съдът е сезиран посредством,
обективно кумулативно съединени искове с правни основания: чл. 25, ал. 1 вр. чл. 1,
ал. 1 от Договор № BG 161РО0001/3.1-03/2010/032-D24 от 03.09.2014 г. и чл. 86
от ЗЗД.
Претенцията на ищеца се основава на твърдението за виновно
поведение на изпълнителя по договора, довело до отказ за възстановяване на
разходите, направени от възложителя по Договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по ОП „Регионално развитие“ 2007 г. – 2013 г., схема за
предоставяне на БФП BG 161РО0001/3.1-03/2010 „Подкрепа за
развитието на природни, културни и исторически атракции“.
Настоящият съдебен състав, съобрази разпоредбата на
чл. 17, ал. 2 от ГПК, предоставяща на гражданските съдилища възможност за
упражняване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на административния
акт в случаите когато същият се противопоставя на страна, която не е участник в
производството по издаването му и обжалването му /така Решение № 298 от
25.03.2014 г. по гр. д. № 3296/2013 г., I г. о., ГК на ВКС, Определение № 310
от 22.07.2009 г. по ч. гр. д. № 216/2009 г. на ВКС, Определение № 518 от
14.06.2010 г. по гр. д. № 84/2010 г. на ВКС, Определение № 214 от 15.04.2011 г.
по ч. гр. д. № 202/2011 г. на ВКС и Пунев. Б., Гачев. В., Хорозов. Г., Митев.
Д., Танев. Д., Кръшкова. Е., Балевска. Е., Топалов. К., Влахов. К., Златарева.
М., Обретенова. М., Бобатинов. М., Кюркчиев. С., Граждански процесуален кодекс,
Приложен коментар, С:, 2017, с. 51/. Същата е израз и на задължението,
установено с чл. 117 от КРБ по отношение на съдебната власт, да защитава
правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата /в
тази насока т. 1 от ТР № 5 от 14.01.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2011 г.,
ОСГК/. Произнасянето по чл. 17, ал. 2 от ГПК е само в мотивите на решението,
доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор.
В процесния случай, в отговорите на исковата молба на изпълнителите се
съдържа оспорване на част от констатациите в доклада на АДФИ, поради което
неоснователно се явява наведеното възражение от въззивника за липса на
оспорване.
Доколкото се засягат права на изпълнителите, които не
са участвали в производството по обжалване на административния акт, следва да
се приеме, че същите имат интерес от оспорването, поради което следва да се
разгледат възраженията в тази насока.
В представения доклад № ДИ 2 ЛЧ-5 от 03.10.2016 г. на
АДФИ се съдържат констатации за разминаване в техническите характеристики на
вещта и невъзможността й да се използва по предназначение /л. 62/. В същия е
посочено, че от доставката на влакчето 05.11.2014 г. до издаване на
констативния протокол – 03.10.2016 г., атракционното влакче не е било
използвано по предназначението си.
От събраните доказателства по делото се установява, че
действително влакчето не е било използвано по маршрута, поради причина, че в
известен период от време част от маршрута е бил в ремонт. През същото време
влакчето се е използвало, съобразно издадената заповед от представител на
Община Ловеч, по частично променен маршрут, за което е генерирало и печалба в
полза на възложителя в общ размер на 2 880.50 лева, определен в
заключението на вещото лице по назначената в ССЕ. Същите приходи, реализирани
посредством събиране на плащания по билети за граждани са отчитани с касов
апарат, който Община Ловеч е въвела в експлоатация на 01.04.2015 г. и са
осчетоводени по дебитна сметка „банка бюджет приход – Атракционно влакче“.
