Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 157 28.01.2021г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми юли 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар: Стойка Вълкова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Русева-Маркова
гражданско дело номер 1687 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С
Решение № 828 от 04.03.2020г., постановено по гр. дело № 5806/2019г. по описа
на Районен съд – Бургас е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено
със Заповед № 100/20.05.2019г. на Директора на Детска градина „Слънце“ – гр.
Камено, ЕИК *********, с която е прекратено трудовото правоотношение на М.И.Р.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. Шейново № 116-118, ет.2,
поради дисциплинарно уволнение. С цитираното решение е възстановена М.И.Р. на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „*****” в Детска градина „Слънце“ –
гр. Камено. С цитираното решение е осъдена Детска градина „Слънце“ – гр.
Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова да заплати на М.И.Р. сумата от
7 993, 80 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала
без работа поради уволнението в периода от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно
със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното й изплащане.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Детска градина „Слънце“ –
гр. Камено, представлявана от Донка Димова Димитрова – Директор чрез
процесуалния представител на страната – адвокат Живко Бойчев и със съдебен
адрес – гр. Бургас, ул. „Оборище“ № 76, ет. 1, ап. 1 – адвокат Бойчев, с която
се претендира атакуваното първоинстанционно решение да бъде отменено като
неправилно и немотивирано. В жалбата се посочва, че решението е немотивирано,
като постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, тъй като
в хода на делото са събрани достатъчно доказателства, от които става ясно, че
ищцата Р. е извършила описаните в заповедта нарушения. Посочва се, че по делото
е изслушана психологическа експертиза, от заключението на която става ясно, че
има данни, които сочат, че вероятно са налице сочените нарушения, а именно –
използване на физическо насилие и агресия по отношение на децата, поради което
и съдът неправилно е стигнал до извод, че не се доказва наличието на сочените
нарушения на трудовата дисциплина. В жалбата се сочи, че съдът е пренебрегнал и
другото допуснато нарушение, като е приел, че не са налице доказателства, че
ищцата Р. е отсъствала от работното си място посочените два часа, а само един
час и дори и това да е така, то тя е изоставила поверените й деца и дори само
това обстоятелство говори за качествата и уменията на ищцата да изпълнява
съвестно и точно задълженията си. Посочва се, че ищцата не е спазвала своите
трудови задължения, като се посочват конкретни примери за това, поради което и
само на това основание се явява обосновано наложеното наказание.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание чрез своя процесуален представител въззивната страна поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена. Претендира да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна по въззивната жалба – М.И.Р. със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116-118, ет. 2 – адвокат Петя Владикова депозира по делото писмен отговор, в който посочва, че първоинстанционното решение е правилно – постановено е при точно прилагане на относимите към спора процесуални и материалноправни норми и е обосновано от събраните по делото доказателства. Претендира се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Посочва се, че след внимателен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, правилно решаващият съд е достигнал до извода, че при възложена тежест на доказване в процеса от страна на ответника – работодател не са били ангажирани убедителни доказателства, че ищцата е извършила твърдяните нарушения на трудовата дисциплина, а напротив – събраните по делото доказателства изцяло кореспондират и потвърждават фактите и обстоятелствата, които ищцата е изложила в обясненията си до работодателя, а също и в исковата молба – че не е извършила вменените й в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – упражнено физическо насилие. В отговора се посочва, че ищцата не е допуснала поведение, което да бъде квалифицирано като злоупотреба с доверието на работодателя и уронване доброто име на предприятието, нито е допуснала поведение в нарушение на визираните в заповедта разпоредби от ЗУПО.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – М.Р. – лично и чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено постановеното първоинстанционно решение. Отправя искане да бъдат присъдени направените по делото разноски във въззивното производство.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърдения на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са три обективно съединени иска от М.И.Р. със съдебен адрес – гр. Бургас, ул.
