№ 238
гр. Велико Търново , 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Христо Томов
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно частно гражданско
дело № 20214100500229 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по жалба на „Е..“ ЕАД – в несъстоятелност,
чрез синдика Н.Г., срещу действията на ЧСИ Мария Глушкова по изпълнително дело №
20167300400150, обективирани в Постановление от 01.02.2021 г. Жалбоподателят твърди, че
е ипотекарен длъжник по вземането на визискателя по делото „Л..“ АД, че с решение на
Окръжен съд – Бургас от 30.10.2020 г. е обявен в несъстоятелност, че по изпълнителното
дело е била извършена продажба на имущество, негова собственост, че с нарочна молба
поискал от съдебния изпълнител получената от продажбата сума да бъде преведена по
особената сметка на несъстоятелността. Сочи, че от момента на обявяване на длъжника в
несъстоятелност, действия по осребряване могат и следва да бъдат извършвани единствено
от синдика, като счита, че в Постановлението на съдебния изпълнител от 01.02.2021 г. е
инкорпорирано разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело, увреждащо
масата на несъстоятелността на дружеството. Моли за отмяна на постановлението в частта, с
която са били разпределени сумата от 3 640 лв. на взискателя „Л..“ АД, а на ЧСИ сумите от
1 505 лв., от 290 лв. и от 7 712 лв., като претендира да бъде постановено от съда
превеждането на сумата от 116 147 лв. по особената банкова сметка на дружеството-
жалбоподател.
1
В законоустановения срок е постъпило писмено възражение от взискателя „Л..“ АД, в
което се излагат подробни доводи и съображения срещу подадената жалба. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото
производство.
От страна на длъжниците по изпълнителното дело, редовно уведомени чрез връчване
на препис от постъпилата жалба, не са постъпили писмени възражения в срока по чл. 436,
ал. 3 от ГПК.
Съдебният изпълнител в изложените по реда на чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК мотиви
изразява становище за недопустимост поради просрочие и неоснователност на жалбата. В
хронологичен ред описва движението по изпълнителното дело. Излага подробни
съображения, с които обосновава извършените от него действия, които счита за правилни и
съответстващи на принципа на справедливостта.
Великотърновският окръжен съд, като съобрази наведените в жалбата
оплаквания, становището на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, както и
като се запозна с приложеното към делото копие на изпълнително дело №
20167300400150 по описа на ЧСИ Мария Глушкова, намира следното:
Пред ЧСИ Мария Глушкова е образувано изпълнително дело № 20167300400150 с
взискател „Л..“ АД и длъжници „Р..“ ЕООД /по отношение на който изпълнителното
производство впоследствие е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК/, „П..“ АД и
„Н..“ ЕООД, като „Е..“ ЕАД е ипотекарен длъжник. С молбата за образуване на
изпълнителното дело взискателят е поискал налагане на възбрана и принудително
изпълнение по отношение на недвижими имоти, собственост на ипотекарния длъжник,
служещи за обезпечение на вземането, предмет на изпълнителното производство. В периода
14.03.2017 г. – 14.04.2017 г. е проведена публична продан на един от ипотекираните имоти,
като с влязло в сила постановление на ЧСИ от 19.04.2017 г. имотът е възложен на обявения
за купувач за сумата от 134 251 лв., внесена по сметка на съдебния изпълнител. Насрочена е
дата за предявяване на разпределение на постъпилата сума. На 09.11.2018 г. по делото
постъпва молба с приложена към нея обезпечителна заповед от 26.10.2018 г. на ОС-Бургас
по т.дело № 354/2018 г. за допускане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по
изпълнителното дело срещу имуществото на „Е..“ ЕАД. На 31.12.2018 г. съдебният
изпълнител изготвя разпределение на сумата от публичната продан, като постановява
сумите да не се изплащат, поради поставеното от съда спиране. На 08.04.2019 г. по делото
постъпва молба от „Е..“ ЕАД за спиране на изпълнителното производство по отношение на
него поради обявяването му в неплатежоспособност и откриване на производство по
несъстоятелност, като е отправено и искане за превеждане от страна на съдебния изпълнител
2
на събраните от него суми по особената сметка на несъстоятелността. Искане за превеждане
на суми е обективирано и в последваща молба от 27.05.2019 г. Поради постановен от
съдебния изпълнител отказ да преведе постъпилата от публичната продан на ипотекирания
имот сума по особената сметка на несъстоятелността е образувано съдебно производство по
иск на ипотекарния длъжник срещу съдебния изпълнител с правно основание чл. 55 от ЗЗД,
производството по което е преминало на две инстанции и е приключило с влязъл в сила
съдебен акт, в мотивите на който е посочено, че отпадането на основанието за задържане на
сумата по изпълнителното дело ще е налице само при започване на осребряване на
имуществото на синдика по реда на чл. 710 от ТЗ. С молба от 09.11.2020 г., към която е
приложено решение от 30.10.2020 г. по т.дело № 354/2018 г. на ОС-Бургас за обявяване на
„Е..“ ЕАД в несъстоятелност и постановено започване на осребряване на имуществото,
ипотекарният длъжник отново е поискал събраната от публичната продан сума да бъде
преведена по особената сметка на несъстоятелността. Във връзка с тази молба съдебният
изпълнител издава Постановление от 01.02.2021 г. за превеждане на сумата 103 000 лв. по
особената сметка на назначения на дружеството синдик, за изплащане на сумата 3 640 лв.