Вън от горното, за приемането на доставката е съставен
двустранно подписан протокол от страна на представители на изпълнителя и на
възложителя, след оглед на вещта, с което е изпълнено предвиденото изискване в
чл. 18, ал. 1 от Договора. В същия изрично се съдържа отбелязване на
техническите характеристики на атракционното влакче. Подписването на същия не
се оспорва в производството. Макар и от заключенията на вещите лица по
единичната и тричленната САТЕ да се установява, че са налице частични различия
между предложението и записванията в приемо-предвателния протокол, не може да
се достигне до извод за значително разминаване и неизпълнение на предмета на
договора. Нещо повече, вещите лица посочват, че отклоненията във вида на
спирачките водят дори до подобряване на техническите характеристики на
процесната вещ, доколкото 1/. монтираните дискови, а не барабанни спирачки са
„по-нова технология, по-надеждни и по-сигурни при продължително претоварване и
рязко спиране“ /л. 463/, 2/. разликата в дължината на вагона е следствие на
поетото задължение за осигуряване на достъп на хора с увреждания чрез поставяне
на инвалидна площадка, 3/. отклонението в дебелината на седалките е свързано с
по-удобното предвижване на туристите, а това с по-малката ширина е по-добро от
това в предложението с оглед на движението на влакчето. Въпреки горното, вещите
лица категорично посочват, че промените не оказват влияние върху движението на
влакчето по проектния маршрут и радиуса му на завиване. Предвид горното следва
да се приеме, че доставеното атракционно влакче е годно да изпълнява договорното
си предназначение, а именно да свързва старата баня „Дели Хамам“ и крепостта
„Хисаря“, поради което наведеното възражение от въззивника в тази насока се
явява неоснователно.
Въззивният съдебен състав, съобрази от една страна, че
част от маршрута към ул. „В. Левски“ е с наклон от 20 %, а не както е зададен
от Община Ловеч от 16 % или посочен в пътната табела – 17 %, че има паркирали автомобили по ул. „Мадара“ и
такива в паркинга, където следва влакчето на направи обратен завой. Вещите лица
посочват, че е възможно безпроблемно движение на влакчето по маршрут с наклон
от 15-16 %. Това се подкрепя и от останалата фактическа обстановка по спора, в
частност използването на влакчето след доставката му по частично променен
маршрут, което не се оспорва в производството и възложителят е генерирал
приходи. Предвид горното, следва да се приеме, че не техническите
характеристики на вещта са довели до невъзможност за придвижване в част от
маршрута, а останалите обстоятелства, свързани с инфраструктурата на града, които
не зависят от изпълнителите.
Доколкото от една страна невъзстановяването на
разходите по програмата е следствие на спирането на изпълнението на проекта, а
от друга отсъстват данни за ангажиране на гаранционната отговорност на вещта,
поради невъзможност за използването й по предназначение, следва да се приеме,
че е основателно възражението на изпълнителите в тази насока.
С оглед всичко гореизложено, настоящият съдебен състав
намира, че констатацията в издадения административен акт е незаконосъобразна в
частта, в която е посочено, че влакчето не може да се движи по проектния
маршрут по вина на изпълнителите.
Предвид горното, предявеният главен иск и акцесорния
към него са неоснователни, поради което обжалваното
решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се
дължат в полза на въззиваемите.
Въззиваемото дружество „Еврогеймс“
ООД претендира заплащането на сумата в размер на 1 800 лева с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и
сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за представителство по в. т. д. № 667/2017 г. по описа на Варненския апелативен
съд, за което представя доказателства за направата им и списък по чл. 80 от ГПК. Предвид горното, в полза на същото следва да се присъди сумата в общ
размер на 10 200 лева, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Въззиваемият ЕТ „2002 - Констанрин
Димитров“ претендира заплащането на сумата в размер на 1 800 лева с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и
сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за представителство по в. т. д. № 667/2017 г. по описа на
Варненския апелативен съд, за което представя доказателства за направата им и
списък по чл. 80 от ГПК. Предвид горното, в полза на същото следва да се
присъди сумата в общ размер на 10 200
лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 578 от 17.07.2018 г. на
Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 555/2018 г..
OСЪЖДА Община Ловеч да заплати на „Еврогеймс“
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ж.к. „Трошево“
№ 32, вх. Е, ет.1, ап. 76 сумата от 10 200 лева с ДДС, от които 1 800 лева с ДДС,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция и
сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
по в. т. д. № 667/2017 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК.
OСЪЖДА Община Ловеч да заплати на ЕТ „2002 -
Константин Димитров“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ж.к. „Трошево“ № 32, вх. Е, ет.1, ап. 76 сумата от 10 200 лева с ДДС, от
които 1 800 лева с ДДС, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция и сумата от 8 400 лева с ДДС, представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение по в. т. д. № 667/2017 г. по описа на
Варненския апелативен съд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните
по реда на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.