„Шейново“ № 116-118, ет. 2 – адвокат Владикова против Детска градина „Слънце“ – гр. Камено,
представлявана от Донка Димова Димитрова – Директор, с които се претендира да
бъде признато за незаконно уволнението на М.И.Р. и да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 100/20.05.2019г., постановена от Директора на
Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и трудовият договор й е прекратен, да бъде възстановена
на предишната длъжност – „*****“ в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено и да
бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер на 7 993, 80
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който
ищцата е останала без работа, а именно – от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба –
19.07.2019г. до окончателното плащане на задължението. В исковата молба се
посочва, че ищцата оспорва да е допуснала виновно неизпълнение на своите
трудови задължения и не е извършила твърдяните в заповедта тежки нарушения на
трудовата дисциплина. Оспорва визираните в заповедта обвинения за упражнявано
физическо насилие над децата от групата, както и че е напуснала за почти два
часа своето работно място, оставяйки децата без надзор. В исковата молба се
посочва, че ищцата не оспорва, че на 26.03.2019г. по време на подготовката за
следобедния сън, тъй като децата са започнали да скачат по леглата, да
притичват от легло на легло, да крещят, а някои и да се замерят с пантофките си
и след като вербалните й опити да укроти и усмири децата не са дали резултат,
от уплаха в този момент да не би някое дете да падне и да се нарани, се е
принудила да вземе тояжка (коледарска гега, останала от коледните тържества) и
е започнала да тропа с нея по пода и да чука по таблите на първите две легла в
спалните помещения. Посочва, че едва след това тропане и викове от нейна страна
„Моля ви, спрете!“, децата са се усмирили и успокоили. В исковата молба се
посочва, че на 27.03.2019г. директорът издал Заповед
№ РД-01-85/27.03.2019г., с която били изискани писмени обяснения относно
подаден сигнал от родителите на децата в групата, че използва пръчка и удря
децата по време на дневния режим на детската градина, когато е на смяна. На
01.04.2019г. директорът издал втора Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., с която
отново изискал писмени обяснения във връзка с постъпили писма и жалби от
родители, че на 26.03.2019 г. ищцата удряла с пръчка децата, докато лежали в
леглата. Със Заповед № РД-01-87/01.04.2019г. Р. била преместена като
„****” от * група в * група. Ищцата решила да запознае с проблема кмета на
Община Камено, който я приел на 04.04.2019г. от 14.00 ч. В рамките на времето
от 12.30ч. до 15.00ч., през което децата спят, оставяйки ги под надзора на
медицинската сестра и „помощник - възпитател”, като е отсъствала в промеждутъка
от 13, 50 часа до 14, 45 часа, което незаконосъобразно било квалифицирано в
заповедта за уволнение като преждевременно напускане на работното място.
Ответната страна в депозирания пред
първоинстанционния съд писмен отговор на исковата молба оспорва предявените искове.
Посочва, че трудовият договор бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6
от КТ поради това, че служителката упражнявала физическо насилие над деца от
групата, както и напуснала за почти два часа работното си място, въпреки, че
децата били поверени на нейния надзор. Извършеното съставлявало нарушение на
Кодекса на труда по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1, чл. 187, т.
10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 от КТ. В отговора на исковата молба се посочва, че
във връзка с постъпилите жалби и сигнали за допуснати нарушения на трудовата
дисциплина, като били изискани обяснения със Заповед №
РД-01-85/27.03.2019г., Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., Заповед №
РД-01-93/12.04.2019г. и Заповед № РД-01-92/12.04.2019г.
Предявените искове са при условията на първоначално
обективно съединяване с правно основание чл. 357 и сл. от КТ във връзка с чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ.
По
делото не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява
по безспорен начин, че М.Р. е встъпила в трудово правоотношение с Детска
градина „Слънце“ – гр. Камено, като първоначално е изпълнявала длъжността „***“,
а след сключено Допълнително споразумение от 01.08.2012г. е започнала да
изпълнява длъжността „*****“.
По
делото е представена Заповед № 100 от 20.05.2019г., постановена от Директора на
ДГ „Слънце“ – град Камено, от която е видно, че на основание чл. 188, т. 3 от КТ във връзка с чл. 187, т. 3 от КТ, чл. 187, т. 7 от КТ и чл. 187, т. 10 от КТ е наложено наказание на М.И.Р. – заемаща
длъжността „*****“ в ДГ „Слънце“ – град Камено, дисциплинарно наказание по чл.
188, т. 3 от КТ – „уволнение“ за допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.
На
основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси
той е ограничен от посоченото в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което и настоящата инстанция следва се произнесе като
разгледа наведените съображения за неговата неправилност, изложени във
въззивната жалба.
