№ 4313
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110134741 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
01.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 34741/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от "" ЕООД срещу ЗАД "" АД, като се твърди, че била
сключена застраховка между страните, обективирана в застрахователна полица № 19-
0300/174/5000070/02 от 06.04.2020 г. за МПС „Тойота“, модел „Ленд Крузер 200 серия“ с
1
рег. № ..................... – собственост на ищеца, която застраховка била с период на
застрахователно покритие от 19.08.2019 г. до 18.08.2020 г. Сочи, че Застрахователната
полица № 19-0300/174/5000070/02/ била издадена след придобиване правото на собственост
върху застрахования автомобил през време на действие на същия застрахователен договор
от 2019 г. с номер на полицата 19-0300/174/5000070/01. Поддържа, че застрахователната
премия по застрахователния договор бил изплатена еднократно при сключването му.
Навежда доводи, че застрахователната сума, за която е застраховано моторното превозно
средство била 102600,00 лева. Съгласно застрахователния договор покрити рискове по него
били тези по клауза „Пълно каско“, а съгласно общите условия на застрахователния договор
противозаконното отнемане на застрахованото МПС било сред покритите рискове. Излага
съображения, че на 13.08.2020 г. застрахованият автомобил бил противозаконно отнет
докато се намирал на бул. ......... в гр. София. Твърди, че за настъпило събитие била
уведомена полицията, образувано било досъдебно производство и бил уведомен
застрахователят. Поддържа, че след представяне на изисканата документация от ответника,
същият изплатил застрахователно обезщетение в размер на 79057,62 лева. Навежда доводи,
че ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение в пълен размер. Обосновава, че
застрахователят му дължи сумата от 1000,00 лева над доброволно изплатените, доколкото
тази сума заедно с изплатените от застрахователя 79057,62 лева, която не надхвърляла
общата застрахователна сума съгласно застрахователната полица в размер на 102600,00
лева. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираната сума, както и сторените
деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, в който се твърди,
че оспорва иска по основание и размер, счита, че същият е предявен в завишен такъв и не
отговарял на действителната стойност на вредите. Твърди, че с изплащането на сума в
размер на 79057,62 лева ответникът е обезщетил в пълен обем причинените вреди във връзка
с настъпилото противозаконно отнемане на МПС „Тойота“, модел „Ленд Крузер 200 серия“
с рег. № ..................... и не били предпоставки и основание за ангажиране отгворността на
ответника над изплатеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че при изчисляване на
застрахователното обезщетение ответникът се бил съобразил както с действителната
стойност на автомобила към дата на събитието, така и с регистрираните предходни щети по
процесния лек автомобил в срока на процесната полица. Навежда доводи с оглед т. 102 от
Общите условия, неразделна част от договора за застраховка „Каско“ общият размер на
всички застрахователни обезщетения, изплатени по застраховката не можело да надвишава
определената застрахователна сума, освен в случаите на направено дозастраховане по т. 77.2
от Общите условия, каквото в конректния случай не било налице. Излага съображения, че
застрахователят бил обезщетил в пълен обем вредите на ищеца и искът бил неоснователен.
Счита, че искът за присъждане на лихва е неоснователен с оглед неоснователността на
главния иск. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждането на деловодни разноски.
С протоколно определение от 25.11.2021 г. на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е
допуснато изменение на предявения иск, като същият се смята за предявен за сумата от
2
20900,38 лева.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
Съобразно релевираните твърдения от ищеца възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1.
накърняване на имуществено право, което е застраховано при застрахователя, т.е.
настъпване на покрито застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително
застрахователно правоотношение към момента на увреждащото събитие между ищеца и
ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане за процесния автомобил и
3. за ищеца да е възникнало право да получи претендираното застрахователно обезщетение
съобразно уговореното в договора за имуществено застраховане, като не са налице
отрицателните материални предпоставки, при възникването на които застрахователят
обосновано да може да откаже заплащане на уговореното застрахователно обезщетение.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото (изменен с
протоколно определение от 11.10.2021 г.) е обявено за безспорно, че: 1) е била сключена
застраховка между страните, обективирана в застрахователна полица № 19-
0300/174/5000070/02/06.04.2020 г. за МПС „Тойота“, модел „Ленд Крузер 200 серия“ с рег.
