№ 243
гр. П., 19.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20231230100970 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 415, ал. 1, т. 3 във вр. с ал. 3, предл. 2 ГПК.
Ищецът – „П. и. б.“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц.
ш.“ № 111П, ЕИК ***, твърди, че между него (като кредитодател) и ответницата (като
кредитополучател) е бил сключен Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка с №
41РКО-А-0891/26.10.2007 г. Пояснява, че въз основа на тази сделка е предоставил на
кредитополучателя паричен кредит, усвояван чрез кредитна карта, с лимит от 2 000
лв., като е било предвидено и заплащането на възнаградителна (договорна) лихва,
както и на договорно обезщетение при забава („наказателна лихва“). Изтъква, че
кредитополучателят е извършил многократни усвоявания на лимита по кредита, но не
го е обслужвал редовно, поради което е била обявена предсрочната му изискуемост.
Заявява, че понастоящем кредитният дълг възлиза на: 2 000 лв. – непогасена главница;
11 185,03 лв. – договорна (възнаградителна) лихва, дължима за периода от 19.04.2009 г.
до 05.02.2023 г.; 6 423,01 лв. – „наказателна лихва“, имаща характера на мораторна
неустойка, начислена за периода от 08.05.2009 г. до 20.07.2015 г.; 27,93 лв. – законна
лихва за забава (мораторна лихва), начислена върху просрочената главница за периода
от 06.02.2023 г. до 21.03.2023 г., както и 225 лв. – сбор от годишна такса за поддържане
на кредитната карта, дължима за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. (117 лв.), и от разноски за
връчване на покани по кредита (108 лв.). Уточнява, че за тези вземания е било
1
отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, поради което
иска те да му бъдат присъдени. Претендира и съдебни разноски.
Ответницата – Г. Б. Г., с настоящ адрес в гр. П., ул. „С.“ № 7, ет. 4, ЕГН
**********, се представлява от особени представители по чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. С.
Я. и адв. В. Б.. Последните намират ищцовите претенции за неоснователни и настояват
за тяхното отхвърляне. Излагат доводи, че: не е доказано ответницата да е сключила
договора, на който се базират ищцовите претенции; липсват и доказателства за
реалното усвояване на кредитния лимит по сделката от нейна страна; предсрочната
изискуемост на кредита не е била обявена надлежно; кредитният договор съдържа
уговорки (отразени в отговорите на исковата молба), които са нищожни, заради
колизия с разпоредби на ЗЗП; претендираните вземания са погасени по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и от правна страна):
Предмет на разглеждане са осъдителни искове по:
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за главницата, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(22.03.2023 г.) до погасяването;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за възнаградителната
(договорната) лихва;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за „наказателната
лихва“, която по правната си същност представлява мораторна неустойка;
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – за мораторната
лихва, както и
- чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за таксите и разноските
по кредита.
За вземанията по тези претенции е било подадено заявление по чл. 417, т. 2 ГПК,
но то е било отхвърлено с влязлото в сила Разпореждане № 420/18.04.2023 г. по ч. гр.
д. № 427/23 г. на Районен съд – гр. П., което дело е приложено към настоящото такова.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
договора за кредит и обвързващо ищеца (като кредитодател) ответницата (като
кредитополучател); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от кредитодателя в
полза на кредитополучателя; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на вземането за нейното
връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на кредитополучателя в
тази връзка.
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
2
кредитодателя и кредитополучателя, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последния и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателя на неустойка в
определен размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението,
чието срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на
задължението, обезпечено с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно
вземане.
- За законната лихва за забава – 1/ съществуването на твърдения главен
дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото
погасяване.
- За таксите и разноските по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка,
съгласно която кредитополучателят дължи заплащането на търсените такси и разноски;
2/ настъпването на условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и
3/ неиздължаване на вземането, отнасящо се до тях.
С оглед правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в
исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищецът е длъжен да установи
положителните предпоставки по всяка от исковите си претенции, а в случай че това
бъде сторено, ответницата трябва да проведе доказване относно погасяването на
задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучател – ответницата, се доказва от обективиращия го документ, както и от
искането за издаване на кредитна карта, които са представени по делото. Те са
подписани за ответницата и подписите й върху тях са били оспорени от нейните
особени представители, но тези възражения не са основателни, тъй като категорично
се опровергават от изслушаната по този повод съдебно-графическа експертиза.
От съдържанието на договора стават ясни и някои от базисните параметри на
кредитното правоотношение, относими към разглеждания спор, а именно:
- Главница – 2 000 лв., предоставени под формата на „овърдрафт“ и
усвоявани чрез специално издадена кредитна карта.