За
да уважи отправените обективно съединени претенции от страна на М.Р.,
първоинстанционния съд след подробен анализ на доказателствата е приел, че не
са били ангажирани убедителни доказателства от ответното училище, носещо
доказателствената тежест относно тези факти в процеса, водещи до извода, че
ищецът е извършил твърдените нарушения на трудовата дисциплина, поради което е
приел, че издадената заповед за дисциплинарно наказание е незаконна и следва да
бъде отменена. Основното възражение във въззивната жалба е, че
първоинстанционното решение е немотивирано, като постановено в противоречие със
събраните по делото доказателства, тъй като в хода на производството са събрани
достатъчно доказателства, от които да се направи извод, че ищцата е извършила
описаните в заповедта нарушения. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е
достигнал до извода, че не се доказва наличието на сочените нарушения на
трудовата дисциплина, което налага спорът да бъде разгледан по същество от
въззивната инстанция.
По
делото не се спори, че по силата на сключен Трудов договор № 329 от 01.04.2012г.
М.И.Р. е изпълнявала длъжността ***** в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, а
впоследствие и по силата на сключено Допълнително споразумение № 58 от
01.04.2019г. (към Трудов договор № РД – 329/01.08.2012г.).
Както
бе отбелязано по-горе въз основа на постановената и атакуваната в настоящото
производство Заповед № 100 от 20.05.2019г., постановена от Директора на ДГ
„Слънце“ – град Камено се установява, че наложеното наказание на М.Р. е на
основание чл. 187, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, чл. 187, т.
7 от КТ – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и на основаните
чл. 187, т. 10 от КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в
закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в
колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото
правоотношение.
По
делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че със
Заповед № РД-01-85/27.03.2019г., постановена от Директора на Детска градина
„Слънце“ – гр. Камено са поискани писмени обяснения от страна на М.Р. относно
подаден сигнал от родители на децата в групата, че госпожа Р. използва пръчка и
удря децата по време на дневния режим на детската градина, когато е на смяна и
е даден срок за предоставяне на писмени обяснения. Видно от направеното
отбелязване – заповедта е връчена на 04.04.2019г. По делото не се спори, че на
01.04.2019г. е постановена втора Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., постановена
от Директора на детската градина, от която е видно, че в срок от три дни от
подписване на настоящата заповед М.Р. следва да представи писмени обяснения във
връзка с постъпили в деловодството на Детска градина „Слънце“ сигнални писма и
жалби от родители, в които се сочи, че на 26.03.2019г. госпожа Р. е удряла с
пръчка децата, докато лежат в леглата преди да заспят. Тази заповед е връчена
на ищцата на 02.04.2019г. Изрично и в двете заповеди е посочено, че писмените
обяснения се изискват от страна на М.Р. на основание чл. 193 от КТ, а именно –
като задължение на работодателя преди налагане на дисциплинарно наказание. По
делото не се спори, че М.Р. е депозирала своите писмени обяснения на
03.04.2019г. и на 04.04.2019г., в които оспорва обвиненията на родителите на
децата, че е употребила физическо насилие – бой с пръчка спрямо децата, които
не са били легнали в леглата. В обясненията се посочва, че на обяд – когато са
се приготвяли за своя следобеден сън, децата са започнали да крещят, да скачат
по леглата, а някои са се замеряли със своите пантофи, а други са търсели
пантофите си под леглата и това е предизвикало невъобразим шум. Посочва, че се
е уплашила да не падне и да се нарани някое от децата и в този момент е взела
тояжка и е започнала да тропа с нея по пода и да чука по първите две легла в
спалното помещение и след това тропане и виковете й „Моля ви, спрете!“
постепенно е успяла да накара децата да млъкнат, да се успокоят и да се
подготвят за следобедна почивка.
По
делото е представена Декларация, подписана от М.Р., от която е видно, че същата
изрично е заявила, че не се ползва от закрилата на чл. 333 от КТ и не боледува
от някоя от болестите по Наредба № 5 за болестите, при които работниците,
боледуващи от тях, имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 от КТ. Това
обстоятелство не се оспорва от ищцата в настоящото производство и не се
навеждат никакви възражения по отношение на законосъобразността на
постановената Заповед № 100 от 20.05.2019г., постановена от Директора на ЦДГ
„Слънце“ – гр. Камено на това основание.
Безспорно
е, че процедурата по налагане на дисциплинарни наказания е уредена с оглед да
не се накърнява неоправдано конституционно
закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се
допуска произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.
