РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Враца, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А. Л. П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20221420103404 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3
(правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3) срещу Н. Я. П. с ЕГН ********** и адрес гр. ******.
В исковата молба се твърди, че между „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК ********* и
ответницата Н. П. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за
кредит „Axi card” с № 858783 от 19.11.2020 г. и приложение № 1 към него, а именно рамков
договор между „Изи пеймънт сървисиз“ ООД с ЕИК ********* за издаване и използване на
кредитна карта „Axi card”, представляващи неразделна част от договора, в изпълнение на
които „Аксес Файнанс“ ООД, като представител на „Изи пеймънт сървисиз“ ООД,
предоставил на ответницата банков кредит под формата на револвиращ кредитен лимит в
размер на 1 200,00 лева. В рамките на утвърдения кредитен лимит, по време на действие на
договора и съгласно условията, предвидени в него и в приложението към него, ответницата
усвоила пълния размер на кредитния лимит и извършвала различни транзакции, като
непогасената главница възлиза на 1 115,23 лева. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на кредитополучателя платежен инструмент-кредитна
карта Access Finans/iCardCard/Visa, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода на
1
картата, като кредитополучателя можела да усвои максималния размер на кредита веднага
след активиране на картата и влизане в сила на договора за кредит. Страните подписали и
приложение № 1 към договора за кредит, което съдържало и тарифа за дължимите такси за
ползване на горепосочената кредитна карта. Съгласно разпоредбата на чл. 4.2 от сключения
договор за кредит, върху усвоения размер кредитополучателя дължала договорна лихва в
размер на 0,05 % на ден, като на посоченото основание на длъжника е начислена договорна
лихва за периода от 01.12.2021 г. до 06.06.2021 г. В разпоредбата на 19, ал. 1 от договора
било предвидено, че ако кредитополучателят изпадне в забава за плащане на минимална
погасителна вноска с повече от 10 дни, кредитодателят има право да обяви за предсрочно
изискуемо цялото задължение по договора. Съгласно приложение № 1 от 31.12.2021 г. към
рамков договор от 11.11.2016 г. за прехвърляне на вземания ищецът изкупил задълженията
на ответницата Н. П. по процесния договор за кредит към първоначалния кредитор „Аксес
Файнанс“ ООД. Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба ищецът е навел
твърдения, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото
задължение по договора на 06.06.2021 г., както и че ответницата е уведомена за извършената
цесия по реда и условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Поради неизпълнението на ответницата, на 29.07.2022 г. ищецът подал срещу
ответницата заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр.
дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед № 1438 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В
срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата подала възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което е предявен настоящия иск.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи
на ищеца сумата 1 115,23 лева-главница по договор за кредит „Axi card” с № 858783 от
19.11.2020 г.; сумата 69,37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2021 г.
до 06.06.2021 г.; сумата 116,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 07.06.2021 г. до 26.07.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за които
суми е издадена заповед № 1438 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд. Претендират се
разноски както по исковото, така и по заповедното производство.
Предявените обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл. 422
от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД).
Ответницата Н. Я. П. е подала писмен отговор в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, с
който оспорва наведените в исковата молба твърдения, както и оспорва исковете като
неоснователни и недоказани, тъй като ищецът не е изпълнил задължението си да уведоми
надлежно длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, че упражнява
правото си да обяви задълженията по договора за кредит за предсрочно изискуеми, както и
не е уведомил редовно длъжника за сключването на процесния договор за цесия.
2
В заповедното производство-ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачанския районен съд
ответницата е подала възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорила дължимостта на
претендираните с исковата молба суми, като не е навела конкретни правопогасителни и
правоизключващи доводи.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е договор за кредит „Axi card“ от 19.11.2020 г. между третото по делото
лице „Аксес Файнанс“ ООД с ЕИК ********* и ответницата, видно от който ответницата Н.
Я. П. е получила от „Аксес Файнанс“ ООД револвиращ кредит в максимален размер на 1
200,00 лева. Съгласно чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от договора и приложение № 1 към него
кредитодателя предоставя на кредитополучателя платежен инструмент № 858783, като с
подписване на договора кредитополучателят е удостоверила получаването му. Съгласно чл.