№ ..................... – собственост на ищеца, която застраховка била с период на застрахователно
покритие от 19.08.2019 г. до 18.08.2020 г .; 2) че на 13.08.2020 г. застрахованият автомобил
бил противозаконно отнет докато се намирал на бул. ......... в гр. София; 3) че ответникът бил
заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 79057,62 лева; 4) че по
процесната застрахователна полица е била заплатена дължимата застрахователна премия.
Представено е Свидетелство за регистрация, част I № *********, като се установява,
че собственик на МПС „Тойота“, модел „Ленд Крузер 200 серия“ с рег. № ..................... е ""
ЕООД.
Свидетелството за регистрация на МПС доказва наличието на придобивно основание
на посочения в това свидетелство собственик, но не представлява пречка за установяване на
противното. Свидетелството за регистрация на автомобила е официален свидетелстващ
документ, съставляващ доказателство относно съдържащите се в него изявления,
включително и относно собственика на съответния автомобил – така Решение № 874 от
18.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4074/2008 г. на ІІІ ГО на ВКС; Решение № 792 от
12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 281/2010 г., III г. о., ГК . Следователно свидетелството за
регистрация притежава обвързваща съда материална доказателствена сила – арг. чл. 179, ал.
1 ГПК.
Прието и неоспорено е заключението на САТЕ от което се установява, че
действителната (средната пазарна стойност) на процесния лек автомобил е в размер на
99958,00 лева. Експертът е посочил, че с оглед изминалия период от 5 месеца и 17 дни
3
стойността на автомобила е 97841,00 лева, което е изяснено подробно, като е взет предвид
метода на амортизацията. Потвърден е извода, че средната пазарна стойност на автомобила
към момента на настъпване на застрахователното събитие е 99958,00 лева. В открито
съдебно заседание от 25.11.2021 г., вещото лице посочило, че въпросът по т. 2 от
заключението касае счетоводен въпрос. Изяснено е, че сумата е приспадната предвид
справка представена по делото.
Съдът, като извърши преценка на заключението на вещото лице, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е
изготвено обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило
изчерпателно на поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че вещото лице
е заинтересовано от изхода на правния спор или е недобросъвестно.
Необходимо да е се отбележи, че при определяне на стойността на дължимото
регресно вземане, съдът намира, че следва да вземе предвид стойността изяснена в
заключението на САТЕ по средни пазарни цени. Трябва да се изясни и принципната позиция
на настоящият съдебен състав, че съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не
може да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото. За
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи.
Съгласно чл. 399 КЗ, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане
може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така
очертания предмет, при обикновената имуществена застраховка максималният размер на
вредите, които могат да настъпят, може предварително да бъде определен, поради което
застрахователната сума не трябва да надвишава действителната или възстановителната
стойност на имуществото. Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение при иска по чл. 405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се
определя в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
адекватната стойност на претърпяната от осъществяване на застрахователното събитие
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към същия момент – така Решение № 37 от
23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т. о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение № 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. №
1586/2013 г., II т. о., ТК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира, че следва да уважи предявения иск за пълния предявен размер от
20900,38 лева.
Ирелевантни са доводите на ответника във връзка с условията по застрахователния
договор и общите условия. Ответникът с оглед относителното действие на облигационните
отношения – арг. чл. 20 ЗЗД, не може да черпи възражения и права от чужда облигационно
правоотношение.
4
Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда възраженията на
ответника по отношение претенция за лихви, доколкото такава не е предмет на настоящото
производство.
При този изход на правния спор, правна възможност да претендира разноски по
делото има само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 2087,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "" АД, ЕИК: ........................, със седалище и адрес на управление: гр.
.......................... да заплати на "" ЕООД, ЕИК: ..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ, сумата от 20900,38 лева,
представляващи застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 19-
0300/174/5000070/02/06.04.2020 г. за МПС „Тойота“, модел „Ленд Крузер 200 серия“ с рег.
№ ..................... – собственост на ищеца, която застраховка била с период на застрахователно
покритие от 19.08.2019 г. до 18.08.2020 г., като на 13.08.2020 г. застрахованият автомобил
бил противозаконно отнет докато се намирал на бул. ......... в гр. София, ведно със законната
лихва от 17.06.2021 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "" АД, ЕИК: ........................ да заплати
на "" ЕООД, ЕИК: ..................., сумата от 2087,00 лева, представляващи деловодни разноски
и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщението с
въззивна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5