193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на
дисциплинарното наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването
на работника или приемане писмените му обяснения от работодателя, преди
налагане на дисциплинарното наказание. Както бе отбелязано по-горе - в
настоящия случай се установява, че писмените обяснения са изискани със заповеди
на Директора и са депозирани такива от ищцата, които са дадени именно в рамките
на дисциплинарната процедура. При така установеното, съдът намира, че
работодателят е изпълнил задължението си да изиска и приеме писмените обяснения
на работника, преди налагане на дисциплинарното наказание, поради което и не е
налице формално основание за отмяна на атакуваната заповед за уволнение. В
постановената заповед нарушенията на трудовата дисциплина, станали повод за
налагане на наказанието са конкретизирани – описано е самото допуснато
нарушение, квалифицирани са с обективните и субективните им признаци. Към
момента на налагане на наказанието, работникът е бил наясно както с
фактическите обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е налице
нарушение на трудовата дисциплина от този работник, така и с момента, в който
нарушенията са били осъществени. В този смисъл, настоящата инстанция приема, че
атакуваната в настоящото производство заповед за уволнение отговаря на
изискванията за мотивиране на същата, съгласно закона, продиктувани от
необходимостта за съблюдаване на принципите за равенство на страните в процеса
и състезателност. Видно от съдържанието на атакуваната заповед за уволнение, се
установява, че сочените нарушения на трудовата дисциплина се изразяват в
упражнено физическо насилие над деца от групата, като част от децата са били
удряни с пръчка, както и нарушение, изразяващо се в самоволно напускане на
работното място за около два часа, без да е уведомен прекия ръководител и
оставяйки децата от групата без надзор за времето от 13.50 часа до 15.00 часа
на 04.04.2019г.
По
делото е представен Доклад, изготвен въз основа на проведено психологическо
изследване, изготвено на деца от ІV група на ЦДГ „Слънце“ – гр. Камено, от
който като заключение се прави извод, че са били третирани осем деца, присъстващи
на занимания в *
група на осми април. Посочва се, че заниманията са били промотирани като игра,
която следва друга и като заключение се сочи, че три от осемте деца съобщават
за физическо насилие от страна на госпожа Р., като според две деца това е било
еднократно, а едно от децата казва, че това се е случвало и друг път, но много
отдавна. Към доклада са приложени осемте рисунки на децата и върху всяка
рисунка са отбелязани обясненията на децата от страна на К. Б.– психолога,
провел психологическото изследване.
По
делото са приложени и няколко сигнални писма, отправени от страна на родителите
на децата до Директора на ЦДГ „Слънце“ – гр. Камено, от които е видно, че сигнали
са подали М. С. (майка на В. С.), М.И. и Р. И.
(родители на С. И.) Б. К. (майка на Н. К. К.), А. С.
(майка на М. С.), М. С. (майка на А. С.) и К.
К. (баща на Х. К.) относно възникнал на 25.03.2019г. в детската градина. Прави
впечатление, че описаното от шестимата родители съвпада като описание на
инцидента и всеки един от тях съобщава за възникнал инцидент, при който госпожа
Р. е използвала пръчка, за да въдвори ред, но е използвала пръчката и за да
удари децата.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана К. М. Е., от показанията на която се установява, че госпожа Р. я е помолила да я замести, тъй като е искала да отиде на среща с кмета, за да разкаже за своя проблем. Сочи, че друг път не се е случвало да я моли, за да замества в групата. Свидетелката посочва, че децата са спяли, а госпожа Р. се е върнала около три без петнадесет. Посочва, че за 12 години, през които е работила в детската градина това е най-буйната група, която тя познава. Групата от деца е била смесена, защото е имало деца от друга градина, които са били прехвърлени в тяхната градина, по настояване на родители. Свидетелката посочва, че като цяло дисциплината в тази група е била много лоша, а госпожа Р. я е овладявала с различни методи – със свирка и с хармоника.