4, ал. 3 от договора за кредит кредитополучателят е поела задължение да върне
предоставения й кредит, като заплаща от първо до пето число на месеца всички усвоени
суми през предходния месец. В чл. 5 от договора е дадено определение на понятието
„всички усвоени суми“, а именно сбор от следните суми: усвоена и непогасена главница,
начислена и непогасена договорна лихва върху усвоената и непогасена главница, такси за
ползване на картата, дължими от кредитополучателя, посочени в Тарифата, разходи за
събиране на вземането, посочени в чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от договора, а в чл. 6 от същия е
предвидено, че годишният лихвен процент на заема е в размер на 49,84 %. В чл. 12, ал. 1 от
договора е предвидено, че при непогасяване на общото задължение на уговорения падеж,
кредитополучателят дължи заплащане на минималната погасителна вноска съгласно чл. 4,
ал. 1, т. 1 от договора. Според чл. 19, ал. 1 от договора в случай, че кредитополучателят
изпадне в забава за плащане, на което и да е парично задължение по договора за кредит с
повече от 10 дни или не е заплатил пълния размер на минималната погасителна вноска в
рамките на два последователни месеца, или е заплатил минималната дължима вноска, но
има неплатена в два последователни месеца дължима, съгласно Тарифата, годишна такса за
обслужване на картата, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение по
договора за предсрочно изискуемо по някой от начините, уредени в чл. 25 от договора.
Според чл. 25 всички писма, покани, съобщения или други документи между страните ще се
считат за узнати от другата страна, ако бъдат доставени на адреса за кореспонденция,
изпратени чрез СМС на телефона за кореспонденция, e-mail адрес на кредитополучателя,
посочени в договора, както и в личния акаунт на кредитополучателя, както и да го
уведомява за промени, засягащи и други кредитополучатели, на следната интернет страница:
www.axi-card.bg.
Видно от рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016
г. „Аксес Файнанс“ ООД-продавач и праводателят на ищеца по делото- “Агенция за контрол
на просрочени задължения“ ООД-купувач са постигнали съгласие продавачът да прехвърли
на купувача свои ликвидни и станали изискуеми вземания, ведно с привилегиите и другите
3
принадлежности, включително изтекли лихви, произхождащи от договори за заем или за
потребителски кредити „Бяла карта“, сключени от продавача с физически лица, като тези
вземания ще се индивидуализират в приложение № 1 към този договор, което ще бъде
съставяно на хартиен носител, подписано и подпечатано от двете страни. Договорено е още,
че при спазване условията на този договор ще се прехвърлят периодично и други вземания,
които ще бъдат индивидуализирани от страните в съотвеното приложение № 1 със
съответната нова дата, като с неговото съставяне, подписване и подпечатване то става
неразделна част от договора. Към всяко отделно приложение № 1 се съставя анекс, в който
страните договарят покупната цена на конкретните вземания, прехвърлени със съответното
приложение.
По делото е представено приложение № 1 от 31.12.2021 г. към горепосочения рамков
договор, което съдържа конкретни данни за процесното вземане на „Аксес Файнанс“ ООД
към ответницата, което е цедирано на „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД.
Представено е и пълномощно, с което по силата на § 4, т. 4.5 от рамковия договор за
прехвърляне на задължения, цедентът упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД от негово име всички длъжници, чиито вземания са цедирани с договора за
продажба от 11.11.2016 г., за извършеното прехвърляне на техните задължения.
Към исковата молба е приложено уведомление по чл. 99, ал. 3 от първоначалния
кредитор „Аксес Файнанс“ ООД, чрез пълномощник „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, без данни за редовното му връчване на адресата, с което да се уведомява
ответницата за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, като
ищецът поддържа искане за връчване на същото по реда на чл. 131 от ГПК.
От правна страна.
Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът преди подаването на
заявлението по чл. 410 от ГПК да е уведомил надлежно ответницата за извършената цесия
по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответницата следва да се счита за редовно уведомена за
цесията поради следното:
Дори да липсва уведомяване на длъжника непосредствено след сключване на договора
за цесия, съгласно съдебната практика, например решение № 3/16.04.2014 г. по търг. дело №
1711/2013 г. на I-во т.о. на Върховния касационен съд, поради отсъствие на специални
изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава,
когато уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера е
достигнало до длъжника с връчването на същата. Уведомяването на длъжника с връчване на
писмения отговор и приложенията към него съставлява надлежно съобщаване за цесията,
съгласно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал.4 от ЗЗД, като това обстоятелство следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на
4
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК. С оглед на това и предвид наличието на приложено към
отговора на исковата молба уведомление за извършена цесия, изходящо от цесионера, за
което той е надлежно упълномощен от цедента, неоснователно се явява направеното с
отговора на исковата молба възражение за ненадлежно извършено уведомяване за
прехвърляне на вземането по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Съгласно решение № 137 от
02.06.2015 г. на по гр. дело № 5759/2014 г., III-то г. о. на Върховния касационен съд,
предишният кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението
до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на
разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
доказал качеството си на кредитор по отношение на ответницата.
От представените с исковата молба доказателства безспорно се установява наличието
на облигационно правоотношение между страните въз основа на договор за кредит.
Уговореният в договора годишен процент на разходите не надвишава определения в
чл. 19, ал. 4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) пределен размер.
Ответницата не е оспорила изрично размера на процесните вземания, при съобразяване
на извършените операции с кредитната карта, но е навела твърдения, че не й е обявявана
предсрочната изискуемост на процесните задължения.
Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се
претендират въз основа на настъпила предсрочна изискуемост, която се твърди да е била
обявена на длъжника на 06.06.2021 г.
По делото на са представени доказателства предсрочната изискуемост да е доведена до
знанието на длъжника, а още по-малко да му е обявена съгласно даденото разрешение в т. 18
на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на Върховния
касационен съд, а именно: „В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става
изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е
упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като
кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита.“ Тези изисквания са приложими и към договорите за кредит, сключени с небанкови
финансови институции, какъвто е и процесният договор за кредит „Axi card” с № 858783 от
19.11.2020 г.
5
Същевременно обаче е настъпил крайният падеж на вземанията. Съгласно
задължителната съдебна практика-Тълкувателно решение № 8/2017 от 02.04.2019 г. по тълк.
д. № 8/2017 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, допустимо е предявеният по реда на
чл. 422, ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била
обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на документ по чл.417 ГПК. ВКС излага в мотивите на решението, че дори
когато в производството не бъде доказано, че претендираното вземане е изцяло изискуемо
поради предявената предсрочна изискуемост, то не може изцяло да се отрече
съществуването на вземането и да бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено
неизпълнение на същото това вземане по отношение на вече падежиралите вноски. В
цитираното тълкувателно решение ВКС е разяснил, че предсрочната изискуемост на
вземането по договор за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали
на изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание – договора за кредит. По тези съображения ВКС е
приел, че позоваването на предсрочната изискуемост не е определящо за основанието на
претенцията, предявена по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК. Правното основание, на което се
претендира изпълнение и на вноските с настъпил падеж, и на предсрочно изискуемата
главница, е сключеният договор. Предсрочната изискуемост е подвид на изискуемостта,
която имплицитно се предпоставя от всяка претенция за съществуване на определено
вземане, а изискуемостта е възможността на кредитора да иска изпълнение на
задължението. В тълкувателното решение се сочи, че поначало предсрочната изискуемост
не може да бъде приложена по отношение на вече падежираните към момента на
обявяването й вноски, а само спрямо тези, чиято изискуемост не е настъпила. По отношение
на вноските с настъпил падеж по погасителния план към датата на подаване на заявлението,
предсрочна изискуемост не се твърди и съответно тяхното присъждане в последващото
производство по чл. 422, ал. 1 ГПК не може да се разглежда като произнасяне извън
заявеното от кредитора основание.