на взискателя „Л..“ АД – привилегировани разноски във връзка с продадения имот, а на ЧСИ
сумите 1 505 лв. – привилегировани разноски във връзка с имота, 290 лв. – разноски за
изпращане на постановлението до страните и прекратяване на делото по отношение на
ипотекарния длъжник, 7 712 лв. – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
При така изяснената фактическа обстановка, която съвпада с изложените в жалбата
факти и обстоятелства, се налагат следните правни изводи:
Възможността на взискателя да насочи изпълнението върху имущество, собственост
на трето лице, но предназначено предварително за принудително изпълнение, е
законодателно закрепена в чл. 429, ал. 3 от ГПК. Тази разпоредба разширява субективните
предели на изпълнителния лист по отношение на лицата, дали своя вещ в залог или ипотека
за обезпечаване на чуждо задължение, когато изпълнението е насочено върху тази вещ. При
посочените предпоставки изпълнителната сила на издадения в полза на кредитора
изпълнителен лист се разпростира не само върху длъжника, но и по отношение на
ипотекарния длъжник, тъй като той отговаря пред кредитора за удовлетворяване на
вземането му с цената, получена от публичната продан на имота. Собственикът - учредител
на вещното обезпечение, по силата на закона е в правното положение на длъжника по
изпълнителния лист - адресат е на принудата, упражнявана върху личното му имущество,
независимо, че сам не отговаря за изпълнението на дълга. Това не променя факта, че
ипотекарният длъжник не е длъжник по главното вземане, а отговаря за удовлетворяването
му единствено с цената на ипотекирания имот. Поради идентичното положение на
ипотекарния гарант с това на длъжника практиката приема, че следва да се ползва от правата
на длъжника да бъде уведомяван за всяко действие, предприето по отношение на този имот,
съответно да обжалва действията на съдебния изпълнител на основанията, предвидени за
длъжника. По тези съображения ипотекарният длъжник разполага с право на жалба срещу
тези действия на съдебния изпълнител, които би могъл да обжалва и самият длъжник в
3
производството.
Противно на становището на съдебния изпълнител към датата на подаване на
процесната жалба ипотекарният длъжник не е бил надлежно уведомен за постановлението
от 01.02.2021 г., поради което жалба не се явява просрочена.
В настоящия случай жалбата на „Е..“ ЕАД-в несъстоятелност е насочена против
действията на съдебния изпълнител, обективирани в постановление, което според
жалбоподателя инкорпорира в себе си разпределение на суми по изпълнителното
производство. Това становище на жалбоподателя не се споделя от съда. Атакуваното от
жалбоподателя постановление не представлява разпределение по смисъла на чл. 460 от ГПК,
тъй като със същото съдебният изпълнител не определя кои притезания (привилегировани и
хирографарни) подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за удовлетворяването им и каква
сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях, каквато всъщност е
предвидената от законодателя цел за извършването на разпределение.
Извършените от съдебния изпълнител действия, обективирани в процесното
постановление, не попадат и в обхвата на разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
очертаващи останалите хипотези на подлежащи на обжалване от страна на длъжника
действия на съдебния изпълнител. Ето защо търсената от жалбоподателя защита може да се
реализира по общия исков ред, но не и в настоящото производство.
В обобщение на изложеното, подадената жалба не може да бъде удовлетворена и
подлежи на оставяне без уважение. Наведените в жалбата оплаквания не са от естество да
обосноват нейната основателност.
Независимо от този резултат искането на взискателя „Л..“ АД за присъждане на
разноски в негова полза се явява неоснователно. В ГПК липсва процесуално основание за
присъждане на разноски в производството по обжалване на действията на съдебния
изпълнител, което се отличава със своята специфика, поради която за него не намира
приложение общия ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК, на
който се позовава взискателят.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК решението на съда не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата от 26.02.2021 г. на „Е..“ ЕАД - в
несъстоятелност, ЕИК .., ипотекарен длъжник по изпълнително дело № 20167300400150 по
описа на ЧСИ Мария Глушкова, рег. № 730 на КЧСИ, район на действие ОС – Велико
4
Търново, срещу действията на съдебния изпълнител, обективирани в Постановление от
01.02.2021 г., постановено по посоченото изпълнително дело.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5