Следва да се отбележи, че свидетелката не е присъствала на инцидента, възникнал на 26.03.2019г.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана В. Ж. М., от показанията на която се установява, че работи като помощник-възпитател в ДГ „Слънце“ – гр. Камено от 35 години, но не работят в една смяна с госпожа Р.. Посочва, че има впечатление и от групата й и от децата и знае, че това е трудна група. Свидетелката посочва, че е имало период, в който трябвало да замества колега в тази група и не е била очарована от това. Посочва, че има около 10-11 момчета в групата и около 3 момичета, като някои от децата са по-буйни. Свидетелката посочва, че помни денят, в който е възникнал инцидента и помни, че същият ден децата са се гонили, блъскали са се и са викали и в такава ситуация трудно се въдворява ред. Помни, че е направила забележка за дисциплината, но едно от децата – М. се е обърнало и й казало заплашително и заканително да внимава как му говори. Свидетелката за деня на инцидента посочва, че когато госпожата приготвя децата за сън тя е сама в стаята. Помни през този ден, че около 11.00 часа децата са били много шумни и госпожа Р., за да овладее ситуацията и да привлече вниманието на децата е започнала да чука с една тояжка, която е била останала от Коледните празници, по пода – чукала по една масичка, която се е намирала пред децата, но не е удряла децата с нея. Свидетелката посочва, че самата тя не е виждала госпожа Р. да удря децата с тази тояжка и мисли, че ако тя удари дете с нея ще останат отпечатъци, тъй като тояжката е тежка.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана М. К. С., от показанията на която се установява, че работи като *** в Община Камено и е майка на детето В. от * група в ДГ „Слънце“ – гр. Камено. Свидетелката посочва, че на 25.03.2019г. вечерта е прибрала от градината своя син В. и С., на когото родителите били извън града и й е направило впечатление, че децата са мълчаливи. Свидетелката посочва, че С. е оставила при неговата баба, а с В. се прибрали у дома и около 19.00 - 19.15 часа майката на М. С.се обадила по телефона и е разговаряла с нейния съпруг, като му е казала да разпитат В. за ситуацията следобед в градината. Тогава те са започнали да разговарят с В., който отначало е отказвал да говори, но след това е казал, че е имало някакво спречкване между момиченцата и момченцата в групата около обяд, госпожа Р. им е направила забележка, защото са били много шумни, след което са седнали да обядват, а госпожа Р. наказала Н. да обядва права. Свидетелката посочва, че В. продължил да разказва, че когато са си легнали децата са продължили да не спазват тишината и всички деца са били много шумни, по-шумни от обикновено и казал, че тогава госпожа Р. си взела нейната „вълшебна пръчка“ и е минала по леглата да ги удря. В показанията се сочи, че детето е казало, че учителката е ударила децата, които са били около него – М., М., С., М., Н. и него самия и е посочил синина, която има в областта малко над коляното, под формата на права линия и е посочил, че именно там го е ударила госпожата. Свидетелката посочва, че впоследствие е проведена родителска среща – на 26.03.2019г. и другите родители се оплакали, че децата им са били удряни с „вълшебната пръчка“, а при разговор с майката на М. тя е казала, че дъщеря й има синини в областта на едната ръка, горе на рамото. Свидетелката посочва, че е имало случаи и друг път детето да се връща със синини от детска градина, но винаги е посочвал, че са се сбили с някого, че са се ухапали, но точно за този случай не е искал да говори.
По делото в качеството й на свидетел е разпитана К. Г. Б., от показанията на която се установява, че работи като консултант в Община Сунгурларе и Община Созопол и има трудов стаж около 40 години, познава М.Р., тъй като е и консултант – * към проект „Ранно детско развитие“ в Община Камено, който се занимава с проблемни деца в детската градина. Свидетелката в своите показания сочи, че Директорът на детската градина я е повикала във връзка с възникналата ситуация и сочи, че е използвала методиката, която в някои източници се нарича „двете къщи“, а в други „добрата и лошата къща“ и въз основа на анализа на резултатите стига до извода, че само три от децата са казали, че е имало насилие – Н., В. и Х. К., а в тестовете са участвали осем деца. Свидетелката сочи, че Х. К. е споделила, че няколко деца са били набити с пръчка – Т. К., В., М., Т.И.и нея самата. Свидетелката посочва, че Т.И.и М. не са били по време на атестирането, Т. К. не казал нищо по този повод при атестирането, а В. е казал, че ще настани госпожа Р. в „лошата къща“, тъй като тя „взема една пръчка и удари всички“. Свидетелката посочва, че това изследване е направено от нейна страна по искане на директора на детската градина, но не е било свързано с конкретна дата, а е изследвано емоционалното състояние на децата към определен момент, като на децата им е казано, че ще се включат в една игра и ще рисуват. Посочва, че децата е трябвало със своя любим цвят да нарисуват „добрата къща“ и да сложат вътре добрите хора, тези, които детето обича и с които му е приятно, а „лошата къща“ тя ще нарисува в черно и там трябва да се сложат хората, които са лоши. Свидетелката изрично посочва, че не е споменавала или посочвала госпожа Р., тъй като това е нередно, след теста е поканила госпожа Р. да разговарят заедно, но тя не се е отзовала.