- Задължение за кредитополучателя да погасява предоставения му
„овърдрафт“ в сроковете и по начина, договорени в общите условия.
- Годишен лихвен процент, дължим при непогасяване до датата на падежа
на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен
период, след изтичане на първите 3 отчетни периода, в размери от:
= 16 % – за безналични плащания на ПОС-терминал, и
= 18 % – за всички останали трансакции.
3
- „Наказателна лихва“, включваща договорения лихвен процент и надбавка
от 12 %, при неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит.
- Заплащане от кредитополучателя на такси и на комисиони за ползване на
кредитната карта и на предоставения „овърдрафт“, съгласно действащата Тарифа за
такси и комисиони на банката, която е неразделна част от договора.
- Редовен срок на кредита – до 26.10.2009 г., с възможност за автоматично
продължаване по ред, предвиден в общите условия.
Към доказателствената съвкупност са приобщени и два броя общи условия на
ищцовото дружество за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип „Mastercard“ и „Visa“ – от 17.04.2007 г. (с изменение и допълнение от
24.07.2007 г.) и от 04.02.2022 г. (с изменение от 02.08.2022 г.). Документите,
материализиращи тези общи условия, не носят подпис за ответницата, като в самия
кредитен договор (т. 11 от същия) е предвидено, че той се сключва при общи условия и
кредитополучателят декларира, че е запознат с тях и те са му предоставени. В т. 36.1
на общите условия от 17.04.2007 г. е предвидено, че срокът за ползване на овърдрафта
се удължава автоматично всеки път за нов 1-годишен период, ако никоя от страните не
е уведомила другата, че желае прекратяването му, което трябва да стане в определен
срок преди изтичането на текущия срок (60 дни – за кредитополучателя, и 30 дни – за
кредитодателя).
По делото е представена и тарифа за таксите и комисионите на ищцовото
дружество, която предвижда годишна такса за „поддръжка на кредитната карта“ от по
39 лв. (чл. 4, т. 4.1 от тази тарифа).
С ангажираните с исковата молба покани, разписки за връчването им и
констативни протоколи, съставени от частен съдебен изпълнител Мартин К. и от
частен съдебен изпълнител Надежда Г., се изяснява, че:
- Ищецът е отправил писмено волеизявление до ответницата, че е
допуснала забава в издължаването на кредита и по тази причина счита кредитните
задължения за предсрочно изискуеми.
- Поканата в крайна сметка е била връчена на ответницата на 04.01.2023 г.
- Връчването е било извършено при условията на основание чл. 18, ал. 5,
предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 ГПК – след залепване на уведомления по чл. 47,
ал. 1 от с. к. както на настоящия, така и на постоянния адрес на ответницата.
С два броя платежни нареждания (от 28.04.2022 г. и от 27.01.2023 г.) ищцовото
дружество е платило на частните съдебни изпълнители К. и Г. съответно 48 лв. и 60
лв. (или общо 108 лв.) – за действията им по връчване на ответницата на поканите за
предсрочната изискуемост на кредита.
От назначената съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е
било оспорено от никоя от страните, се констатира, че:
4
- Лимитът по кредита е бил многократно усвояван от ответницата, в
периода 03.11.2007 г. – 20.01.2009 г.
- Последното плащане по кредитния дълг от страна на кредитополучателя е
на 03.08.2009 г.
- С оглед забавата, допусната от кредитополучателя, направените частични
доброволни плащания и предсрочната изискуемост, приета от кредитодателя, от
счетоводна гледна точка параметрите на кредитния дълг кореспондират със сумите по
предявените искове.
- След датата на започване на заповедното производство (22.03.2023 г.)
няма никакви погасявания спрямо елементите от кредитния дълг.
- Договорната лихва по кредита е била формирана въз основа на
годишните лихвени проценти, уговорени към момента на подписването на сделката.
Нейният размер превишава този на законната лихва за забава за същия период с
3,938155 пъти.
- Няма данни да е бил сключван договор за застраховка, която да
обезпечава плащанията на ответницата по кредита.
В контекста на установите факти, свързани с общите условия на договора, не
може да се приеме, че те валидно обвързват ответницата, доколкото:
- Търговецът може да установи отнапред общи условия за сключваните от
него сделки, които стават задължителни за другата страна, когато тя заяви писмено, че
ги приема или е търговец и ги е знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори
незабавно (чл. 298, ал. 1 ТЗ). Когато за действителността на сделката е предвидена
писмена форма, както е за договора за банков кредит (чл. 430, ал. 3 ТЗ), установените
от търговеца общи условия обвързват другата страна само ако са й били предадени
при сключването (чл. 298, ал. 2 ТЗ).