Следователно, след като всички претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК,
съответно с исковата молба, задължения по процесния договор са падежирали към датата на
приключването на съдебното дирене по исковото производство, ответницата дължи връщане
на получения кредит.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява
6
такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК) в релевантната
за периода редакция.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл. 22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са
изискуеми при самото му сключване. Тя е по – особена по вид с оглед на последиците,
посочени в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само
на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор и като взе предвид извършеното от ответницата оспорване на иска, съдът
намира следното:
При сключване на договора е спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма на хартиен носител. Съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 1-9 и т. 11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на предоставения
кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия размер на кредита и начин
на усвояването му, размер на годишния лихвен процент, информация относно размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и на изискването по
чл. 10, ал. 1 от ЗПК всички елементи на договора да са изготвени, разпечатани подписани на
шрифт с размер, не по-малък от 12. Договорът обаче не отговаря на част от изискванията на
чл. 10, ал. 1 от ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК. В договора
е посочен годишен процент на разходите (ГПР), но единствено като абсолютна процентна
стойност, а в чл. 6 от договора е посочено, че допусканията при изчисление на ГПР се
изразяват в това договорът да е валиден за посочения в него срок, всяка от страните да
изпълнява точно и в срок задълженията си, пълният размер на кредита да е усвоен от
кредитополучателя, главницата да се погасява от кредотополучателя на равни месечни
вноски и погасяването да започне един месец след датата на първоначално усвояване на
кредита, кредитът да е предоставен за срок от една година, считано от датата на
първоначалното му усвояване, а окончателното плащане, направено от кредитополучателя,
да погасява остатъка от главницата, лихвата и други разходи, ако има такива.
Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, ГПР изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер
на предоставения кредит. В договора липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на
договора по ясен и разбираем начин – чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Ето защо съдът приема, че
7
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК процесният договор за потребителски паричен
кредит е недействителен, тъй като не отговаря на част от изискванията на чл. 10, ал. 1 от
ЗПК, както и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 12 от ЗПК.
От твърденията в исковата молба, неоспорени от ответницата с отговора по чл. 131 от
ГПК, съдът приема за установено, че чистата стойност на кредита (дължимата непогасена
вследствие на извършените операции по банковата карта) е в размер на 1 115,23 лева, като
именно тази сума подлежи на връщане от ответницата-кредитополучател по процесния
договор за кредит и следователно искът за главница е изцяло основателен, а исковете за
възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
По разноските:
При този изход на делото ответницата дължи на ищеца разноски, съразмерно с
уважената част от исковете. По заповедното производство-ч. гр. дело № 2410/2022 г. на
Врачански районен съд ищецът е направил разноски в размер на 76,01 лева за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, от които му се следва сумата 65,17 лева. По
настоящото дело-гр. дело № 3404/2022 г. на Врачански районен съд ищецът е направил
разноски в размер на 223,99 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
(последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, във вр. 1
от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в минималния предвиден в закона размер – 100,00
лева), от които му се следват 192,05 лева.
Ответницата не е поискала присъждане на разноски и не е представила доказателства
за направени такива, поради което съдът не й присъжда разноски.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК съдът посочва, че плащането на сумите,
дължими от ответницата на ищеца съгласно настоящото решение, следва да се извърши по
следната посочена от ищеца банкова сметка: IBAN: **** **** **** **** **** **; BIC:
********.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Н. Я. П. с ЕГН
********** и адрес гр. ***** дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД
с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29,
ет. 3 (правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Панайот Волов“ № 29, ет. 3) сумата 1 115,23 лева-главница по договор за кредит „Axi card”
с № 858783 от 19.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена
заповед № 1438 от 02.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
8
ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове,
както следва: за сумата 69,37 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.12.2021
г. до 06.06.2021 г. и за сумата 116,08 лева, представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 07.06.2021 г. до 26.07.2022 г. – като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. Я. П. с ЕГН ********** и адрес гр.
****** да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения АД с ЕИК
*********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3
(правоприемник на първоначалния ищец „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ №
29, ет. 3) сумата 65,17 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение
по ч. гр. дело № 2410/2022 г. на Врачански районен съд, както и сумата 192,05 лева –
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по гр. дело № 3404/2022 г. на
Врачански районен съд, съразмерно на уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9