По делото в качеството му на свидетел е разпитан Р. Г. И., от показанията на когото се установява, че е родител на С. И. и сочи, че са отсъствали от дома си през месец март и са се прибрали на 25 март вечерта и на сутринта са се видели с майката на В. – М. С., която го е попитала дали знаят какво се е случило вчера в детската градина и какво им е разказал С.. Свидетелят посочва, че при този въпрос детето се е смутило, изгледало го е плашливо и се е опитало да спомене нещо, след което е разказало, че предния ден на 25.03.2019г. в детската градина се е случило „нещо лошо“, цитирайки неговите думи. Сочи, че детето е продължило да разказва, че в детската градина са били малко непослушни и госпожа Р. ги е наказала, след което в обедната почивка са били шумни, смеели са се и госпожата им се е карала и дори ги удряла с пръчка. Свидетелят сочи, че го е попитал дали само него е ударила госпожата и той е казал, че и други деца е удряла и е споменал М., В., него самия и М. , удряла ги е по краката и по таблетките на леглата, но лично той не е имал видими белези и насинявания по краката. Свидетелят посочва, че малко по-късно същия ден, детето е разказало на директора на детската градина случилото се предходния ден.
По делото е извършена съдебно-психологична експертиза от 29.01.2020г., от неоспореното заключение на която се установява, че от изложеното в доклада на госпожа Б. може да се счита, че изследването на групата деца е извършено по описания метод. В съдебно заседание, вещото лице посочва, че е възможно да е нямало реална физическа агресия, но трябва да се направи една по-подробна диагностика. Вещото лице посочва, че е притеснително, че по думите на децата – видно от доклада, независимо едно от друго, не посочват за една и съща случка на физическа агресия. Вещото лице допълва и обстоятелството, че е възможно деца да не са били реален обект на физическа агресия, а да си мислят, че са били, но това е характерно за един доста по-ранен етап от живота на децата, когато са по-малки, на възраст от 3-4 години, но предвид възрастта на тези деца, участвали в изследването, които са на 6-7 години, тези особености в психиката са отстъпили.
На
основание чл. 190, ал. 1, т. 7 от Кодекса на труда дисциплинарно уволнение може
да се налага за тежки нарушения на трудовата дисциплина. С оглед практиката на
ВКС на РБ, изразена в Решение № 227 от 29.06.2012г., постановено по гр. д. №
1417/2011г. по описа на ВКС на РБ по реда на чл. 290 от ГПК преценката на
тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за
работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника/служителя към конкретното неизпълнение. При
преценката на тежестта на нарушението следва да се съобрази и значимостта на
неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или
възможни неблагоприятни последици за работодателя.
От
изложените в заповедта мотиви става ясно, че наказанието на лицето е наложено,
поради обстоятелството, че М.Р. виновно е допуснала нарушения на трудовата
дисциплина, които са достатъчно тежки, за да обосноват налагане на най-тежкото
дисциплинарно наказание, а именно – упражнила е физическо насилие над деца от
групата, както и е напуснала за почти два часа своето работно място, въпреки,
че децата са поверени на нейния надзор.
На
основание чл. 219, ал. 2 от ЗПУО педагогическите специалисти имат следните
задължения: да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие
с държавните образователни стандарти, да опазват живота и здравето на децата и
учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани
от институцията, да зачитат правата и достойнството на децата и учениците и
другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и
партнират със заинтересованите страни.
Безспорно
е в конкретния случай, че доказателствената тежест да установи допуснатите
нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание се носи от страна на
работодателя и при условията на пълно и главно доказване следва да бъдат
установени тези обстоятелства.
По
делото не се спори, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
на дата – 26.03.2019г. ищцата е изпълнявала своите служебни задължения и е била
заедно с децата на група * при
Детска градина „Слънце“ – гр. Камено. По делото не се спори, а това се
установява от писмени обяснения на ищцата, както и от изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че децата от групата през целия ден са били
доста шумни и когато М.Р. е започнала да ги подготвя за следобеден сън някои от
тях са започнали да скачат по леглата, замеряли се със своите пантофи, а други
са търсели пантофите си под леглата, тя не е могла да ги усмири и за целта е
използвала пръчка – „Коледарска гега“, като е започнала да удря с нея по
леглата на децата. Спорният по делото въпрос е дали М.Р. е удряла и децата с
пръчката, като тя изрично отрича този факт и заявява, че не е употребявала физическо
насилие спрямо децата.
По
делото не се спори и относно обстоятелството, че няколко дни след 26.03.2019г.