- Тежестта за доказване на изразеното от другата страна приемане на
общите условия и получаването им се носи от търговеца, тъй като се касае за
положителни факти, от които той черпи благоприятни последици (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Клаузата в индивидуалния договор за приемане на общите условия и декларирането на
получаването им от другата страна не води до пълно доказване на обстоятелството, че
приетите и получени общи условия от тази страна са онези, представени по делото от
търговеца.
- Настоящият казус е именно такъв. Както стана ясно, в процесния договор
ответницата е декларирала, че приема и е получила общите условия на ищеца за
издаване и ползване на кредитни карти, но в представения в тази връзка екземпляр на
общите условия липсва неин подпис. В същото време особените представили на
ответната страна изрично оспорват облигационното й правоотношение с дружеството
ищец, при заявените от последното параметри. Ето защо и в тази ситуация няма как да
се счита, че общите условия, на които се позовава ищецът, обвързват ответницата,
5
включително досежно пролонгацията на кредитния договор, след изтичането на
редовния му срок.
От друга страна, дори и хипотетично да се приеме, че представените общи
условия от 17.04.2007 г. обвързват ответницата пак не е доказано надлежното
подновяване на срока на договора, защото:
- В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срокът на ползване
на „овърдрафта“ е бил удължаван по реда на т. 36.1 от приложените общи условия,
респективно, че кредитната карта, посредством която е бил усвояван кредитът, е била
преиздавана след изтичане на срока й на валидност, както и че кредитополучателят е
извършвал платежни операции с нея, след изтичане на първоначално договорения
срок.
- Изтъкнатото в предходния абзац следва от спецификите на договора за
револвиращ кредит от типа „овърдрафт“, респективно от обстоятелството, че сумата
по кредита се отпуска по разплащателна сметка на кредитополучателя, който може да
я усвоява само чрез издадената му кредитна карта.
- Както се изясни от заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза, след 20.01.2009 г. ответницата не е ползвала кредитния лимит по договора,
а след 03.08.2009 г. не е извършвала и погасявания.
- При положение, че липсват други доказателства и по-специално такива,
че ищцовото дружество е издало нова кредитна карта на ответницата, няма как да се
направи заключение, че договорът действително е бил продължен след изтичането на
редовния му финален срок.
В обобщение на казаното дотук е нужно да се посочи, че в случая кредитният
договор е бил прекратен с изтичането на предвидения в него срок (26.10.2009 г.), при
което всички претендирани вземания са погасени по давност още преди подаване на
заявлението по чл. 417 ГПК (22.03.2023 г.). От деня на прекратяването на договора
ответницата е била длъжна да плати всички задължения по него, тъй като това е
крайният срок за погасяването им (по аргумент от чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Оттогава са
започнали да текат и погасителните 5-годишни (за главницата и за таксите и
разноските по кредита) и 3-годишни (за останалите вземания) давностни срокове по
чл. 110 и по чл. 111, б. „б“, предл. 2 и б. „в“, предл. 2 ЗЗД, които несъмнено са били
изтекли към образуването на заповедното производство.
Така в крайна сметка се налага финалната констатация, че предявените искове
подлежат на отхвърляне.
2. По съдебните разноски:
Изходът от спора дава право на съдебни разноски само на ответницата (чл. 78,
ал. 3 ГПК), но тя не е направила съдебно-деловодни разходи, които да й бъдат
възстановявани.
6
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „П. и. б.“ АД , със седалище и адрес на управление в
гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111П, ЕИК ***, предявени срещу Г. Б. Г., с настоящ адрес в гр.
П., ул. „С.“ № 7, ет. 4, ЕГН **********, с които се претендира последната да бъде
осъдена да заплати на първото следните суми:
- 2 000 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ,
представляващи главница по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка с №
41РКО-А-0891/26.10.2007 г., сключен между Г. Б. Г. (като кредитополучател) и „П. и.
б.“ АД (като кредитодател), ведно със законната лихва, считано от 22.03.2023 г. до
погасяването;
- 11 185,03 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2
ТЗ, представляващи договорна лихва по кредита, дължима за периода от 19.04.2009 г.
до 05.02.2023 г.;
- 6 423,01 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1
ЗЗД, представляващи „наказателна лихва“ по кредита, имаща характера на мораторна
неустойка, начислена за периода от 08.05.2009 г. до 20.07.2015 г.;
- 27,93 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр.
1 ЗЗД, представляващи законна лихва за забава, начислена върху просрочената
главница за периода от 06.02.2023 г. до 21.03.2023 г.;
- 225 лв., на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД,
представляващи сбор от годишна такса за поддържане на кредитната карта, дължима
за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. (117 лв.), и разноски за връчване на покани по кредита (108
лв.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7