родителите на няколко от децата са започнали да подават сигнали за това, че са
забелязали синини по краката на своите деца, а децата са разказали, че по време
на следобедния сън госпожа Р. е взела гега и ги е удряла по краката.
При
съпоставка на свидетелските показания, дадени в първоинстанционното
производство, депозираните сигнали от страна на родителите пред Директора на
детската градина, както и направеното психологическо изследване от страна на К.
Б.– психолог се установява, че са налице съвпадения в думите на децата и
споделеното от тяхна страна, както пред своите родители, така и пред психолога К.
Б.. Следва да се отбележи и обстоятелството, че децата са разказвали за
случилото се на 26.03.2019г. на своите родители независимо едно от друго и няма
основание да се приеме, че разказите им са се повлияли едно от друго. Така –
при анализа на доказателствата се установява, че В. е споделил, че са ударени М.,
М., С., М., Н. и той самия. М. е споделила за себе си, че е ударена, което
съвпада с думите на В., който също споделя, че М. е едно от ударените деца. Х.
е споделила, че да ударени Т. К., В., М., Т.И.и нея самата, а С. е споделил, че
са ударени М., В., М. и той самия. При
това положение и като взе предвид посочените съвпадения, настоящата инстанция
намира, че от събраните по делото доказателства може да се приеме, че децата
безпротиворечиво споделят, че са ударени М., В., М., С. и М.. Прави впечатление
и обстоятелството, че децата, които споделят кои деца също са били ударени посочват
децата, които са били най-близо до тях в леглата, а не изреждат всички деца от
групата, което е още един аргумент, че казаното от тях е достоверно и може да
се вземе предвид при изграждане на фактическите и правни изводи от настоящата
инстанция. Когато децата са говорили за случката със своите родители те всички
описват една и съща обстановка, описват инцидента по идентичен начин и без да
спестяват обстоятелството, че те също са били шумни и непослушни – тоест –
налице е още един аргумент за достоверност на техните разкази. Нещо повече –
вещото лице по извършената съдебно-психологична експертиза в съдебно заседание
посочва, че не е характерно за деца, които са на възраст от около 6 – 7 години
ако самите те не са били обект на физическа агресия, а само са станали
свидетели на такава да фантазират за случващото се и за това, че те самите са
били обект на агресията.
Мотивиран
от изложеното, настоящата инстанция намира, че от събраните по делото
доказателства може да се направи единствен и безпротиворечив извод, че на
26.03.2019г. по отношение на посочените по – горе деца е осъществен акт на
физическо насилие. Дори и да се приеме, че представените доказателства по
делото по своя характер са косвени, то е безспорно е, че пълното доказване може
да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата,
отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание
за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но
преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт.
Пълно доказване може да се осъществи и само
при косвени доказателства, стига косвените доказателства да
са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите
обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. За да се
постигне чрез косвени доказателствени средства пълно доказване, е
необходима такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност,
че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните доказателствени факти,
наистина се е осъществил. В този смисъл и Решение № 135 от 12.12.2018г.,
постановено по гр. дело № 4288/2017г. по описа на ВКС на РБ. В конкретния
случай – от ангажираните от ответната страна доказателства, в това число и
косвените, в конкретния случай водят до единствено възможния извод, че на 26.03.2019г.
М.Р. е осъществила акт на физическо насилие по отношение на деца от поверената
й група в качеството й на ***** в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено.
По
отношение на второто констатирано нарушение – както бе посочено по-горе - в
обясненията на ищцата, дадени по повод на образуваното дисциплинарно
производство се установява обстоятелството, че тя не го отрича, а дори признава
фактите, с които същото се е осъществило.
Безспорно
е, че тежестта на допуснатото нарушение се определя с оглед характера на
изпълняваната работа, с оглед характера на възложените трудови функции и
доколко те сочат на оказано от работодателя по-високо доверие, доколкото са
свързани с по-голяма степен на отговорност при изпълнение на работата. Следва
също да се съобразяват и последиците от допуснатото нарушение и доколко те са
повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя, доколко от
неизпълнението им биха могли да настъпят неблагоприятни последици.
Мотивиран
от изложеното и при така установените факти, настоящият съдебен състав приема,
че макар ищцата да е нямала предходни нарушения на трудовата дисциплина и да
няма наложени други дисциплинарни наказания, реализираните в конкретния случай
нарушения на нормативно установени задължения и такива, произтичащи от
длъжностната й характеристика (посочени по-горе) – да образова и възпитава
децата, да опазва здравето им и да не прилага каквато и да е форма на физическо
насилие са с особено голяма тежест. Функции, свързани с образованието на
малолетни лица, както и опазване на живота и здравето им по време на
образователния процес сочат на оказано по-високо доверие на служителя, а
неизпълнението им съставлява изключително тежко дисциплинарно нарушение. В
конкретния случай, съдът намира, че са ирелевантни обстоятелствата, че и от
двете нарушения не са настъпили вредни последици, тъй като именно обстоятелството,
че децата са претърпяли насилие в своята детска градина, където следва да се
чувстват обгрижени и защитени и в условията на сигурност определя нарушението
като тежко, обуславящо налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение. В този смисъл и Решение № 75 от 10.06.2015г., постановено по гр.
дело № 5735/2014г. по описа на ВКС на РБ. Мотивиран от изложеното, настоящият състав счита,
че наложеното дисциплинарно наказание не е прекомерно и е съответно по тежест
на нарушението. По отношение на второто извършено нарушение, настоящата
инстанция намира, че степента му също е тежка, тъй като М.Р. е напуснала
работното си място и е оставила децата за определено време без нейния надзор.
Действително – тя е помолила нейни колеги да я заместят, но в конкретния случай
лицето, което носи отговорност за здравето и живота на тези деца е именно тя и
тези задължения не следва да бъдат прехвърлени да друго лице, тъй като
отговорността би евентуален инцидент не може да бъде прехвърлена. Мотивиран от
изложеното, настоящият състав счита, че наложеното дисциплинарно наказание и по
отношение на второто нарушение не е прекомерно и е съответно по тежест на
нарушението
Мотивиран
от горното и като взе предвид, че направените фактически и правни изводи на
настоящата инстанция не съвпадат с тези, които е направил първоинстанционния
съд, настоящата инстанция намира, че атакуваното решение следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с
което предявените искове, с които се претендира да бъде признато за незаконно
уволнението на М.И.Р. и да бъде отменена като незаконосъобразна Заповед №
100/20.05.2019г., постановена от Директора на Детска градина „Слънце“ – гр.
Камено, с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и трудовият
договор й е прекратен, да бъде възстановена на предишната длъжност – „*****“ в
Детска градина „Слънце“ – гр. Камено и да бъде осъдена ответната страна да й
заплати сума в размер на 7 993, 80 лева, представляваща обезщетение по чл.
225, ал. 1 от КТ за периода, в който ищцата е останала без работа, а именно –
от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на предявяване на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното плащане
на задължението да бъдат отхвърлени.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски на въззивната страна, както следва – сума в размер на 900 лева,
представляваща направените по делото разноски пред първоинстанционния съд и
сума в размер на 209, 88 лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Мотивиран
от горното, Окръжен съд – Бургас
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 828 от 04.03.2020г., постановено по гр. дело № 5806/2019г. по описа на Районен съд – Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените обективно
съединени искове от М.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на
съобщения – гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116 – 118, ет. 2 – адвокат Петя
Димитрова Владикова против Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, ЕИК *********
със седалище гр. Камено и адрес на управление гр. Камено, ул. „Царевец“ № 12,
представлявано от Директора Донка Димова Димитрова, с които се претендира да
бъде признато за незаконно уволнението на М.И.Р. и да бъде отменена като
незаконосъобразна Заповед № 100/20.05.2019г., постановена от Директора на
Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, с която й е наложено дисциплинарно
наказание „Уволнение“ и трудовият договор й е прекратен, да бъде възстановена
на предишната длъжност – „*****“ в Детска градина „Слънце“ – гр. Камено и да
бъде осъдена ответната страна да й заплати сума в размер на 7 993, 80
лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за периода, в който
ищцата е останала без работа, а именно – от 21.05.2019г. до 21.11.2019г., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба –
19.07.2019г. до окончателното плащане на задължението.
ОСЪЖДА М.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес за връчване на съобщения – гр. Бургас, ул. „Шейново“ № 116 – 118, ет. 2 – адвокат Петя Димитрова Владикова да заплати на Детска градина „Слънце“ – гр. Камено, ЕИК ********* със седалище гр. Камено и адрес на управление гр. Камено, ул. „Царевец“ № 12, представлявано от Директора Донка Димова Димитрова сума в размер на сума в размер на 900 (деветстотин) лева, представляваща направените по делото разноски пред първоинстанционния съд и сума в размер на 209, 88 (двеста и девет лева и осемдесет и осем) стотинки лева, представляваща разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд на Република България.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.